Как скръбта по Бога ни помага да се покайваме?

Апостол Павел учи, че „скръбта по Бога докарва спасително покаяние (…) но светската скръб докарва смърт“ (2 Коринтяните 7:10). Когато вършим грехове, може да изпитваме светска скръб, срам и обезсърчаване. При все това, когато се обръщаме към Спасителя, за да се покайваме, ние Го каним да променя сърцата ни и да превръща скръбта ни в радост (вж. Алма 36:18–20).

Скръб по Бога и истинско покаяние

Когато изпитваме скръб по Бога, ние признаваме недостатъците си и желаем да се справяме по-добре. Имаме надежда за бъдещето и усещаме любовта на Спасителя към нас.

Обмислете следните въпроси, докато изучавате 2 Коринтяните 7:

Какво означава „наскърбяването (ни да) доведе до покаяние“ (стих 9)?
Какви действия предприемаме, когато изпитваме скръб по Бога (вж. стихове 10–11)?

Светската скръб в сравнение със скръбта по Бога

„Светската скръб ни разяжда, убива надеждата и ни убеждава да се отдаваме все повече на изкушенията.

Скръбта по Бога води до обръщане във вярата и промяна в сърцето. Тя ни кара да мразим греха и да обичаме доброто. Тя ни дава сили да се изправим и да вървим в светлината на Христовата любов. Истинското покаяние означава промяна, а не тормоз или изтезание. Да, прочувственото съжаление и истинското разкаяние за непослушанието са често болезнени, (но важни стъпки в свещения процес на покаянието). Но когато вината води до самонамразване или ни възпира отново да се изправим, тя по-скоро възпрепятства нашето покаяние, отколкото да го подбужда.“

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли, „Сега можете да се справите!“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 56.