Нуждите пред очите ни
От Бони Л. Оскарсън
Обща президентка на Младите жени
Някои от най-големите нужди, които можем да посрещаме, ще са в рамките на нашите семейства, приятели, райони и общества.
През изминалите дни станахме свидетели на голям брой природни бедствия в Мексико, Съединените щати, Азия, Карибските острови и Африка. Случилото се е дало израз на най-доброто у хората, с хиляди отдадени да помагат на хората, намиращи се в опасност, в нужда или преживели загуба. Удивлявам се, като гледам млади жени в Тексас и Флорида, които редом с мнозина други са облекли жълтите тениски с надпис Помагащи ръце и помагат за разчистването на домове от останалите след ураганите отломки. Хиляди други с радост биха се отправили към местата, където има нужда от помощ, ако разстоянието не ги спираше. Вместо това, вие правите щедри дарения в помощ на страдащите. Вашата щедрост и състрадателност са вдъхновяващи и подобни на Христовите.
Днес искам да говоря за едно от лицата на службата, което намирам за важно за всички нас, където и да се намираме. За тези от нас, които са следили новините от последните събития и са се чувствали безпомощни, без да знаят какво да правят, решението всъщност може да стои точно пред нас.
Спасителят учи: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси“1. Президент Томас С. Монсън казва по въпроса: „Вярвам, че Спасителят ни казва, че освен ако не изгубим себе си в служба на другите, няма голяма полза от собствения ни живот. Тези, които живеят само за себе си, се сбръчкват и в преносен смисъл, изгубват живота си, докато тези, които изгубват себе си в служба за другите, израстват и разцъфтяват и в резултат спасяват живота си“2.
Живеем в общество, в което все повече от нас са забили нос в малкия екран, който държим в ръцете си, вместо да се грижим за хората около нас. Да пращаме SMS-и и съобщения в Туитър e изместило това да гледаме някого в очите, да се усмихваме, а дори още по-рядко да водим разговори лице в лице. Често сме по-загрижени за това колко последователи и харесвания имаме, отколкото да прегърнем приятел и да засвидетелстваме обич, загриженост и искрена заинтересованост. Колкото и да са удивителни съвременните технологии за разпространяването на Евангелието на Исус Христос и колкото и да ни помагат да поддържаме връзка с близки и приятели, ако не внимаваме как използваме личните си мобилни устройства, ние също можем да започнем да се самовглъбяваме и да забравяме, че службата е същността на живота според Евангелието.
Изпитвам огромна обич към и вяра в онези от вас, които сте тинейджъри или пълнолетни младежи. Виждала съм и съм усещала желанието ви да служите и да променяте света. Вярвам, че повечето членове поставят службата в основата на своите завети и ученичество. Но също смятам, че понякога е лесно да изпускаме големи възможности за служба към другите, защото се разсейваме или пък търсим по-смайващи начини да променяме света, а не виждаме някои от най-съществените нужди, които можем да облекчаваме в рамките на нашите семейства, приятели, райони и общности. Трогваме се, когато виждаме страданията и големите нужди на хора, намиращи се на хиляди километри от нас, а не успяваме да забележим нуждаещия се от приятелството ни човек, седнал точно до нас по време на урок.
Сестра Линда К. Бъртън разказва историята на президентка на Обществото за взаимопомощ от един кол, която заедно с други сестри събрала одеяла за нуждаещите се през 90-те години на 20-ти век. „Тя заедно с дъщеря си откарала един камион, натоварен с тези юргани от Лондон до Косово. По пътя си тя почувствала ясен духовен подтик, който навлязъл дълбоко в сърцето ѝ. Подтикът бил следният: „Това, което си направила, е много добро дело. Сега се върни у дома, прекоси улицата и служи на съседите си!“3.
Каква е ползата от това да спасяваме света, ако пренебрегваме нуждите на най-близките до нас хора и онези, които обичаме най-много? Каква стойност има в усилията ни да „поправяме“ света, когато хората около нас имат трудности, а ние не го забелязваме? Небесният Отец може да е поставил най-близо до нас именно нуждаещите се от помощта ни, знаейки, че ние сме най-подходящите да посрещаме техните нужди.
Всеки може да намира начини да отдава служба, подобна на Христовата. Моята съветничка, сестра Керъл Ф. Макконки, наскоро ми разказа за своята 10-годишна внучка Сара, която сама решила да помага, разбирайки че майка ѝ е болна. Тя събудила малката си сестричка, помогнала ѝ да се облече, да си измие зъбите, да си оправи косата и да закуси, така че майка им да може да си почива. Тя извършила тази обикновена проява на служба тихичко, без да бъде молена, защото видяла нуждата за това и желаела да помогне. Сара не само благословила по този начин своята майка, но съм сигурна и че изпитвала радост да знае, че е направила товара по-лек на човек, когото обича, както и че е укрепила връзката си със своята сестра. Президент Фауст казва: „Службата към ближните може да започне на почти всякаква възраст. … Не е нужно да бъде голяма, а и тя е най-благородна, когато е в семейството“4.
Вие деца, осъзнавате ли какво значение има за родителите ви и вашите близки, когато търсите начини да служите вкъщи? За онези от вас, вече тинейджъри, това да укрепвате и служите на вашето семейство трябва да бъде сред най-важните ви приоритети, докато търсите начини да променяте света. Като показвате доброта и загриженост към вашите братя, сестри и родители, вие допринасяте за атмосфера на единство и каните Духа в дома си. Да променяме света започва с укрепването на нашето собствено семейство.
