Духовни затъмнения
От старейшина Гари Е. Стивънсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Не позволявайте на разсейващите неща от живота да засенчват небесната светлина.
На 21 август тази година две редки събития привлякоха вниманието на хората по света. Първото беше честването на 90-годишнината на нашия обичан пророк президент Томас С. Монсън. По това време работех в област Пасифик и бях развълнуван от факта, че светиите в Австралия, Вануату, Нова Зеландия и Френска Полинезия не само знаеха за неговия личен празник, но се и радваха да го честват. Радвах се да бъда част от техния искрен израз на вяра и любов към този велик човек. Голямо вдъхновение е да се види връзката, която светиите от последни дни имат със своя пророк.
Разбира се, президент Монсън, знаейки, че хората ще искат да го поздравят за рождения ден, описва идеалния подарък: „Намерете някого, който преминава през трудности, който е болен или самотен и направете нещо за него. Това е всичко, което искам“1. Президент Монсън, ние ви обичаме и подкрепяме.
Слънчево затъмнение
Другото рядко небесно събитие, което се случи на същия ден и плени милиони по света, беше пълното слънчево затъмнение. За пръв път от 99 години насам подобно затъмнение бе видимо в целите Съединени щати2. Виждали ли сте някога слънчево затъмнение? Може би бих могъл да го опиша по-подробно.
Пълно слънчево затъмнение се получава, когато Луната застане между Земята и Слънцето, почти изцяло скривайки светлината от слънцето3. Удивлява ме самия факт, че това може да се случи. Ако си представите, че Слънцето е с размер на обикновена гума за велосипед, в сравнение с него Луната би била като съвсем малко камъче.
Как е възможно самият източник на топлина, светлина и живот да може да бъде толкова засенчен от нещо така незначително в сравнение?
Въпреки че Слънцето е 400 пъти по-голямо от Луната, то е и 400 пъти по-далеч от Земята4. От Земята геометрично изглежда сякаш Слънцето и Луната са еднакви по размер. Когато двете тела се подредят по точно определен начин, изглежда сякаш Луната закрива цялото Слънце. Приятели и членове на семейството ми, които бяха в район с пълно затъмнение, описаха как светлината отстъпила място на мрака, звездите се появили и птиците спрели да пеят. Въздухът станал хладен, тъй като при затъмнение температурата може да спадне с повече от 11 градуса по Целзий5.
Те описват чувството на удивление, учудване и дори на притеснение, тъй като знаели, че затъмнението крие определени опасности. Всички те обаче взели мерки за предпазване от трайно увреждане на очите или от временно заслепяване, докато се гледа затъмнението. Било възможно да са в безопасност, тъй като носели очила със специални стъкла с филтри, които предпазват очите от всички възможни увреждания.
Аналогията
Както мъничката Луна може да засенчва величественото Слънце, възпирайки неговата светлина и топлина, духовните затъмнения се появяват, когато позволяваме на дребните и неприятни препятствия – тези, които срещаме всеки ден, – да ни разсейват дотолкова, че да ограничават интензивността, яркостта и топлината на светлината на Исус Христос и Неговото Евангелие.
Старейшина Нийл А. Максуел доразвива тази аналогия, като казва: „Дори нещо толкова малко като човешкия палец, когато се държи много близо до окото, може да му пречи да вижда голямото слънце. И все пак слънцето си остава там. Човек сам си ограничава възможността да вижда. Когато доближаваме другите неща прекалено близо, поставяйки ги на първо място, ние замъгляваме своя поглед към небесата“6.
Ясно е, че никой от нас не желае съзнателно да замъглява своя поглед към небесата или да допуска духовни затъмнения в живота си. Нека споделя някои мисли, които могат да ни помагат да се пазим от духовни затъмнения така, че те да не водят до трайни духовни последици.
Евангелски очила: запазват евангелската перспектива
Помните ли моето описание на специалните очила, използвани за предпазване на наблюдаващите слънчево затъмнение от увреждане на очите или дори ослепяване? Гледането на духовно затъмнение през предпазващите и намаляващи вредното влияние стъкла на Духа осигурява евангелска перспектива, която ни предпазва от духовна слепота.
Нека разгледаме няколко примера. Със словата на пророците в сърцата си и Светия Дух за наш съветник можем да гледаме частично засенчената небесна светлина през „евангелски очила“, без да бъдем засегнати от духовните затъмнения.
