„Ти ще (пребъдваш) в Мен, и Аз в теб, ето защо, ходи с Мен“
Обещанието на Спасителя да пребъдва в нас е истинно и е на разположението на всеки член на Неговата възстановена Църква, който спазва сключените завети.
Древният пророк Енох, описан в Стария завет, Учение и завети и Скъпоценен бисер1, служи като оръдие за установяването на град Сион.
Призоваването на Енох за служба е описано в Писанията по следния начин: „Той чу един глас от небето да казва: Енох, сине Мой, пророкувай на тези люде и им кажи: Покайте се (…) защото сърцата им закоравяха и ушите им тежко чуват, и очите им не виждат надалеч“2.
„И когато Енох чу тези слова, той се поклони доземи (…) и говорѝ пред Господа казвайки: Защо е тъй, че съм намерил благоразположение в очите Ти? Аз съм само едно момче и всички люде ме мразят, защото съм бавен в говора. Защо да съм Твой служител?“3
Моля да обърнете внимание, че по времето, когато Енох е призован да служи, той е съвсем наясно с личните си несъвършенства и ограничения. А аз подозирам, че всеки от нас в един или друг момент на служба в Църквата се е чувствал като Енох. Обаче считам, че Господният отговор на умолителния въпрос на Енох е поучителен и се отнася за всеки от нас.
„И Господ каза на Енох: Иди и прави според както съм ти заповядал, и никой човек няма да те нарани. Отвори устата си и тя ще бъде изпълнена, и Аз ще ти дам говор. (…)
Ето, Духът Ми е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще оправдая; и планините ще се отдръпват пред теб, и реките ще обръщат посоката си; и ти ще (пребъдваш) в Мен, и Аз в теб, ето защо, ходи с Мен“4.
В крайна сметка Енох става велик пророк и оръдие в Божиите ръце за осъществяването на велико дело, обаче служението му не започва по този начин! С времето способностите му се увеличават, докато той се учи да пребъдва в Божия Син и да ходи с Него.
Искрено се моля за помощта на Светия Дух, докато заедно обмисляме съвета, даден на Енох от Господ и какво може да означава той за всички нас днес.
Ти ще пребъдваш в Мен
Господ Исус Христос отправя към всички нас поканата да пребъдваме в Него5. Но как всъщност се учим и идваме да пребъдваме в Него?
Думата „пребъдвам“ означава да оставаме непоклатими или стабилни и устояващи, без да се поддаваме. Старейшина Джефри Р. Холанд обяснява, че „пребъдването“ като действие означава да оставаме, но да оставаме завинаги. „Това е призивът на евангелското послание към (…) всички (…) по света. Елате, но елате, за да останете. Елате с убеденост и търпение. Елате завинаги, заради вас и заради всички поколения, които трябва да ви последват.“6 Така ние пребъдваме в Христос, като сме непоколебими и постоянни в своята отдаденост към Изкупителя и Неговите свети цели, в добри и лоши времена 7.
Започваме да пребъдваме в Господ, като упражняваме нашата свобода на избор да вземаме върху си Неговото иго8 посредством заветите и обредите на възстановеното Евангелие. Заветната връзка, която имаме с нашия Небесен Отец и Неговия възкресен и жив Син, е върховният източник на перспектива, надежда, сила, мир и трайна радост; тя е и здравата основа9, върху която трябва да градим живота си.
Ние пребъдваме в Него, като непрекъснато се стремим да укрепваме личната си заветна връзка с Отца и Сина. Например искрените молитви към Вечния Отец в името на Неговия възлюбен Син задълбочават и укрепват заветната ни връзка с Тях.
Ние пребъдваме в Него, като наистина се угощаваме със словата на Христос. Учението на Спасителя ни привлича, като чеда на завета, по-близо до Него10 и ни казва всичко, което трябва да правим11.
Ние пребъдваме в Него, като искрено се подготвяме да участваме в обреда на причастието, преглеждайки и размишлявайки върху своите заветни обещания и искрено покайвайки се. Достойното вземане на причастието е свидетелство за Бог, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос и се стремим да си спомняме винаги за Него12 след краткото време, необходимо за участието в този свещен обред.
И ние пребъдваме в Него, като служим на Бог чрез службата си към Неговите чеда и служението си към нашите братя и сестри13.
Спасителят казва: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“14.
Накратко описах няколко от многото начини, по които можем да пребъдваме в Спасителя. А сега каня всички нас като Негови ученици да искаме, да търсим, да хлопаме и да научаваме за себе си чрез силата на Светия Дух други съдържателни начини, по които можем да поставяме Христос в центъра на живота си във всичко, което вършим.
