Да заслужите доверието на Господ и вашите семейства
От старейшина Ричард Дж. Мейнс
От Седемдесетте
Мъже, които имат „почтеността на сърцето“, са мъже, на които може да се има доверие – защото доверието се гради върху почтеност.
Братя, вероятно най-големият комплимент, който можем да получим от Господ, е да знаем, че Той ни се доверява да бъдем достойни носители на свещеничеството и добри съпрузи и бащи.
Едно нещо е сигурно: да спечелим доверието на Господ е благословия, която идва чрез значителни усилия от наша страна. Доверието е благословия, основаваща се върху подчинение на Божиите закони. Спечелването на доверието на Господ идва в резултат на вярност към заветите, които сключваме във водите на кръщението и в светия храм. Когато спазваме обещанията си пред Господ, доверието Му към нас расте.
Харесва ми как древните и съвременните Писания използват фразите „цяло сърце и с правота“ и „почтеността на сърцето“, когато описват характера на праведния човек1. Почтеността или липсата на такава е съществена част от характера на човека. Мъже, които имат „почтеността на сърцето“, са мъже, на които може да се има доверие – защото доверието се гради върху почтеност.
Да си почтен мъж просто означава намеренията ви, както и действията ви, да са чисти и праведни във всички области на живота ви, както наяве така и лично. С всяко решение, което вземаме, доверието на Бог към нас расте или намалява. Вероятно този принцип си проличава най-ясно в нашите духовно постановени отговорности като съпрузи и бащи.
Като съпрузи и бащи, ние сме получили божествено поръчение от съвременните пророци, гледачи и откровители в документа „Семейството: прокламация към света“. Този документ ни учи, че (1) „бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност“, (2) че бащите „са отговорни да осигуряват необходимото за живота“ и (3) че бащите са отговорни да защитават семействата си2.
За да заслужим доверието на Бог е необходимо да изпълняваме тези три божествено постановени отговорности към нашите семейства по Господния начин. Както допълнително е посочено в Прокламацията за семейството, Господният начин да изпълняваме тези задължения е заедно с нашите съпруги „като равностойни партньори“3. За мен това означава да не предприемаме никакви важни действия относно тези три отговорности, без да сме постигнали пълно единство със съпругите си.
Първата стъпка в нашите усилия да заслужим доверието на Господ е да Му се доверяваме. Пророкът Нефи илюстрира този вид отдаденост, когато се моли: „О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се уповавам навеки. Аз няма да се уповавам на ръката от плът“4. Нефи е напълно отдаден да следва волята на Господ. Освен, че казва как ще „стор(и) нещата, които Господ е заповядал“, Нефи е непоколебим в своята отдаденост да изпълни поръченията си, както се разкрива в изявлението му: „Тъй както Бог е жив и както живеем и ние, няма да слезем при баща си в пустошта, докато не свършим това, което Господ ни е заповядал“5.
Тъй като първо Нефи се доверява на Бог, Бог също му има голямо доверие. Господ го благославя, като излива обилно Духа и благославя както неговия живот, така и живота на семейството му, и на целия му народ. Благодарение на това, че Нефи ръководи в любов и праведност, грижи се и защитава семейството и народа си, той записва: „И стана така, че ние заживяхме щастливо“6.
За да представя и женската гледна точка на тази тема, помолих двете си женени дъщери да ми помогнат. Попитах ги дали биха описали в едно или две изречения техния поглед за важността на доверието и как то влияе върху техния брак и семеен живот. Това са мненията на Лара Харис и Кристина Хансен.
Първо, Лара: „Едно от най-важните неща за мен е да знам, че съпругът ми прекарва деня си, като прави избори, които са израз на уважение и любов към мен. Когато си имаме доверие един на друг по този начин, това носи мир в дома ни, където с радост можем да отглеждаме семейството си заедно“.
Ето и мнението на Кристина: „Да имаш доверие на някого е подобно на това да вярваш в този човек. Без това доверие и вяра, се появяват страхът и съмнението. За мен една от най-големите благословии, които идват от това напълно да се доверявам на съпруга си, е мирът – мир на ума, знаейки, че той действително прави това, което казва, че ще прави. Доверието носи мир, любов и създава среда, в която любовта може да расте“.
Нито Лара, нито Кристина са виждали какво е написала другата. За мен е интересно, че независимо една от друга и двете смятат, че благословията на мира в дома е в пряко съответствие с това да имат съпруг, на когото могат да се доверяват. Както се вижда от примера на двете ми дъщери, принципът на доверие играе извънредно важна роля в създаването на дом, съсредоточен върху Христос.
Аз също имах възможността да се радвам на среда, съсредоточена върху Христос, в дом, където баща ми почиташе свещеничеството си и заслужаваше доверието на цялото семейство поради „почтеността на сърцето си“7. Нека споделя с вас преживяване от младините ми, което разкрива дълготрайното положително влияние, което оказва върху семейството един баща, разбиращ и живеещ според принципа на доверие, основан върху почтеност.