И така, как си слагаме евангелските очила? Ето няколко примера: Евангелските очила ни подсказват, че Господ желае да вземаме от причастието всяка седмица, а също така, че Той иска да изучаваме Писанията и да се молим ежедневно. Също ни подсказват, че Сатана ще ни изкушава да не вършим тези неща. Знаем, че неговият план цели да ни отнеме свободата на избор чрез разсейващи фактори и светски изкушения. Дори в дните на Йов, вероятно е имало някои хора, които изпитват духовни затъмнения, описани така: „Денем посрещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем“7.
Братя и сестри, когато говоря за това да гледаме през „евангелски очила“, моля разберете, че не предлагам да отричаме или да не обсъждаме трудностите, които имаме в света, или да вървим напред блажено невежи за капаните и злото, които противникът поставя на пътя ни. Не казвам да си слагаме капаци на очите, а точно обратното. Предлагам да гледаме на трудностите през призмата на Евангелието. Старейшина Далин Х. Оукс отбелязва, че „да гледаме в перспектива е способността да виждаме всички части от съответната информация в значима взаимовръзка”8. Евангелската перспектива разширява нашия поглед до вечни хоризонти.
Когато си слагате „евангелските очила“, виждате по-ясно, можете да се съсредоточавате и да получавате разбиране как да мислите за своите приоритети, проблеми, изкушения и дори за своите грешки. Ще виждате по-ярка светлина, която не сте можели да виждате без тях.
По ирония на съдбата, не само лошите неща могат да пораждат духовно затъмнение в живота ни. Често позитивни или достойни за възхищение начинания, на които посвещаваме себе си, могат да ни ангажират дотолкова, че да засенчват светлината на Евангелието и да водят до мрак. Тези опасности или разсейващи неща могат да включват образование и благополучие, сила и влияние, амбиции, даже таланти и дарове.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи, че „всяка добродетел, когато се прекали с нея, може да се превърне в порок. … Идва момент, в който километричните камъни на постиженията се превръщат във воденични камъни, а амбициите – в тежест на врата“9.
Позволете ми да споделя по-подробно примери за неща, които могат да се превръщат в катализатори за избягване на собствените ни духовни затъмнения.
Социални медии
Преди няколко месеца говорих на конференция за жените в УБЙ10. Описах как технологиите, включително социалните медии, улесняват разпространяването на „знанието за Спасителя … над всеки народ, племе, език и люде“11. Тези технологии включват интернет страниците на Църквата LDS.org и Mormon.org; мобилните приложения като Евангелска библиотека, Mormon Channel, LDS Инструменти и Family Tree; социалните мрежи Facebook, Instagram, Twitter и Pinterest. Тези платформи са генерирали стотици милиони харесвания, споделяния, прегледи, Twitter съобщения и отбелязвания и се превръщат във въздействащ и ефикасен начин за споделяне на Евангелието със семейство, приятели и познати.
Въпреки всичките предимства и многобройните подходящи начини за използване на тези технологии, има и известни рискове, свързани с прекомерната ни заангажираност с тях, тъй като тя може да поражда духовни затъмнения и да възпира яркостта и топлината на Евангелието.
Използването на социални медии, мобилни приложения и игри може да отнема прекалено много от времето ни и да ограничава общуването ни лице в лице. Тази липса на лично общуване може да се отразява на браковете, да замества ценни духовни навици и да потиска развиването на социални умения, особено сред младежите.
Две допълнителни опасности, свързани със социалните медии, са идеализираната реалност и изтощителните сравнения.
Много (ако не и повечето) от снимките в социалните медии сякаш изобразяват живота в най-добрата му светлина, често по нереалистичен начин. Всички сме виждали красиви изображения на обзавеждане, прекрасни ваканционни места, селфита с усмивки, изискано приготвена храна и снимки на сякаш недостижимо добре изглеждащи тела.
Тук например има снимка, която бихте видели на нечий профил в социалните мрежи. Обаче тя не представя пълна картина на това, което в действителност се случва в живота.
Това да сравняваме собственото си сякаш обикновено съществуване с добре обработения, съвършено нагласен живот на другите, както е представен в социалните медии, може да поражда чувства на обезсърчение, завист и дори усещане за провал.
Една жена, която споделяла на стената си многократно, може би леко на шега казва: „Какъв е смисълът да си щастлив, ако не публикуваш, че е така?“12
Както ни напомни сестра Бони Л. Оскарсън тази сутрин, успехът в живота не се свежда до това колко харесвания получаваме или колко приятели и последователи имаме в социалните мрежи. Има обаче общо с това да общуваме пълноценно с другите и да носим светлина в живота им.
