2023 г.
Осанна на Всевишния Бог
Май 2023 г.


13:18

Осанна на Всевишния Бог

Триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим и събитията през следващата седмица илюстрират учение, което можем да прилагаме в живота си днес.

Днес, на Цветница, както казаха преди мен, заедно с християните по целия свят изразяваме почит към Исус Христос. Преди почти 2 000 години Цветница бележи началото на последната седмица от земното служение на Исус Христос. Това е най-важната седмица от историята на човечеството.

Това, което започва с радостното приветстване на Исус като обещания Месия по време на Неговото триумфално влизане в Йерусалим, завършва с Неговото разпъване и възкресение1. По божествен промисъл Неговата единителна жертва е краят на земното Му служение и прави възможно да живеем с нашия Небесен Отец за вечността.

От Писанията учим, че седмицата започва с множества, стоящи при портите на града, за да видят „пророк(а) Исус, Който е от Назарет в Галилея“2. Те „взе(мат) палмови клони и изл(изат) да Го посрещнат, като вика(т): Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име, Израилевият Цар“!3.

Този библейски разказ за онези далечни времена ми напомня за едно църковно назначение в Такоради, Гана. Изумителното е, че бях там точно на Цветница.

Конгрегация в Такоради, Гана

Трябваше да разделя кол Такоради Гана, за да бъде създаден кол Мпинцин Гана. Днес има повече от 100 000 членове на Църквата в Гана4. (Приветстваме Га Манце, Негово Величество крал Нии Таки Теико Цуру II от Акра, Гана, който е днес с нас.) При срещата си с тези светии усетих тяхната дълбока любов към Господ и отдадеността им към Него. Изразих своята огромна любов към тях и че президентът на Църквата ги обича. Споделих словата на Спасителя, записани от Йоан: „Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих“5. Решиха, че това е „конференцията, посветена на любовта“6.

Старейшина Расбанд се ръкува в Такоради, Гана

Докато гледах нагоре и надолу по редовете с тези скъпи братя, сестри и техните семейства в залата за събрания, можех да видя в лицата им светлината на свидетелството и вярата в Исус Христос. Усетих тяхното желание да бъдат считани за част от Неговата Църква, разпространена по целия свят. А когато хорът запя, звучаха като ангели.

Хор в Такоради, Гана
Старейшина Расбанд с членове в Гана

Както по време на Цветница в древността, това бяха ученици на Исус Христос, събрали се, за да Го почетат, както правят тези при портите на Йерусалим, които възкликват с палмови клони в ръце: „Осанна (…) Благословен, Който иде в Господнето име“7.

Веене на палмови клони в Гана

Дори енориашите в една църква наблизо отбелязваха Цветница. Докато говорех от амвона, видях през прозореца, че те с радост вървяха по улиците, веейки палмови клони в ръцете си, подобно на хората на тази снимка. Беше гледка, която никога няма да забравя – през този ден всички ние почитахме Царя на царете.

Президент Ръсел М. Нелсън ни увещава да превръщаме Цветница или Палмова неделя (превод от англ.) в „наистина свят ден, като си спомняме не само за веещите се палмови клони като почит при влизането на Исус в Йерусалим, но също и за дланите на ръцете Му“ (бел. прев. на английски една и съща дума се използва за палмово дърво и за длан). Тогава президент Нелсън се позова на Исайя, който „говори за обещанието на Спасителя „Никога няма да ви забравя“ със следните думи: „Ето, на дланите Си съм те врязал“8.

Господ знае от личен опит, че земният живот е труден. Неговите рани ни напомнят, че Той „слезе по-ниско от всички“9, за да може да ни подпомага, когато страдаме и да бъде пример как да „оста(ваме) в пътя си“10, в Неговия път, и че „Бог ще бъде с (нас) во веки веков“11.

Цветница не е просто едно събитие, още една страница от историята с дата, час и място. Триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим и събитията през следващата седмица илюстрират учение, което можем да прилагаме в живота си днес.

Нека разгледаме някои от вечните учения, преплетени в цялото Му служение, което завършва в Йерусалим.

Първо, пророчество. Например пророкът Захария от Стария завет пророкува за триумфалното влизане на Христос в Йерусалим и дори описва, че Той ще е възседнал осел12. Исус предсказва Своето Възкресение, докато се подготвя да влезе в града, като казва:

„Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт

и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен“13.

