„Братя и сестри в Господа“, Лиахона, септ. 2023 г.
Братя и сестри в Господа
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ – и Той ни даде един друг.
Христос вдига от мъртвите сина на вдовица от град Наин.
Докато пътува от Капернаум, нашият Спасител отива в град на име Наин. Близо до градската порта Той вижда погребална процесия. Преждевременната смърт на единственото ѝ дете оставя бедната вдовица сама.
„И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.
Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.“
Когато младият мъж сяда и започва да говори, Исус „го преда(ва) на майка му“ (вж. Лука 7:11–15, курсив добавен).
През цялото Си служение, без значение дали служи на 1 или на 991, нашият Спасител е съвършен пример за състрадание, вяра, надежда, милосърдие, любов, прошка, милост и служба2. Той кани всеки от нас: „Ела и Ме следвай“ (Лука 18:22) и стани „тъкмо какъвто съм Аз“ (3 Нефи 27:27)3.
„Тъкмо какъвто съм Аз“
За да следваме съвършения пример на нашия Спасител и да ставаме такива, какъвто е Той, ние приемаме поканата Му да ходим с Него по Неговата заветна пътека (вж. Моисей 6:34). Понякога определяме заветната пътека чрез обредите на спасение и възвисяване, които я очертават – кръщение и потвърждаване, за да получим дара на Светия Дух и да станем членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни; ръкополагане в свещеничеството на Мелхиседек (за братята); надаряване в дома Господен (за всеки от нас като отделен човек) и запечатване в храма.
Всеки обред, който е необходим за спасение и възвисяване, е свещено действие, извършено чрез упълномощена свещеническа власт, от което учим за завета, с който обредът е свързан. Донякъде можем да гледаме на даден обред на спасение и възвисяване като на външно действие, което чрез завет поражда в живота ни една обвързваща връзка с Бог и Неговия свят Син.
Всеки от нас, като възлюбен син или дъщеря на Бог, сключва свои свещени завети с Бог. Правим това поотделно, за самите себе си, един по един. Тази заветна връзка с Бог дава на всеки от нас сила, надежда и обещание. Тези завети могат да променят самата ни същност, да освещават нашите желания и действия и да ни помагат да отхвърляме естествения човек, като се поддаваме на подтиците на Светия Дух. Посредством завет и чрез Единението на Господа Христа, всеки от нас може да стане като дете – „покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов“ (Мосия 3:19).
Да служим заедно чрез завет
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ (Йоан 3:16) – и Той ни даде един друг. Заветната принадлежност – да сме свързани с Бог и един с друг чрез завет – ни кани да постигнем своята божествена цел и потенциала, заложен в божествената ни същност, като общуваме с небесата и като изграждаме връзка помежду си и общност от светии въз основата на любов и служба един към друг и към хората около нас. Бог не гледа на лице, когато предоставя възможности за заветна отдаденост и заветна принадлежност. Той кани всички нас, жени и мъже, семейни или несемейни, без значение от нашия произход или обстоятелствата, да дойдем при Него и да се сближаваме един с друг чрез завети.
Когато принадлежим на Господ чрез завет, ние също така принадлежим един на друг чрез завет. Случват се изумителни неща, когато обичаме Господ и си сътрудничим, съветваме се заедно и си служим един на друг. Заветната служба укрепва нашите връзки с Господ и един с друг. Това включва личната ни връзка с нашия Небесен Отец, семейство, конгрегация в Църквата, общност и поколения роднини. Като живеем според сключените завети, ние губим егоцентричния човек в себе си и откриваме своята най-добра версия, съсредоточена върху Христос.
Божественият план на щастие
Президент Ръсел М. Нелсън казва, че в божествения план на щастие „небесата са точно толкова отворени за жените, надарени с Божията свещеническа сила, произтичаща от свещенически завети, колкото и за мъжете, носители на свещеничеството“4.
Президент Камил Н. Джонсън, общ президент на Обществото за взаимопомощ, отбелязва: „Имаме правото на достъп до свещеническа сила чрез лично достойнство“5. Цитирайки президент Нелсън, тя казва: „Нуждаем се от жени, които знаят как да достигнат до силата, която Бог дава на спазващите заветите“6. Президент Джонсън учи, че спазващите заветите, които се стремят и живеят с вяра, смирение и усърдие, могат да получават напътствия, вдъхновение, дарове на Духа, откровение, „помощ и сила да стават по-подобни на Исус Христос и Небесния Отец“7. Когато всеки от нас предлага своите уникални дарове в партньорство с Господ и един с друг, можем да създаваме „едно тяло“ (1 Коринтяните 12:13).
