„Бих желал да помните“, Лиахона, септ. 2023 г.
„Бих желал да помните“
Мосия 5:12
За всеки от нас лично има неща, които ни напомнят за Христос. Мислете за тях и си спомняйте за Него.
Фрагмент от Христос и богатият млад управител, от Хайнрих Хофман
Като част от опита ни в земния живот, всички ние сме подвластни не само на завесата на забравата, но също така и на склонността да забравяме. Завесата на забравата е причината да не помним преживявания и истини, които сме научили по време на нашия доземен живот. Поради естествена склонност, ние забравяме и страним от истини, които сме научили или научили отново в този живот. Освен ако не преодолеем падналото си състояние, което води до забравяне, ние по естествен начин ще ставаме „бързи (…) да върши(м) беззаконие, но (…) бавни да си спомня(ме) Господа, (н)ашия Бог“ (1 Нефи 17:45).
Неща, които ни напомнят за Христос
С всяка заповед, която Бог ни дава, Той обещава да „подготви пътя за (нас), за да мо(жем) да изпълн(им) това, което Той (ни) е заповядал“ (1 Нефи 3:7). За да можем да спазваме Неговата заповед да си спомняме, Господ е подготвил неща, които да ни напомнят.
Всъщност всички неща са сътворени и създадени да дават свидетелство за Христос и да ни напомнят за Него (вж. Моисей 6:63, вж. също Алма 30:44). Би трябвало например да си спомняме за Него, „когато скитам(е) (…) из горите (и) над (нас) звънко птичи хор звучи“1. Дори камъните може да извикват като свидетелство за Исус и да ни напомнят за Него (вж. Лука 19:40). В действителност цялата земя, със звук и картина, дава величествено свидетелство за своя Творец и напомня за Него по изумителни начини.
Привидно случайните напомняния за Христос във всичко сътворено се допълват от по-официалните неща, които ни напомнят за Него и които откриваме в свещените обреди. Авинадий учи, че на древен Израил са дадени обреди, които хората да съблюдават строго, „за да бъдат държани във възпоменание за Бога и за дълга си към Него“ (Мосия 13:30). Съвременните пророци ни учат на същото учение. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985) заявява: „Предполагам, че никога не би имало вероотстъпници, никога не би имало престъпления, ако хората си спомняха, наистина си спомняха нещата, за които са сключили завети във водите на кръщението, до масата за причастие или в храма“2.
Единението на Христос е както за всички, така и за всеки поотделно. Това се отнася и за нещата, които ни напомнят за Него. Така, в допълнение към универсалните обреди, които се предлагат на всички, Той ни дава различни и персонализирани неща, които да ни напомнят за Него. Например обикновената глина или калта вероятно няма да помогне на мнозина да си спомнят за Исус или да изпитат силни емоции и благодарност за Него. При все това човекът, чието зрение е възстановено, когато Исус намазва очите му с кал, вероятно се връща към скъпия спомен за Исус всеки път, когато поглежда кал или глина (вж. Йоан 9:6–7). Едва ли Нееман може някога да погледне река, особено Йордан, без да си помисли за Господ, Който го е изцелил там (вж. 4 Царете 5:1–15). За всеки от нас лично има едно или повече неща, които ни напомнят за Христос. Мислете за тях и си спомняйте за Него.
Даване на свидетелство за Христос
Летописите и историите са допълнителни неща, които Господ е сторил да бъдат подготвени, за да ни помагат да се подчиняваме на заповедта Му да си спомняме. Писанията – летописи за взаимоотношенията на Бог с Неговите чеда – често говорят за даване на свидетелство или „свидетелстване“ за Него (вж. 2 Коринтяните 8:3; 1 Йоан 5:7; 1 Нефи 10:10; 1 Нефи 12:7; Учение и завети 109:31, 112:4).
Свещените летописи, включително личните дневници, ни помагат да свидетелстваме. Въздействащите преживявания с Духа са дар, който в дадения момент вярваме, че никога няма да забравим. Но поради склонността ни да забравяме, яркостта дори на най-силните моменти избледнява с времето. Бележки в дневник, снимки или летописи могат да ни помагат не само да си спомняме въздействащи преживявания, но също така да връщат емоциите и Духа, Който сме усетили. Затова не е изненадващо, че първата заповед, дадена след организирането на Църквата в тази диспенсация, е: „Трябва да има летопис, воден сред вас“ (Учение и завети 21:1). Правилно водените летописи развиват паметта ни и могат да ни убеждават да виждаме грешките си и да ни доближават до Бог (вж. Алма 37:8).
