„Да развиваме способността да сме съпричастни и да проявяваме съпричастност“, Лиахона, септ. 2023 г.
Пълнолетни младежи
Да развиваме способността да сме съпричастни и да проявяваме съпричастност
От съвършения пример на Спасителя учим за силата на това да проявяваме съпричастност, за да благославяме другите.
Какво се получава, когато съчетаете малък самолет, стресирана майка и раздразнително малко момче? Много стресираща ситуация. Седях няколко реда по-назад и наблюдавах разиграващата се драма. Беше горе-долу следното:
Малкото момче: Гладен съм!
Майката: Добре, нека погледнем в чантата ми и да видим какво имам.
Малкото момче: Неееее!
Майката: Не си ли гладен?
Малкото момче: Дай ми това!
Майката: Какво да ти дам?
Малкото момче: Товаааа!
Майката: Миличък, не мога да ти дам колието си.
Малкото момче: Искам го!
Разбирате за какво става дума. През следващите 20 минути майката използва разнообразни тактики, за да се опита да го успокои: подкупване, отвличане на вниманието, шеги, дори едно или две малки десертчета. Нищо не помогна. „Това е само един кратък полет – напомних си аз. – Тя ще се справи.“
Но тя не се справяше. Напрежението се натрупваше и тя започна да бърше сълзи от ъгълчетата на очите си. Въпреки че не я познавах, изпитах желание да ѝ помогна. Като по рефлекс започнах да се моля и за двамата.
Не бях единственият пътник, на когото тази сцена повлия. Точно в момента на най-напрегнати емоции друг пътник се притече на помощ. Това беше доста по-възрастна жена, която седеше от другата страна на пътеката. Излъчвайки доброта, тя се обърна към младата майка, тихо ѝ каза нещо насърчително и я хвана за ръката. Това помогна. И беше достатъчно.
Тези две жени се държаха за ръце през пътеката през остатъка от полета. Въпреки че малкото момче продължи да се инати с удивителна упоритост, майка му изглеждаше спокойна. Това беше чудо.
Съпричастност и състрадание – две характерни черти на ученичеството
Ако трябва да използвам съвременна дума, това чудо има име – съпричастност. По определение съпричастността е състояние, свързано с това да усещаме мислите, чувствата или преживяванията на друг човек все едно са наши. Съпричастността е съвременно понятие, което няма да намерите никъде в Писанията. Но лингвисти отбелязват, че съпричастността е тясно свързана със състраданието. А от гледна точка на Писанията, състраданието е по-често срещано.
Съпричастността е способността да разбираме болката на друг човек, а състраданието е милосърдно действие, в основата на което стои тази способност. Исус Христос проявява както съпричастност, така и състрадание, докато служи, благославя, изцелява и извършва Единението. Като ученици на Христос, ние трябва да се учим да изпитваме съпричастност и да проявяваме състрадание. Те са сред определящите качества на ученичеството.
Когато съпричастността върши своите най-велики чудеса, тя ни помага да разбираме, а след това да откликваме на болката, нуждата, страха или скръбта на друг човек. В случая на младата майка, една възрастна жена, която вероятно има десетилетия опит в полагането на грижи за деца и внуци, можа да предложи утеха, тъй като тя самата е преминала през подобни трудности. Благодарение на своя личен опит, тя бе подготвена да бъде утешител.
Как Исус Христос е подготвен да ни утешава? Старейшина Нийл А. Максуел (1926 – 2004) от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Исус знае как да ни подпомага, докато изпитваме скърби и болести, точно защото Той вече е понесъл нашите скърби и болести (вж. Алма 7:11–12). Той ги познава от личен опит и затова може да изпитва истинска съпричастност“1.
Christ in the Land Bountiful (Христос в земята Изобилие), от Саймън Дюи
Да развиваме способността да сме съпричастни и да помагаме на другите
Какви трудности сте преодолели, чрез които сте придобили способността да изпитвате съпричастност и да проявявате състрадание към другите? Страдали ли сте поради бедност, насилие, невежество, болести, пренебрежение, грях или някакви други трудности? Ако е така, вероятно, след като сте преодолели своите страдания, сте станали по-мъдри, по-силни и по-чувствителни хора.
Накратко, придобили сте способността да изпитвате съпричастност. Готови сте да променяте живота на страдащите. Откъде да започнете? Имам две предложения.
Първо, стремете се да ставате по-способни да разпознавате страданията на другите. За съжаление, възможно е да бъдем в компанията на човек, който изпитва болка, и да останем в пълно неведение за неговото страдание. Как можем по-добре да разпознаваме какво изпитват другите? Можем да се поучим от примера на Исус Христос.
