„Благодарна за това, че чувам Неговия глас“, Лиахона, септ. 2023 г.
Благодарна за това, че чувам Неговия глас
За мен е трудно да чувам по време на събранията в Църквата, но този разказ от Новия завет ми помогна да погледна на положението си от друг ъгъл.
През по-голямата част от живота си съм имала значително намален слух и мога да разбирам около 20 процента от това, което се казва от амвона по време на повечето събрания в Църквата. От време на време глухотата ми ме кара да се чувствам самотна и изолирана, като например, когато конгрегацията се смее на комична бележка на говорител, а аз не го правя, защото не я чувам. Но не съм единствената. По-възрастни членове на района ми споделиха, че те също трудно чуват.
Понякога, след големи усилия от моя страна да разбера какво казва някой говорител с мек глас по време на събранието за причастие или когато някой учител в Неделното училище заяви, че няма нужда от микрофон, защото всички могат да чуват, се чудя защо изобщо посещавам събранията, след като чувам толкова малко. Няма ли да е по-добре да прекарвам времето си у дома, в четене на уроците от Следвайте Ме, елате с Мен или в четене на Писанията?
Въпреки това аз исках да се подчинявам и продължавах да посещавам събранията със семейството си, за да подновявам сключените при кръщението ми завети и да си спомням за Спасителя, вземайки от причастието. Винаги е било благословия за мен да чувствам Духа и винаги съм се чувствала назидавана от нещата, които съм можела да чувам.
Една неделя висшият съветник, който говореше по време на събранието за причастие, имаше ясен и силен глас, така че ми беше лесно да го чувам. Той обсъждаше разказа от Новия завет за жената, която имала кръвотечение в продължение на 12 години, но също и вяра, че може да бъде изцелена, ако само протегне ръка и докосне дрехата на Исус, докато Той минава покрай нея (вж. Лука 8:43–48).
Тогава говорителят сподели разтърсващо прозрение, което ме докосна дълбоко. Той обясни, че поради състоянието си тази жена е била считана за нечиста и най-вероятно не е била допускана в църквата. В продължение на 12 години!
Стъписах се при мисълта за последствията от това. Въпреки че е била болна, поне от време на време тази жена вероятно не е била чак толкова зле, че да не може да присъства на събранията. Но, поради тогавашните социални порядки, тя не е била допускана в църквата. Какво ужасно изпитание за вярващ човек!
Докато размишлявах колко съкрушена трябва да е била от забраната да се покланя на Бог с другите вярващи заради физическото си състояние – нещо, над което тя няма контрол – Духът отвори очите ми за връзката между нейното положение и моето. Получих разбирането, че макар да не можех да бъда пълноценен участник, все пак имах привилегията да присъствам на събранията и да чувам каквото мога. Онази жена не е имала такъв избор. Засрамих се за моментите, когато бях обмисляла възможността да остана у дома.
Бог веднага ми помогна да разбера в сърцето си, че Той не желаеше да изпитвам вина. Той желаеше да изпитвам благодарност – да съм благодарна за привилегията да присъствам на църковните събрания и да бъда укрепвана от общуването с верни ученици на Христос. Въпреки че не можех да чувам всичко, можех да разбирам някои неща – всяко от които благославяше живота ми. Имало е и специални моменти, в които Духът ми е помагал да разбирам нещата, които не мога да чуя.
Изпитах благодарност за свободата да се покланям на Бог и да се радвам на благословиите от това да посещавам Неговия дом. Духът ми засвидетелства, че е много по-добре да присъствам на събранията в Църквата, да вземам от причастието и да научавам каквото мога, отколкото изобщо да не ходя.
През онзи ден отношението ми се промени. Вместо да се чувствам потисната от ограниченията си, мир изпълни сърцето ми и аз реших да се съсредоточавам върху благословиите на това да посещавам Църквата. Взех решение да полагам искрени усилия да бъда благодарна за това, което мога да чувам, вместо да се обезсърчавам поради това, което не мога.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Да бъдем благодарни в трудни моменти не значи, че сме доволни от нашето положение. Всъщност, означава, че посредством очи на вяра ние виждаме отвъд днешните ни предизвикателства“1. Жената, която се пресяга да докосне дрехата на Исус, по прекрасен начин ми напомни да имам достатъчно вяра в Господ, за да гледам отвъд ограниченията си, и достатъчно упование в Бог, за да знам, че Той ще ме благославя да се издигам над физическите си ограничения.
В живота има всякакви трудности, които ни носят духовно, емоционално или физическо бреме, но дори и при такива несгоди сме насърчавани да бъдем благодарни за благословиите, на които се радваме. Господ казва:
„Истина ви казвам, приятели Мои, не се бойте и утешете сърцата си; да, радвайте се винаги и за всяко нещо отдавайте благодарности. (…)
И (…) всички неща, с които сте били огорчавани, ще действат заедно за ваше добро и за славата на името Ми“ (Учение и завети 98:1, 3).
Авторката живее в щата Юта, САЩ.