„Всички се нуждаем от Евангелието“, Лиахона, юли 2023 г.

Всички се нуждаем от Евангелието

От Джой Тереза М. Мойсес

Бях планирала да отслужа мисия, но след колежа реших, че няма нужда да го правя – докато не започнах работа, свързана с момичета, жертви на насилие. Тогава осъзнах, че всички хора се нуждаят от Евангелието.

Когато бях в Неделното училище за деца, учителите ми постоянно питаха кой от нас ще отслужи пълновременна мисия. Когато бях малка, винаги казвах, че ще отслужа мисия.

Моята майка ми показваше колко е важно събирането на Израил, като помагаше на пълновременните мисионери да преподават и споделят Евангелието. Веднъж я придружавах, за да намерим дома на една сестра от района, която не беше посещавала събранията от известно време. Почти се загубихме, защото не знаехме къде точно живее. Вместо да се ядоса, майка ми усърдно продължи да търси дома на тази сестра. Подобно на жената в притчата за изгубената монета (вж. Лука 15:8–10), тя намери сестрата и се зарадва.

Начинът, по който майка ми даваше всичко от себе си за Господното дело, не само при споделянето на Евангелието, но и в други църковни призования, ми помогна да осъзная, че всеки трябва да служи на Господ, дори и по малки начини.

С течение на годините завърших Семинара, получих своя медальон на Младите жени, завърших колеж и започнах да работя. Малко по малко, чувството да стана пълновременен мисионер беше изместено от други приоритети. Въпреки че все още бях активна в Църквата и увеличавах своите призования, си казвах: „Няма проблем да не отслужа пълновременна мисия, защото това не е мое задължение. Аз съм жена и мога да служа на Господ по много други начини“.

Какво промени мнението ми

Когато бях на 22 години, имах възможност да работя в център, където служих на момичета, преживели насилие и пренебрегване. Изпитвах състрадание към тях. Виждах как в резултат на насилието сърцата им бяха съкрушени и беше невъзможно да изпитват любов към себе си. Някои от тях се бяха опитали да се самоубият. Други не искаха да се доверяват на никого. Много от тях бяха загубили вяра в живота и не чувстваха любовта на Спасителя.

Често се питах: „Можеше ли тези случаи на насилие да бъдат предотвратени? Какво щеше да стане, ако извършителите им бяха приели Евангелието? Какво щеше да се случи, ако родителите на момичетата бяха станали членове на Църквата, преди те да се родят?“. Осъзнах, че вероятно момичетата нямаше да преживеят тези изпитания, ако извършителите и техните родители, бяха приели Евангелието и бяха живели според него.

Размишляването по тези въпроси и работата ми в центъра, ми помогнаха да разбера, че всички хора се нуждаят от Евангелието. Точно както армията на Еламан в Книгата на Мормон воюва, за да защити своята вяра и семейства, Господ се нуждае от пълновременните мисионери, за да споделят Неговото Евангелие и да защитават Неговото царство.

Преживяванията ми с момичетата в центъра ме вдъхновиха да тръгна по пътя, по който Господ искаше да поема. Реших, че трябва да се присъединя към Господната армия от мисионери. Бог видя това желание и бях призована да служа в мисия Кауаян Филипини.

Отслужване на мисия

По време на мисията си, видях как хората се променят, когато научават за Евангелието. Преподавах на хора, които не знаеха как да прощават, пушеха и пиеха алкохол, бяха горди и не знаеха как да се молят. Благодарение на Евангелието, те изоставиха старите си навици, за да станат достойни за обещания от Бог вечен живот.

Благодарение на Единението на Спасителя научих, че всеки може да поеме по стеснената и тясна пътека или да се завърне на нея, ако се покае. Евангелието на Исус Христос ще ни помага да се променяме, да напредваме към съвършенство и да бъдем достойни за великите благословии, които Небесният Отец е подготвил за нас. Тези промени могат да бъдат от тъга към щастие, от хаос към мир, от гняв към прошка, от слабост към сила, от омраза към любов.

Чувствам се много благословена, че съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Евангелието на Исус Христос ми помага да разбирам своята ценност като дъщеря на Небесни Родители, дори при лоши обстоятелства. Нашият Отец в Небесата винаги ме утешава чрез Светия Дух. Писанията са моят компас, когато съм объркана, а трябва да вземам решения.

Близките ми и аз се стремим с вяра да устояваме до края. Благодарна съм, че имам съпруг, който е носител на свещеничеството и има силно свидетелство за възстановеното Евангелие на Исус Христос. Сключеният завет с Господ не е от значение само за мен, но също за моето семейство и за Божието царство.

Авторката живее във Филипините.