„Божиите чудеса продължават“, Лиахона, юли 2023 г.
Лица на вярата
Божиите чудеса продължават
Осъзнах, че вярванията на светиите от последните дни са до по-голяма степен в хармония с Библията, отколкото твърдението, че Библията е заместила пророците и откровението. Много се зарадвах, когато разбрах, че може би живея в модерни „библейски времена“.
Снимката е предоставена от автора
На 9 ноември 1989 г., източногермански правителствен служител погрешно обяви, че от този момент нататък на гражданите на столицата е разрешено да преминават през Берлинската стена. Няколко минути по-късно, обикновено скучаещите граничари нямаха друг избор, освен да позволят на голямата и нарастваща тълпа да напусне територията на Германската демократична република.
С най-добрия ми приятел, Якуб Горовски – тогава все още тийнейджъри – гледахме по телевизията в дома ни, в Полша, как се случи това неочаквано чудо. Светът наистина бе пламнал, но не от унищожителен огън. Духът на свободата и надеждата изпълни сърцата на милиони хора.
Якуб и аз си мечтаехме един ден да се преместим на запад от Полша – в Дания, Швеция или Западна Германия. Бяхме вдъхновени от американските филми и телевизионни програми. Любимият ми сериал беше The Wonder Years (Вълшебните години). Харесвах атмосферата на живота в американските предградия.
Не мисля, че някой от двете страни на Желязната завеса е очаквал Студената война да приключи. Но Небесният Отец имаше различен план. През 1975 г., без да сме знаели, президент Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985) поканил светиите от последните дни да се „обединят в задълбочена и продължителна молитва към Господ, да отвори държавите и да смекчи сърцата на царете и управниците, така че мисионерите да могат да достигат до всички страни и да преподават Евангелието“1.
Две години по-късно, президент Кимбъл посетил Варшава, Полша. Една сутрин, придружен от малка група свои съслужители, включително старейшина Ръсел М. Нелсън, президент Кимбъл излязъл от хотела си, минал покрай Гробницата на незнайния воин и влязъл в парка Саски. В близост до един голям фонтан, който днес още е там, той коленичил и повторно осветил Полша за проповядването на Евангелието.
Последва десетилетие на размирици и масови протести. Докато възрастните се отнасяха с недоверие към политическите лидери и им се противопоставяха, много млади хора поставяха под въпрос някои от ценностите, традициите и възгледите на своите родители. Приятелят ми Якуб и аз бяхме разочаровани от християнството, според разбирането ни за него. Той загуби интерес към религията като цяло, докато аз бях привлечен от философиите, произлизащи от Азия.
През април 1990 г., Якуб и аз пътувахме на автостоп до Австрия. Във Виена се запознахме с две вежливи жени, които стояха на тротоара на оживена улица. Едната от тях държеше Книгата на Мормон на полски език. Тя ни разказа как Исус се явява на хората в древна Америка и обеща да ни изпрати книгата по пощата, ако ѝ дадем адресите си. Ние, от своя страна, отворихме бележниците си с адреси и им дадохме адресите на много наши приятели. Решихме, че ще бъде „приятна“ изненада за тях да получат подаръци.
Няколко месеца по-късно бе основана мисия Полша Варшава и четирима мисионери пристигнаха в нашия град. По-късно разбрах, че големият брой „препоръки за потенциални проучватели“ – чиито адреси бяха на нашите приятели – е изиграл ключова роля за решението градът ни да бъде отворен за проповядването на мисионерите. За моя изненада, няколко месеца по-късно Якуб ми сподели, че двама „мормонски“ мисионери са го посетили и той е решил да се присъедини към тяхната църква.
Бях засегнат от неговата новина. С години се опитвах да го запаля по религията, но без успех. Как бе възможно непознати от чужда страна, изведнъж да го обърнат във вярата? Бях решен да се срещна с тях и да докажа на Якуб, че нямат шанс в спор с мен.
