„След травмата – изграждане на устойчивост и приемане на изцелението“, Лиахона, септ. 2023 г.
След травмата – изграждане на устойчивост и приемане на изцелението
Изцелението идва, когато търсим помощта на Спасителя и изграждаме способността да разчитаме на собствените си сили в емоционално отношение.
Повечето хора ще преживеят поне едно травмиращо събитие в живота си. Виждали сме това в нашия личен живот и професионален опит. Какво води до травма? Тежко преживяване като автомобилна катастрофа, загуба на работа, война, физическо насилие, сексуално посегателство, жесток тормоз, загуба на любим човек и много други.
Травмата е нещо болезнено, а понякога човек може да има чувството, че няма облекчение. При все това е важно да знаете, че болката може да утихне и вие отново ще намерите мир, ако разчитате на вашия Небесен Отец и вашия Спасител Исус Христос.
Небесният Отец позволява да имаме трудности. Въпреки че не предопределя, създава или подкрепя тези преживявания, Той може да ни помага „всички неща (да) работят заедно за (н)аше добро“, ако се уповаваме на Него (Учение и завети 90:24, вж. също 2 Нефи 32:9).
Открили сме, че това да се обръщаме към Небесния Отец и Спасителя за подкрепа е съществено в процеса на изцеление. Техният мир изцелява емоционално и духовно. Знаем, че можете да намирате сили за изцеление в Тяхната любов и състрадание. Също така сме открили няколко техники, които ще ви позволят да градите върху своите силни страни и да вървите напред към изцеление.
Всеки преживява травмиращите събития по различен начин. Всъщност за някои хора дадено събитие може да е травмиращо, докато за други то може да доведе само до неудобство. Затова помнете, че не трябва да сравнявате преживяванията си с тези на другите или да смятате своите преживявания за нещо стандартно.
Различни реакции на събития
Сам и Луси пътували заедно. Шофьорът на превозното средство, в което били, заспал и се отклонил от пътя. Поради това колата им се преобърнала няколко пъти. Сам не бил тежко ранен и първоначално изглеждало, че за него събитието не било нещо сериозно. Той бил до Луси, за да я утешава, докато гипсирали счупената ѝ ръка.
Няколко седмици по-късно, когато се появила възможност Сам да пътува отново, той изпитал паника само при мисълта да прекара дълги часове на пътя.
Той преживявал емоционалните последици от травмиращото преживяване. Поколебал се дали да говори с някого за това. Но докато говорел с Луси, научил, че тя и преди е преживявала автомобилна катастрофа и знаела как се чувства той. Те обсъдили какво научила Луси от предишното си преживяване, упражнявайки вяра в Исус Христос, молейки се за напътствие и получавайки помощ от професионален съветник, когато ѝ е било трудно.
Надежда и изцеление чрез Исус Христос
Без значение каква травма сме преживели, изцелението идва чрез Спасителя Исус Христос. Благодарение на безпределното Единение на Спасителя и Неговото състрадание и милост, Той може да изцелява всички рани, получени през земния живот, без значение дали изцелението ще дойде в този живот или в следващия. Понякога то отнема по-дълго, отколкото очакваме или желаем – дори и с божествената подкрепа на Спасителя. Но Той може да ни изцелява (вж. 2 Нефи 17:7).
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Божията светлина е нещо реално. Тя е на разположение на всички! Тя дава живот на всички неща. Тя има силата да облекчава болката и на най-дълбоката рана“1.
Никой не познава страданията ни толкова пълно, колкото Небесният Отец и Спасителят. Господ „слезе по-долу от всичко, с което Той схвана всички неща, за да може да бъде във всичко и чрез всичко“ (Учение и завети 88:6). Сестра Ейми А. Райт, първи съветник в Общото президентство на Неделното училище за деца, учи:
„Всички имаме по нещо в живота си, което е счупено и трябва да бъде поправено или излекувано. Като се обръщаме към Спасителя, като настройваме сърцето и ума си към Него, като се покайваме, Той идва при нас „с изцеление в крилата Си“ (2 Нефи 25:13), обгръща ни любящо и казва: „Всичко е наред. (…) Можем да поправим това заедно!“.
Свидетелствам, че няма нищо в живота ви, което да е счупено, и което изцелителната, изкупваща и даваща способности сила на Исус Христос да не може да поправи“2.
