Глава 22

Молитвата—заповед и благословия

„Малко са нещата в живота, които са толкова важни, колкото общуването с Божеството чрез молитва”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че трябва да направим молитвения дух „част от нашето същество”.¹ Той дава пример за този принцип чрез начина си на живот и начина, по които се моли—сам, с членове на семейството и пред хора.

След смъртта на първата му съпруга, Луи, той написва следната молитва в дневника си, която предоставя поглед към личните му молитви: „О мой Небесни Отче, помогни ми, моля Те, да живея така, че да бъда достоен да я срещна във вечна слава, да бъда отново с нея и никога да не се разделим през безбройните векове на вечността. Помогни ми да бъда смирен, да Ти се доверявам. Дай ми мъдрост и знание за небесни неща, за да имам силата да устоя на всичкото зло и да остана непоклатим в Твоята истина. О Господи, помогни ми, дари ми вечен живот в Твоето царство. Упътвай стъпките ми в праведност, давай ми пълнотата на Твоя Дух. Помогни ми да отгледам ценните ми бебчета, за да останат чисти и неопетнени през целия си живот и когато сме приключили пътя си, вземи ни в Твоето селестиално царство, молим те. В името на нашия Изкупител, нека бъде така, амин”.²

Джозеф младши, синът на президент Смит, разказва за една запомняща се молитва, казана от президент Смит, когато двамата били на път към вкъщи в Солт Лейк Сити след пътуване из източна Юта. Те били „настигнати от силен дъжд и буря и направили грешен завой” и се озовали в едно място, наречено Индианския каньон. „Бурята ставаше все по-силна, а пътят много кален и хлъзгав, дотолкова, че не само ставаше опасно, но направо невъзможно да се продължи по него. Гъста мъгла обгръщаше дълбоката пропаст от едната страна на еднолентовия неасфалтиран път и младият Джозеф младши и д-р Дейвид E. Смит, които бяха пътниците в колата, се опитваха да избутат и стабилизират колата от страх тя да не се подхлъзне и падне долу в дълбокия каньон. Колелата започнаха да буксуват в калта и накрая колата спря”. … Джозеф си спомня, че баща му казал: „Направихме всичко, което е по силите ни. Ще се помолим на Господа”. Той наведе главата си в молитва, призовавайки Господ да подготви начин, за да може да поправи грешката му, да излезем от опасния каньон и да продължим пътуването си към вкъщи. Той каза на Господ, че има важни задачи, които трябва да свърши на следващия ден и че е изключително важно да се върне в Солт Лейк Сити. Като по чудо, бурята спря, появяви се вятър, който изсуши пътя достатъчно, че да можем … в крайна сметка да се върнем на магистралата. Веднага след като стигнахме до ниското, бурята започна отново, като забави трафика в района за няколко часа. След като стигнахме до каньона Прово, в посока Солт Лейк Сити, след много часове пътуване, ние бяхме спрени от магистрален патрул, който ни попита откъде идваме. Когато му казахме, че идваме от Индианския каньон, полицаят каза: „Това е невъзможно! Получихме съобщение, че всички мостове в този район са разрушени от придошлата вода”. За наша изненада, заглавните статии във вестника на следващия ден посочваха, че 200 коли заседнали в района, от който успяхме да се измъкнем”.³

През 62-годишното служение на президент Смит като апостол, много от проповедите му включват публични молитви, в които той моли за небесни благословии за членовете на Църквата и хората по целия свят. Например в първата му обща конференция като президент на Църквата, той се моли: „Моля се, Боже, Небесни Отче, да отвориш небесните отвори и да излееш върху чедата Си по цялата земя великите и вечни благословии, които ще подобрят материалното и духовното им състояние”.⁴

Молитвите на президент Смит разкриват дълбочината на свидетелството му и любовта му към неговия Отец в небесата и неговия Спасител. Президент Бойд К. Пакър, който е призован да служи в Кворума на дванадесетте апостоли, когато Джозеф Фийлдинг Смит е президент на Църквата, казва: „Беше специално преживяване да чуеш как президент Джозеф Фийлдинг Смит се моли. Дори когато бе над деветдесет години, той се молеше да може „да спазва заветите си и задълженията си и да издържи до края”.⁵

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Заповядано ни е да се обръщаме към Небесния Отец в молитва.

