Глава 24
Делото на жените светии от последните дни: „безкористна отдаденост на тази славна кауза”
„Няма ограничение за доброто, което могат да направят сестрите”.
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
На едно общо събрание на Обществото за взаимопомощ на 2 октомври 1963 г., президент Джозеф Фийлдинг Смит казва: „Ние, братята от Църквата, уважаваме и почитаме нашите добри сестри за тяхната безкористна отдаденост на тази славна кауза”.1
Като казва тези думи, президент Смит говори въз основа на дългогодишен опит. Той прекарва целия си живот в служба заедно с верни жени светии от последните дни. Тази служба започва в края на 80-е години на 19-и век, когато е на около 10 години. По това време жените светии от последните дни се насърчават да получат образование по медицина и здравеопазване. Майка му, Джулина Л. Смит следва този съвет и получава образование като акушерка. Тя често го буди посред нощ, за да може той да кара тяхната теглена от коне каруца до някой дом, където се очаква да се роди бебе. Служейки с майка си по този начин, младият Джозеф Фийлдинг Смит вижда пример на сила и състрадание на жените в Църквата.2 Сестра Смит по-късно служи като съветничка в общото президентство на Обществото за взаимопомощ.
Президент Смит изпитва голямо уважение към Обществото за взаимопомощ, за което казва, че „е жизнено важна част от царството Божие на земята”.3 Втората му съпруга, Етел, служи като член на Общия борд на Обществото за взаимопомощ в продължение на 21 години. Сестра Ейми Браун Лаймън, която служи с Етел в този борд и по-късно служи като обща президентка на Обществото за взаимопомощ, казва: „Сестра Смит е една от най-чудесните жени, които някога съм познавала. Считам я за най-добрият писател и говорител в борда”.4 В тази си длъжност, Етел посещава колови конференции, за да обучава местните сестри в Обществото за взаимопомощ. Тя и президент Смит отиват заедно на няколко църковни назначения и двамата често си споделят амвона, за да учат членовете.5
След смъртта на Етел, президент Смит сключва брак с Джеси Евънс. Джеси го придружава почти всеки път, когато той пътува, за да учи светиите. Тя има красив глас и президент Смит винаги я кани да пее на събранията, които посещават. Старейшина Франсис M. Гибънс, който служи като секретар на Първото Президентство, си спомня: „Винаги, когато Джозеф Фийлдинг председателстваше, той я канеше да пее, дори и ако единствената причина да бе, че никога не му омръзва да я слуша да пее. Освен това, нейното добре обучено контра алто при пеенето на свещени химни добавяше специален дух на събранията, вдъхновяваше слушателите и добавяше към неговите способности в изнасяне на посланието. По-късно, чрез упоритото и шеговито настояване от страна на жена му, Джозеф понякога се присъединяваше към Джеси в дует, смесвайки чудесния си баритонов глас с нейното контра алто. В тези случаи те обикновено сядаха заедно пред пианото, докато Джеси свиреше акомпанимента, контролирайки нейния по-принцип силен глас така, че да не заглуши пеенето на съпруга си”.6
Като президент на Църквата, Джозеф Фийлдинг Смит работи със сестра Бел С. Спафорд, обща президентка на Обществото за взаимопомощ. Сестра Спафорд по-късно разказва за работата си с него: „Президент Джозеф Фийлдинг Смит, човек, изпълнен с нежност и голяма любов към хората, показваше винаги дълбоко разбиране на работата на жените в Църквата и предаваше това на президентството на Обществото за взаимопомощ безброй пъти и по много начини, като разширяваше нашата визия и ни напътстваше”.7
Учения на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Писанията разказват за верни жени, които имат отговорности в Господната църква.
Можем да прочетем в Скъпоценен Бисер, че след последиците от Падението върху Адам и Ева, Ева изнася една реч. Тя е кратка, но изключително съдържателна и гласи следното:
„… Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога нямаше да познаваме доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни, нито вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват”. (Moисей 5:11.)
„И Адам и Ева възславиха името Божие и (те) сториха знайно всичко на синовете и дъщерите си”. (Моисей 5:12; курсив добавен.)
От това научаваме, че Ева, както и Адам, получават откровение и заповед да учат децата си как могат да наследят вечен живот.8
Четем, че в ранните дни израилтянските жени били активни и имали задачи за изпълняване (вж. Изход 15:20; Съдии 4–5).9
В Новия завет четем за много верни жени, които търсят и дават съвети. Много от тях следват Господ и Му служат (вж. Лука 8:1–3; 10:38–42).10
През цялата история на Църквата жените са играли важни роли в Господното дело в последните дни.
2
В последните дни сестрите от Обществото за взаимопомощ играят важни роли във възстановената Църква на Исус Христос.
