Живият хляб, слязъл от небето
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Ако копнеем да пребъдваме в Христа и Той да пребъдва в нас, тогава това, което търсим, е святост.
Ден след като Исус чудодейно нахранва 5 000 души в Галилея само с „пет ечемичени хляба и две риби“1, Той отново говори на хората в Капернаум. Спасителят разбира, че мнозина проявяват по-голям интерес към това да бъдат нахранени отново, отколкото към Неговите учения2. Затова Той се опитва да ги убеди в изключително голямата стойност на „храна(та), която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде“3. Исус заявява:
„Аз съм хлябът на живота.
Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.
Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“4.
Слушащите изобщо не долавят целта и смисъла на изречените от Спасителя слова, а ги приемат буквално. Реагирайки остро на идеята, те се питат: „Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?“5 Исус настоятелно продължава:
„Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие“6.
След това Той уточнява дълбокия смисъл, вложен в метафората Му:
„Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.
Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене“7.
И все още Неговите слушатели не проумяват за какво говори Исус, а „мнозина, … като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? … Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него“8.
Да ядем от плътта Му и да пием от кръвта Му е поразителен израз, показващ колко е важно да се стремим Спасителят да бъде съществена част от живота ни, от самата ни същност, за да бъдем едно цяло. Как да правим това?
Най-напред, ние трябва да разбираме, че като жертва Своята плът и кръв, Исус извършва Единение за греховете ни и преодолява както физическата, така и духовната смърт9. От това става ясно, че ние ядем от плътта Му и пием от кръвта Му, когато получаваме от Него силата и благословиите на Неговото Единение.
Учението на Христос изразява какво трябва да правим, за да получаваме единителната благодат. А именно: да вярваме на и във Христос, да се покаем и да бъдем кръстени, да получим дара на Светия Дух „и тогава идва опрощението на греховете (ни) чрез огън и чрез Светия Дух“10. Това е портата, достъпът ни до единителната благодат на Спасителя и до правата и тясна пътека, водеща към Неговото царство.
„Затова, ако бързате напред (по тази пътека), угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот.
… Ето, това е учението на Христа, и е единственото и истинско учение на Отца, и на Сина, и на Светия Дух, Които са един Бог без край“11.
Символизмът на причастието на Господната вечеря е нещо красиво за съзерцаване. Хлябът и водата представляват плътта и кръвта на Онзи, Който е Хлябът на живота и Живата вода12, трогателно напомняйки ни за цената, която Той е платил, за да ни изкупи. Докато хлябът бива разчупван, ние си спомняме за разкъсаната плът на Спасителя. Старейшина Далин Х. Оукс веднъж отбелязва, че „тъй като е разчупено и разкъсано, всяко парче хляб е уникално точно както са уникални хората, които вземат от него. Всички се покайваме за различни грехове. Всички имаме различни нужди, които да бъдат укрепвани чрез Единението на Господ Исус Христос, за Когото си спомняме чрез този обред“13. Докато пием от водата, ние размишляваме за пролятата от Спасителя кръв в Гетсиманската градина и на кръста и за нейната освещаващата сила14. Знаейки, че „нищо нечисто не може да влезе в Неговото царство“, ние вземаме решение да бъдем сред „онези, които са очистили одеждите си в кръв(та) (на Спасителя), поради тяхната вяра и покаяние за всичките им грехове и верността им до края“15.
Говорих за това да получаваме от единителната благодат на Спасителя, която да ни очиства и да заличава греховете в нас и техните следи. Но, образно казано, това да ядем Неговата плът и да пием от Неговата кръв има допълнително значение, което е да усвояваме качествата и характера на Христос, да отхвърляме естествения човек и да се превръщаме в светии „чрез Единението на Господа Христа“16. Като вземаме от хляба и водата на причастието всяка седмица, ще ни е от полза да се замисляме колко отдадено и цялостно трябва да превръщаме в част от същността си Неговите характер и образец за безгрешен живот. Исус нямаше да може да извърши Единение за греховете на другите, ако Той Самият не беше безгрешен. И тъй като правосъдието е нямало право над Него, Той е бил способен да предложи Себе Си вместо нас, за да задоволи изискванията на правосъдието и след това да покаже милост. Като си спомняме Неговата Единителна жертва и я почитаме, ние трябва да размишляваме върху безгрешния Му живот.
