„Вярваш ли в Бог?“, Лиахона, юли 2023 г.
Гласове на светии от последните дни
Вярваш ли в Бог?
Когато моя приятелка ми сподели тревогите си, изведнъж бях осенен от разбиране.
Когато бях малък, никога не съм се съмнявал в истинността на Евангелието. Обаче, щом станах тийнейджър, се запитах дали наистина имам свидетелство или просто приемам нещата, в които родителите и приятелите ми вярват. Молих се да разбера дали Евангелието е истинно.
Въпреки моите трудности, една млада жена, с която се запознах в колежа, ми сподели, че според нея разбирам целта и посоката в живота ми.
„Вярваш ли в Бог?“ – ме попита тя.
Аз ѝ отговорих положително и че в църквата, към която принадлежа, учим за връзката ни с Бог и за целта на живота. Разказах ѝ също за пророка Джозеф Смит и Възстановяването. Тя слушаше внимателно.
Следващата неделя на църква, взех за моята приятелка брошури относно Джозеф Смит и плана на спасение. След като ги прочете и започна да чете Книгата на Мормон, посетихме заедно богослужение.
По-късно тя ми сподели, че е била много близка със своя по-голям брат. Той бил пилот-каскадьор и участвал в местни въздушни програми. За съжаление, лятото преди да се срещнем, загинал при полет в едно шоу. Приятелката ми била съкрушена от смъртта му и била загрижена за него, защото той се смятал за агностик. Тя се била молила да разбере какво е неговото положение и репутация пред Бог.
Когато ми сподели тревогите си, изведнъж бях осенен от разбиране. Беше усещане за чиста истина и светлина. Разбрах, че запознанството ни не е било случайно. По-скоро, Бог беше чул и отговорил на искрената молитва на тази млада жена със съкрушено сърце.
Със смирено сърце разбрах, че Небесният Отец ме познава и ме счита за достоен да бъда оръдие в Неговите ръце, за да отговори на молитвата ѝ. Осъзнах Неговата велика мъдрост да използва това преживяване, за да отговори и на моята молитва относно истинността на Евангелието.
След като се подготвих, стегнах багажа си за най-добрите две години от моя живот. Междувременно, приятелката ми участваше в мисионерските уроци със своята сестра. И двете се присъединиха към Църквата и впоследствие отслужиха мисии. След като отслужих мисията си, приятелката ми ме помоли да извърша храмовите обреди за нейния брат.
Знам, че Бог чува и отговаря на искрените молитви, макар понякога да е по начин или в момент, който не очакваме.