Запалете своята светлина

От Шарън Юбанк

Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ

Пророците ни призовават, мои сестри. Ще бъдете ли праведни? Ще изразявате ли ясно своята вяра? Ще запалите ли светлината си?

Може би не знаете, но президент Монсън и аз сме близнаци. В деня, когато съм се родила в Северна Калифорния, точно в този час, 36-годишният Томас С. Монсън е бил подкрепен като най-новия апостол. Обичам моята специална, лична връзка с Божия пророк президент Монсън.

Пророците говорят за жените¹. Ще чуете словата на някои от тях по време на това събрание. Ще се върна почти 40 години назад във времето до едно изключително пророчество, написано от президент Спенсър У. Кимбъл. През септември 1979 г. жените от световната Църква се събират едва за второто свое общо събрание. Президент Кимбъл е подготвил своята реч, но в деня на конференцията е в болница. Затова вместо да говори, моли съпругата си Камила Айринг Кимбъл да прочете бележките му от негово име².

Сестра Кимбъл прочита думите на пророка, които акцентират върху влиянието на жените от Църквата върху добрите жени от света преди Второто пришествие на Спасителя. Към края има дълбоко вълнуващо поръчение към жените от Църквата, за което говорим оттогава.

Нека цитирам някои от думите на президент Кимбъл:

„Накрая, мои скъпи сестри, нека ви предложа нещо, което не е било казвано преди или поне не по този начин. Повечето от големия растеж на Църквата в последните дни ще се дължи на това, че много от добрите жени от света … ще бъдат привлечени в Църквата. Това ще става според степента, в която жените в Църквата са огледало на праведност и яснота в живота си и според степента, в която те биват виждани като отличаващи се и различни – по един щастлив начин – от жените на света.

Сред истинските героини на света, които ще дойдат в Църквата, са жени, чиято грижа е по-скоро да бъдат праведни, отколкото да мислят за себе си. Тези истински героини имат истинско смирение, което поставя по-голямо ударение върху почтеността, отколкото върху привидната доброта. …

… Именно примерът на жените в Църквата … ще бъде значимата сила в растежа на Църквата в последните дни – както в количествено, така и в духовно отношение“³.

Какво пророческо изявление. Нека обобщя:

Добрите взаимоотношения между жените ще водят до значителен растеж на Църквата през следващите години.
Приятелствата, които жените от Обществото за взаимопомощ, младите жени и момичетата от Неделното училище за деца ще изграждат с искрени, верни и вярващи жени и момичета от други религии и вярвания, ще бъдат значима сила в това как Църквата ще израства в последните дни.
Президент Кимбъл нарича тези други жени „героини“, чиято грижа е по-скоро да бъдат праведни, отколкото да мислят за себе си, и които ще ни показват, че почтеността е по-ценна от привидната доброта.

Срещала съм толкова много от тези добри жени, докато съм работила по света. Тяхното приятелство е ценно за мен. Вие също познавате такива сред вашите приятели и съседи. Сега те може да са членове на Църквата или да не са, но ни свързва приятелство, което е много важно. И така, как изпълняваме своята роля? Какво трябва да правим? Президент Кимбъл споменава пет неща:

Първото е да бъдем праведни. Да бъдем праведни не означава да сме съвършени или никога да не грешим. Означава да развиваме вътрешна връзка с Бог, да се покайваме за греховете и грешките си и с готовност да помагаме на другите.

Покайващите се жени променят хода на историята. Имам приятелка, която като млада претърпя автомобилна катастрофа и в резултат на това се пристрасти към болкоуспокоителните. По-късно родителите ѝ се разведоха. След кратка връзка забременя и продължи да бъде пристрастена. Но една вечер тя погледна хаоса и объркването в живота си и си каза: „Достатъчно“. Обърна се към Спасителя Исус Христос с гореща молба за помощ. Тя каза, че научила, че Исус Христос е по-силен дори от ужасните обстоятелства, в които се намира, и че може да разчита на Неговата сила, докато върви по пътя на покаянието.

Завръщането към Господ и Неговите пътища промени хода на нейната история, историята на нейното малко момче и тази на новия ѝ съпруг. Тя е праведна; сърцето ѝ е широко отворено за другите, които са правили грешки и желаят да се променят. Точно както всички нас, тя не е съвършена, но знае как да се покайва и да продължава да се опитва.