Заповед от Господ е да Го търсим непрестанно в смирена молитва. Когато Спасителят е със своите ученици, Той ги учи да се молят и им дава пример с честите си молитви към Своя Отец. Можем да бъдем сигурни, тъй като това е заповед от Господ, че в молитвата има добродетел и когато се обръщаме към Господ, това трябва да става в дух на смирение и благоговение. …

… Задължение на родителите, веднага след като техните деца започнат да разбират, е да ги научат да се молят. Нека те си създадат навик да се обръщат към техния Отец в небесата с разбиране за това защо казваме молитви. Ако този навик се сформира в детството, той може да остане завинаги и мъжът или жената, които искрено са търсили Господ и са Му благодарили за благословиите, могат да очакват, че Господ няма да ги изостави, когато са в нужда.⁶

Чудя се дали някога спираме да се замислим защо Господ иска да се молим. Дали Той иска да се молим, защото желае да Му се покланяме и да Го почитаме? Това ли е основната причина? Не мисля. Той е нашият Небесен Отец и ни е заповядано да Го почитаме и да Му се молим в името на Неговия Възлюбен Син Исус Христос. Но Господ може да се справи и без нашите молитви. Делото Му пак ще продължи, независимо дали се молим или не. … Молитвата е нещо, от което ние се нуждаем, а не Господ. Той знае точно как да ръководи делата Си и как да се грижи за тях без помощ от нас. Молитвите ни нямат за цел да Му кажем как да Си върши работата. Ако това ни е идеята, тогава грешим. Молитвите ни се произнасят повече заради нас самите, за да ни изградят и да ни дадат сила и кураж и да увеличат вярата ни в Него.

Молитвата е нещо, което смирява душата. Тя разширява разбирането ни; пробужда ума ни. Приближава ни до нашия Отец в Небесата. Нуждаем се от помощта Му; няма съмнение в това. Имаме нужда да бъдем водени от Светия Му Дух. Имаме нужда да знаем кои принципи са ни дадени, чрез които можем да се завърнем в Неговото присъствие. Имаме нужда умът ни да бъде пробуждан от вдъхновението, което произтича от Него; и по тези причини Му се молим, за да ни помогне да живеем с познание за Неговата истина, да ходим в светлината Му, за да можем чрез своята вярност и подчинение отново да се завърнем в Неговото присъствие.⁷

Малко са нещата в живота, които са толкова важни, колкото общуването с Божеството в молитва. Господ е спуснал пред умовете ни завеса на забрава, за да не си спомняме за Него и за общуването ни с Него като членове на семейството Му в доземния живот. Молитвата е средството за общуване, което ни е предоставил, за да можем отново да имаме общение с него. Затова една от основните цели на смъртното ни изпитание е да се види дали можем да учим с дух на молитва винаги в сърцата ни, за да можем, когато Господ избере да проговори, да чуем Неговия глас в душите си.⁸

Винаги можем да се молим.

„И заповед Аз им давам (на родителите в Сион), че този, който не съблюдава молитвите си пред Господа в определеното им време, нека се запомни от съдиите на Моя народ”. (У. и З. 68:33.)

Не мисля, че сме чели този стих в този раздел твърде много и се чудя понякога дали разбираме колко важна всъщност е тази заповед. Никой човек не може да задържи Духа, ако не се моли. Никой не може да има вдъхновение от Светия Дух, ако в сърцето му го няма този дух на молитва. …

Сега бих желал да поговоря още малко за този откъс. … Кога е време за молитва?

