Обърнете се към Господ

От епископ У. Кристофър Уодъл

Втори съветник в Председателстващото епископство

Не можем да контролираме всичко, което се случва, но имаме пълен контрол над начина, по който реагираме на промените в живота ни.

През пролетта на 1998 г. Каръл и аз успяхме да комбинираме едно бизнес пътуване със семейна почивка и да заведем нашите четири деца и наскоро овдовялата ми тъща в Хавай за няколко дни.

Нощта преди полета за Хавай на нашия четиримесечен син Джонатан беше поставена диагнозата „ушна инфекция“ и ни беше казано, че той няма да може да пътува поне още три-четири дни. Взехме решение Каръл да остане у дома с Джонатан, а аз да пътувам с останалите членове на семейството.

Скоро след като пристигнахме, за първи път усетих, че това не е пътуването, което си бях представял. Докато вървяхме по огряна от луната пътека с палми от двете ѝ страни и гледка към океана пред нас, се обърнах, за да коментирам красотата на острова и в този романтичен момент, вместо да видя Каръл, осъзнах, че гледам в очите на тъща ми, която, ако мога да добавя, обичам много. Това беше просто извън очакванията ми. Нито пък Каръл очакваше да прекара почивката си у дома, сама с болния ни син.

Ще има моменти в живота ни, когато ще се оказваме на неочаквана пътека, в много по-тежки обстоятелства от една развалена почивка. Как да реагираме, когато събития, много често извън нашия контрол, променят живота, който сме планирали или за който сме се надявали?

На 6 юни 1944 г. Хайръм Шамуей, младши лейтенант в американската армия, слиза на плажа Омаха като част от десанта в Нормандия. Достига сушата в безопасност, но на 27 юли, докато участва в настъплението на съюзническите войски, е тежко ранен от експлозия на противотанкова мина. В един миг неговият живот и бъдеща кариера в медицината претърпяват драстична промяна. След множество операции, които му помагат да се възстанови от повечето си сериозни наранявания, брат Шамуей никога не възстановява зрението си. Как реагира?

След тригодишен престой в болница за рехабилитация, той се завръща в Ловъл, Уайоминг. Той знае, че мечтата му да стане лекар няма да се осъществи, но е твърдо решен да продължи напред, да се ожени и да издържа семейство.

Накрая си намира работа в Балтимор, щата Мериленд, като съветник по рехабилитация и специалист по заетостта за незрящи. По време на рехабилитационния си период научава, че незрящите са способни на много повече, отколкото е осъзнавал, а по време на осемте години на тази длъжност той помага на повече незрящи да си намерят работа, отколкото който и да било друг специалист в страната.

Вече уверен в способностите си да издържа семейство, Хайръм предлага на своята половинка, като ѝ казва: „Ако четеш пощата, подреждаш чорапите и караш колата, аз мога да върша останалото“. Скоро са запечатани в храма Солт Лейк и в последствие са благословени с 8 деца.

През 1954 г. семейство Шамуей се завръща в Уайоминг, където брат Шамуей работи 32 години като директор на щатския Институт за глухи и незрящи. През това време служи 7 години като епископ на първи район Шайен и по-късно 17 години като патриарх в кола. След неговото пенсиониране брат и сестра Шамуей служат също като мисионерска двойка в мисия Лондон Англия Юг.

Хайръм Шамуей почива през март 2011 г., като след себе си оставя на голямото си потомство от деца, внуци, правнуци и праправнуци едно наследство от вяра и упование в Господ, упражнявани дори и в най-тежките условия¹.

Войната може да е променила живота на Хайръм Шамуей, но той никога не се е съмнявал в своята божествена същност и вечен потенциал. Като него, ние сме духовни синове и дъщери Божии и сме „приели Неговия план, чрез който децата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот“². Нито една промяна, изпитание или противопоставяне не може да промени тази вечна посока на развитие – само изборите, които правим, докато упражняваме свободата си на избор.

Промените и настъпилите в резултат трудности, които срещаме в земния живот, идват под най-различни форми и размери и ни въздействат по уникални начини. Като вас, аз съм виждал как приятели и близки срещат трудности, причинени от:

Смъртта на обичан човек.
Тежък развод.
Липса на възможност за сключване на брак.
Сериозно заболяване или нараняване.
И дори природни бедствия, както напоследък виждаме по света.

И списъкът продължава. Въпреки че всяка „промяна“ може да бъде уникална за нашите лични обстоятелства, има обща черта в настъпилите изпитания или трудности – надеждата и мирът са винаги достъпни чрез единителната жертва на Исус Христос. Единението на Исус Христос осигурява най-важните мерки за коригиране и изцеление на всяко ранено тяло, сломен дух и разбито сърце.

Той знае, по начин, който никой друг не може да разбере, какво е нужно лично за всеки, за да продължи напред сред промяната. За разлика от приятели и близки, Спасителят не само проявява съпричастност, но може да съчувства по съвършен начин, защото Той е бил там, където сме ние. Освен че е заплатил цената и е страдал за нашите грехове, Исус Христос също е извървял всяка пътека, справил се е с всяка трудност, сблъсквал се е с всяка болка – физическа, емоционална или духовна, които някога ще срещаме в земния живот.

