Глава 1

Нашият Отец в небесата

„Бих искал да ви напомня за естеството и природата на Бог, за да може да Го почитате в дух и в истина и така да получите всички благословии на Неговото Евангелие”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Президент Джозеф Фийлдинг Смит е удивен от технологичния напредък на времето си. „Осъществен е голям напредък в механиката, химията, физиката, хирургията и други неща”, казва той. „Хората са изградили големи телескопи, които ни показват скритите галактики. Те, чрез помощта на микроскопа, са открили огромни светове от микроогранизми. … Открили са начин да контролират болестите. … Изобретили са машини, които са по-чувствителни от човешкото докосване, по-виждащи от човешкото око. Овладяли са елементи и са направили оборудване, което може да премести планини и са направили много други неща, които са твърде многобройни, за да се споменат. Да, това наистина е прекрасно време”. Той се притеснява обаче за една тенденция, която вижда в света. Той тъжно отбелязва: „Всички тези открития и изобретения не са доближили хората до Бог! Нито са създали в сърцата им смирение и духа на покаяние, а точно обратното, за тяхно проклятие. … Нито вярата, нито праведността, нито послушанието към Бог са нарастнали по света”.¹

В контраст с нарастващото безразличие към Бог по света, президент Смит показва близост с Небесния си Отец. Един от внуците му си спомня: „Майка ми бе отлична готвачка и дядо ми често ядеше у нас. Доста често баща ми го канеше той да благослови храната. Молитвите му винаги бяха много лични—все едно че говори с приятел”.²

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Започвайки с първото видение на Джозеф Смит, истинското познание за Бог е възстановено в наши дни.

Много съм благодарен за първото видение, в което Отецът и Синът се явяват на младия пророк и отново възстановяват на човеците истинското познание за Бог.³

Посредством Първото видение на Джозеф Смит се възстановява „истинското познание за Бог”.

Трябва да се помни, че целият християнски свят през 1820 г. не е разполагал с истинското учение за Бог. Простата истина, която е била толкова ясна за апостолите и светиите от древни времена, е била загубена в потайностите на един вероотстъпнически свят. Всички древни пророци и апостолите на Исус Христос имат ясно разбиране, че Отец и Синът са отделни личности, както е описано ясно и в Писанията. Чрез вероотстъпничеството това знание се загубва. … Бог е станал тайнство, и Отца и Синът се считат за едно непознаваемо излъчване от дух без тяло, сетива или чувства. Явяването на Отца и на Сина дава на земята божествен свидетел, който е способен чрез познание да възстанови на света истинското естество на Бог.⁴

Първото видение на Джозеф Смит изяснява, че Отца и Сина са отделни личности, които имат тела, така реални, както и човешките тела. По-късно му бива открито, че Светият Дух е личност от духа, отделна от личностите на Отца и на Сина (вж. У. и З. 130:22). Тази най-важна истина смайва света, но, когато помислим за ясното описание в светите Писания, най-удивителното е колко много са се отклонили хората. Спасителят казва: „Отец е по-голям от Мене” (Иоана 14:28) и поканва учениците Си след Своето възкресение да Го докоснат и разберат за себе си, че това е Той, и казва: „дух няма меса и кости, както виждате че Аз имам”. (Лука 24:39.) Апостолите ясно разбират отделните личности на Отец, Сина и Светия Дух, за което непрекъснато споменават в посланията си, а Павел уведомява коринтяните за това, че когато всички неща станат покорни на Отца, „тогава и Сам Синът ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все”. (1 Коринтяните 15:28.)

Джозеф Смит вижда Отца и Сина, затова може да свидетелства с лично познание за това, че Писанията казват истината в следното: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде”. (Битие 1:27.) Това трябва да се разбира буквално, а не в някакъв мистичен или фигуративен смисъл.⁵

За да упражним вяра в Бог и да Го почитаме, ние трябва да имаме разбиране за качествата Му.

Едно от откровенията ни казва, че ако искаме да бъдем прославени в Христа, тъй както Той е в Отца, трябва да разберем и знаем както как да се покланяме, така и на кого се покланяме. (вж. У. и З. 93:19–20).

Бих искал да ви напомня за естеството и природата на Бог, за да може да Го почитате в дух и в истина и така да получите всички благословии на Евангелието Му.

Знаем, че Бог се показва само чрез откровение, че или се разкрива или остава завинаги неизвестен. Трябва да се обърнем към Писанията—не към учените или философите—ако искаме да научим истината за Божеството. Действително, великото пророчество на Иоан за възстановяването на Евангелието от един ангел, който ще полети из небесата, гласи, че това ще се случи, за да може хората да дойдат към истинското знание за истинния Бог и да бъдат научени: „Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава … и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”. (Откровението 14:7.) С други думи, започвайки с възстановяването на Евангелието в тази диспенсация, хората отново ще бъдат приканени да боготворят и да служат на Създателя си, а не на погрешните схващания за Божеството, които преобладават по света.