Надявам се, че ще можем да се учим да сме по-истински и с повече чувство за хумор и да не се обезсърчаваме толкова, когато се натъкваме на снимки, изобразяващи идеализираната реалност и много често водещи до изсмукващи силите ни сравнения.
Изглежда, че сравняването с другите не е белег само на нашето време, но и на отминалите времена. Апостол Павел предупреждава хората от своето време, че като „мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“13.
С толкова много възможности за правилна и вдъхновяваща употреба на технологиите, нека чрез тях учим, вдъхновяваме, издигаме себе си и насърчаваме другите да бъдат най-доброто, което могат, вместо да се представяме по един идеализиран виртуален начин. Нека също така да учим подрастващото поколение и да му показваме праведната употреба на технологиите, а също да го предупреждаваме за свързаните с тях опасности и унищожителни последици. Това да гледаме социалните медии през призмата на Евангелието, може да предотвратява превръщането им в духовни затъмнения в живота ни.
Гордост
Нека поговорим сега за стария като света препъникамък – гордостта. Гордостта е противоположност на смирението, което е „желание да се подчиняваме на волята на Господ“14. Когато сме горделиви, ние сме склонни да желаем славата за себе си, вместо да я отдаваме на другите, включително и на Господ. Гордостта често е съревнование – склонност да се стремим да придобиваме повече и да предполагаме, че сме по-добри от другите. Гордостта често води до чувства на гняв и омраза, тя ни кара да таим обида и да не прощаваме. Гордостта, обаче, може да бъде погълната от смирението – едно от Христовите качества.
Взаимоотношенията дори с близки и обичани хора, особено с близки и обичани хора, дори между съпрузи и съпруги, се подхранват чрез смирението и се разрушават от гордостта.
Преди много години един изпълнителен директор на фирма за търговия на дребно ми се обади, за да говорим за поглъщането на фирмата му от конкуренти. Той и много други служители в главния офис бяха изключително притеснени, че могат да загубят работата си. Знаейки, че познавам добре висшето ръководство на фирмата купувач, той ме попита дали бих желал да го представя, да му дам солидна препоръка и дори да му уредя среща. След това приключи със следното: „Знаеш как е казано! Кротките ще погинат!“
Разбрах, че неговият коментар беше по-скоро шеговит. Схванах шегата. Но имаше важен принцип, който почувствах, че ще му бъде от полза някой ден. Аз отвърнах: „Всъщност, не е казано точно така. В действителност е точно обратното. „Кротките … ще наследят земята“15 – ето така е казано“.
В моя опит в Църквата, както и в професионалната ми кариера, някои от най-великите и постигащи резултати хора, които познавам, са били сред най-кротките и смирените.
Смирението и кротостта са много тясно свързани. Можем да си спомняме, че „никой не е приемлив пред Бога, освен кротките и смирените по сърце“16.
Моля се да се стремим да избягваме духовните затъмнения на гордостта, избирайки силата на смирението.
Заключение
В заключение, слънчевото затъмнение безспорно е забележителен природен феномен, по време на който красотата, топлината и светлината на Слънцето може да бъдат изцяло скрити от сравнително незначителен обект, което води до мрак и студ.
Подобен феномен може да се повтаря и в духовен аспект, когато наглед малки и незначителни неща ни отклоняват дотолкова, че засенчват красотата, топлината и божествената светлина на Евангелието на Исус Христос, заменяйки ги със студ и мрак.
Очила, специално създадени да предпазват зрението на хората, наблюдаващи пълното слънчево затъмнение, могат да ги спасяват от трайни увреждания и дори ослепяване17. Евангелските очила, включващи познание и свидетелство за евангелските принципи и обреди, осигуряват евангелска перспектива, която по подобен начин, дава по-голяма духовна защита и яснота за човек, изложен на опасностите от духовните затъмнения.
Ако откриете нещо, което сякаш препречва светлината и радостта във вашия живот, каня ви да го разглеждате от перспективата на Евангелието. Гледайте през призмата на Евангелието, бъдете бдителни и не позволявайте на незначителни и маловажни въпроси в живота да замъглят вашия вечен поглед относно великия план на щастие. Накратко, не позволявайте на разсейващите неща от живота да засенчват небесната светлина.
Свидетелство
Свидетелствам, че независимо от препятствията, които могат да ни пречат да виждаме светлината на Евангелието, светлината е все още там. Този източник на топлина, истина и светлина е Евангелието на Исус Христос. Свидетелствам за един любящ Небесен Отец, за Неговия Син Исус Христос и ролята на Сина като наш Спасител и Изкупител. В името на Исус Христос, амин.