„Промените, които избираме или сме принудени да правим“, Лиахона, юли 2023 г.
Пълнолетни младежи
Промените, които избираме или сме принудени да правим
Каква е вашата дългосрочна цел? Ако сте наясно какво желаете да постигнете, ще сте подготвени и дори развълнувани да правите промени в живота си.
Налагало ли ви се е някога да направите промяна, за която не сте имали желание? Или промяна, която не сте очаквали, че ще ви се наложи да направите?
Преди около 15 години личният ми лекар ми каза, че трябва да променя начина си на живот: „Започни да спортуваш или няма да живееш много дълго“ – ми каза той. Отнесох се сериозно към неговото предупреждение. Реших да започна да тичам.
За да може тази промяна да се отрази добре върху начина ми на живот, трябваше да се съсредоточавам върху дългосрочните цели, защото краткосрочните нямаше да ме отведат твърде далече.
Дългосрочната ми цел се повтаря и е да пробягвам по един маратон всяка година. Тази цел ми помага да ставам и да тичам всеки ден, защото знам, че на определена дата догодина ще трябва да пробягам малко над 42 км. Изисква се дисциплина да тренирам и изпълнявам краткосрочните си цели всяка седмица, защото знам, че така ще бъда готов за деня на състезанието.
Понякога има неща, които се опитват да ме възпрепятстват, например времето. Може да е твърде горещо или твърде студено навън, или пък да вали. Тогава трябва да тичам на закрито по бягащата пътека, въпреки че силно предпочитам да тичам на улицата. Възпрепятстват ме също и контузии. Може да не съм загрял добре преди тичане и в резултат да съм си разтегнал сухожилието на коляното. Или в някои случаи нямам вина, че съм получил контузия. Но каквото и да се случва, не мога да се откажа, защото знам, че догодина участвам в маратона. Затова правя промени в тренировъчния си график. Възстановявам се и продължавам да тичам.
Чрез тичането научих много за Евангелието. Всички имаме дългосрочната евангелска цел да устоим до края и да получим възвисяване. Но си поставяме краткосрочни цели, като например всяка седмица да вземаме от причастието на църква, което ни помага да постигнем крайната ни цел. Когато правим грешки, се контузваме духовно. Но не се предаваме. Покайваме се и продължаваме напред. Единственият начин да постигнем дългосрочната ни цел е, като правим малки промени през целия си живот, което ще ни помага да оставаме на пътеката.
Нашият избор за промяна
Над десет години работих като главен вицепрезидент на Walmart в Бразилия. Семейството ми беше финансово стабилно, харесвах работата си и животът ми вървеше добре. Но работата ми изискваше толкова много. Трябваше да пътувам много, което пречеше на семейството ми и на службата ми в Църквата. След 11 или 12 години, чашата започна да прелива.
Съпругата ми и аз се посъветвахме и преценихме, че трябва да напусна тази работа. Обсъдихме въпроса и с нашите деца, и заедно заявихме: „Време е да направим промяна“.
Когато напуснах работа, рязко паднах от главен вицепрезидент до безработен. Отне ми близо година да намеря и започна нова работа. Когато най-после ме назначиха на длъжност в малка компания за недвижима собственост в Съединените щати, се почувствах добре. Тази работа щеше да ми позволи да отделям повече време за най-важните неща.
Някои хора ми казваха, че съм полудял. Защо да напускаш тази стабилна работа заради работа в компания за недвижима собственост, за която никой не е чувал? И да трябва да се преместите на другия край на света, в Съединените щати?
Те имаха право, че предприетата от нас промяна беше голяма стъпка. Но грешаха, че това е лош избор.
От нас се изискваше голяма вяра, за да сменя работата си и да се преместим в друга страна, но Господ се грижеше за нас. Имах повече свободно време, за да изпълнявам задълженията си на съпруг, баща и член на района.
Вярвам, че промяната е задължително условие за постигане на нашия потенциал. Никога няма да постигнем потенциала, който Небесният Отец желае, ако седим на едно и също място в живота си. Ние ставаме подобни на Него, когато с вяра правим съзнателни промени.
Принудителна промяна
Друга голяма промяна в семейството ми настъпи, когато най-малкият ми брат загина в автомобилна катастрофа. Не сме избрали или искали това да се случи и дори след 10 години е все още е болезнено за нас. Принудителната промяна никога не е лесна.
Но също така, промените отвъд нашия избор може да се превръщат във възможности да изграждаме вярата си в Небесния Отец и Исус Христос. Лесно е да оставаме верни, когато животът се нарежда според нашите желания. Но можем ли да съхраняваме вярата си и да продължаваме напред, когато промените не са в наша полза?
Развод, безплодие, безработица, болест и други подобни мъчителни преживявания не са неща, за които се надяваме и планираме. От тях можем да се почувстваме сякаш губим контрол над живота си. Но това не е точно така – въпреки нежеланите от нас обстоятелства, все още има неща, които можем да контролираме. Можем да си поставяме малки цели, дори целта да преживеем само още един ден. Можем да се справим! Можем да понасяме всички неща с търпение (вж. Алма 38:4).
Йосиф от Египет е съвършен пример за това. Животът му е пълен с принудителни промени – той губи свободата си два пъти! (Веднъж, когато братята му го продават в робство, и отново, когато Петефрий го хвърля в затвора.) Но Йосиф не пада духом, поради нежеланите и непланирани обстоятелства. Той се приспособява и израства чрез своите преживявания. И накрая спасява семейството си и един цял народ. Господ го усъвършенства и подготвя през целия му живот (вж. Битие 37–46).
Трудно е да бъдем търпеливи, когато принудителна промяна обърква плановете ни, но да не забравяме, че дългосрочната ни цел е да получим възвисяване. Небесният Отец знае от какво се нуждаем, за да го постигнем: „Сега не сте в състояние да издържите на присъствието Божие, нито на служението на ангели, затова постоянствайте в търпение, докато не се усъвършенствате“ (Учение и завети 67:13).
Промяната ни помага да ставаме като Спасителя
Небесният Отец ни обича и желае да имаме успех. Той иска да бъдем щастливи. Бог е начертал план за нас, за да постигнем и двете неща.
Осъзнавайки, че в основата на смисъла на земния живот лежи подготовката, правя по-целенасочени промени в живота си. Промените ми помагат да постигна дългосрочната си цел, която е да стана като моя Спасител Исус Христос. Знам, че Небесният Отец споделя тази дългосрочна цел не само с мен, но и с всичките Си чеда. Точно както личният ми лекар знаеше, че трябва да направя промяна заради здравето си, Бог ясно вижда промените, които трябва да правим, за да ставаме като Него. Той ни помага и ни предоставя ресурси като Писанията, местната конгрегация и живия пророк, за да ни помагат в стремежа ни да се променяме.
В най-трудните дни, в тези дни, когато е трудно да станем от леглото и да обуем маратонките си за бягане, или знаем, че трябва да се покаем, или когато изпитваме трудности от някоя неочаквана промяна, ние си спомняме за Божията безпределна любов и Неговото желание да бъдем по-щастливи, отколкото сме в момента.
Това напомняне ни дава силата да правим промените, към които Духът ни подтиква. И ни помага да се уповаваме на факта, че неочакваните промени, които сме принудени да правим, са част от Божия план за нашето най-голямо щастие.