Отделно, но въпреки това единни
От старейшина Джони Л. Кох
От Седемдесетте
В Църквата, независимо от различията между нас, Господ очаква да сме едно!
През юни 1994 г. с нетърпение карах от работа към къщи, за да гледам по телевизията как националният ни отбор по футбол участва в Световното първенство. Скоро след като тръгнах на път, видях в далечината на тротоара един човек да се движи бързо в инвалидната си количка, която забелязах, че беше украсена с нашето бразилско знаме. Знаех, че той също се прибираше, за да гледа мача!
Когато пътищата ни се пресякоха и очите ни се срещнаха, за част от секундата почувствах силна връзка с този мъж! Отивахме в различни посоки, не се познавахме и се различавахме по социални и физически признаци, но нашата обща страст към футбола и любовта ни към нашата страна ни накара да се чувстваме като едно в онзи момент! Оттогава не съм го виждал, но днес, десетилетия по-късно, все още мога да видя онези очи и да почувствам онази силна връзка с този мъж. Все пак тогава ние спечелихме мача и Световната купа!
В Църквата, независимо от различията между нас, Господ очаква да сме едно! Той казва в Учение и завети: „Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“1.
Когато всички ние влизаме в сграда за събрания, за да се покланяме като група, трябва да оставяме навън своите различия, включително раса, социално положение, политически предпочитания, академични и професионални постижения, като вместо това се съсредоточаваме върху нашите общи духовни цели. Заедно пеем химни, размишляваме върху едни и същи завети по време на причастието и казваме едновременно „амин“ след речи, уроци и молитви – което означава, че заедно се съгласяваме със споделеното.
Тези неща, които вършим заедно, ни помагат да създаваме здраво чувство на единство в самата конгрегация.
Обаче това, което наистина определя, затвърждава или разрушава нашето единство, е как постъпваме, когато не сме заедно с другите членове на Църквата. Както всички знаем, е неизбежно и нормално, рано или късно да говорим един за друг.
В зависимост от това какво избираме да казваме за другите, думите ни или ще направят нашите „сърца, обвързани в единство“2, както Алма учи хората, които кръщава при Водите на Мормон, или ще разрушават любовта, доверието и доброжелателността, които трябва да съществуват между нас.
Има коментари, които едва доловимо разрушават единството, като: „Да, той е добър епископ, но трябваше да го видите, когато беше млад мъж!“
По-градивен вариант на това изречение може да бъде: „Епископът е толкова добър и през годините е станал много зрял и мъдър“.
Често поставяме постоянни етикети на хората, казвайки нещо като: „Президентката на Обществото за взаимопомощ е безнадежден случай, тя е такъв инат!“ В сравнение, можем да кажем: „Президентката на Обществото за взаимопомощ напоследък не е толкова съобразителна, може би минава през труден период. Нека да ѝ помагаме и да я подкрепяме!“
Братя и сестри, нямаме право да описваме никого, включително в Църквата, като краен лош продукт! По-скоро, думите ни за нашите ближни трябва да отразяват вярата ни в Исус Христос и Неговото Единение, и това, че чрез Него винаги можем да се променяме към по-добро!
Някои започват да критикуват и да се отделят от църковните ръководители и членовете поради неща, които са толкова незначителни.
Такъв е случаят с човек на име Саймъндс Райдър, който се присъединява към Църквата през 1831 г. След като прочел отнасящо се до него откровение, той бил смутен, тъй като забелязал, че името му Раидър било погрешно изписано с буквата и вместо с буквата й. Реакцията му на случилото се повдига въпроси на съмнение относно пророка и най-накрая довежда до преследване на Джозеф и отпадане от Църквата3.
Възможно е всеки от нас също да получи покана за промяна от нашите свещенически ръководители, което ще е една проверка доколко сме единни с тях.
Бях само на 11 години, но си спомням как преди 44 години сградата за събрания, където семейството ми ходеше на църква, трябваше да претърпи основен ремонт. Преди да започне работата, имаше събрание, на което местни и областни ръководители обсъдиха по какъв начин членовете ще участват в ремонта. Баща ми, който преди това бе председателствал над тази единица в продължение на години, изрази силното си убеждение, че работата трябва да се извърши от професионалисти, а не от аматьори.
Не само че мнението му бе отхвърлено, но ние чухме как строго и публично беше порицан по този повод. Той беше мъж много отдаден на Църквата и войник от Втората световна война в Европа, свикнал да се противопоставя и да се бори за убежденията си! Чудехме се как ще реагира на случилото се. Ще продължи ли да настоява на своето мнение и да се противопоставя на вече взетото решение?
Бяхме виждали семейства в района ни да отслабват в Евангелието и да спират да посещават събрания, защото не можеха да се съгласят с ръководителите. Аз също съм виждал как много мои приятели от Неделното училище за деца не остават верни в младините си, защото родителите им винаги намират недостатъци у хората в Църквата.
Баща ми, обаче, реши да остане обвързан в единство с другите светии. Няколко дни по-късно, когато членовете на района се събираха, за да помагат в строителството, той „покани“ семейството ни да отидем заедно с него в залата за събрания и да сме готови да помагаме по всякакъв начин.
Бях ядосан. Искаше ми се да го попитам: „Татко, защо въобще трябва да помагаме в строителството, като ти беше против това членовете да го правят?“ Но изражението на лицето му ми попречи да го попитам. Исках да остана жив и здрав за повторното освещаване. Така че, реших да си замълча и просто да отида, и да помагам в строителството!
Татко не успя да види новата сграда за събрания, защото почина преди това. Но семейството ни, сега ръководено от майка ми, продължи да изпълнява своята част до завършването ѝ, което ни запази обвързани в единство с татко, с другите членове на Църквата, с нашите ръководители и най-важно с Господ!
Малко преди Своите мъчителни преживявания в Гетсиманската градина, докато се моли на Отец за Своите апостоли и всички нас, светиите, Исус казва: „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе“4.
Братя и сестри, свидетелствам, че когато вземем решението да бъдем единни с членовете и ръководителите на Църквата – когато сме заедно и особено когато сме отделно – ние също ще се чувстваме по-съвършено обвързани в единство с нашия Небесен Отец и Спасителя. В името на Исус Христос, амин.