Когато бях много млад, баща ми основа фирма, специализираща в промишлената автоматизация. Фирмата проектираше, произвеждаше и инсталираше автоматизирани производствени линии в цял свят.
Докато бях в основно училище, той искаше да се науча на работа. Той също искаше да усвоя бизнеса, започвайки от най-ниското стъпало. Първата ми работа включваше поддържане на двора и боядисване на помещенията без достъп за широката общественост.
Когато започнах гимназия, бях повишен да работя на етажа на производството. Научих се да разчитам чертежи и да пускам тежки промишлени машини за обработка на стомана. След гимназията следвах в университет и после отидох на мисия. Като се завърнах от моята мисия, веднага се върнах на работа. Имах нужда от пари за разходите през следващата година в университета.
Един ден, скоро след мисията ми, докато работех във фабриката, баща ми ме извика в кабинета си и ме попита дали бих искал да отида с него на бизнес пътуване до Лос Анджелис. Това беше първият път, когато баща ми ме канеше да го придружа на бизнес пътуване. Той всъщност ми позволяваше да се изявя публично, за да му помогна да представи компанията.
Преди да заминем, той ме подготви с няколко подробности относно потенциалния ни нов клиент. Първо, клиентът беше многонационална корпорация. Второ, те осъвременяваха производствените си линии в цял свят с най-модерните автоматизирани технологии. Трето, фирмата ни никога до тогава не им бе доставяла инженерни услуги или технологии. И накрая, техният главен корпоративен представител отговорен за покупката, бе свикал тази среща, за да прегледа нашата оферта за новия им проект. Тази среща бе една нова и потенциално важна възможност за нашата фирма.
Пристигайки в Лос Анджелис, баща ми и аз отидохме на срещата с корпоративния представител в хотела му. Първата работа бе да се обсъдят и анализират изискванията за инженерният дизайн на проекта. Следващият въпрос за обсъждане засягаше изпълнението и датите на доставка. Заключителната част бе фокусирана на цената, условията и обстоятелствата. Тук нещата станаха интересни.
Този корпоративен представител ни обясни, че предложената от нас цена е най-ниска от представените в търга за проекта. Тогава, изненадващо, той ни каза цената на второто най-ниско предложение. След това ни попита дали искаме да обмислим предложението си и да направим ново такова. Заяви, че новата ни цена трябва да е малко под втората най-висока по ред цена. Обясни, че ще разделим спечелените допълнителни пари по равно с него. Той даде разумното обяснение, че така всички ще спечелят. Нашата фирма ще спечели, понеже ще получим значително повече пари от първоначалното ни предложение. Неговата фирма ще спечели, защото ще работят с фирмата, предложила най-ниска цена. И разбира се той ще спечели, вземайки своята част, като авторът на тази чудесна сделка.
После ни даде номер на пощенска кутия, където можем да изпратим поисканата част от парите. След всичко това, той погледна баща ми и попита: „Е, имаме ли сделка?“ За голяма моя изненада баща ми стана, ръкува се с него и му каза, че ще се свържем с него.
След като приключихме срещата и се качихме в колата под наем, баща ми се обърна към мен и ме попита: „Е, какво мислиш, че трябва да направим?“
Отговорих, че не мисля, че трябва да приемем предложението му.
Тогава баща ми ме попита: „Не мислиш ли, че имаме отговорност към всички наши работници да поддържаме и се запасим с добър обем от работа?“
Докато обмислях въпроса му и преди да можех да му отговоря, той даде отговор на собствения си въпрос. Той каза: „Слушай, Рик, веднъж вземеш ли подкуп или направиш ли компромис със своята почтеност е много трудно някога да си я върнеш. Никога не го прави, нито веднъж дори“.
Фактът, че споделям тази история с вас означава, че никога не съм забравял урока, на който баща ми ме научи по време на това първо бизнес пътуване с него. Споделям това преживяване, за да покажа дълготрайното влияние, което ние имаме като бащи. Можете да си представите доверието, което изпитвах към баща ми в резултат на почтеността на сърцето му. Той живя според същите тези принципи в личния си живот с майка ми, с децата си и с всички хора, с които беше обвързан.
Братя, молитвата ми тази вечер е най-напред всички да можем да имаме доверие в Господ, по примера на Нефи, и тогава чрез почтеността на сърцата ни да заслужаваме доверието на Господ, както и доверието на нашите съпруги и деца. Когато разбираме и прилагаме този свещен принцип на доверие, основан върху почтеност, ние ще бъдем верни на своите свещени завети. Също ще успяваме да ръководим семействата си с любов и праведност, осигурявайки необходимите за живота неща и защитавайки ги от злините на света. За тези истини смирено свидетелствам в името на Исус Христос, амин.