Това изисква усърдно да полагаме усилия да изпълняваме своята част. Не може самодоволно да оставаме такива, каквито сме, а трябва непрестанно да вървим напред към „мярката на ръста на Христовата пълнота“17. Подобно на бащата на цар Ламоний в Книгата на Мормон, ние трябва да желаем да се откажем от всичките си грехове18 и да се съсредоточаваме върху нещата, които Господ очаква от нас, поотделно и заедно.
Неотдавна един приятел ми разказа за преживяване, което имал, докато служел като президент на мисия. Претърпял операция, която наложила няколко седмици възстановителен период. Докато се възстановявал, той посветил време на изучаване на Писанията. Един следобед, докато размишлявал върху словата на Спасителя в 27-ма глава на 3 Нефи, той задрямал. След това разказва:
„Сънувах, че гледам много ярък, всеобхватен преглед на живота си. Показани ми бяха моите грехове, лоши избори, моментите, … когато не съм проявявал търпение към хората, както и добрите неща, които бях пропускал да казвам или правя. … Само за няколко минути ми бе показан подробен преглед на моя живот, а сякаш това отне много повече време. Събудих се стреснат и … моментално паднах на колене до леглото си и започнах да се моля, просейки опрощение и изливайки чувствата на сърцето си така, както никога преди.
Преди съня, не осъзнавах, че се нуждаех така отчаяно от покаяние. Грешките и слабостите ми изведнъж станаха така болезнено видни за мен, че изглеждаше сякаш пропастта между човека, който бях, и светостта и добрината на Бог бе широка милиони километри. В молитвата си през онзи следобед с цялата искреност на сърцето си изразих дълбоката си благодарност към Небесния Отец и Спасителя за това, което бяха сторили за мен и за скъпите за мен взаимоотношения с моята съпруга и деца. Докато бях на колене, аз усетих и Божията любов и осезаема милост, въпреки че се чувствах така недостоен. …
Мога да кажа, че не съм същият човек оттогава насетне. … Сърцето ми се промени. … Случилото се ме накара да развия по-голямо състрадание към другите и по-голяма способност да обичам, придружени от настойчивото чувство, че е важно да проповядвам Евангелието. … Можех да разбера, както никога преди, посланието на вяра, надежда и дара на покаянието, което откриваме в Книгата на Мормон“19.
Важното е да се отбележи, че това ярко откровение за греховете и недостатъците на този добър човек, не го обезсърчило или довело до отчаяние. Да, той бил потресен и се разкайвал. Почувствал дълбоко нуждата си от покаяние. Той се смирил и при все това изпитвал благодарност, мир и надежда, истинска надежда, заради Исус Христос – „живият хляб, … слязъл от небето“20.
Приятелят ми говори за пропастта, която усетил в съня си между състоянието му в онзи момент на живота му и светостта на Бог. Святост е правилната дума. Да ядем от плътта и да пием от кръвта на Христос означава да се стремим към святост. Бог заповядва: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“21.
Енох ни съветва: „Учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му; защото на езика на Адам Неговото име е Свят Човек, а името на Неговия Единороден е Синът Човешки, тъкмо Исус Христос“22. Като момче се чудех защо в Новия завет Исус често е наричан (и дори Сам нарича Себе Си) Синът Човешки, когато реално Той е Божий Син, но думите на Енох дават ясно да се разбере, че всъщност това е израз на Неговата божественост и святост, че Той е Синът на Светия Човек, Бог Отец.
