„Да виждаме чудесата на Спасителя в нашия живот“, Лиахона, юли 2023 г.
Чудесата на Исус
Да виждаме чудесата на Спасителя в нашия живот
Четири урока, свързани с чудесата на Спасителя, при които изцелява слепи хора.
Фрагмент от He Anointed the Eyes (Той намаза очите му), от Уолтър Рейн
Има моменти в живота ни, когато се надяваме на чудеса и се молим за тях. Чудото може да е свързано с наш близък или да е за наша собствена полза. Надяваме се молитвите ни да получат отговор, щетите да бъдат поправени, огорчената душа – смекчена; надяваме се Господ на чудесата да разреши проблемите ни. Когато отговорът не е това, което сме очаквали, или не идва в момента, за който сме се молили, обикновено се чудим защо.
Мороний учи: „И аз бих ви увещавал, възлюбени мои братя, да си спомните, че Той е същият вчера, днес и навеки, и че всички тези дарби, за които говорих, са духовни; и те никога няма да бъдат премахнати, чак докато свят светува, освен ако това не стане поради неверие на чедата човешки“ (Мороний 10:19).
Споменатите в Писанията дарби и чудеса още ли са достъпни в наши дни? Как можем да сме достойни за тези благословии? Запознат ли е Спасителят със случващото се в живота ни и желае ли да ни избави от нашите трудности?
За да отговоря на тези въпроси, ще се позова на чудесата, при които Спасителят възстановява зрението на слепи хора. (Прочетете следните примери в Матей 9:27–31, 12:22–23; Марк 8:22–26, 10:46–52; Йоан 9:1–11.)
Какво можем да научим за мисията на Спасителя от Неговите чудеса?
За да разберем въздействието на чудесата върху нас и в живота ни, нека първо да дадем определение за чудо. Чудесата „са предназначени да бъдат доказателство за юдеите, че Исус е Христос. … В много от тях има също символизъм, чрез който научаваме… божествени истини. … Чудесата са били и са вследствие на вярата и нейното най-добро насърчение. Те никога не са били извършвани без молитва, истинска необходимост и вяра“1.
Старейшина Роналд А. Расбанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва:
„Чудесата са божествени дела, проявления и изрази на безпределната сила на Бог, както и потвърждение, че Той е „същият вчера, днес и навеки“ (Мороний 10:19). …
Чудесата са елемент на Божия вечен план, те са жизненоважна връзка между небесата и земята“2.
Така че, един ползотворен начин да изучаваме чудесата на Спасителя и да се учим от тях, е, като помним, че всяко чудо насочва вниманието ни към нещо с по-голямо значение от самото събитие, както и като търсим конкретни истини за Бог и Неговото дело.
Нека обсъдим някои от истините, които можем да научим от чудесата на Спасителя, при които възстановява зрението на слепите хора. Тези истини могат да бъдат разделени на четири урока, както следва.
1. Възстановяването на зрението е доказателство, че Исус е Месията
Древните пророци, свидетелстващи за идването на Месията, говорят относно чудесата, които Той ще извърши, включително да възстановява зрението на слепите.
Един свят ангел казва на цар Вениамин, че Спасителят ще „отиде сред човеците, вършейки велики чудеса, като изцеляване на болни, вдигане на мъртви; ще прави куците да прохождат, слепите да получават зрението си“ (Мосия 3:5, вж. също Исайя 35:4–5)3.
Следователно, чудесата с възстановяването на зрението на слепите хора потвърждават тези пророчества за идването на Спасителя и Неговото служение на Божиите чеда.
2. Исус е Светлината на света
Тази истина е ясно представена, когато Исус среща един човек, който е сляп по рождение (вж. Йоан 9:1–11). Когато учениците питат дали човекът се е родил сляп поради грях, Исус отговаря, че това не е причината, „но за да се изявят в него Божиите дела“ (стих 3). После, преди да възстанови зрението на мъжа, Спасителят заявява: „Докато съм в света, Аз съм светлината на света“ (стих 5).
Старейшина Брус Р. Макконки (1915 – 1985) от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „Преди да възвърне физическото зрение на слепеца, Исус напомня на своите слушатели за предишното си изявление, че Той е светлината на света, сякаш иска да ги поучи: „Когато си спомняте, че възвърнах зрението на физическите очи, не забравяйте, че съм дошъл също да нося светлина на духовните очи“4.