В плана на Бог, майки и бащи са спътници и подходящи помощници един на друг. Ние си помагаме като равностойни партньори в любов и праведност, за да осигуряваме грижи и прехрана един за друг и за нашите семейства. Чистотата на мислите и поведението е предпоставка за откровението и вдъхновението, от което се нуждаят жените и мъжете. В своите домове, бащите и съпрузите трябва да председателстват с благост, кротост и любов нелицемерна – качества на праведността, от които мъжете и жените се нуждаят във всички взаимоотношения8.
Небесата скърбят, когато в което и да е взаимоотношение има малтретиране, надмощие или принуждаване от какъвто и да е вид от страна на мъжа или жената. Убеждаването, дълготърпението, добротата и чистото познание са Христови качества, към които всички се стремим – без значение дали сме семейни, несемейни, овдовели или разведени (вж. Учение и завети 121:41–42). Причината за това е, че положението ни пред Господ и в Неговата Църква се определя от нашия характер и праведност при спазването на завети.
Съветване посредством организирани съвети
В същия този дух, в Господната Църква ние се съветваме посредством организирани съвети, като служим заедно. На тези съвети ръководителите търсят проникновения и идеи от всички. Благодарен съм за всяка от изключителните жени и за всеки от изключителните мъже, с които имам привилегията да служа рамо до рамо в изпълнителните съвети на Църквата. Тези благородни сестри и братя помагат за събирането на Израил чрез мисионерска служба, подготвят ни да срещнем Бог чрез свещеническа и семейна служба, обединяват семейства за вечността чрез храмова служба и работа по семейната история и служат на нуждаещите се чрез служба по благосъстоянието и разчитането на собствените сили.
Във всеки от случаите, ние достигаме до по-добри решения и имаме по-голям успех в службата на Господ, когато ценим приноса на другите и работим заедно като братя и сестри в Неговото дело.
Също така съм благодарен, че в нашите колове и райони братята и сестрите ръководители и членове са обединени в делото на спасение и възвисяване. Из цялата Църква, под ръководството на отдадени ръководители на мисия, съветите на ръководителите в мисията включват хора, които обучават старейшини и сестри и водят нашите мисионери, като работата и отговорностите на всеки един от тях са ценени и значими. В армията на Съединените щати, свещенически ръководители светии от последните дни, военни мъже и жени, подкрепяни от Църквата, благославят тези, които служат в различни военни подразделения9. При извършването на служение, нашите млади мъже и млади жени имат възможност и нужда да служат. Ние се обединяваме в службата си.
Един начин да сме свидетели Божии, е да служим като свидетели за обредите на възстановеното Евангелие. Сестри и братя са свидетели при кръщенията както за живите, така и за починалите. Братя и сестри са свидетели при допълнителните обреди в дома Господен. Там, упълномощени от президента на храм, който е носител на съответните ключове, сестри извършват свещени обреди за сестри, а братя извършват свещени обреди за братя.
Президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, казва, че в божествения план на щастие „свещеническата сила благославя всички нас. Свещеническите ключове ръководят и жените, и мъжете, а свещеническите обреди и свещеническата власт се отнасят както за жените, така и за мъжете. (…) Всеки, който действа в някой сан или някое призование, получено от някой, който има свещеническите ключове, упражнява свещеническа власт при изпълнението на възложените му задължения“10.
Издигнете се над света
В стремежа си да бъдем „едно“, както Исус Христос е едно с Отца (Йоан 17:21), ние трябва „да се облече(м) с Господ Исус Христос“ (Римляните 13:14).
Можем да бъдем освещавани, като, благодат след благодат, изучаваме и усвояваме качествата на Исус Христос – да обичаме по-съвършено, да прощаваме по-лесно, да сме по-малко склонни да осъждаме, да служим и правим жертви с повече готовност, по-искрено и по-често да сме пример за съпричастност.
Нека се уповаваме на учението и примера на Христос, като се радваме на истината и се превръщаме в Негови смирени последователи (вж. 2 Нефи 28:14) – всеки от нас самостоятелно и като братя и сестри в Господа11.