Почувствах нещо специално
Когато видях двамата млади, усмихнати мисионери да стоят на прага на апартамента на родителите ми, забравих за намерението си да доказвам, че грешат. Те бяха щастливи и забавни. Зададоха ми множество въпроси за мен и моите вярвания. Уважаваха моите убеждения. По-късно ми споделиха, че по време на първата си среща с арогантния тип с дълга коса и скъсани дънки, който пушеше цигари, им е било трудно да си представят, че някога ще пожелая да стана последовател на Исус Христос. Но аз почувствах нещо специално в тяхно присъствие и бях заинтригуван, че Църквата, към която принадлежаха, е единствената позната от мен християнска деноминация, вярваща в доземно съществуване.
Бях впечатлен също от техните свидетелства и от силните убеждения на Якуб и неговия нов приятел от Църквата, Робърт Желевски. Робърт беше психолог, интелигентен и здраво стъпил на земята човек, чиито прозрения и преживявания засилиха интереса ми към религията на светиите от последните дни.
Всичко, което старейшините, Якуб и Робърт ми споделиха, беше завладяващо, особено учението за плана на спасение, като се започне с доземния живот и се завърши с трите степени на слава. Но не виждах смисъл да се присъединявам към Църквата, докато не успея да осмисля по-пълно техните уникални вярвания. Разбирането ми за християнството беше, че в древността Бог е извършвал чудеса, изпращал е ангели и е призовавал пророци, но всички тези неща са се случвали в библейски времена. И след като Библията е била завършена, човечеството вече не се е нуждаело от чудеса и откровения, защото Писанията съдържат всичко, което трябва да знаем.
По време на обсъждането ни относно Голямото вероотстъпничество и Възстановяването на пълнотата на Евангелието чрез пророка Джозеф Смит, за мен настъпи забележителен обрат. Осъзнах, че техните вярвания са до по-голяма степен в хармония с Библията, отколкото твърдението, че Библията е заместила пророците и откровението. Много се зарадвах, когато разбрах, че може би живея в модерни „библейски времена“.
Бях готов искрено да се моля на Бог за лично откровение, но не получих отговор. Накрая се помолих с думите: „Небесни Отче, ако Ти си призовал Джозеф Смит за Твой пророк, аз ще се подчинявам на всяка заповед, която си разкрил чрез него“. Тогава получих потвърждение в сърцето и ума си и знаех със сигурност, че Бог е възстановил пълнотата на Евангелието и тя се намира в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Якуб беше кръстен на 3 ноември 1990 г. и остана верен до смъртта си, настъпила при трагичен инцидент в планината две десетилетия по-късно. Аз се присъединих към Църквата на 11 януари 1991 г., решен да отслужа мисия. Робърт беше призован като първия местен президент на нашия клон и ме закара чак във Фрайберг, Германия, за да мога да получа своето храмово надаряване. По време на последното ми интервю с него, обещах след службата си в мисия Илинойс Чикаго да се завърна в Полша, за да използвам мисионерския си опит за укрепване на Църквата в нашата страна.
Две години по-късно, моят президент на мисия ме убеди, че трябва да завърша образованието си в Америка, в Университета Бригъм Йънг. Но аз никога не забравих обещанието си към Робърт.
След като се ожених през 2000 г., се завърнах в Полша със съпругата си, която през 1988 г. беше участвала като статист в шестия епизод на The Wonder Years (Вълшебните години). Посещаваме църковните събрания в Краков, отглеждаме две момчета и сме в близки отношения с нашите две по-големи деца. По-големият ни син наскоро сподели, че е решил да отслужи пълновременна мисия.
През лятото на 2021 г. заведох семейството си в Берлин, където им показах мястото на бившата Берлинска стена. Тя вече не спира Божиите служители да споделят посланието на Възстановяването с хората в Източна Европа. Божиите чудеса продължават и в наши дни.