Можем да намираме примери и начини за изцеление в Писанията и в живота на своите семейства, приятели и предци. По какви начини нашите предшественици са проявявали устойчивост?3
Нашата вечна същност
Когато Хулио бил на 13, неговият чичо упражнил сексуално насилие над него. С времето той започнал да се отдръпва от семейството си и да се изолира. Понякога се държал все едно нищо не се е случило, но от време на време го обземали силни емоции. Той винаги е можел да се справя с живота – даже да изпитва огромно щастие, като например при раждането на сина си. Но той също така се чувства пречупен. Синът му скоро ще бъде на същата възраст, на която Хулио е преживял насилие, и докато размишлява над потенциалните преживявания на сина си, Хулио се бори с мисли и чувства относно собствената си ценност и вечна същност.
Въпреки че травмата е част от нашия земен живот, тя не е нашата вечна същност. Вечната ни същност е, че сме чеда на Бог. Президент Ръсел М. Нелсън ни учи:
„Кои сте вие?
Първото и най-важно нещо е, че сте чеда на Бог.
Второ, като членове на Църквата, вие сте чеда на завета. И трето, вие сте ученици на Исус Христос“4.
Освен това травмата никога не е отражение на нашата ценност или достойнство. Сестра Джой Д. Джоунс, бивш президент на Неделното училище за деца, разяснява тези две идеи, когато учи:
„Духовна ценност означава да гледаме на себе си по начина, по който Небесният Отец гледа на нас, а не както светът го прави. (…)
Достойнството се постига чрез подчинение. Ако грешим, ние сме по-малко достойни, но никога не губим своята ценност!“5.
Насилието, нанесено от страна на чичо му, не е променило ценността и достойнството на Хулио. Той не е допуснал грях, а спрямо него е бил извършен грях. Понякога може да ви е трудно да си спомняте своята ценност и достойнство, когато сте претърпели насилие. Помнете, че не вие сте извършили грях, вашата ценност никога не е намалявала и сте достойни да продължите по заветната пътека.
Когато Хулио започва да се уповава на Господ, Господ помага на Хулио да осъзнае, че преживяванията в земния живот не променят любовта на Небесния Отец към нас. Той сега се учи да разбира, че въпреки че са се случили ужасни неща, те не са променили неговата основна ценност, вечна същност или достойнство.
Способност за разчитане на собствените сили в емоционално отношение
Развиването на способността да разчитате на собствените си сили в емоционално отношение ще ви помага да използвате подходящи лични източници да се справяте с изпитания и трудни емоции. Можете да развивате устойчивост, способността да се приспособявате и да се справяте с изпитанията, включително травми.
Устойчивостта включва да търсим подкрепа и напътствия от Небесния Отец и Исус Христос, да служим на другите и да приемаме служба от тях, когато е необходимо и подходящо.
Следните действия, препоръчани от професионални съветници, ще ви помагат да развивате устойчивост:
-
Изграждане на връзки с другите
-
Подобряване на физическото здраве
-
Намиране на цел в живота
-
Поддържане на положителни мисли
-
Търсене на помощ, когато е необходима6.
1. Изграждайте и поддържайте връзка с другите
Здравословните взаимоотношения често подпомагат изцелението. Връзката с хора, които ви укрепват и насърчават да се обръщате към Спасителя и Небесния Отец, може да доведе до промяната, от която се нуждаете, за да бъде изцелението ви по-пълно.
Сам се обърнал към Луси, споделяйки своите страхове и неудобство. Тази връзка му помогнала да бъде по-осведомен и да развие устойчивост. Луси му помогнала да разпознае начини, по които може да получи емоционално и духовно изцеление.
Бихте могли да си поставяте цели да развивате по-силна връзка с хора, на които имате доверие. Служението е един начин, по който изграждаме връзка с другите в Църквата.
2. Грижете се за физическото си здраве
Травмата ни се отразява не само емоционално, но и физически. Може да изпитваме повишена умора, учестен пулс, главоболие или стомашни проблеми, като например болки или присвиване в корема. Тези физически симптоми ни показват, че нещо не е наред и че е нужно да обърнем внимание на здравето си. Точно както има неща, които можем да правим, за да се грижим по-добре за емоционалното си здраве, трябва да обмислим също и начини, по които физически да се грижим за себе си след травма.