Второто е да се изразяваме ясно. Това означава ясно да изразяваме какво чувстваме по отношение на нещо и защо. По-рано през тази година в полето за новини на моя Facebook профил се появи очерняща християнството публикация. Прочетох я и бях малко раздразнена, но я пренебрегнах. Но моя позната, която не е член на нашата Църква, отговори със свой коментар. Тя написа: „(Това е) точно обратното на ученията на Исус – Той … изглежда краен за времето си, защото … гледа на всички в света като на равни. … Той (говори с) блудница(и), (яде) с бирника, … помага на безсилните жени и деца … (и) ни дава историята за добрия самарянин. … Логично е да заключим, че … истинският християнин би се стремил да бъде възможно НАЙ-любящ към хората в света“. Когато прочетох това, си помислих: „Защо аз не написах това?“

Всеки от нас трябва да бъде по-добър в това ясно да изразява причините за вярата ни. Какво чувствате по отношение на Исус Христос? Защо все още сте в Църквата? Защо вярвате, че Книгата на Мормон е Свято Писание? Къде намирате мир? Защо има значение, че пророкът има да каже нещо през 2017 г.? Как знаете, че той наистина е пророк? Използвайте гласовете и силите си, за да изразявате какво знаете и чувствате – в социалните мрежи, по време на тихи разговори с приятелите ви и когато говорите с внуците си. Казвайте им защо вярвате, какво чувствате, ако някога сте имали съмнения, как сте ги преодолели и какво означава Исус Христос за вас. Както казва апостол Петър: „Не се бойте, … а почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте … на всекиго, който ви пита за вашата надежда“⁴.

Третото е да бъдем различни. Позволете ми да ви разкажа какво се случило през юли в Панама Сити Бийч във Флорида⁵. Късно следобед Роберта Урсри видяла как двамата ѝ малки синове пищят за помощ от около 90 м навътре в океана. Те били хванати от силно течение, което ги завличало навътре. Една двойка наблизо се опитала да спаси момчетата, но също била повлечена от течението. Така членове от семейство Урсри скочили във водата, за да спасят плувците в беда и бързо девет души се оказали в капана на течението.

Нямало въжета. Нямало спасител. Полицията повикала спасителна лодка, но хората били вече в океана, борейки се с течението в продължение на 20 минути, били изтощени и потъвали. Сред тези, които гледали от плажа, била Джесика Мей Симънс. На съпруга ѝ хрумнала идеята да направят човешка верига. Те извикали хората от плажа на помощ и десетки се хванали за ръце и закрачили към океана. Джесика пише: „Да видим хора от различни раси и пол да действат заедно, за да помагат на НАПЪЛНО непознати, беше наистина удивително!“⁶ Верига от 80 души почти достигнала до плувците. Погледнете тази снимка от онзи удивителен момент.

Всички на плажа можели да мислят само за традиционни решения и били безпомощни. Но една двойка изведнъж измислила различно решение. Да измисляме нещо ново и да създаваме са духовни дарби. Когато спазваме сключените завети, това може да ни прави различни от другите в нашата култура и общество, но ни дава достъп до вдъхновение, за да можем да измисляме различни решения, подходи или приложения. Не винаги ще сме като другите от света, но да бъдем различни по един положителен начин може да е като спасително въже за хора в беда.

Четвъртото е да се отличаваме. Това означава да сме ясно разпознаваеми. Нека се върна на историята за Джесика Мей Симънс на плажа. След като човешката верига почти достигнала до плувците, тя знаела, че може да помогне. Джесика Мей казва: „Мога да задържа дъха си … и лесно да преплувам олимпийски басейн! (Знаех как да се измъкна от течението.) Знаех, че мога да помогна на (всеки плувец) да достигне до човешката верига“⁷. Тя и съпругът ѝ грабнали дъски за плуване и плували покрай веригата, докато заедно с друг човек, готов да спасява, достигнали плувците, а след това ги изтеглили един по един до веригата, по която те стигнали до брега. Джесика имала едно отличително умение – тя знаела как да плува срещу течението.

