Истината за всичко

От старейшина Дейвид Ф. Еванс

От Седемдесетте

Всеки от нас има лична отговорност да направи необходимото за придобиване и поддържане на силно свидетелство.

Тази вечер идваме с надежда и вяра, че ще си тръгнем укрепени и благословени от Светия Дух, който учи на истината¹. Бих желал да говоря за нашето лично търсене на истината.

Като млад мъж, имах много въпроси относно Църквата. Някои от моите въпроси бяха искрени. Други не бяха, а отразяваха съмненията на околните.

Често обсъждах въпросите си с майка ми. Сигурен съм, тя можеше да усети, че много от въпросите ми са искрени и от сърце. Мисля, че тя беше малко разочарована от въпросите, които бяха по-малко искрени и по-заядливи. Въпреки това, тя никога не ме укоряваше, че задавам въпроси. Изслушваше ги и се опитваше да им отговори. Когато усетеше, че е казала всичко, което е по силите ѝ, а аз все още имах въпроси, тя казваше нещо, подобно на: „Дейвид, това е добър въпрос. Докато търсиш, четеш и се молиш за отговора, защо не вършиш нещата, които знаеш, че трябва, вместо да вършиш нещата, които знаеш, че не трябва?“ Това стана модел за моето търсене на истината. Чрез изучаване, молитва и спазване на заповедите открих, че има отговори на всичките ми важни въпроси. Също установих, че за някои въпроси са необходими постоянна вяра, търпение и откровение².

Мама остави отговорността да развивам вяра и намирам отговори на мен. Тя знаеше, че важните отговори от моето търсене на истината ще дойдат по начина, който Небесният Отец е определил. Знаеше, че трябва да открия истината. Знаеше, че трябва да бъда искрен в моите въпроси и да бъда готов да действам според онова, което вече знам, че е истина. Знаеше, че трябва да изучавам и да се моля, и че трябва да придобия по-голямо търпение, докато търсех отговори от Господ. Желанието да бъдем търпеливи е част от нашето търсене на истината и част от Господния модел за разкриване на истината³.

С течение на времето разбрах, че майка ми ме е учела на модела на Небесния Отец за търсене на истината. Вярата ми израстна, отговорите започнаха да идват и приех призование за мисия.

Дойде момент, в началото на мисията ми, когато осъзнах, че трябва да разбера дали Църквата е истинна и дали Джозеф Смит е Божий пророк. Почувствах това, което президент Томас С. Монсън ясно заяви на последната ни обща конференция: „Ако нямате непоклатимо свидетелство за тези неща, направете необходимото да го получите. Изключително важно е да имате собствено свидетелство в тези трудни времена, защото свидетелствата на други хора ще ви отведат само донякъде“⁴. Знаех какво е необходимо. Трябваше да чета Книгата на Мормон с искрено сърце, с истинско намерение и да попитам Бог дали е истинна.

Чуйте удивителното обещание на нашия Небесен Отец, дадено чрез пророка Мороний: „И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“⁵.

За да получа това, което съдържаше Книгата на Мормон, трябваше да я прочета. Започнах от началото на книгата и четях всеки ден. Някои хора получават свидетелство много бързо. За други, това отнема повече време, повече молитви и може да включва четене на книгата няколко пъти. Трябваше да прочета цялата книга, преди да получа обещаното свидетелство. Все пак, Бог ми изяви за нейната истинност чрез силата на Светия Дух.

В моя мисионерски дневник описах радостта ми от научаването на истината, както и личния ми израз на поетото задължение и истинско намерение да действам според истината, която бях научил. Написах: „Обещавам на моя Небесен Отец и на себе си да давам най-доброто от себе си, да давам 100 процента през остатъка от моя живот, че каквото и да ме помоли, ще го изпълнявам, но засега имам остатъка от мисията ми и ще го превърна в една чудесна мисия, за която да не съжалявам, но не за мен, а за Господ. Обичам Господ, обичам делото и се моля това чувство никога да не ме напусне“.

Стигнах до разбирането, че за да не ме напусне това чувство никога, са нужни постоянно подхранване и постоянни усилия за покаяние и спазване на заповедите. Президент Монсън заявява: „Свидетелството следва да бъде поддържано жизнено и живо чрез постоянно спазване на заповедите Божии и чрез ежедневна молитва и изучаване на Писанията“⁶.

През годините съм питал мисионери и млади хора по света, как е започнал техният личен стремеж към търсене на истината и придобиване на свидетелство. Почти без изключение, те отговарят, че стремежът им да добият свидетелство е започнал с личното решение да прочетат Книгата на Мормон от началото и да попитат Бог дали тя е истинна. По този начин, те са избрали да „действат“, вместо да им „се въздейства“⁷ от съмненията на другите.