Президент Бойд К. Пакър учи: „Милостта и благодатта на Исус Христос не са само за прегрешилите, … а включват обещание за вечен мир за всички, които (Го) приемат и следват. … Милостта Му е великият изцелител, дори за ранените без вина“³.

По време на земното си съществуване, не можем да контролираме всичко, което се случва, но имаме пълен контрол над начина, по който реагираме на промените в живота си. Това не означава, че трудностите и изпитанията, които срещаме, са незначителни или че е лесно да се справяме с тях. Не означава, че болката и мъката ще ни бъдат спестявани. Но означава, че има причина за надежда и че поради Единението на Исус Христос можем да продължаваме напред и да намираме по-добри дни – дни, изпълнени с радост, светлина и щастие.

В Мосия четем относно разказа за Алма, бившия свещеник на цар Ной, и неговия народ, които „бидейки предупреден(и) от Господа … се оттеглиха в пустошта пред войските на цар Ной“. След осем дни „стигнаха до … една прекрасна и приятна земя“, където „започнаха да обработват земята, и започнаха да градят сгради“⁴.

Техните обстоятелства изглеждали обещаващи. Тe приели Евангелието на Исус Христос. Били кръстени, сключвайки завет, че ще служат на Господ и ще спазват Неговите заповеди. И „те се умножиха и преуспяха извънредно в страната“⁵.

Но техните обстоятелства щели скоро да се променят. „Една войска на ламанитите влезе в пределите на земята“⁶. Алма и народът му скоро попадат в робство и „страданията им бяха толкова големи, че те започнаха да призовават силно Бога“. Освен това, дори им е заповядано от техните поробители да не се молят, тъй като „всеки, който бъдеше намерен да призовава Бога, трябваше да бъде предаден на смърт“⁷. Алма и народът му не са направили нищо, за да заслужат промяната в положението, в което се намират. Как реагират?

Вместо да обвиняват Бог, те се обръщат към Него и „излива(т) сърцата си пред Него“. В отговор на вярата и тихите им молитви, Господ отвръща: „Успокойте (се). … Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си“. Скоро след това „Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“⁸. Въпреки че не са все още избавени от робство, като не се отвръщат от Господ, а се обръщат към Него, те са благославяни според нуждите си и според Господната мъдрост.

Старейшина Далин Х. Оукс учи: „Благословията да бъдем изцелени идва по много начини, според личните ни нужди, така както ги познава Този, Който ни обича най-много. Понякога изцелението „лекува“ нашето заболяване или повдига товара ни. Понякога сме „изцелени“, като ни се дава силата, разбирането или търпението да носим товара, който е положен върху нас“⁹.

Накрая „вярата и търпението им бяха толкова велики“, че Алма и народът му са избавени от Господ, както ще бъдем избавяни и ние, и „те изляха своите благодарности“, „защото те бяха в робство, и никой не можеше да ги избави, освен Господът, техният Бог“¹⁰.

Тъжната ирония е, че твърде често най-нуждаещите се отвръщат от своя единствен и съвършен източник на помощ – нашия Спасител, Исус Христос. Подобната история от Писанията за медната змия учи, че имаме избор по време на трудности. След като много от чедата Израилеви биват ухапани от „горящи летящи змии“¹¹, „един символ бе издигнат, … за да може всеки, който го погледне, … да живее. (Като това е избор.) И много погледнаха и живяха.

… И имаше мнозина, които бяха толкова ожесточени, че не поискаха да погледнат и затова погинаха“¹².

Като древните израилтяни, ние също сме канени и насърчавани да се обръщаме към Спасителя и да живеем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко, дори когато нашето може да е тежко.

Алма-младши учи на тази свещена истина, когато казва: „Знам, че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден“¹³.

В тези последни дни Господ ни дава много средства – нашите „медни змии“, всички от които са предназначени да ни помагат да гледаме към Христос и да се уповаваме на Него. Да се справяме с трудностите в живота не означава да игнорираме действителността, а по-скоро да избираме върху какво да се съсредоточаваме и каква да е основата, върху която да градим.

Тези средства включват, но не се изчерпват с:

Редовно да изучаваме Писанията и ученията на живите пророци.
Често и искрено да се молим и постим.
Да сме достойни да вземаме от причастието.
Редовно да посещаваме храма.
Свещенически благословии.
Благоразумно да се консултираме с обучени специалисти.
И дори да използваме медикаменти, надлежно предписани и приемани според рецептата.

Каквито и промени в обстоятелствата ни да настъпят и по каквато и неочаквана пътека да трябва да поемем, начинът, по който реагираме, е избор. Най-добрата ни възможност винаги остава да се обърнем към Спасителя и да се хванем за Неговата протегната ръка.

Старейшина Ричард Г. Скот учи на следната вечна истина: „Истинското и трайно щастие, с придружаващите го сила, смелост и способност да преодоляваме и най-големите трудности, идва, когато съсредоточаваме живота си върху Исус Христос. … Въпреки че няма гаранция за бързи резултати, имаме обещанието, че в Господното време решенията ще дойдат, мирът ще надделее и празнотата ще бъде запълнена“¹⁴.

Споделям свидетелството си за тези истини. В името на Исус Христос, амин.