Вечното днес
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Смирението относно нашата същност и Божията цел за нас е изключително важно.
Откакто служих в Британската мисия като млад мъж, харесвам английския хумор. Понякога той се характеризира от подценяващ себе си, скромен и смирен подход към живота. Пример за това е начинът, по който се представя лятото. Английските лета са относително къси и непредсказуеми. Един писател се шегува скромно: „Обичам английското лято, това е любимият ми ден от годината“1. Любима моя героиня от комикс е нарисувана как се събужда в леглото късно сутрин и казва на кучетата си: „Олеле! Май сме се успали и пропуснахме лятото“2.
В този хумор има известна аналогия с нашия живот на тази прекрасна земя. В Писанията ясно се казва, че нашето безценно земно съществуване е много кратко. Може да се каже, че от вечна перспектива, нашето време на земята е краткотрайно като английско лято3.
Понякога целите и самото съществуване на човека се описват по много скромен начин. Пророкът Моисей е израснал в привилегирована среда, както биха се изразили някои днес. Както е записано в Скъпоценен бисер, Господ, подготвяйки Моисей за неговата служба като пророк, му дава видение за света и всички чеда човешки, които са били създавани4. Реакцията на Моисей е донякъде изненадваща: „Сега знам, че човекът е нищо, и това никога не съм го предполагал“5.
Впоследствие Бог, в нещо като опровержение на всякакви чувства на незначителност, които вероятно обзели Моисей, дава израз на Своите цели: „Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“6.
Всички сме равни пред Бог. Неговото учение е ясно. В Книгата на Мормон четем: „Всички са равни пред Бога … черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“7. Затова всички сме поканени да дойдем при Господ8.
Всеки, който, според плана на Отца, претендира за превъзходство въз основа на понятия като раса, пол, националност, език или икономически обстоятелства, греши в морално отношение и не разбира Господните истински цели за всички чеда на нашия Отец9.
За съжаление, в наши дни, сред всяка обществена прослойка, наблюдаваме как се парадира с придаване на важност и арогантност, докато се омаловажават смирението и поемането на отговорност пред Бог. Голяма част от обществото е изгубила своите устои и не разбира защо съществуваме на тази земя. Истинското смирение, така важно за постигане на Господната цел за нас, рядко може да се види10.
Важно е да разбираме величието на смирението, праведността, силата на характера и интелигентността на Христос, така както са изложени в Писанията. Глупаво е да се подценява необходимостта всеки ден непрестанно да се стремим към тези Христови качества и черти на характера, особено смирението11.
Писанията ясно заявяват: въпреки че този живот е относително кратък, той е изключително важен. Амулик, мисионерски колега на Алма в Книгата на Мормон, казва: „Този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога; да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си“12. Не искаме, подобно на героинята от комикса, да проспим този живот.
Показаният от Спасителя пример за смирение и жертва за цялото човечество е най-важното събитие в историята. Спасителят, дори като член на Божеството, е готов да дойде на земята като малко бебе и да започне живот, който включва обучение и изцеление на Неговите братя и сестри и накрая изстрадване на неописуема болка в Гетсимания и на кръста, за да може да усъвършенства Своето Единение. Този акт на обич и смирение от страна на Христос става известен като Неговото благоволение13. Той прави това за всеки мъж и всяка жена, които Бог е създавал или ще създаде.
Нашият Небесен Отец не желае Неговите чеда да се обезсърчават или да се отказват от своя стремеж към селестиална слава. Когато наистина се замисляме за Бог Отец и Христос, Сина, Тяхната същност и какво са направили за нас, ние се изпълваме с благоговение, почит, благодарност и смирение.