В крайна сметка, разбира се, можем да свидетелстваме за истини, тъй като сме получили свидетелство за тях чрез Светия Дух, Който е „небесното свидетелство“ (Моисей 6:61). В тази Си роля Светият Дух записва истините „на плочи от плът – на (нашите) сърц(а)“ (2 Коринтяните 3:3). Той ни помага да си спомняме за Христос и всичко, на което Той ни учи (вж. Йоан 14:26).
Връзката между Исус, летописите, Светия Дух и това да си спомняме е видна в Мороний 10:3–5. Дадено ни е обещание, че ако четем Книгата на Мормон, един свещен летопис, в дух на възпоменание и попитаме Бог в името на Христа с искрено сърце, с истинско намерение и вяра в Христа, Светият Дух ще ни изяви истинността на летописа. И ако този конкретен летопис е истинен, тогава Исус е Христос.
Alma Arise (Алма, вдигни се), от Уолтър Рейн
Помнете, за да бъдете изкупени
Това да си спомняме за Исус води до изкупление и спасение. Обмислете каква роля за изкуплението на младия Алма има това да си спомня. Когато ангелът се явява на Алма, той му дава заповед: „Не се опитвай повече да унищожаваш църквата“. Но дори преди да даде тази заповед, ангелът заявява: „Спомни (си) за пленничеството на бащите ти (…) спомни си и великите неща, които (Христос) е направил за тях; защото те бяха в робство и Той ги избави“ (Мосия 27:16, курсив добавен).
Поръчението на ангела да си спомни не е просто мъдро напътствие с широко приложение. За Алма това е конкретно указание, подсказване с любов, за това как може да премине през преживяването, което му предстои, при което ще е на косъм от смъртта.
Около двадесет години по-късно, Алма споделя със сина си Еламан в драматични подробности през какво е преминал, докато е лежал парализиран и неспособен да говори в продължение на три дни, „пока(йвайки се) почти до смърт“ (Мосия 27:28). След като ангелът си отива, Алма, разбира се, започва да си спомня, ала всичко, което изниква в паметта му, са неговите грехове.
Алма разказва: „Бях раздиран от вечно мъчение. (…) Да, аз си спомних всички мои грехове и беззакония, за които бях измъчван от болките на пъкъла“ (Алма 36:12–13). Мисълта да застане пред Бог изпълва Алма с такъв „неизразим ужас“, че той мисли да избяга не просто като умре, а като „изчезн(е) като душа и тяло“ (Алма 36:14–15).
Тук трябва да направим пауза и да разберем, че Алма не просто излежава някакво ужасно тридневно наказание, което предварително е определено като подобаващо последствие за неговите грехове. Не, Алма е в началото – първите три дни – на това да бъде „обкръжен от вечните вериги на смъртта“ (Алма 36:18, курсив добавен).
Той със сигурност щеше да остане в това ужасно състояние повече от три дни – за неопределен период от време – ако не беше фактът, че той някак си и отнякъде получава милост и си спомня, че баща му е пророкувал „относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света“. Тогава той казва:
„Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина, обкръжен от вечните вериги на смъртта.
И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си“ (Алма 36:17–19).
Алма изпълнява заповедта на ангела да си спомни. Той си спомня за Исус. И точно както Исус е избавил бащите на Алма от тяхното пленничество, Той избавя и Алма от неговото.
Каква нежна милост и какво могъщо избавление! Каква удивителна промяна в сърцето и ума! Алма, който допреди броени моменти е мислел да избяга от Божието присъствие, като изчезне, сега вижда Бог и Неговите свети ангели и „копне(е) да бъде там“ (Алма 36:22).
Тази чудодейна промяна се задейства от това, че той просто си спомня. Преживяването на Алма буквално показва какво означават словата от последната проповед на цар Вениамин: „И сега, о, човече, помни и не погивай!“ (Мосия 4:30).
Той си спомня за нас
Докато се стремим винаги да си спомняме за Исус, е важно да не забравяме, че Той винаги си спомня за нас. Той ни е врязал на дланите на ръцете Си (вж. Исайя 49:16). Помислете за това – благосклонният Исус няма и не може да ни забрави, при все това Той толкова лесно и с готовност забравя греховете ни, които са Го наранили толкова много.
Това си струва да се помни.