Планът и Прокламацията
От старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетте апостоли
Чрез Прокламацията за семейството Господ отново набляга на евангелските истини, от които имаме нужда, за да ни подкрепят през настоящите трудности за семействата.
Както става ясно от нашата Прокламация за семейството, членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са благословени с уникални учения и различен поглед върху света. Ние участваме и дори се отличаваме в много светски дейности, но в някои сфери не участваме, защото се стремим да следваме ученията на Исус Христос и Неговите апостоли, древни и съвременни.
I.
В една притча Исус описва хората, които „чуват словото“, но стават „безплодни“, когато словото бива „заглушено“ от „грижите на този свят и примамката на богатството“ (Матей 13:22). По-късно Исус изобличава Петър за това, че не мисли „за Божиите неща, а за човешките“, като казва: „Понеже каква полза има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?“ (Матей 16:23, 26). В заключителните Си учения Той казва на Своите апостоли: „Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, … затова светът ви мрази“ (Йоан 15:19, вж. също Йоан 17:14, 16).
По подобен начин в написаното от първоначалните апостоли на Исус често се среща образът на „света“, за да се изобрази противопоставянето на евангелските учения. „Недейте се съобразява с този (свят) (Римляните 12:2) – учи апостол Павел – защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога“ (1 Коринтяните 3:19). Както и: „Внимавайте – предупреждава той – да ви не заплени някой … по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос“ (Колосяните 2:8). Апостол Яков учи, че „приятелството със света е вражда против Бога(.) И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Послание на Яков 4:4).
Книгата на Мормон често използва този противостоящ образ на „света“. Нефи пророкува за окончателното унищожение на „онези, които са изградени, за да станат известни в очите на света, и онези, които търсят … светските неща“ (1 Нефи 22:23, вж. също 2 Нефи 9:30). Алма осъжда хората, които „са се издигнали чак до крайност в празните светски неща“ (Алма 31:27). Видението на Лехий показва, че хората, които желаят да следват пръта от желязо – словото Божие – ще бъдат обект на противопоставянето на света. Хората във „величественото и обширно здание“, което Лехий вижда, „се присмиват и … сочат … презрително с пръст“ (1 Нефи 8:26–27, 33). В неговото видение, което дава тълкуване на този сън, Нефи научава, че този присмех и противопоставяне произлизат от „земните множества; … света и неговата мъдрост; … светската гордост“ (1 Нефи 11:34–36).
Какво е значението на тези предупреждения в Писанията и заповедите да не бъдем „от света“, както и съвременната заповед „да изостави(м) света“? (У. и З. 53:2) Президент Томас С. Монсън обобщава тези учения: „Трябва да бъдем бдителни в един свят, който толкова много се е отдалечил от духовното. Особено важно е да отхвърляме всяко нещо, което не отговаря на нашите стандарти, като така отхвърляме отказа от най-желаното от нас нещо: вечният живот в царството Божие“1.
Бог е създал тази земя според Своя план да даде на Своите духовни чеда място, на което да преживеят смъртността като необходима стъпка към славните реалности, които Той желае да даде на всички Свои чеда. Въпреки че има различни царства с различна слава, най-голямото желание на нашия Небесен Отец е да получим „веч(ен) живот в царството Божие“, както казва президент Монсън, който живот представлява възвисяване като семейства. Това е повече от спасение. Президент Ръсел М. Нелсън ни напомня: „В Божия вечен план спасението е личен въпрос, (а) възвисяването е семеен въпрос“2.
Възстановеното Евангелие на Исус Христос и вдъхновената Прокламация за семейството, която ще обсъдим по-късно, са важни учения, които имат за цел да ни водят по време на нашата подготовка за възвисяване. Точно както трябва да живеем според брачните закони и други традиции в един западащ свят, хората, които се стремят към възвисяване, трябва да правят лични избори в семейния живот според Господния план и то винаги, когато той се различава от този на света.
В този земен живот нямаме спомен от периода преди нашето раждане и сега сме обект на противопоставяне. Ние израстваме и съзряваме духовно, като избираме да се подчиняваме на Божиите заповеди в една последователност от правилни избори. Те включват завети и обреди, както и покаяние, когато изборите ни не са правилни. Ако обаче ни липсва вяра в Божия план и не се подчиняваме или съзнателно се въздържаме от необходимите действия, ние се лишаваме от съответните растеж и зрялост. Книгата на Мормон учи: „Този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога“ (Алма 34:32).
II.
Светиите от последните дни, които разбират Божия план на спасение, имат уникален светоглед, който им помага да виждат причината за Божиите заповеди, непроменимото естество на изискваните от Него обреди и основополагащата роля на нашия Спасител Исус Христос. Единението на нашия Спасител ни изкупва от смъртта и, при условие на покаяние, ни спасява от греха. С този светоглед светиите от последните дни имат различаващи се приоритети и практики и са благославяни със силата да устояват на разочарованията и болките на смъртния живот.
Неизбежно е действията на хората, които полагат усилия да следват Божия план на спасение, да създават недоразумения и дори конфликти с роднини или приятели, които не вярват на ученията в него. Този конфликт винаги е съществувал. Всяко поколение, което се е стремило да следва Божия план, е срещало своите трудности. В древността пророк Исайя вдъхва сили на израилтяните, които той нарича „вие, които знаете правда … (и) има(те) в сърцето си закона Ми“. Той им казва: „Не се бой(те) от укорите на хората, нито се смущавай(те) от ругатните им“ (Исайя 51:7, вж. също 2 Нефи 8:7). Но каквато и да е причината за конфликти с хората, които не разбират или не вярват в Божия план, на тези, които разбират, винаги им е било заповядвано да избират Господната воля, вместо волята на света.