За да разберем истината, трябва да живеем според Евангелието⁸ и да „експериментираме“⁹ със словото. Предупредени сме да не се възпротивяваме на Духа Господен¹⁰. Покаянието, заедно с решимостта да се спазват заповедите, е важна част от всяко индивидуално търсене на истината¹¹. Всъщност, може да е необходимо да пожелаем да „изкажем всичките си грехове“, за да научим истината¹².

Заповядано ни е: „търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“ и „търсете… слова на мъдрост от най-добрите книги“¹³. Нашето търсене на истината трябва да се съсредоточи върху „най-добрите книги“ и най-добрите източници. Сред най-добрите книги са Писанията и словата на живите пророци.

Президент Монсън моли всеки от нас да направи необходимото, за да получи и поддържа непоклатимо свидетелство¹⁴. Какво е необходимо, за да задълбочавате и укрепвате свидетелството си? Всеки от нас има лична отговорност да направи необходимото за придобиване и поддържане на силно свидетелство.

Търпеливото спазване на нашите завети, докато „правим необходимото“, за да получаваме отговори от Господ, е част от Божия модел за научаване на истината. Особено когато обстоятелствата са трудни, може да е нужно да „се подчиним с желание и търпеливо на волята Господна“¹⁵. Търпеливото спазване на заветите увеличава нашето смирение, задълбочава желанието ни да учим истината и позволява на Светия Дух да „ни направлява в пътеките на мъдростта, за да може да бъдем благословени, преуспели и запазени“¹⁶.

Съпругата ми Мери и аз познаваме скъп и обичан от нас човек, който през голямата част от нейния живот е изпитвала трудности с някои аспекти на Църквата. Тя обича Евангелието и Църквата, но все още има въпроси. Запечатана е в храма, активна е в Църквата, изпълнява призованията си и е чудесна майка и съпруга. През годините, тя се е опитвала да върши тези неща, за които знае, че са правилни, и се е въздържала да върши онези, за които знае, че са грешни. Тя е спазвала заветите си и е продължавала да търси. Понякога е била благодарна да се държи за вярата на другите.

Неотдавна, нейният епископ я поканил да се срещне с нея и съпруга ѝ. Той ги помолил да приемат храмово назначение, за да служат като заместници за онези, които имат нужда от храмови обреди. Това призование ги изненадало, но те приели и започнали да служат в Господния дом. Техният син тийнейджър наскоро правил проучване, свързано със семейна история, и открил семейно име, за което не са били извършени всички храмови обреди. Междувременно, родителите действали като заместници и изпълнили храмовите обреди за този човек и неговото семейство. Докато коленичили пред олтара и се изпълнявал обредът за запечатване, тази прекрасна, търпелива жена, която толкова дълго търсила, имала лично духовно преживяване, от което разбрала, че храмът и обредите, изпълнявани там, са верни и истинни. Тя се обадила на майка си, разказала ѝ за своето преживяване и казала, че макар все още да има някои въпроси, знае, че храмът е истинен, че храмовите обреди са истинни и че Църквата е истинна. Майка ѝ плакала с благодарност за любящия, търпелив Небесен Отец и за дъщеря, която търпеливо продължава да търси.

Търпеливото спазване на заветите привлича небесните благословии в нашия живот¹⁷.

Намирам голяма утеха в следното Господно обещание: „чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“¹⁸. Без да знаем всичко, можем да знаем истината. Можем да знаем, че Книгата на Мормон е истинна. Всъщност, както каза президент Ръсел М. Нелсън тази сутрин, ние можем да „чувстваме „от все сърце“ (вж. Алма 13:27), че Книгата на Мормон несъмнено е словото Божие“. И можем да „чувстваме това толкова силно, че никога да не пожелаваме да живеем дори и ден без нея“¹⁹.

Можем да знаем, че Бог е нашият Отец, Който ни обича; и че Неговият Син, Исус Христос, е нашият Спасител и Изкупител. Можем да знаем, че членството в Неговата Църква трябва да се цени и че ежеседмичното взимане от причастието ще помага на нас и нашето семейство да бъдем в безопасност. Можем да знаем, че чрез храмовите обреди, семействата наистина могат да бъдат заедно за вечността. Можем да знаем, че Единението на Исус Христос и благословиите на покаянието и опрощението са верни и истинни. Можем да знаем, че нашият скъп пророк, президент Томас С. Монсън, е Господният пророк и че неговите съветници и членовете на Кворума на дванадесетте са апостоли, пророци, гледачи и откровители.

Знам, че всичко това е истина и давам своето свидетелство в името на Исус Христос, амин.