Безмерна ценност
От Джой Д. Джоунс
Обща президентка на Неделното училище за деца
Често можем да вкусваме от сладките нашепвания на Светия Дух, които потвърждават истината за нашата духовна ценност.
Докато бях в Сиера Леоне в Западна Африка, присъствах на събрание, водено от ръководителка в Неделното училище за деца в кола. Мариама водеше събранието с толкова любов, готовност и увереност, че беше лесно да се предположи, че тя от дълго време е член на Църквата. Оказа се, че Мариама отскоро е обърната във вярата.
Нейната по-малка сестра се присъединила към Църквата и поканила Мариама да отиде заедно с нея на урок. Мариама била дълбоко впечатлена от посланието. Урокът бил относно закона за целомъдрието. Тя помолила мисионерите да продължат да ѝ преподават и скоро получила свидетелство за Пророка Джозеф Смит. Тя била кръстена през 2014 г., а нейната дъщеря – миналия месец. Представете си, двете основни учения, които довели Мариама до обръщане във вярата, били относно закона за целомъдрието и Пророка Джозеф Смит, две неща, които често са неприемливи, старомодни и неудобни за света. Но Мариама свидетелства, че е била като нощна пеперуда привлечена от светлината. Тя каза: „Когато открих Евангелието, аз намерих себе си“. Тя открила своите ценни качества посредством божествени принципи. Нейната ценност като дъщеря на Бог ѝ била открита чрез Светия Дух.
Сега ще ви разкажа за сингалските сестри от Индия. Рену, най-вдясно, първата от пет сестри, присъединили се към Църквата, споделя следните мисли:
„Преди да започна да проучвам Църквата, нямах чувството, че съм много специална. Бях една от многото, а моето общество и култура не ме учеха, че имам някакви ценни качества като личност. Когато изучавах Евангелието и научих, че съм дъщеря на нашия Небесен Отец, това се промени. Изведнъж се почувствах толкова специална – всъщност Бог ме е създал и е сътворил живота и душата ми с цел и ценност в тях.
Преди да получа Евангелието в живота си, аз винаги се опитвах да доказвам на хората, че съм специална. Но когато узнах истината, че съм дъщеря на Бог, не ми се налагаше да доказвам каквото и да било на никого. Знаех, че съм специална. … Никога повече не си и помисляйте, че сте нищо“.
Президент Томас С. Монсън изразява това по съвършен начин, като цитира следните думи: „Ценността на душата е способността ѝ да стане като Бог“1.
Бях благословена наскоро да се срещна с една друга млада жена, която разбира същата истина. Нейното име е Таяна. Срещнах я в детската болница в Солт Лейк Сити. Таяна била в единадесети клас, когато ѝ поставили диагноза рак. Тя водѝ смела битка в продължение на 18 месеца преди да почине преди няколко седмици. Таяна беше изпълнена със светлина и любов. Тя беше известна със своята заразителна усмивка и със запазената си марка „двата палеца нагоре“. Когато хората питаха: „Защо ти, Таяна?“, нейният отговор беше: „Защо не?“ Таяна се стремеше да стане като своя Спасител, Когото тя толкова много обичаше. По време на нашите срещи научих, че Таяна разбираше своята божествена ценност. Знанието, че е дъщеря на Бог ѝ даваше мир и смелост да се изправи пред непреодолимото си изпитание по един положителен начин.
Мариама, Рену и Таяна ни учат, че Духът ще потвърждава на всяка от нас поотделно за божественото ни естество. Знанието, че наистина сте дъщери на Бог, ще влияе на всеки един аспект от вашия живот и ще ви напътства в ежедневната ви служба. Президент Спенсър У. Кимбъл обяснява това по великолепен начин:
„Бог е вашият Отец. Той ви обича. Той и вашата Майка в небесата ви ценят неизмеримо много. … Вие сте необикновени. Единствени по рода си, създадени от вечен интелект, което ви дава право на вечен живот.
Не поставяйте под съмнение личната си ценност. Единствената цел на плана на Евангелието е да осигури възможност на всеки от вас да достигне пълния си потенциал, който е вечен напредък и възможност за постигане на божественост“2.
Нека ви посоча необходимостта от разграничаването на две основни думи: ценност и достойнство. Те не са едно и също нещо. Духовна ценност означава да гледаме на себе си по начина, по който Небесният Отец гледа на нас, а не както светът го прави. Нашата ценност е била предопределена още преди да дойдем на тази земя. „Божията любов е безкрайна и ще устои навеки“3.