Във всяка епоха Господните пророци са били призовавани да се борят с погрешното боготворене и да провъзгласяват истината за Бог. В древен Израил е имало хора, които са обожествявали образи и езически божества и Исаия задава въпроса: „И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Иеова, създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим”. (Исаия 40:18, 28.)

Голяма част от света днес няма това познание за Бог и дори и в Църквата има такива, които не са усъвършенствали познанието си за това величествено същество, което е нашия Небесен Отец. За тези без това знание бихме могли да кажем: „Защо ограничавате славата Божия? Или защо считате, че Той е по-малко от това, което е? Не знаете ли? Не сте ли чували, че вечният Бог, Господ, Създателят на земните краища, е безкраен и вечен, че притежава всичката сила, мощ и власт, че знае всички неща и всички неща са пред лицето Му?”

В раздел 20 на Учение и Завети, който упътва пророка Джозеф Смит да организира Църквата отново в тази диспенсация, имаме разкрито обобщение на някои от основните учения за спасение. Що се отнася до Божеството, откровението гласи: “… има Бог в небесата, Който е безпределен и вечен, от вечност до вечност, същият неизменен Бог, основателят на небето и земята, и всичките неща, които са в тях”. (У. и З. 20:17.) …

Бог е нашият Отец, Той е съществото, по чийто образ сме създадени. Той има тяло от плът и кости тъй осезаемо, както и човешкото (У. и З. 130:22) и е буквален и личен баща на духовете на всички хора. Той е всесилен и всезнаещ, притежава цялата сила и цялата мъдрост, Неговите съвършенства се състоят от притежанието на цялото знание, всичката вяра или сила, всичката справедливост, всичкото възмездие, всичката милост, всичката истина и пълнотата на всички божествени качества. … Ако имаме съвършената вяра, чрез която да получим вечен живот, трябва да вярваме в Бог като притежателят на пълнотата на всички тези черти и качества. Също така казвам, че Той е безкрайно и вечно същество, и като непроменящо се същество, Той притежава тези усъвършенствани сили и качества от безкрайност до безкрайност, което означава от вечност до вечност.⁶

Знаем, че нашият Небесен Отец е възвисена личност, която има всичката сила, мощ и власт и знае всички неща. Свидетелстваме, че Той, чрез Единородния Си Син, е Създателят на тази земя и на светове безчет.⁷

Бог е физическо същество и е Баща на духовете ни.

Ние сме духовните деца на Бог, нашият Небесен Отец. … Ние сме членове на Неговото семейство. … Живели сме с Него дълги векове по време на доземния си живот. … Той създаде план за напредък и спасение, който би ни помогнал, ако сме верни и истинни във всички неща, да напреднем, докато станем като Него.⁸

От Писанията научаваме, че Бог буквално, а не символично, е нашият вечен Отец. Думите на нашия Спасител, изречени към Мария близо до гробницата, от която Той възкръсва и придобива сила над смъртта, са най-тържествени и изпълнени с величествен смисъл: „Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог”. (Иоана 20:17.) С тези думи истината за Бащинството на Бог е изречена недвусмислено от Неговия Единороден Син, който заявява, че е наш Брат и че имаме един и същ вечен Отец.⁹

Благодарен съм, че знанието за Бог и Неговите закони е възстановено в наши дни и че ние, членовете на Църквата, знаем, че е физическа личност, а не както казват някои членове на други религии, „съвкупност от закони, носеща се като мъгла из вселената”. Благодарен съм, че знаем, че Той е нашият Отец в небесата, Отец на нашите духове и че е дал закони, посредством които да можем да напредваме, докато станем като Него. Благодарен съм и че знаем, че е безкрайно и вечно същество, което знае всички неща и има цялата сила и чийто напредък се състои не в придобиването на повече знание или сила, нито в усъвършенстването на божествените му качества, а в нарастването и увеличаването на Неговите царства.¹⁰

Небесният Отец ни обича и се интересува от всеки един от нас.

Сещам се за един израз в Скъпоценен Бисер, във видението на Моисей, което той получава, когато е отведен на една изключително висока планина и вижда Бог лице в лице и говори с Него. Господ показва на Моисей „творението на ръцете Си” и Моисей вижда света и всички деца човешки до най-последните поколения. (Вж. Moисей 1:1–8, 27–29.)

И Господ казва на Моисей:

„Защото ето, има много светове, които са преминали чрез словото на Моята сила. И има много, които сега съществуват, и безбройни са те за човека. Но за Мене всички неща са преброени, защото са Мои и Аз ги познавам.