Възстановеното Евангелие е ясно определено по разпознаваем начин. Но трябва да имаме яснота как искаме да живеем според него. Точно както Джесика тренирала плуване, трябва да се опитваме на практика да живеем според Евангелието преди изпитанията, за да можем без страх да бъдем достатъчно силни да помагаме, когато други биват повличани от течението.

И накрая, петото е да изпълняваме точки от едно до четири с радост. Да сме щастливи не означава да имаме залепена изкуствена усмивка на лицето, без значение какво става. По-скоро означава да спазваме Божиите закони, да изграждаме и повдигаме другите⁸. Когато изграждаме другите и повдигаме тегобите им, това благославя живота ни по начини, които изпитанията не могат да ни отнемат. Поставих един цитат от президент Гордън Б. Хинкли на място, където го виждам всеки ден. „С песимизъм и цинизъм … няма как да градим. Гради се с оптимизъм, работи се с вяра – така се случват нещата“⁹.

Пример за такъв жизнерадостен и оптимистичен дух, е едно 13-годишно момиче, което познавам, на име Елза, чието семейство се премества в Батън Руж, Луизиана на 2 900 км от приятелите ѝ. Не е лесно да си на 13 и да се преместиш на ново място. Елза разбираемо имала притеснения за преместването и нейния баща ѝ дал благословия. По време на самата благословия телефонът на майка ѝ издал звук за ново съобщение. Младите жени, които живеели в Луизиана, били изпратили тази снимка с думите: „Молим те да се преместиш в нашия район!“¹⁰

Тези млади жени имали оптимизма, че ще харесат Елза, без дори да са я срещали преди това. Ентусиазмът им изпълнил Елза с оптимизъм по отношение на предстоящото преместване и бил отговор на молитвата ѝ дали всичко ще бъде наред.

От щастието и оптимизма идва енергия, която не просто ни благославя, но и изгражда всички хора около нас. Всяко малко нещо, което правите, за да запалвате истинско щастие в другите, показва, че вече носите запалената от президент Кимбъл факла.

Бях на 15 години, когато беше изнесена речта на президент Кимбъл. Ние, които сме над 40, оттогава насетне носим тази отговорност, дадена от президент Кимбъл. Сега гледам към 8-годишните, 15-годишните, 20-годишните и 35-годишните и ще предам тази факла на вас. Вие сте бъдещите ръководители в тази Църква и ще зависи от вас да носите тази светлина напред и да изпълнявате това пророчество. Ние, които сме над 40, ви държим за ръце и чувстваме вашата сила и енергия. Нуждаем се от вас.

Вслушайте се в думите, намиращи се в Учение и завети 49:26–28. Може да са написани при различни обстоятелства, но тази вечер чрез Светия Дух се надявам да ги приемете като лично призование за това свято дело.

„Ето, Аз ви казвам, тръгнете както съм ви заповядал, покайте се за всичките си грехове и искайте, и ще получите, чукайте и ще ви бъде отворено.

Ето, Аз ще тръгна пред вас и ще ви бъда задна стража; и ще бъда посред вас, и вие няма да бъдете смутени.

Ето, Аз съм Исус Христос и идвам скоро“¹¹.

Умолявам ви да поставите себе си на място, където може да усещате щедрата Божия любов към вас. Не може да поставяте себе си там, където тази обич не може да бъде достигната. Когато чувствате Неговата обич, когато Го обичате, ще се покайвате и ще спазвате заповедите Му. Когато спазвате Неговите заповеди, може да бъдете инструменти в Неговото дело. Неговото дело и слава са възвисяването и вечният живот на жените и мъжете.

Пророците ни призовават, мои сестри. Ще бъдете ли праведни? Ще изразявате ли ясно своята вяра? Ще можете ли да се отличавате от другите? Вашето щастие въпреки трудностите ще привлича ли и други, които са добри и благородни и които се нуждаят от приятелството ви? Ще запалите ли светлината си? Свидетелствам, че Господ Исус Христос ще върви пред нас и ще бъде сред нас.

Завършвам със словата на нашия много обичан пророк Томас С. Монсън: „Мои скъпи сестри, това са вашите дни, това е вашето време“¹². В името на Исус Христос, амин.