И аз в теб
Обещанието на Спасителя към Неговите последователи е двустранно: ако пребъдваме в Него, Той ще пребъдва в нас. Обаче наистина ли е възможно Христос да пребъдва във вас и в мен – поотделно и лично? Отговорът на този въпрос е решително „да“!
В Книгата на Мормон научаваме, че Алма преподава и свидетелства на бедните, чиито страдания са ги принудили да бъдат смирени. Той сравнява словото със семе, което трябва да бъде посято и подхранвано, и описва „словото“ като живота, мисията и единителната жертва на Исус Христос.
Алма казва: „Започнете да вярвате в Сина Божий, че Той ще дойде да изкупи Своя народ, и че ще страда и ще умре, за да извърши единение за греховете им; и че ще се вдигне от мъртвите, което ще осъществи възкресението, тъй че всички човеци да застанат пред Него, за да бъдат съдени според делата им в последния и съден ден“15.
Предвид това описание на „словото“ от Алма, обърнете внимание на вдъхновяващата връзка, която той прави след това.
„И сега (…) аз желая вие да посадите словото в сърцата си, и когато то започне да набъбва, да го подхранвате с вярата си. И ето, то ще стане дърво, което ще прорастне във вас към вечен живот. И тогава дано Бог да даде тегобите ви да са леки чрез радостта в Неговия Син. И тъкмо всичко това вие можете да сторите, ако поискате.“16
Семето, което трябва да се стремим да посеем в сърцето си, е словото – тъкмо живота, мисията и учението на Исус Христос. И когато словото е подхранвано с вяра, то може да стане дърво, прорастващо в нас към вечния живот17.
Каква е символиката на дървото във видението на Лехий? Дървото може да бъде считано за символ на Исус Христос18.
Мои възлюбени братя и сестри, в нас ли е Словото? Истините на Евангелието на Спасителя написани ли са на плочите от плът – на сърцето?19 Идваме ли при Него и превръщаме ли се постепенно в по-подобни на Него? Дървото на Христос расте ли в нас? Стремим ли се да станем нови създания20 в Него?21
Вероятно този чуден потенциал вдъхновява Алма да попита: „Родени ли сте духовно от Бога? Получили ли сте Неговия образ на лицето си? Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцата си?“22.
Винаги трябва да помним Господното указание към Енох: „Ти ще (пребъдваш) в Мен, и Аз в теб“23. Свидетелствам, че обещанието на Спасителя да пребъдва в нас е истинно и е на разположението на всеки член на Неговата възстановена Църква, който спазва сключените завети.
Ето защо, ходи с Мен
Апостол Павел увещава вярващите, които са приели Господ: „Така и ходете в Него“24.
Да ходим в Спасителя и със Спасителя подчертава два важни аспекта на ученичеството: (1) да се подчиняваме на Божиите заповеди и (2) да помним и почитаме свещените завети, които ни свързват с Отца и Сина.
Йоан казва:
„И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.
Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него.
Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.
Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос“25.
Исус кани всеки от нас: „Ела и Ме следвай“26; „ходи с Мен“27.
Свидетелствам, че като напредваме с вяра и ходим в кротостта на Господния Дух28, ние сме благославяни със сила, напътствие, защита и мир.
Свидетелство и обещание
Алма описва една любяща молба, която Господ отправя към всички живи души:
„Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема. (…)
Елате при Мене и вие ще вземете от плода на дървото на живота; да, ще ядете от хляба и ще пиете от водите на живота свободно“29.
Подчертавам абсолютната всеобхватност на молбата на Спасителя. Той копнее да благославя с благодатта и милостта Си всеки човек, който живее, който е живял и който някога ще живее на земята.
Някои членове на Църквата приемат за истинни учението, принципите и свидетелствата, които са изричани многократно от този амвон в Центъра за конференции и в местните конгрегации по целия свят – и въпреки това може да им е трудно да повярват, че тези вечни истини са приложими конкретно в техния живот и в техните обстоятелства. Те вярват искрено и служат усърдно, но заветната им връзка с Отца и с Неговия изкупващ Син все още не е станала жива и трансформираща реалност в техния живот.
Обещавам, че чрез силата на Светия Дух можете да узнаете и почувствате, че евангелските истини, които се опитах да опиша, са лично за вас.
С радост свидетелствам, че Исус Христос е нашият любящ и жив Спасител и Изкупител. Ако пребъдваме в Него, Той ще пребъдва в нас30. И като ходим в Него и с Него, ще бъдем благославяни да принасяме много плод. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.