Някои от нас може да си мислят, че времето за молитва е когато станем сутрин и преди да си легнем вечер, след като сме свършили делата си, и че няма друго време за молитва. Но аз ви казвам и имам добро потвърждение за това, че винаги можем да се молим. Нека ви го прочета. Знаете, че обичам да доказвам това, което казвам, обичам да ви давам допълнители свидетели за това, което изразявам, и не моля хората да приемат това, което казвам, освен ако то не е в абсолютна хармония с това, което Господ е казал директно или чрез пророците Си. В Книгата на Мормон четем думите (на Амулик) към бедните зорамити, които са се отклонили от истината и бидейки изгонени, заради тяхната бедност, от синагогите им, считайки, че могат да се молят само един по един тогава, когато са се качили на така наречения от тях Рамеумптом (вж. Aлма 31:12–23), те не знаели всъщност какво да правят. Амулик ги учи както следва:

„Да, призовавайте Го за милост, защото Той е могъщ да спасява. Да, смирете се и продължавайте с молитвите си към Него. Призовавайте Го, когато сте по нивите си, да, или за всичките ви стада. Призовавайте Го, когато сте в къщите си сред цялото ви домочадие, и сутрин, и по пладне, и вечер. Да, призовавайте Го срещу силата на враговете ви. Да, призовавайте Го срещу дявола, който е враг на всичко праведно. Призовавайте Го за посевите на нивите ви, за да преуспявате в тях. Молете се за стадата по вашите поля, та да може те да се множат. Но това не е всичко; вие трябва да изливате цялата си душа във вътрешните ви стаи, по скритите ви места и в пустошта ви. Да, и когато не призовавате Господа, нека сърцата ви бъдат изпълнени и подтиквани да Му се молят непрестанно за вашето благоденствие, също и за благоденствието на околните ви. И сега, ето, възлюбени мои братя, кзвам ви, не смятайте, че това е всичко; защото след като сте вършили всички тези неща, ако върнете нуждаещите се и голите и не посещавате болните и страдащите, и не раздавате от вашето имущество, ако го имате, на онези, които са в нужда, казвам ви, че ако не правите и едно от тези неща, молитвата ви е напразно и не ви носи нищо; и вие сте като лицемерите, които отричат вярата”. (Aлма 34:18–28.)

Според мен това е отлично учение и ви го чета, за да наблегна на подходящото време за молитва. Времето за молитва е сутрин преди да членовете на семейството да тръднат по задачи. Добро време за молитва е когато се съберете на масата преди да ядете закуската и можете всички в семейството да се редувате при казването на молитвата. Това е време за молитва. Време за молитва за търговеца е сутрин, когато отиде на работното си място и преди да започне работния си ден, за стоката си. Време за молитва за пастира е когато е излязъл със стадата си и ги пасе. Време за молитва за фермера е когато излезе с плуга си на полето, когато отиде да засее семето и когато отиде да прибере реколтата. И ако човек се моли както му е заповядано в тези стихове от Писанията, които ви прочетох, тогава той най-вероятно ще спазва праведно заповедите Господни.⁹

Амулик, изобразен тук с Алма, насърчава хората да „призовава(т) (Господа) за милост, защото Той е могъщ да спасява” (Aлма 34:18).

Всичко, което вършим, трябва да бъде в хармония с това, което казваме в нашите молитви.

Не трябва да се молим само с устните си, но с всяко действие, в разговорите ни, във всички наши начинания, трябва да извършваме казаното в нашите молитви и да живеем в хармония с мислите, които заявяваме на Господ в ежедневните ни молитви.¹⁰

Имаме ли духа на молитва? Направили ли сме го част от себе си? Поддържаме ли връзка с нашия Небесен Отец чрез Светия Дух или не?¹¹

В молитвите си трябва да изливаме душите си в благодарност.

Трябва много внимателно да създадем чрез молитва едно благодарно отношение. Вярвам, че един от най-големите грехове на обитателите на земята днес е грехът на неблагодарността, липсата на признаване от тяхна страна на Господ и Неговото право да управлява и ръководи.¹²

В молитвите си трябва да изливаме душите си в благодарност за живота в себе си, за изкупителната жертва на Сина Божий, за Евангелието на спасението, за Джозеф Смит и за великото дело на възстановяването, което е извършено чрез него. Трябва да признаваме ръката на Господа във всичко и да Му благодарим за всички неща, и материални, и духовни.¹³

Трябва да се молим на Небесния Отец за всички наши праведни желания.