Трябва да помним колко често грехът се разглежда в Писанията като морална слепота, а избавлението от него – като премахване на тази слепота. Спасителят, Който е „светлината на света“, използва извършеното чудо като символ за по-висшето дело, което е дошъл да изпълни в света.
3. Вярата предшества чудесата
Когато Исус минава по улиците на Капернаум, след Него вървят двама слепи, които викат: „Смили се над нас, Сине Давидов!“. Тогава Той ги пита: „Вярвате ли, че мога да направя това?“. А те Му отговарят: „Вярваме, Господи“.
Като неотлъчно следват Спасителя и мигновено и искрено изповядват, че вярват в Неговата способност да им помогне, слепите дават доказателство за вярата си. Тогава Спасителят се допира до очите им, казвайки: „Нека ви бъде според вярата ви“. Резултатът е незабавен: „Очите им се отвориха“ (Матей 9:27–31).
Старейшина Макконки отбелязва: „Често, когато връща зрението на слепи хора, точно както в тези стихове, Исус съчетава Своята устна заповед с някакво физическо действие. В този и в други случаи, Той докосва незрящите очи“.
Защо Спасителят прави това? „Нито едно от тези необичайни… действия не е от съществено значение за упражняването на силата за изцеление – обяснява старейшина Макконки. – Но ние знаем, че вярата предшества чудесата и затова „очевидната цел на Учителя е да укрепи вярата на слепия или глухия човек“5.
4. Чудесата понякога се случват „ред по ред“
Във Витсаида хората водят един слепец при Исус. След като извежда човека вън от селото, Исус „плюна на очите му, положи на него ръце“. Зрението на човека е само частично възстановено в този момент, затова Спасителят „пак положи ръце на очите му“, след което човекът проглежда напълно. (Вж. Марк 8:22–26.)
Старейшина Макконки посочва истините, които можем да научим от това събитие:
„Изглежда, че последователните случаи на физически контакт с Исус са имали ефекта да добавят надежда, увереност и вяра на невиждащия. …
Хората трябва да търсят Господната изцеляваща благодат с цялата си сила и вяра, въпреки че това е достатъчно само за частично изцеление. … След това те могат да добият допълнителната увереност и вяра, че ще бъдат изцелени напълно. Хората също така често биват излекувани от духовните си болести поетапно, стъпка по стъпка, докато привеждат живота си в хармония с Божиите планове и цели“6.
Като извършва това чудо в две отделни стъпки, Господ помага на слепия човек да се подготви да получи пълната благословия. Можем ли да видим този модел и в нашето собствено търсене на чудеса – нещо, което трябва да правим или да не правим, преди да станем готови за по-висша намеса?
Вярата да не бъдем изцелени
Въпреки че виждаме същественото значение на вярата за извършването на чудеса, важно е да отбележим, че понякога дори най-верните светии няма да получат отговор на своите желания и молби.
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„Праведността и вярата определено спомагат за преместването на планини – ако местенето на планини изпълнява Божиите цели и е в съгласие с Неговата воля. Праведността и вярата определено спомагат за изцеляването на болните, глухите и куците – ако такова изцеляване изпълнява целите на Бог и е в съгласие с Неговата воля. Затова, дори и с много силна вяра, много планини няма да бъдат преместени. И не всички болни и немощни ще бъдат изцелени. Ако всяко противопоставяне беше прекратявано, ако всички болести бяха премахвани, тогава основните цели на плана на Отца щяха да бъдат осуетени.
Много от уроците, които трябва да учим в този живот, може да се научат само чрез събитията, които преживяваме и понякога изстрадваме. Бог очаква и ни се доверява да се изправяме пред временните трудности в земния живот с Неговата помощ, за да може да научим това, което трябва да научим, и накрая да станем това, което трябва да станем във вечността“7.
Искам да добавя своето свидетелство към свидетелствата на древните и съвременните пророци. Чудесата все още се случват сред нас. Спасителят Исус Христос е източникът на всяка власт, светлина и облекчение. Свидетелствам, че чрез вярата ни в Него можем да бъдем изцелявани, а в случай че това не се случи, пак може да намираме мир чрез Княза на мира, Светлината на света и Лечителя на лечителите.