Ако копнеем да пребъдваме в Христа и Той да пребъдва в нас23, тогава това, което търсим, е святост, и в тяло и в дух24. Търсим я в храма, върху който е изписано „Свят на Господа“. Търсим я в брака си, в нашето семейство и дом. Търсим я всяка седмица, като се наслаждаваме на Господния свят ден25. Търсим я дори и в дребните неща от ежедневието: нашето общуване, облекло и мисли. Както заявява президент Томас С. Монсън: „Ние сме краен продукт на всичко, което четем, гледаме, слушаме и мислим“26. Търсим святост, като носим кръста си всеки ден27.
Сестра Керъл Ф. Макконки отбелязва: „Осъзнаваме, че има много изпитания, изкушения и трудности, които могат да ни отдалечават от това, което е добродетелно или достойно за похвала в Божиите очи. Но нашите преживявания в земния живот ни дават възможности да избираме светостта. Най-често жертвите, които правим, за да спазваме сключените завети, ни пречистват и освещават“28. Към „жертвите, които правим“ бих добавил извършваната от нас служба.
Знаем, че „когато (сме) в служба на ближните си, (ние сме) само в служба на (нашия) Бог“29. И Господ ни напомня, че подобен вид служба е в основата на Неговия живот и характер: „Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“30. Президент Марион Г. Ромни мъдро обяснява: „Службата не е нещо, което изтърпяваме на тази земя, за да заслужим правото да живеем в селестиалното царство. Службата е самата същност на възвисения живот в селестиалното царство“31.
Захария пророкува, че в деня на Хилядолетното царуване на Господ дори и на звънците на конете ще има надпис: „Посветен на Господа“32. С това знание, пионерите-светии от долините добавят като подсещане „Свят на Господа“ на неща, които на пръв поглед са прости и обикновени, както и към неща, по-пряко свързани с религиозни обичаи. Този надпис се намира върху чаши и подноси за причастие, отпечатван е върху сертификати за ръкополагане на Седемдесетте, също и на плаката на Обществото за взаимопомощ. Надписът „Свят на Господа“ също се е появявал и на витрините на магазина на Кооперативната търговска институция на Сион. Също е бил срещан на главата на чук и на барабан. „Свят на Господа“ е изписано върху металните дръжки на вратите в дома на президент Бригъм Йънг. Тези напомняния за святост на явно необикновени и неочаквани места може да изглеждат неуместни, но те показват колко дълбока и постоянна трябва да бъде нашата отдаденост на светостта.
Като приемаме от плътта на Спасителя и пием от кръвта Му, ние обещаваме да премахваме от живота си всяко нещо, което противоречи на Христовия характер, както и да превръщаме Неговите качества в наши собствени. Това е по-всеобхватното значение на покаянието – не само да се отвръщаме от минали грехове, но и да „(обръщаме) сърцето и волята си към Бог“33, вървейки напред. Подобно на съня-откровение на моя приятел, Бог ще ни показва нашите недостатъци и несъвършенства, но и ще ни помага да превръщаме слабостта си в силни страни34. Ако искрено се питаме: „Какво още не ми достига?“35, Той не ще ни оставя да гадаем, а с обич ще отговаря, за да бъдем щастливи. И ще ни дава надежда.
Начинанието изисква много усилия и би било ужасно обезсърчително, ако в стремежа си към святост бяхме сами. Славната истина е, че не сме сами. Разполагаме с Божията любов, благодатта Христова, утехата и напътствието на Светия Дух, а също и спътничеството и насърчителната подкрепа на други светии от Христовата Църква. Нека не се задоволяваме със своето настоящо състояние, но и нека не се обезсърчаваме. Както ни увещават простичките, но разумни думи на един химн:
„Отделяйте време да бъдете свети, светът се е разбързал;
прекарвайте много време в тайно с Исус насаме.
Като гледате към Исус, като Него ще станете вие
и приятелите ви ще виждат Него в постъпките ви“36.
Свидетелствам за Исус Христос, „живият хляб, който слязъл от небето“37 и че „който се храни с плътта (Му) и пие кръвта (Му), има вечен живот“38, в името на Исус Христос, амин.