Второ, спътничеството на Светия Дух. Джозеф Смит учи: „Никой не може да знае, че Исус е Господ, освен чрез Светия Дух“14. Спасителят обещава на Своите ученици15 по време на Тайната вечеря16 в горната стая17: „Няма да ви оставя сираци“18. Те няма да са сами при разнасянето на истините на Евангелието по света, а ще имат несравнимия дар на Светия Дух да ги води. „Мир ви оставям. Моя мир ви давам – обещава Той, – Аз не ви давам, както светът дава“19. С дара на Светия Дух имаме същото уверение, че „може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“20 и че „чрез силата на Светия дух може(м) да узнае(м) истината за всичко“21.

Трето, ученичество. Истинското ученичество е непоклатима отдаденост, подчинение на вечни закони и най-вече любов към Бог. Без да се съмняваме. Множеството, което изразява почит с палмови клони, Го приветства като Месията. Той е точно това. Те са привлечени към Него, Неговите чудеса и учения. Но за мнозина хвалебствията не траят дълго. Някои от хората, които първо възкликват „Осанна“22, скоро се обръщат и викат: „Разпъни Го!“23.

Четвърто, Единението на Исус Христос24. През последните Си дни след Цветница Той извършва Своето изключително Единение – от агонията в Гетсиманската градина до несправедливото Му осъждане, изтезанията на кръста и погребването Му в чужда гробница. Но това не е всичко. С величието на Своето призование като Изкупителя на всички чеда на Небесния Отец, на третия ден Той излиза от гробницата възкресен25, както е пророкувал.

Нямаме ли повод да сме вечно благодарни за несравнимото Единение на Исус Христос? Можем ли сега да изпитаме неговата пречистваща сила? Това е причината Исус Христос, Начинателят и Завършителят на нашето спасение, да отиде в Йерусалим, за да спаси всички ни. Следните думи на Алма докосват ли душите ви: „Ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, можете ли да се почувствате така и сега?“26. Мога наистина да кажа, че хорът в Такоради през онзи ден на Цветница изпя „песента на изкупващата любов“.

През онази последна променяща всичко седмица от живота Си Исус Христос споделя притчата за десетте девици27. Той учи за Своето завръщане при тези, които са подготвени да го посрещнат, не с палмови клони в ръцете си, а излъчвайки светлината на Евангелието. Той говори за запалени и горящи светилници, с допълнително масло за поддържане на пламъка, за да опише готовността да живеем според Неговите пътища, да приемем Неговите истини, и да споделяме Неговата светлина.

Знаете историята. Десетте девици представляват членове на Църквата, а младоженецът представлява Исус Христос.

Десетте девици вземат своите светилници и „изл(изат) да посрещнат младоженеца“28. Пет са разумни, подготвени с масло в светилниците си и в резерв, а пет са неразумни, с гаснещи светилници и без резервно масло. А когато се надава вик: „Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“29, петте, които са „мъдри и са приели истината, и са взели Светия Дух за свой водач“30, са готови за своя „цар и (…) законодател“31, за да може „славата Му (да) бъде над тях“32. Другите пет неистово се опитват да намерят масло. Но е твърде късно. Процесията продължава без тях. Когато чукат на вратата и умоляват да бъдат пуснати, Господ отговаря: „Не ви познавам“33.

Как бихме се почувствали, ако Той ни каже: „Не ви познавам!“?

Ние, подобно на десетте девици, имаме светилници, но имаме ли масло? Страхувам се, че има такива, които се справят с минимално количество масло, твърде заети със светски грижи, за да се подготвят подобаващо. Получаваме масло, като вярваме и действаме според пророчествата и словата на съвременните пророци, по-специално президент Нелсън, неговите съветници и Дванадесетте апостоли. Масло изпълва душите ни, когато чуваме и усещаме Светия Дух и действаме според това божествено напътствие. Масло се излива в сърцата ни, когато изборите ни показват, че обичаме Господ и това, което Той обича. Получаваме масло, като се покайваме и търсим изцелението на Единението на Исус Христос.

Ако искате да отмятате точки от списък с цели, ви предлагам следното: изпълнете списъка си с масло под формата на живата вода на Исус Христос34, която представлява Неговия живот и учения. От друга страна, отмятането на посещение на далечно място или грандиозно събитие никога няма да даде на душите ви чувство за пълноценност или удовлетвореност, обаче животът според ученията на Исус Христос ще го направи. Вече споменах примери: приемайте пророчествата и ученията на пророците, действайте според подтиците на Светия Дух, превърнете се в истински ученици и търсете изцеляващата сила на Единението на нашия Господ. Този списък с цели ще ви отведе там, където желаете – обратно при вашия Отец в небесата.