След Възкресението Си, когато посещава нефитите, Исус обяснява Своето учение и ги учи на Своето Евангелие. Когато спира за малко, Той поглежда хората и казва: „Виждам, че сте немощни и не можете да разберете всички Мои слова“ (3 Нефи 17:2). След това Исус ги кани да се върнат по домовете си, да си починат, да обмислят Неговите учения и да се върнат на другия ден отпочинали и готови за повече (вж. 3 Нефи 17:3).
Дали така свършва историята? Не точно. Способността на Исус да вижда и разпознава се задълбочава, докато Той оглежда лицата на Своите последователи:
„И стана така, че след като Исус говорѝ така, Той погледна отново към множеството наоколо и видя, че те се бяха просълзили и Го гледаха, без да помръднат, като че искаха да Го помолят да остане още малко при тях.
И Той им каза: Ето, сърцето Ми е изпълнено със състрадание към вас“ (3 Нефи 17:5–6). Докато ги оглежда по-съсредоточено, Той ги вижда по-пълно. И това довежда до Неговия изпълнен със състрадание отговор.
В един паднал свят, изпълнен с паднали хора, не трябва да гледаме много съсредоточено, за да видим сълзи в очите на чедата на нашия Небесен Отец. Но трябва да гледаме. Подобно на Спасителя, ние можем да избираме да виждаме хората през призмата на техните нужди. И след като можем да виждаме ясно, можем да служим.
Старейшина Юлисис Соарес от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва, че „когато целенасочено се стремим да превръщаме състрадателното отношение в аспект на живота си, следвайки примера на Спасителя, ще ставаме по-чувствителни за нуждите на хората. Имайки тази повишена чувствителност, всичко, което правим, ще бъде породено от искрена загриженост и любов“2.
Второ, предлагайте помощ, каквато само вие можете да предоставите. След като Исус вижда нуждите на нефитите в земята Изобилие, Той ги призовава да се приближат. След това Той изцелява болните и благославя децата. Той прави неща, които само Спасителят на света би могъл да стори.
По подобен начин вие и аз можем да приспособяваме своя опит и способности, за да отговарят на нуждите на другите. Не можем да разрешим проблемите на всички, но можем да повдигаме бремето на тези, чиито страдания разбираме. Въпреки че не можем да изцелим прокажен, можем да утешаваме болните. Въпреки че не можем да избавим някого от бедността, можем да споделяме принципите на благоразумния и пестелив живот, да предоставяме храна и да правим по-щедри дарения от пост. Въпреки че не можем да опрощаваме грехове, можем да прощаваме на тези, които са ни оскърбили.
Превръщане на съпричастността в действия
Какво се получава, когато съчетаете малък самолет, стресирана майка и раздразнително малко момче? Възможност да проявите съпричастност и състрадание.
Самолетът ни се приземи и младата майка слезе – с ръчна чанта в едната ръка и малкото момче в другата. Оказа се, че трябва да се прехвърли на друг полет и щеше да го изпусне. Забелязах, че се паникьосва, докато седеше до самолета и чакаше да извадят багажа ѝ. Обърнах внимание колко много неща има – детска количка, столче за кола, куфар, ръчна чанта, чанта за памперси. Тя се нуждаеше от помощ. Моята съпричастност трябваше да прерасне в състрадание.
Без да спирам, за да се представя, аз посегнах към многото ѝ неща и казах: „Аз ще ги взема. Ти вземи него. Тичай към гейта си. Аз ще те следвам“. Тя прие с благодарност и се втурнахме да тичаме през летището. Когато наближихме гейта, видях как друга жена умолява служителя на авиокомпанията да задържи самолета на земята само още няколко минути. Ние приближихме – бяхме останали без дъх, но успяхме. Младата майка и другата жена се прегърнаха със сълзи от радост и облекчение, преди да се качат на самолета.
Този малък жест на служба не промени света, но по значим начин благослови живота на едно чедо на Бог в нужда. Точно както помогна на моята нова приятелка да продължи напред към физическата си дестинация, той помогна и на мен да напредна към моята духовна дестинация. Изборът на съпричастността и състраданието ми помогна да стана малко по-подобен на Исус Христос. А това ме направи щастлив.
Без значение къде се намираме – на работа или в училище, в Църквата или на самолет – можем да представляваме Спасителя, като проявяваме съпричастност. Към кого Спасителят би желал да проявите съпричастност днес?