III.
Евангелският план, който всяко семейство трябва да следва, за да се подготви за вечен живот и възвисяване, е изложен в църковната Прокламация от 1995 г. „Семейството: прокламация към света“3. Твърденията в нея, разбира се, явно се отличават от настоящите закони, практиките и пропагандата в света, в който живеем. В наши дни най-явните различия са в съжителството на семейни начала, еднополовия брак и отглеждането на деца в такива обстоятелства. Хората, които не вярват във възвисяването или не се стремят към него и са най-повлиявани от порядките на света, гледат на тази прокламация като препоръки за поведение, които следва да се променят. За разлика от това, светиите от последните дни твърдят, че Прокламацията за семейството определя вида семейни взаимоотношения, в които може да се случи най-важната част от нашето вечно развитие.
Свидетели сме на бързо и все по-голямо одобрение на съжителството на семейни начала и еднополовия брак. Произхождащите от него медийна пропаганда, образователни инициативи и дори професионални изисквания създават проблеми за светиите от последните дни. Трябва да полагаме усилия да балансираме противоречащите си нужди да живеем според евангелския закон в личния си живот и учения, дори когато се стремим да показваме обич към всички4. Когато правим това, ние понякога срещаме „укора на човеците“, както казва Исайя, но не трябва да се страхуваме от него.
Сключилите завет светии от последните дни вярват, че чрез Прокламацията за семейството, издадена преди почти четвърт век и сега преведена на много езици, Господ отново набляга върху евангелските истини, от които имаме нужда, за да ни подкрепят през настоящите трудности за семействата. Два примера са съжителството на семейни начала и еднополовия брак. Само 20 години след издаването на Прокламацията за семейството Върховният съд на САЩ направи законен еднополовия брак, след като в продължение на хиляди години бракът е бил ограничен само между мъж и жена. Шокиращият дял на деца в САЩ, които са родени от майка, която не е омъжена за бащата, нараства по-плавно: 5 процента през 1960 г.5, 32 процента през 1995 г.6 и сега е 40 процента7.
IV.
Прокламацията за семейството започва със следното твърдение: „Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и … семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца“. Също така потвърждава, че „полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели“. По нататък заявява, „че Бог е заповядал свещените сили за създаването на потомство да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга“.
По-нататък Прокламацията потвърждава неотпадналото задължение на съпруга и съпругата да се плодят и изпълват земята и тяхната „важна отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца“: „Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети“. Тя ясно предупреждава срещу насилието върху брачен партньор и потомство и потвърждава: „Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос“. Накрая, тя призовава за вземането на обществени „мерк(и), предназначени да запазят и укрепят семейството като основна единица на обществото“.
През 1995 г. президентът на Църквата и 14 други апостоли на Господ издадоха този важен документ с учения. Като един от само 7 все още живи апостоли от тази група, се чувствам задължен да споделя какви събития доведоха до Прокламацията за семейството за всеки заинтересован.
Вдъхновението, което посочи нуждата от прокламация за семейството, беше дадено на ръководителите на Църквата преди повече от 23 години. Някои се изненадаха от него, защото смятаха, че отнасящите се до брака истини са достатъчно разбирани и без повторение8. Въпреки това, ние почувствахме потвърждението и се захванахме за работа. Съдържанието беше определено и обсъждано от членовете на Кворума на дванадесетте в продължение на почти година. Текстът беше предложен, редактиран и ревизиран. С молитва и постоянство умолявахме Господ за Неговото вдъхновение какво да кажем и как да го кажем. Всички бяхме учени „ред по ред, правило след правило“, както Господ е обещал (У. и З. 98:12).
По време на този процес на откровение, една чернова беше представена на Първото президентство, което отговаря за съдържанието на църковните учения. След като Първото президентство нанесе допълнителни промени, Прокламацията за семейството беше обявена от президента на Църквата Гордън Б. Хинкли. На събранието на жените той представи Прокламацията със следните думи: „С толкова много извъртания, представяни за истина, с толкова много измами, свързани със стандартите и ценностите, с толкова много примамки и съблазни за постепенното приемане на греховността на света, почувствахме, че трябва да предупредим и съобщим“9.
Свидетелствам, че Прокламацията за семейството изразява вечни истини – волята Господна за Неговите чеда, които се стремят към вечен живот. Тя е била основа за ученията и практиките на Църквата през изминалите 22 години и ще продължава да служи като такава. Приемайте я за основа, преподавайте от нея, живейте според нея и ще бъдете благославяни по пътя към вечния живот.
Преди четиридесет години президент Езра Тафт Бенсън каза: „Всяко поколение си има своите изпитания и своята възможност да се изправи и да докаже себе си“10. Вярвам, че нашето отношение и приложение на Прокламацията за семейството е едно от тези изпитания за това поколение. Моля се всички светии от последните дни непоклатимо да устоят на това изпитание.
Завършвам с ученията на президент Гордън Б. Хинкли, казани две години след обявяването на Прокламацията за семейството. Той казва: „Виждам едно прекрасно бъдеще в един много несигурен свят. Ако се придържаме към нашите ценности, ако доизграждаме нашето наследство, ако вървим в послушание пред Господ, ако просто живеем според Евангелието, ще бъдем благославяни по един великолепен и чудесен начин. На нас ще гледат като на особен народ, който е намерил ключа към едно особено щастие“11.
Свидетелствам за истинността и вечната значимост на Прокламацията за семейството, дадена чрез откровение от Господ Исус Христос на Неговите апостоли с цел възвисяването на Божиите чеда (вж. Учение и завети 131:1–4), в името на Исус Христос, амин.