От друга страна, достойнството се постига чрез подчинение. Ако грешим, ние сме по-малко достойни, но никога не губим своята ценност! Ние продължаваме да се покайваме и да се стремим да бъдем като Исус, запазвайки своята ценност непокътната. Както учи президент Бригъм Йънг: „Най-незначителният, най-нисшият дух на земята сега … е ценен колкото цели светове“4. Независимо от всичко, ние винаги сме ценни в очите на нашия Небесен Отец.
Въпреки тази прекрасна истина, колко от нас се измъчват, от време на време, с отрицателни мисли и чувства за самите себе си? Аз го правя. Лесно се попада в този капан. Сатана е бащата на всички лъжи, особено що се касае до неточно представяне на нашата собствена божествена същност и цел. Мисълта, че сме незначителни, не ни помага. Вместо това ни дърпа назад. Както често сме били учени: „Никой не може да те накара да се почувстваш посредствен без твоето съгласие“5. Можем да престанем да сравняваме своето „най-лошо“ с нечие друго „най-добро“. „Сравнението е крадецът на радостта“6.
За разлика от това, Господ ни уверява, че когато имаме добродетелни мисли, Той ще ни благославя с увереност, именно с увереността да разбираме кои сме всъщност. Сега, както никога преди, е изключително важно да се вслушваме в Неговите думи. “Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви – казва Той; – тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие, и … Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник”7.
Бог разкрива тази допълнителна истина на Пророка Джозеф Смит: „Този, който получава от Бога, нека да го счита от Бога и нека се радва, че е счетен от Бог достоен да получава“8. Според този стих, когато чувстваме Духа, ние разбираме, че това, което чувстваме, идва от нашия Небесен Отец. Ние Го признаваме и Го славим за това, че ни благославя. Тогава се радваме, че сме счетени за достойни да получаваме.
Представете си, че една сутрин четете Писанията и Духът нежно ви нашепва, че това, което четете, е истина. Можете ли да разпознаете Духа и да бъдете щастливи, че сте почувствали Неговата любов и сте били достойни да получите?
Майки, може да сте коленичили до своето четиригодишно дете, докато казва своята молитва преди лягане. Обзема ви специално чувство, докато слушате. Чувствате топлина и мир. Чувството е кратко, но вие разпознавате, че в този момент сте счетени достойни да получите. Рядко, ако изобщо се случи, получаваме големи духовни проявления в живота си, но ние често можем да вкусваме от сладките нашепвания на Светия Дух, които потвърждават истината за нашата духовна ценност.
Господ обяснява връзката между нашата ценност и Неговата велика единителна жертва, когато казва:
„Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи;
Защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него“9.
Сестри, благодарение на това, което Той направи за нас, връзката ни с Него е „в пътя победен – път на любовта“10. Той казва: „И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, след като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене“11.
Цар Вениамин също обяснява тази взаимна връзка с нашия Спасител: „И ето, Той ще изтърпи изкушения и телесна болка, глад, жажда и умора, дори повече, отколкото човек може да изтърпи, без да умре; защото ето, кръв ще излиза от всяка пора, толкова велика ще е мъката Му за нечестието и мерзостите на Неговия народ“12. Това страдание и резултатът от него изпълват нашите сърца с любов и благодарност. Старейшина Пол Е. Коеликър учи: „Като отстраним разсейващите неща, които ни теглят към света, и упражняваме свободата си на избор да търсим Него, ние отваряме сърцата си за една селестиална сила, която ни привлича към Него“13. Ако любовта, която изпитваме към Спасителя, и това, което е направил за нас, надминават енергията, която отделяме на слабости, неувереност в себе си или лоши навици, тогава Той ще ни помага да преодоляваме нещата, носещи страдание в живота ни. Той ни избавя от самите нас.
Нека отново да подчертая, че ако притегателната сила на света е по-голяма от вярата и доверието, които имаме в Спасителя, тогава силата на света винаги ще надделява. Ако избираме да се съсредоточаваме върху своите негативни мисли и се съмняваме в своята ценност, вместо да се държим здраво за Спасителя, ще ни става все по-трудно да чувстваме подтиците на Светия Дух.
Сестри, нека не бъдем обърквани за своята същност! Макар че е по-лесно да бъдем духовно пасивни, вместо да полагаме духовни усилия да си спомняме и да приемаме нашата божествена същност, ние не можем да си позволим да се задоволяваме с това в тези последни дни. Нека ние като сестри „(да) бъд(ем) вер(ни) в Христа; … дано Христос (ни) издигне и дано Неговите страдания и Неговата смърт, … и Неговата милост, и дълготърпението Му, и надеждата за славата Му и за вечен живот да почиват в (нашето) съзнание навеки“14. Когато Спасителят ни издига до по-високо място, можем да видим по-ясно не само кои сме, но и че сме по-близо до Него, отколкото някога сме си представяли. В името на Исус Христос, амин.