Онзи ден, на Цветница, в Такоради беше много специално преживяване за мен, тъй като я споделих с конгрегация от верни братя и сестри. Това се е случвало на континенти и острови по света. Сърцето и душата ми, подобно на вашите, жадува да извика: „Осанна на Всевишния Бог“35.

Въпреки че днес не стоим при портите на Йерусалим с палмови клони в ръце, ще дойде денят, когато, както е пророкувано в Откровението на Йоан, „голямо множество, което никой (няма да може) да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, (ще стои) пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръце“36.

Като апостол на Исус Христос ви благославям усърдно да се стремите да живеете праведно и да бъдете сред тези, които, с палмови клони в ръце, ще приветстват Божия Син, великия Изкупител на всички нас. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. И в четирите евангелия (Матей 21–28, Марк 11–16, Лука 19–24 и Йоан 12–21) са описани последните дни от земното служение на Исус Христос, което по божествен промисъл прави благословиите на спасение и възвисяване възможни за всички Божии чеда. На моменти между авторите има различия, свързани с това какво включват, но не и по отношение на ученията и действията на Спасителя.

  2. Вж. Матей 21:10–11.

  3. Йоан 12:13.

  4. Според отчетите за членството и статистическите отчети в Гана има 102 592 членове.

  5. Йоан 15:12.

  6. Всеки път, когато говорех с членове, те ми казваха: „Старейшина Расбанд, нашият скъп апостол, обичам ви“. Тези хора са така изпълнени с Духа и Божията любов, че за тях е лесно да споделят тази любов.

  7. Матей 21:9.

  8. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Мирът и надеждата на Великден“ (видео), апр. 2021 г., ChurchofJesusChrist.org/media; Исайя 49:16.

  9. Учение и завети 122:8. През декември 1838 г. Пророкът Джозеф и няколко други ръководители на Църквата са несправедливо хвърлени в затвора Либърти. Условията са ужасни. След месеци в окаяни обстоятелства, през март 1839 г. той пише на членовете, включвайки молитви, в които умолява Господ да прояви състрадание към неговото положение и „страдащите светии“. Той също така споделя отговора на Господ на тези молитви, както е записан в Учение и завети 121–123.

  10. Учение и завети 122:9. Насърчението на Господ към Джозеф Смит в затвора Либърти му носи утеха и духовно разбиране, че несгодите и изпитанията могат да ни укрепват и да ни учат на търпение и насърчават самоконтрол. Господ го призовава да „остан(е) в пътя си“, т.е. пътя на Господ, устоявайки на несправедливо отношение, както го направи „Синът (Божий, Който) слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?“ (Учение и завети 122:8).

  11. Учение и завети 122:9. Обещанието „Бог ще бъде с теб“ е сигурно обещание за тези, които се държат здраво за вярата си и се уповават на Господ.

  12. Вж. Захария 9:9.

  13. Матей 20:18–19. Джеймс E. Талмидж пише в Jesus the Christ: „Удивителен е фактът, че Дванадесетте не успяват да разберат значението на това, което казва Той. (…) За тях е някак ужасно несъвместимо, има някакво страшно несъответствие или необяснимо противоречие в словата на техния възлюбен Месия. Те знаят, че той е Христос, Синът на Живия Бог и как тогава Той би могъл да бъде подчинен и убит?“ (1916 г., с. 502–503).

  14. Джозеф Смит прави това заявление пред Общество за взаимопомощ на жените на Наву на 28 април 1842 г., както е цитирано в „History of Joseph Smith“, Deseret News, 19 септ. 1855 г. Говорейки за дванадесетата глава на 1 Коринтяните, той пояснява третия стих: „Никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух“, като го променя на „Никой не може да знае, че Исус е Господ, освен чрез Светия Дух“. (Вж. The First Fifty Years of Relief Society: Key Documents in Latter-day Saint Women’s History, 2016 г., 2.2, churchhistorianspress.org.)

  15. Исус споделя Тайната вечеря със Своите ученици (вж. Марк 14:12–18). Дванадесетте включват Петър, Андрей, Яков, Йоан, Матей, Филип, Тома, Вартоломей, Яков Алфеев, Юда Искариотски, Юда (брат на Яков) и Симон (вж. Лука 6:13–16).

  16. По време на Тайната вечеря Исус въвежда причастието сред учениците Си (вж. Матей 26:26–29, Марк 14:22–25, Лука 22:19–20).