Първо, разпознайте физическите симптоми, които имате. После се опитайте да успокоите тялото си, като се съсредоточите върху дишането си и това да го забавите. Опитайте се да различите как се чувствате, когато дишате бързо и на пресекулки, в сравнение с моменти, когато дишате бавно и равномерно.
Понякога травмата може да причини физическо нараняване, което ни ограничава, така че правете това, което е правилно за вашето тяло. Но движението (и по-конкретно физическите упражнения) е нещо полезно. Някои хора обичат да се разхождат или да тичат, докато други може да намират за по-полезно да работят усърдно по даден проект.
Помнете Словото на мъдростта (вж. Учение и завети 89). Опитите болката да се прикрива с вредно поведение или субстанции е като просто „слагане на лепенка върху дълбока рана“7. Помагайте на тялото си да се справя със стреса и болката вместо да ги покривате.
3. Търсете цел и смисъл
Нашата основна цел в живота е да се подготвим да се завърнем при нашия Небесен Отец, за да живеем с Него (вж. Алма 12:24). Травмите могат да замъгляват тази цел и да ни пречат да виждаме кои сме. Откриването на конкретна цел в ежедневните ни действия може да ни помага да вървим напред и дори да си спомняме своята основна цел в живота. Хулио започнал да върви напред и открил цел в ежедневните си действия, когато осъзнал, че желае да помага на сина си.
Намирането на смисъл в травмите може да ни помага да виждаме пътя напред, да разпознаваме, че нашите преживявания ни предоставят възможности да израстваме и да ставаме по-подобни на Христос. Например по-лесно е да изпитваме състрадание към другите в беда, когато самите ние сме преминавали през трудни изпитания.
Проучвания показват, че след травма хората често изпитват т. нар. „посттравматичен растеж“. Такъв растеж се наблюдава при човек, който намира повече сили след травмиращо преживяване, като например по-добри взаимоотношения, по-голяма способност да цени живота или определени положителни неща в него, както и по-добра представа за възможностите в живота. След травмиращи събития разпознавайте начините, по които сте израснали или можете да израствате вследствие на преживяното, вместо да се съсредоточавате върху самите събития.
4. Поддържайте положителни мисли
Едно травмиращо преживяване може да повлияе на начина, по който мислим за себе си и света около нас. След травми може да имаме негативни мисли. Мисли като „Аз съм слаб/а“, „Небесният Отец не ме обича“, „Аз съм недостоен/йна“ намаляват нашата устойчивост. Тези мисли често ще влияят и на това как се чувстваме (вж. Притчи 23:7, Учение и завети 6:36).
След като разпознаете своите негативни мисли, обмислете някои положителни и реалистични мисли, с които да замените негативните, и ги запишете. Напомняйте си за тези положителни мисли, когато усещате, че в ума ви се прокрадват негативни такива.
За да научите повече как да правите това, прегледайте глава 2 от Finding Strength in the Lord: Emotional Resilience (Намиране на сила в Господ: емоционална устойчивост), 2021 г.
Можете също така да се молите, да пишете в дневник, да размишлявате върху стихове от Писанията или речи от общата конференция (вж. Исус Навин 1:8) или да използвате други техники за размисъл.
5. Търсете подкрепа
Понякога е подходящо да помислите за помощ отвъд личните си източници. Луси потърсила помощ, което ѝ позволило да помогне на Сам. Помислете за хора (ваши близки, приятели и ръководители в района), които може да ви помогнат. Възстановяването след травма е един от периодите, през които може да имате нужда да използвате всички потенциални източници в живота си.
Общият наръчник предоставя насоки кога може да е подходящо да търсите подкрепа от професионални съветници8.
Трудно е да не мислим постоянно за травмиращото събитие, но ако следваме съвета на пророка да се съсредоточаваме върху Спасителя и Неговото Евангелие, „нашите съмнения и страхове ни напускат“9. Помнете, че сте синове или дъщери на един любящ Небесен Отец. Когато се съсредоточавате върху това да се доближавате до Него и използвате полезни източници, които са достъпни за вас, Господ може да прави така, че всяко травмиращо преживяване да бъде за ваше добро.