И стана така, че Моисей говори на Господ, казвайки: Бъди милостив към Твоя служител, о, Боже, и ми кажи относно тази земя и обитателите й, също и за небесата, и тогава служителят Ти ще бъде доволен.

И Господ Бог говори на Моисей, казвайки: Небесата са много и не могат да бъдат преброени за човека. Но за Мен те са преброени, защото са Мои”. (Moисей 1:35–37.)

… Мисля, че въпреки безчетните светове и голямото им множество, те са средство, за да се постигне целта, а не самата цел. Отец създава светове с цел да ги засели—като постави на тях Свои синове и дъщери. В раздел 76 на Учение и Завети сме уведомени, че чрез и посредством Сина Божий „световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии”. (У. и З. 76:24.)

От стиховете, които прочетох, а също и от други откровения от Господ, научаваме, че човекът е най-важното от всички творения на Отца. В същото видение, дадено на Моисей, Отец казва: „И тъй както ще премине една земя с небесата си, тъкмо тъй друга ще дойде. И няма край на делата Ми, нито на словата Ми. Защото ето, това е делото Ми и славата Ми—да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”. (Moисей 1:38–39.)

От този и други стихове в Писанията научаваме, че великото дело на Отца е да осъществи спасението на децата Си, като даде на всяко едно от тях тази награда, която съответства на делата му. Сигурен съм, че нашият Отец в небесата е много по-заинтересован от всяка една душа—всяко едно от децата Си—отколкото е възможно за един земен баща да се интересува от едно от децата си. Неговата любов към нас е по-голяма от любовта на който и да е земен родител към потомството му.¹¹

Моисей, изобразен тук гледайки към обетованата земя, получава видение, в което научава за Божието дело и слава.

Небесният Отец плаче за непослушните Си деца.

Казано ни е, че когато Господ говорил с Енох и му показал всички народи по земята и му обяснил естеството на наказанието, което ще получат за нарушаването на заповедите Му, Господ плакал и изявил скръбта си със сълзи за тяхното непослушание. Поради това Енох се почудил, че Господ плаче.

Ето го цитата:

„И стана така, че Бог погледна от небето към остатъка от людете и заплака; и Енох даде свидетелство за това, казвайки: Как тъй небесата плачат и проливат сълзите си като дъжд върху планините?

И Енох каза на Господ: Как тъй Ти можеш да плачеш, предвид на това, че си свят и че си от вечност до вечност?

И дори и да беше възможно човек да изброи песъчинките на земята, да, милионите земи като тази, това не би било и началото на броя на Твоите творения; и завесите Ти са разпънати неподвижни, и все пак Ти си там, и лоното Ти е там; Ти също си справедлив, Ти си милостив и добронамерен завинаги”. (Вж. Moисей 7:28–30.)

И Господ отговаря: „… Ето, тези твои братя, те са творение на ръцете Ми; Аз им дадох тяхното познание в деня, в който ги създадох; и в Едемската градина аз дадох на човека неговия свободен избор.

И на братята ти казах, и също дадох заповед, че трябва да се обичат един друг и че трябва да изберат Мен, Отца им; но ето, те са без обич и мразят собствената си кръв”. (Moисей 7:32–33.)

Това са причините Господ да се разплаче и небесата да се разплачат.

Веднъж един брат ме запита дали човек може да бъде съвършено щастлив в селестиалното царство ако на едно от децата му не бъде позволено да влезе там. Отговорих му, че според мен всеки човек, който има нещастието едно от децата му да не бъде допуснато до селестиалното царство, разбира се, че ще е наскърбен поради това състояние и това е точно положението, в което е нашия Отец в небесата. Не всички от децата Му са достойни за селестиална слава и на мнозина се налага да търпят гнева Му поради прегрешенията си и това е причината Отец и целите небеса да скърбят и да плачат. Господ действа съгласно естествения закон. Човекът трябва да бъде изкупен съгласно закона и наградата му трябва да бъде основана на закона на справедливостта. Поради това, Господ няма да даде на хората това, което не заслужават, а ще възнагради всички хора според делата им.

… Сигурен съм, че нашият Отец в небесата, ако бе възможно, би спасил всички хора и би им дал селестиална слава, дори пълнотата на възвисяването. Но Той е дал на човека неговата свобода на избор и човекът е необходимо да се подчинява на истината съгласно това, което му е разкрито, за да получи възвисяването на праведните.¹²

Небесният Отец е осигурил за нас начин за изкупление, за да може да се завърнем в присъствието Му.