  17. Конкретният ден (или нощ), когато Исус провежда причастието в „горната стая“ всъщност е тема на обсъждания поради известни различия между информацията от Матей, Марк, Лука и Йоан. Според Матей, Марк и Лука Тайната вечеря е проведена на „първия ден на празника на безквасните хлябове“ или Пасха (вж. Матей 26:17, Марк 14:12, Лука 22:1, 7). Йоан, обаче, споменава, че Исус е арестуван преди Пасхалната вечеря (вж. Йоан 18:28), което означава, че Тайната вечеря трябва да се е състояла един ден преди Пасха. Има съгласие между материалите от учебната програма на Църквата и Latter-day Saint scholarship, че Исус провежда Тайната вечеря със Своите ученици в горната стая вечерта преди да бъде разпънат на кръст. Християните, които отбелязват Страстната седмица, считат четвъртък за деня на Тайната вечеря, петък за деня на разпъването и неделя за деня на Възкресението според Грегорианския календар.

  18. Йоан 14:18.

  19. Йоан 14:27.

  20. Учение и завети 20:77.

  21. Мороний 10:5.

  22. В Bible Dictionary е обяснено, че осанна означава „избави ни сега“. Думата отразява значението на израза от Псалми 118:25. „Пеенето на този псалм е било свързано с Празника на скиниите (Шатроразпъване) заедно с веенето на палмови клони, затова множеството използва тази дума при триумфалното влизане на Господ в Йерусалим“ (Bible Dictionary, „Hosanna“). Вж. Матей 21:9, 15; Марк 11:9–10; Йоан 12:13.

  23. Марк 15:14, Лука 23:21.

  24. Централно място в плана на спасение на нашия Небесен Отец заема безпределното Единение, което ще осигури безсмъртие за всички Негови чеда и възвисяване за тези, достойни да получат тази благословия. Когато Отец запитва: „Кого да изпратя?“ Исус Христос пристъпва напред: „Ето ме, изпрати Мен“ (Авраам 3:27). Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Мисията (на Исус Христос) е била Единението. Тази мисия е била само Негова. Бидейки роден от смъртна майка и безсмъртен Баща, Той е бил единственият способен доброволно да даде живота Си и да Си го вземе отново (вж. Йоан 10:14–18). Славните последици от Неговото Единение са безкрайни и вечни. Той отнема жилото на смъртта и прави временна скръбта от гроба (вж. 1 Коринтяните 15:54–55). Неговата отговорност за Единението била известна дори преди Сътворението и Падението. То има за цел не само да осигури възкресение и безсмъртие на цялото човечество, но и да може да бъдат простени греховете ни – съгласно условията, определени от Него. Така Единението отваря пътя, по който можем завинаги да живеем отново с Него и с нашите семейства“ („Мисията и служението на Исус Христос“, Лиахона, апр. 2013 г., с. 20).

  25. Възкресението включва съединяването на тялото и духа в безсмъртно състояние, като тялото и духът стават неразделни и вече не са подвластни на страданията на земния живот или смъртта (вж. Алма 11:45; 40:23).

  26. Алма 5:26, вж. също Алма 5:14.

  27. Притчата за десетте девици се намира в Матей 25:1–12 и Учение и завети 45:56–59. Въз основа на главите близо до Матей 25 можем да предположим, че Исус преподава тази притча по време на Своята последна седмица, след като влиза в Йерусалим в Матей 21 и точно преди Тайната вечеря и арестуването Му в Матей 26. В допълнение към притчата за десетте девици, дадена през тази седмица, Исус споделя притчите за смокиновото дърво Матей 21:17–21, 24:32–33), двамата синове (вж. Матей 21:28–32) и злите земеделци (вж. Матей 21:33–46).

  28. Матей 25:1.

  29. Матей 25:6.

  30. Учение и завети 45:57.

  31. Учение и завети 45:59.

  32. Учение и завети 45:59.

  33. Матей 25:12. В Проповедта на планината Господ говори за тези, които смятат, че са правили „много чудеса“, като казва, както е представено в разказа за петте неразумни девици: „Аз никога не съм ви познавал“ (вж. Матей 7:22–23).

  34. Също както водата е важна за живота в смъртността, Исус Христос и Неговите учения (живата вода) са важни за вечния живот (вж. Ръководство към Писанията, „Жива вода“, scriptures.ChurchofJesusChrist.org; вж. също Исайя 12:3; Йеремия 2:13; Йоан 4:6–15, 7:37; 1 Нефи 11:25; Учение и завети 10:66; 63:23).

  35. 3 Нефи 4:32.

  36. Откровението на Йоан 7:9.