„Как промених подхода си, за да получа свидетелство“, Лиахона, юли 2023 г.
Пълнолетни младежи
Как промених подхода си, за да получа свидетелство
За пръв път наистина почувствах в себе си семето на вярата.
Израснах в Църквата – посещавах дейностите и се молих и изучавах Писанията заедно със семейството ми. Но, в действителност нямах свидетелство. Не знаех дали вярвам в Бог и Неговия Син. Не знаех дали Книгата на Мормон е истинна.
Исках да имам свидетелство, но се чувствах разочарована след многократни молитви, на които сякаш нямаше отговор. Започнах да се чудя: „Ако Бог съществува, защо не ми го покаже? Защо ме оставя да се чудя?“.
Поглеждайки назад, разбирам ясно защо не получавах отговор: всъщност не полагах достатъчно усилия. Четях Писанията пет минути в седмицата и очаквах да получа откровение, само защото го исках.
Не разбирах, че вярата е принцип на действие.
Семе на вярата
За всеки отстрани изглеждаше, че съм „активна“ в Църквата, но аз все още не знаех дали Църквата е истинна. Обаче наистина исках да разбера.
Затова реших да отслужа мисия. Неправилно предполагах, че като мисионерка автоматично ще е по-вероятно да получавам отговори от Бог. Все още не полагах много усилия да се моля и да изучавам, но скоро получих назначението си.
В началото на мисията си, докато се обучавах онлайн по време на пандемията, изпитвах трудности да чувствам Духа, поради половинчатите си усилия. Но след това постъпих в центъра за обучение на мисионери. И времето, което прекарах там, беше най-значимото духовно преживяване в живота ми. За пръв път наистина почувствах в себе си семето на вярата.
Осъществяване на промяна
Дългоочакваното започване на мисията ми беше трудно. Чувствах се така, сякаш губя и малкото си получено свидетелство.
Един ден, докато плачех, изведнъж си спомних нещо. Баща ми ме питаше как е минал денят ми в училище и винаги отговарях, че е било скучно. А той казваше: „Е, скучно е, защото ти го правиш така. Ако искаш на училище да е забавно, направи го забавно“. Осъзнах, че мога или да използвам времето си, докато служа на мисия, за учене и израстване, или да продължа да бъда нещастна.
Затова се молех по-искрено от всякога, за да обещая на Небесния Отец, че ще се старая и ще променя отношението си. След това, се мотивирах да положа нови усилия. Започнах наистина да изучавам, да се моля и да размишлявам, и с течение на времето искрата свидетелство се завърна и продължи да нараства. Разочарованието ми намаля и започнах да намирам радост в Евангелието.
Получаваме толкова, колкото даваме
Когато се чувстваме разочаровани, че не израстваме във вярата си, може да се чудим дали има Бог и дали Го е грижа за нас. Но аз научих, че Той винаги е с нас и ще ни помага да укрепваме вярата и свидетелството си, ако поемаме отговорност и полагаме усилия (вж. Мороний 10:4).
Старейшина Робърт Д. Хейлз (1932 – 2017) от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Въпреки че изглежда да няма точна формула, по която всеки от нас да получава свидетелство, все пак има открояващ се модел за това“.1 Този модел включва да имаме искрено желание да научим истината, да се молим, да желаем да служим там, където сме призовани, да се стремим да се подчиняваме, да изучаваме Писанията, да ги прилагаме в живота си и да бъдем смирени.
Никога нямаше да укрепя вярата си, ако не бях променила отношението си, не следвах този модел и ако не давах всичко от себе си, за да развивам връзката си с Небесния Отец и Исус Христос. Когато направих тези промени, започнах да получавам отговори и да вярвам в истината.
Сестра Ребека Л. Крейвън, втори съветник в Общото президентство на Младите жени, наскоро заяви: „За да бъдем ученици на Исус Христос, трябва повече от това само да се надяваме или вярваме. … Нужно е да вършим нещо“.2 Научих за себе си следната истина: Получавам от Евангелието толкова, колкото му отдавам.
За хората може да изглежда, че активността ми в Църквата не се е променила. Но аз станах по-отдадена на Евангелието в сърцето си. И това промени всичко.
Авторката живее във Вашингтон, САЩ.