Когато Адам бил в Едемската градина, той бил в присъствието на Бог, нашия Отец. … След като бил изгонен от Едемската градина, нещата се променили. Адам бил изгонен от присъствието на Отца поради прегрешението си. Писанията ни казват, че той станал духовно мъртъв—тоест е бил изгонен от присъствието на Бог.¹³

Знам, че Исус Христос е Синът Божий и че е получил от Отца силата да откупи хората от духовната и физическата смърт, която идва на земята поради падението на Адам.¹⁴

Има само един начин за спасение, един начин, по които може да бъде направено изкупление и тялото да бъде възстановено отново към духа; това става чрез едно безпределно Единение и то трябва да бъде извършено от безпределно същество, някой, който не подлежи на смъртта и в същото време някой, който има силата да умре и който има сила над смъртта. И така, нашият Отец в небесата изпратил Сина Си, Исус Христос, на земята с живот в Себе Си. И тъй като (Исус Христос) имал майка, в чиито вени тече кръв, Той имал силата да умре. Той могъл да предаде тялото Си на смъртта и после да Си го върне. Позволете ми да прочета Собствените Му думи: „Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си”. (Иоана 10:17–18.)¹⁵

Отец в небесата никога не е имал намерение да остави хората да се опитват търсят слепешком пътя си в мрака и то без светлина, която да ги насочва, и да очаква от тях при такива условия да намерят пътя обратно към царството Му и към святото Му присъствие. Това не е Господният начин. През вековете, от самото начало, нашият Отец в небесата е показвал милост към чедата Си и е имал желанието да им дава напътствия. От самото начало небесата са отворени, Господ е изпратил посланици от местообиталището Си до божествено избрани служители, мъже, носители на властта на свещеничеството, на които е възложено да прорповядват принципите на Евангелието, да предупреждават хората и да ги учат на праведност; тези мъже са получавали това знание, това вдъхновение и насока от тези посланици, изпратени от местообиталището на Бог. Това е валидно и за нашата диспенсация. Не е нужно хората да затварят очите си и да смятат, че няма светлина, и да разчитат само на разума си, защото Господ винаги е имал желанието да води, насочва и показва пътя. Той е изпратил, както казвам, посланици от местообиталището Си. Изпратил е откровение. Заповядал е словото Му да се запише, да се публикува, за да може всички хора да го знаят.¹⁶

Казвам на вас и на цялата Църква, а също и на целия свят, че един благ и любящ Отец и в тези последни дни е говорил от небесата на служителите Си, пророците.

Гласът Му приканва всички хора да отидат при Възлюбения Му Син, да научат за Него, да опитат от добротата Му, да поемат Неговото иго върху си и да изработят спасението си чрез подчинение на законите на Евангелието. Посланието Му е послание за слава и почест, за мир в този живот и за вечен живот в идния свят.¹⁷

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Какво според вас би накарало човек да може да се моли на Бог „все едно, че говори с приятел”? („Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”). Помислете за начини, по които да укрепите връзката си с Небесния Отец.
Президент Смит изразява благодарността си за Първото видение на Джозеф Смит, което възстановява „истинското познание за Бог” (точка 1). Посочете някои истини, които знаете за Бог Отец и Исус Христос благодарение на Първото видение?
От всички Божии качества, които президент Смит споменава в точка 2, кои са най-важни за вас? Защо? Като упражнявате вяра във вашия Небесен Отец, как това ви помага да опознаете качествата Му?
Президент Смит свидетелства: „Ние сме духовните деца на Бог, нашият Небесен Отец. … Ние сме членове на Неговото семейство” (точка 3). Как ви е повлияла тази истина?
В точки 4 и 5 кои изрази ви помагат да почувствате любовта на Небесния Отец към вас? Защо е важно да разбираме, че Бог ни обича и се интересува от всеки от нас поотделно? Как можем да помагаме на роднини и приятели да почувстват любовта Му?
Помислете си за това какво е направил Небесния Отец, за да ви помогне да се завърнете в присъствието Му (вж. точка 6). Какви са чувствата ви, докато мислите за това как Небесния Отец е изпратил Възлюбения Си Син? По какви начини Небесният Отец е изпратил „светлина, за да ви води”?

Свързани с темата стихове:

Иoана 3:16; 17:3; 1 Нeфи 11:17; Aлма 30:44

Помощ в преподаването

„Често преподаването, извършвано в Църквата, се провежда по такъв скован начин, че е подобно на лекция. Ние не откликваме много добре на лекции в класните стаи. Това се случва в събранието за причастието и на конференции, но преподаването може да е двустранен процес, така че да е възможно да задавате въпроси. Можете да насърчавате задаването на въпроси в клас” (Бойд K. Пакър, “Principles of Teaching and Learning,” Ensign, юни 2007 г., стр. 87).