Смирението е много важно в установяването на Господната Църква
Някога Алма задава въпрос, който е също толкова уместен днес: „Ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, бих ви попитал, можете ли да се почувствате така и сега?“14 Алма продължава: „Можете ли да си кажете, ако бъдете призовани да умрете в този момент, че сте били достатъчно смирени?“15
Впечатлявам се всеки път, когато чета как Алма младши се отказва от своята роля като държавен глава, за да проповядва Словото Божие16. Явно е, че Алма има дълбоко свидетелство за Бог Отец и Исус Христос, като изцяло и без резерви се чувства отговорен пред Тях. Той се води от правилни приоритети и смирение в отказа си на статут и позиция, защото осъзнава, че служението на Господ е по-важно.
Да бъдем достатъчно смирени в живота ни, за да можем да помагаме в установяването на Църквата, е особено ценно. В историята на Църквата има един ярък пример. През юни 1837 г. Пророкът Джозеф Смит, намирайки се в храма Къртлънд, е вдъхновен да призове апостол Хибър Ч. Кимбъл да отнесе Евангелието на Исус Христос в „Англия … и да отвори вратата на спасението за този народ“17. Апостол Орсън Хайд и неколцина други са назначени да го придружат. Реакцията на старейшина Кимбъл е забележителна. „Мисълта да бъда назначен на такава важна мисия бе едва ли не повече отколкото можех да понеса. … За малко щях да потъна под тежестта на поставената ми задача“18. Въпреки всичко, той заминава на мисия с пълна вяра, отдаденост и смирение.
Понякога смирението означава да приемаме призования, когато се чувстваме неспособни за тях. Понякога то се изразява в предана служба, когато се чувстваме способни за по-отговорни задачи. Смирени ръководители чрез слово и пример са показвали, че няма значение къде служим, а колко вярно служим19. Понякога смирението е да преодолеем наранени чувства, когато смятаме, че ръководители или други хора не са се отнесли с нас както трябва.
На 23 юли 1837 г. Пророкът Джозеф Смит се среща със старейшина Томас Б. Марш, президент на Кворума на дванадесетте. Старейшина Марш е явно разстроен, че Пророкът призовава двама члена на кворума да заминат за Англия без да се консултира с него. Когато Джозеф се среща със старейшина Марш, наранените чувства са преодолени и Пророкът получава забележително откровение. Сега то е записано като раздел 112 на Учение и завети20. В него се дават невероятни напътствия от Небесата относно смирението и мисионерската работа. Стих 10 гласи: „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти“21.
Това откровение се дава в деня, в който старейшини Кимбъл, Хайд и Джон Гуудсън, изпълнени със смирение, провъзгласяват Възстановяването на Евангелието на Исус Христос в сграда на ул. Воксхол в Престън, Англия22. Тогава за първи път в тази диспенсация мисионерите провъзгласяват възстановеното Евангелие извън Северна Америка. От техните мисионерски усилия почти веднага следват кръщенията на много верни членове23.
Следващите редове на откровението напътстват мисионерските усилия в наши дни. Те отчасти гласят: „Всеки, когото вие ще изпратите в Мое име … ще има сила да отвори вратата на царството Ми на всеки народ … доколкото се смири пред Мен и съблюдава словото Ми, и послуша гласа на Духа Ми“24.
Смирението, което укрепва това невероятно мисионерско усилие, позволява на Господ да установява Своята Църква по един забележителен начин.
Благодарни сме, че продължаваме да виждаме това в Църквата днес. Членовете, включително подрастващото поколение, отделят време и отлагат образование и работа, за да отслужат мисии. Много възрастни двойки оставят работата си и правят други жертви, за да служат на Бог на всяка позиция, на която са призовани. Не позволяваме на лични въпроси да ни разсейват или отклоняват от постигането на Неговите цели25. За служението в Църквата е нужно смирение. Ние смирено служим, където сме призовани, с цялата си мощ, разум и сила. На всяко ниво в Църквата е важно да разбираме смирението като Христово качество.
Всекидневното смирение е много важно при подготовката на хората да срещнат Бог
Почитането на Господ и подчинението на Неговата воля вече не е така важна цел в съвременното общество26 както в миналото. Някои християнски ръководители от други вероизповедания вярват, че живеем в един след-християнски свят27.