Трябва да се молим на Небесния Отец за вяра и почтеност и за всяко божествено качество, за триумфа и успеха на делото Му, за напътствието на Неговия Свят Дух и за спасение в Неговото царство. Трябва да се молим за семействата си, за съпругите и децата си, за храна и подслон и дрехи, за нашите бизнес дела и за всички наши праведни желания.¹⁴

Моля се небесните благословии да бъдат и пребъдат с нас и с всички хора.

О, да можеше небесата да излеят праведност и истина по целия свят!

О, да можеше всички хора навсякъде да отворят ушите си и да се вслушат в словата на истина и светлина, които идват от Господните служители!

О, да можеше Господните цели сред всички хора във всеки народ да бъдат бързо изпълнени!

Моля се членовете на Църквата, светиите на Всевишния, да бъдат укрепени в своите вяра и желания за праведност, те да нарастват в сърцата им и така да изработват своето спасение със страх и трепет пред Господ (вж. Филипяните 2:12; Moрмон 9:27).

Моля се за добрите и почтените сред всички народи, да могат да бъдат доведени да търсят истината, да подкрепят всеки истинен принцип и да помогнат на каузата за свобода и справедливост.

В тези размирни и трудни времена се моля всички хора да бъдат водени от тази светлина, която осветява всеки човек, който идва на света (вж. Иоана 1:9; У. и З. 93:2) и така да могат да получат мъдростта да разрешат проблемите, които безпокоят човечеството.

Умолявам милостивия Отец да излее благословиите Си върху всички хора, и млади и стари, тези, които имат причина за скръб, тези, които са гладни и в нужда, тези, които са в неблагоприятни обстоятелства и лоша среда и всички, които имат нужда от помощ и подкрепа и мъдрост и всички тези добри и велики неща, които само Той може да даде.

Заедно с всички вас аз обичам, загрижен съм и изпитвам състрадание към чедата на нашия Отец по цялата земя и се моля техните условия да се подобрят и материално и духовно; моля се да дойдат при Христа и да научат за Него, и вземат игото Му върху си, за да намерят покой на душите си, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко (вж. Maтея 11:29–30).

Моля се светиите от последните дни и всички, които заедно с тях спазват заповедите на Отца, да живеят така, че да получат мир в този живот и вечен живот в идния свят (вж. У. и З. 59:23)—като всичко това моля със смирение и благодарност и в името на Господ Исус Христос. Амин.¹⁵

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

„Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит” съдържа четири примера за молитви, казани от президент Смит. Какво можем да научим от всеки от тези примери?
Обмислете личното си отношение към молитвата. Какво можем да направим, за да може молитвите ни да ни помогнат да се „доближаваме към нашия Отец в небесата”? (Вж. точка 1.)
Президент Смит учи: „Винаги можем да се молим” (точка 2). По какви начини можем да следваме съвета му да се молим винаги?
Какво означава за вас да „извършваме казаното в нашите молитви”? (Вж. точка 3.) Помислете за това какво можете да подобрите в тази област.
Как отношението ни се променя, когато „изливаме душите си в благодарност” към нашия Небесен Отец? (Вж. точка 4.)
Като изучавате молитвата на президент Смит в точка 5, помислете за вашите молитви. Наум помислете върху следния въпрос: “Ккои хора и неща трябва да включвм по-често в молитвите си?”

Свързани с темата стихове:

Maтея 7:7–8; Филипяните 4:6; 1 Солунците 5:17–18; Яковово 1:5–6; 2 Нефи 32:8–9; Aлма 34:38–39; 3 Нефи 18:18–21; У. и З. 10:5

Помощ в преподаването

„За да насърчите обсъждане, използвайте въпросите в края на всяка глава. … Можете също да разработите свои собствени въпроси специално за хората, които учите” (от стр. vi на тази книга).