Друга посока, в която да се съсредоточаваме, когато служим, може да бъде нашето семейство от района. Понякога децата ни задават следния въпрос: „Защо трябва да посещавам дейностите за взаимно усъвършенстване? Те не са ми кой знае колко полезни“.
Ако моментът го позволява, аз обикновено давам следния родителски съвет: „Защо си мислиш, че ходиш на тези дейности, за да са полезни за теб?“
Мои скъпи приятели, уверявам ви, че винаги ще има някой на самото събрание в Църквата, на което сте и вие, който е самотен, преминава през трудности и се нуждае от приятел или е човек, който чувства, че може би мястото му не е там. Вие имате важен принос за всяко събрание или дейност и Господ желае да се вглеждате в хората около вас и след това да служите, както Той би го правил.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън учи: „Основна цел за Господ за съществуването на църква е да се създаде общност от светии, които ще си помагат един на друг по „стеснена(та) и тясна пътека, която води към вечен живот“. Той продължава: „Тази религия е загрижена не само за отделната личност, а ние всички сме призовани да служим. Ние сме очите, ръцете, главата, краката и други части на тялото на Христос“5.
Вярно е, че посещаваме събранията в Църквата всяка седмица, за да участваме в обреди, да се учим и да бъдем вдъхновявани, но друга важна причина, поради която сме там, е като едно семейство в района и като последователи на Спасителя Исус Христос да се грижим едни за други, да си вдъхваме смелост и да намираме начини да се укрепваме взаимно. Ние не просто получаваме или приемаме от предлаганото по време на събранията, но е необходимо и да даваме и да осигуряваме. Млади жени и млади мъже, следващият път, когато сте на едно от общите събрания за усъвършенстване, вместо да се ровите в телефона си, за да видите какво правят приятелите ви, спрете, огледайте се и се запитайте: „Кой се нуждае от мен днес?“ Вие може да сте силата, която да достигне и промени живота на ваш връстник или човекът, който да вдъхне смелост на незабелязано страдащ приятел.
Молете се на Небесния Отец да ви показва тези около вас, които се нуждаят от вашата помощ и да ви вдъхновява със знанието как най-добре да им служите. Помнете, че най-често Спасителят е служил на хората един по един.
Нашият внук Итън е на 17 години. Трогнах се това лято, когато той ми сподели, че, вдъхновен от примера на своята майка, се моли ежедневно за възможности да служи на някого. Докато бяхме заедно със семейството му, аз наблюдавах как Итън проявява към своя брат и сестри търпение, обич и доброта, помага на родителите си и търси начини да помага на другите. Впечатлена съм колко добре познава хората около себе си и от желанието му да им служи. За мен той е пример. Като постъпваме подобно на Итън, а именно като каним Господ да ни помага да намираме възможности за служба, това ще позволява на Духа да отваря очите ни за нуждаещите се около нас, да виждаме „точния човек“ за нашата служба и да знаем как да му я предоставяме.
Освен да служите на своето семейство и членовете на района си, търсете възможности да служите на своите съседи и общности. Понякога сме призовавани да помагаме след голямо бедствие, но винаги сме насърчавани ежедневно да търсим възможности да повдигаме и помагаме на нуждаещите се там, където живеем. Наскоро един президент на област, който служи в страна с редица материални трудности, ме посъветва, че най-ефективният начин да помагаме на нуждаещите в други части на света, е като плащаме щедри дарения от пост, правим дарения към фонда Хуманитарна помощ и търсим начини да служим на хората в общността, в която живеем. Само си представете колко благословен би бил светът, ако всеки следваше този съвет!
Братя и сестри, и особено младежи, като полагате усилия да ставате по-подобни на Спасителя Исус Христос и да живеете според сключените завети, вие ще продължавате да бъдете благославяни с желанието да облекчавате страдащите и да помагате на изпадналите в беда. Помнете, че някои от най-спешните нужди може да са точно пред очите ви. Започнете да служите в собствения си дом и на собствените си близки. Това са взаимоотношения, които могат да бъдат вечни. Дори ако, и може би особено ако, положението на семейството ви е далеч от съвършено, вие можете да намирате начини да служите, повдигате и укрепвате. Започнете сега, обичайте близките си такива, каквито са и се подготвяйте за семейството, което желаете да имате в бъдеще.
Молете се за помощ да забелязвате хората в семейството ви в района, които копнеят за обич и насърчение. Вместо да ходите на църковните събрания с въпроса: „Каква полза ще извлека от това събрание?“, питайте се: „Кой има нужда от мен днес? С какво мога да помогна?“
Като благославяте собственото си семейство и членове на района, търсете начини да благославяте и хората в общността, в която живеете. Без значение дали разполагате с време за сериозна служба или можете да влагате само по няколко часа на месец, усилията ви ще благославят живота на другите, ще благославят и вас отвъд представите ви.
Президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Бог наистина ни забелязва и бди над нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек“6. Нека разпознаваме каква привилегия и благословия е да участваме в изпълнението на делото на нашия Небесен Отец, като посрещаме нуждите на Неговите чеда, моля се за това в името на Исус Христос, амин.