Храмовата работа и работата по семейната история – едно и също дело
Обединяването на семейството в този живот и за вечността е основна цел на плана на нашия Небесен Отец.
Толкова съм благодарен за продължаващото изграждане на храмове в тази „диспенсаци(я) на пълнотата на времената“ (Учение и завети 128:18). От ранните дни на Възстановяването, верни светии са правили много жертви, за да получават храмовите обреди и завети. През 1975 г., следвайки техния велик пример, след много финансови жертви за пътуване от Мексико Сити, милата ми съпруга Евелия и аз, придружени от нашите скъпи родители, бяхме запечатани като вечни съпрузи в храма Меса Аризона. В деня, когато бяхме обединени чрез властта на свещеничеството в дома Господен, наистина зърнахме частица от небесата.
Делото и целта на храмовете
Това преживяване ми помогна да оценя много по-добре как след три години упорит труд и големи жертви, светиите в Къртлънд, Охайо, най-накрая завършват своя красив храм през пролетта на 1836 г. – първият в тази диспенсация. През март същата година над хиляда души се събират в храма и пред входовете му за службата по освещаване. Пророкът Джозеф Смит се изправя, за да отправи молитвата за освещаването, която е получил чрез откровение (вж. Учение и завети 109). В нея той описва много от изключителните благословии, които се дават на онези, които влизат достойни в Господните храмове. После хорът изпява „Духът Божий“ и конгрегацията става и извиква „Осанна“ „с такава сила, че викът (сякаш) повдиг(а) покрива на сградата“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 327).
Седмица по-късно Пророкът описва как в храма се явява Господ, Който казва:
„Защото ето, Аз приех този дом и името Ми ще бъде тук, и Аз ще се явявам на людете Ми с милост в този дом. (…)
И славата на този дом ще се разпростре по чужди земи; и това е началото на благословията, която ще се излее върху главите на людете Ми“ (Учение и завети 110:7, 10).
След това и други видения, Илия, пророкът, който е взет в небесата, без да вкуси смърт, застава пред пророка Джозеф Смит и Оливър Каудъри, и заявява:
„Ето, изпълни се времето, за което бе говорено чрез устата на Малахия, който засвидетелства, че той (Илия, пророкът) ще бъде изпратен преди да дойде великият и страшен ден Господен,
за да обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чедата към бащите им, за да не би цялата земя да бъде поразена с проклятие.
Ето защо, ключовете на тази диспенсация се предават във ваши ръце и по това можете да познаете, че великият и страшен ден Господен е близо, тъкмо пред вратите ви“ (Учение и завети 110:14–16).
Храмовата работа и работата по семейната история
След като Господ възстановява и дава на Джозеф Смит ключовете за запечатване, делото на спасението от двете страни на завесата започва в нашата диспенсация (вж. 1 Коринтяните 15:22, 29, Учение и завети 128:8–18).
Президент Бойд К. Пакър учи, че „това изключително събитие остава незабелязано от света, но ще повлияе на съдбата на всяка душа, която някога е живяла или ще живее. Нещата започват неусетно да се случват. Църквата се превръща в църква, която строи храмове.
Тук и там по света привидно спонтанно започват да се появяват хора, организации и общества, които се интересуват от проследяване на родословието. Всичко това се случва след явяването на Илия в храма Къртлънд (The Holy Temple, 1980 г., с. 141).
От този именно ден, 3 април 1836 г., сърцата на чедата започват да се обръщат към бащите. От този ден нататък обредите не са нещо временно, а са дадени за постоянно. Силата на запечатване е с нас. Никоя друга власт не е по-ценна от нея. Тази сила придава истинност и вечна валидност на всички обреди, извършвани със съответната власт и за живите, и за мъртвите“ (Preparing to Enter the Holy Temple, 2002 г., с. 28).
Скъпи братя и сестри, изграждането и правилното използване на храмовете е белег на истинската Църква на Исус Христос във всяка диспенсация. След освещаването на храма Солт Лейк през 1893 г., президент Уилфърд Уудръф насърчава членовете на Църквата да намират данни за своите предци и да записват своето родословие възможно най-назад във времето, за да отнасят имената на предците си в храма и да извършват за тях обредите на спасение и възвисяване (вж. Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., с. 174).
Работата по семейната история и храмовата работа – едно дело
Година по-късно (1894 г.) отново президент Уудръф ръководи създаването на Генеалогичното общество на Юта. Сто години по-късно, през 1994 г. старейшина Ръсел М. Нелсън, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, казва: „Събитията от тази историческа година (1894-та) установяват проучването на семейната история и службата в храма като едно дело в Църквата“ („The Spirit of Elijah“, Ensign, ноем. 1994 г., с. 85).
Работата по семейна история
Скъпи братя и сестри, Господ ни насърчава, като членове на Неговата Църква да съхраняваме своята семейна история, да се учим от предците си и да правим необходимото те да получат обредите на Евангелието в храмовете, за да им помогнем да напредват по заветната пътека, което ще ги благослови с вечно семейство. Обединяването на семейството в този живот и за вечността е основна цел на плана на нашия Небесен Отец.
Вие, които не се чувствате способни да вършите тази работа, трябва да знаете, че не сте сами. Всички можем да разчитаме на осигурените от Църквата инструменти в центровете на FamilySearch, които преди познавахме като центрове за семейна история. Центровете на FamilySearch са създадени така, че почти всеки с малко помощ да може да намира информация на свои предци и да я организира правилно, за да може да я отнесе в дома на Господ. Моля ви, свържете се с консултантите по семейна история в своя район или клон, които ще ви напътстват във всяка стъпка по пътя.
Като следваме напътствията на пророците, учим се как да работим по семейната си история и извършваме храмовите обреди за своите предци, ще изпитваме толкова голяма радост, че няма да ни се иска да спрем да правим тези неща. Духът ще изпълва сърцата ни, ще съживява способностите ни да действаме и ще ни напътства, докато издирваме имената на предците си. Но нека не забравяме, че работата по семейна история е нещо повече от това просто да търсим имена, дати и места. Чрез нея обединяваме семейства и изпитваме радост от това, че предлагаме на предците си обредите на Евангелието.
Харесва ми вдъхновеното учение на нашия обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън, който казва: „Храмът заема централно място в укрепването на нашата вяра и духовна сила, защото Спасителят и Неговото учение са най-важната част от храма. Всичко преподавано в него, чрез наставление и чрез Духа, увеличава разбирането ни за Исус Христос. Важните храмови обреди ни свързват с Него чрез свещените завети на свещеничеството. След което, като спазваме заветите си, Той ни предоставя Своята изцелителна, укрепваща сила“ („Храмът и вашите духовни основи“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 90–94).
Със сигурност, храмовата работа и работата по семейната история са едно и също дело в Църквата.
Свидетелствам за тези истини. Знам, че това е Църквата на Господ Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител, за Когото си спомняме и Когото почитаме по Великден. Знам, че Той ни обича, и когато спазваме сключените завети и Му се доверяваме, Спасителят ни предоставя Своята изцелителна и укрепваща сила. В името на Исус Христос, амин.