„Подтици в храма“, Лиахона, юли 2023 г.

Подтици в храма

От Норман Хил

Домът Господен е място на откровение. Колкото по-често посещаваме храма, толкова по-вероятно е да получаваме откровение.

Домът Господен не е само свещена сграда, където участваме в делото на спасението, но също и място на откровение, място, в което можем да получаваме подтици, място, където раните в душите ни може да бъдат изцелявани и Господ може да докосва сърцата ни по неочаквани начини.

Отличително впечатление

Когато служех като обреден работник в храма Хюстън Тексас, група мотоциклетисти паркираха на паркинга и попитаха дали може да влязат в храма. Президентът на храма, Ричард Сътън, им обясни предназначението на храма и за необходимостта от храмова препоръка за влизане в сградата. Водачът на групата и неговата спътница бяха заинтригувани.

„Почувствах нещо, когато минахме покрай вашата сграда – каза той. – Не мога точно да го обясня, но беше много отличително впечатление и искам да разбера причината за него“.

Двойката пожелаха да научат повече, затова президент Сътън уреди мисионерите да ги посетят.

След повече от година и половина, на вратата на кабинета на президент Сътън в храма се почуква. „Няма да ме познаете, но преди известно време минах оттук с мои приятели мотоциклетисти. Тогава можех да гледам само отвън“. Държейки храмова препоръка, той продължи: „Днес ще разгледам вътре“.

Втори език

Когато Дийн и Бони Хил са призовани да служат като възрастна двойка мисионери в храма Кочабамба, Боливия, Бони се чувства притеснена. Тя никога не е учила испански език и не е сигурна в способността си да извършва необходимите обреди или да общува с другите на непознат език. В свещеническа благословия ѝ е обещано, че ще може да общува както устно, така и духовно на испански.

„Не мога да говоря много на испански извън храма – споделя тя. – Но в дома Господен ми се струва по-лесно“.

Когато Бони и съпругът ѝ се прибират у дома и посещават сесии на испански в храма Огдън Юта, посещаващите храма забелязват превъзходния ѝ акцент.

Действайте, за да изпитвате радостта

Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Можем да бъдем вдъхновявани през целия ден от преживявания на други хора в храма и (във връзка със) семейната история. Но трябва да направим нещо, за да можем ние самите да изпитаме тази радост“¹.

В храма ни очакват радост и вдъхновение, както и подтици и потвърждения. Там говорим и се разбираме на небесен език, който не е наличен никъде другаде на земята. В храма Господ желае да ни дава откровения и можем да ги получаваме, когато не само посещаваме храма, но го правим, с искрено желание да получаваме откровения. Ето няколко примера за получени откровения:

Мартин Гури от Кот д’Ивоар търси напътствие в храма по важен житейски въпрос и получава забележително потвърждение, че вече има отговор на молитвите си по въпроса. Това е принципът, който Господ преподава на Оливър Каудъри: „Насочи мислите си към нощта, когато Ме призова в сърцето си. … Не говорих ли мир на ума ти относно този въпрос?“ (Учение и завети 6:22, 23).
Ранди Бронсън живее близо до храма Пейсън Юта и прекарва години в проучване на семейната история. „Аз имам слабо активен син и не винаги съм сигурен как да му помогна. Затова в храма не само пиша името му в списъците за молитва, но и се моля искрено, за да разбера как да му помагам. И получавам впечатления какво да му казвам или да правя за него“.
„Вие сте добра майка“ – казва Стефани Факрел Хил на непозната жена в храма Логан Юта. „Откъде знаете?“ – пита колебливо младата майка. Сестра Хил отговаря: „Видях, че ръцете ви са оцветени от рисуването с вашите деца и Духът ме подтикна да ви го кажа“. Младата майка се е опитвала да крие ръцете си. Тя чувства облекчение, че е приета, а не я гледат с любопитство.

В храма не само помагаме за спасението на предците ни, но също получаваме онзи вид откровение, което може да напътства нас и другите по заветната пътека. Президент Нелсън казва: „Всеки един от нас има нужда от продължаващото духовно укрепване и наставление, което е възможно единствено в Дома Господен“.² Получените в Неговия свят дом подтици и впечатления ни учат да виждаме, както Исус вижда, да се вслушваме, както Той го прави и да живеем, както Той е живял.

Авторът живее в щата Юта, САЩ.