За поколения свързаната с религията благодетел, наречена смирение, и гражданските добродетели скромност и умереност, са били преобладаващ стандарт на поведение.
В днешния свят все повече се набляга на гордостта, самовъзвеличаването и така наречената „автентичност“, което понякога води до липса на истинско смирение. Твърди се, че следните морални добродетели водят до щастие: „бъди истински, бъди силен, бъди продуктивен – и най-важното, не разчитай на други хора … защото твоята съдба е … в собствените ти ръце“28.
Писанията ни насочват към различен подход. Те предлагат да бъдем истински ученици на Исус Христос. За това е нужно силно чувство за отговорност пред Бог и смирен подход към живота. Цар Вениамин учи, че естественият човек е враг на Бог и ни увещава да се отдадем на „убежденията на Светия Дух“. Той обяснява, че редом с други неща, за това е нужно да станем покорни, кротки, смирени, търпеливи и изпълнени с любов29.
Някои неправилно разбират думата автентичност като възхвала на естествения човек и качествата, противоположни на смирение, доброта, милост, прошка и учтивост. Можем да се радваме на личната си уникална същност като Божии чеда, без да използваме автентичността като извинение за нехристиянско поведение.
При нашия стремеж към смирение, съвременният Интернет създава трудности при избягването на гордостта. Два примера са себичният призив „виж ме“ или празнословното атакуване на другите в социалните медии. Друг пример е „смиренохвалството“. То се определя като „привидно скромно и подценяващо изказване (или снимка), реалната цел на което е да се привлече вниманието върху нещо, от което човек се гордее“30. Пророците винаги са предупреждавали за гордостта и наблягането върху суетните светски неща31.
Ширещото се влошаване на обществения диалог е също тревожно. Вечният принцип – свободата на избор – изисква да уважаваме множество избори, с които не сме съгласни. Конфликтът и раздорът вече често прехвърлят „границите на елементарното приличие“32. Имаме нужда от повече скромност и смирение.
Алма предупреждава срещу „издигането в гордостта на сърцата (ни)“, срещу „предположението, че (сме) по-добри един от друг“ и срещу преследването на смирените, които „ходят според светия ред Божий“33.
Откривал съм истинска доброта сред хора от всички вероизповедания, които са смирени и се чувстват отговорни пред Бог. Мнозина от тях се съгласяват с пророка Михей от Стария завет, който заявява: „Какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“34
Когато сме наистина смирени, ние се молим за опрощение и прощаваме на другите. Както четем в Мосия, Алма учи, че Господ ще прощава прегрешенията ни винаги, когато се покайваме35. От друга страна, както се казва в Господната молитва,36 когато не прощаваме прегрешенията на другите, ние си навличаме осъждане37. Поради Единението на Исус Христос, нашите грехове се опрощават, когато се покайваме. Когато не прощаваме на хората, които прегрешават срещу нас, ние на практика отхвърляме Единението на Спасителя. Да таим обида и да отказваме да прощаваме и смирено да подхождаме във взаимоотношенията си, както Христос би подхождал, ни поставя под осъждане. Да таим обида е отрова за душите ни38.
Нека също предупредя срещу всякакъв вид арогантност. Господ, чрез пророка Мороний, ясно разделя арогантните от смирените: „Безумците се присмиват, но те ще ридаят; но Моята благодат е достатъчна за кротките“. По-нататък Господ заявява: „Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“39.
Смирението също така включва благодарност за многото ни благословии и божествената помощ. Смирението не е някакво забележително и явно постижение, нито дори преодоляване на голяма трудност. То е признак за духовна сила. То представлява тихата увереност, че ден след ден и час след час можем да разчитаме на Господ, да Му служим и да постигаме Неговите цели. Моля се в този размирен свят непрестанно да се стремим към истинско смирение. В една любима поема това се изразява по следния начин:
„Тестът за величие е начинът,
по който посрещаме вечното днес“40.
Давам непоклатимо свидетелство за Спасителя и Неговото Единение и за неотменната важност смирено да Му служим всеки ден. В името на Исус Христос, амин.