На 17-ия ден на март 1842 г., пророкът Джозеф Смит се среща с няколко сестри в Църквата в Наву и ги организира в общество, което получава името „Женското общество за взаимопомощ на Наву”. … Несъмнено тази организация е създадена чрез откровение. Тази истина е станала пределно явна през годините и днес ценността на тази оргазнизация и необходимостта от нея е категорично доказана.11
Със сигурност Църквата на Исус Христос не би била цялостно организирана, ако това чудесно общество го нямаше. … Това възстановяване не би било пълно без Обществото за взаимопомощ, в което сестрите могат да извършват божествено определена служба, която е така съществена за благоденствието на Църквата.12
„Женското общество за взаимопомощ на Наву” е организирано от пророка Джозеф Смит, с помощта на старейшина Джон Тейлър. Господ е разкрил, че жените в Църквата трябва да се организират в общество, защото има важна работа за тях при „осъществ(яването) и установ(яването) делото на Сион”. (У. и З. 6:6.) Този труд на сестрите е предназначен да бъде основно в полза, насърчение и напредъка на жените в Църквата, за да могат да бъдат подготвени във всички неща за място в селестиалното царство. Възложена им е и отговорността да помагат в делото на милост и облекчение на бедните, болните и страдащите из Църквата. През всички години след това организиране насам, сестрите от това общество са верни на призованието си и задълбочават своята вярност в това дело. Никоя възложена им задача не е твърде трудна, никоя отговорност не се пренебрегва и чрез служението им се благославят хиляди.13
Обществото за взаимопомощ … стана сила в Църквата. Необходима сила—говорим за него като за спомагателна организация, което означава че подпомага свещеничеството, но Обществото за взаимопомощ е много повече от това. То е нужно.14
Бих искал да благодаря на сестрите от тази велика организация за тяхната почтеност и вярност, които се проявяват непрекъснато след дните в Наву.15
Господ е доволен от труда ви. Вие, чрез службата си, помагате в изграждане и укрепване на царството Божие. По същия начин, по който усилията на Обществото за взаимопомощ са необходими за Църквата, те са необходими и за кворумите на свещеничеството. Някои от вас може би си мислят, че се изразявам твърде силно, но според мен работата, която вие, нашите добри сестри, вършите, има специално място и е също толкова важна при изграждането на това царство, укрепването му, разширяването му и при полагането на една основа, върху която всички можем да строим, толкова важна, колкото на братята носители на Божието свещеничество. Не можем да се справим без вас.16
(Сестрите от Обществото за взаимопомощ) са членове на най-великата женска организация в света, която е важна част от царството Божие на земята и която е предназначена и действа така, че да помага на верните си членове да получат вечен живот в царството на Отца ни. …
Обществото за взаимопомощ е установено чрез духа на вдъхновение и оттогава се ръководи от този дух и вдъхва в сърцата на безброй от нашите добри сестри онези желания за праведност, които са угодни на Господ.17
Обществото за взаимопомощ е „най-великата женска организация в света, организация, която е жизнено важна част от царството Божие на земята”.
3
Сестрите от Обществото за взаимопомощ помагат с грижите за материалното и духовното благосъстояние на Божиите деца.
Господ в мъдростта Си е призовал сестрите да бъдат помощници на свещеничеството. Поради тяхното съчувствие, нежно сърце и доброта, Господ отправя поглед към жените и им възлага задълженията и отговорностите да бъдат в служба на нуждаещите се и страдащите. Той им е посочил пътя, който трябва да следват, и им е дал тази велика организация, в която те имат властта да служат под ръководството и съгласието на епископите на районите, да се грижат за духовните и материални нужди на членовете.
И Господ може да призове сестрите ни да отидат в домовете, за да утешат нуждаещите се, да помогнат на пострадалите, да коленичат с тях и да се молят с тях, а Господ ще се вслуша в молитвите на сестрите, когато те са казани искрено за болните, също както чува молитвите на старейшините в Църквата.18
Целите и задълженията на Обществото за взаимопомощ са много. … Баща ми, президент Джозеф Ф. Смит казва: „Това е организация, която е установена от пророка Джозеф Смит. Следователно, тя е най-старата спомагателна организация в Църквата и е от първостепенно значение. (Обществото за взаимопомощ) има задачата не само да се грижи за бедните, болните и нуждаещите се, а част от задължението му—всъщност главната част—е да се грижи за духовното благосъстояние и спасение на майките и дъщерите на Сион; да се погрижи никой да не е пренебрегнат, а всички да бъдат предпазвани от нещастие, бедствие, от силите на мрака и злото, които ги заплашват в света. Задължение на Обществото за взаимопомощ е да се грижи за духовното си благосъстояние и това на всички жени членове на Църквата”.19
Задължение на Обществото за взаимопомощ е не само да се грижи за сестрите, които са негови членове, но усилията му трябва да се прострат и извън тези граници. Винаги, когато някой е в беда, нуждае се от помощ, има трудности, боледува или страда, ние се обръщаме към Обществото за взаимопомощ. … Сестрите в него могат да извършат велико и чудно дело като насърчават отклонилите се, като им помагат, връщат ги към активност, помагат им да преодолеят своите слабости и грехове и несъвършенства и ги водят към разбиране на истината. Казвам, че няма ограничение за доброто, което могат да направят сестрите ни.
… Не знам какво изобщо биха правили нашите колови президенти и епископи в районите, ако нямаха тези добри сестри от Обществото за взаимопомощ, на които да могат да разчитат; които могат да бъдат помолени да служат, в много случаи да се заемат със ситуации, които са твърде деликатни за братята ни, но които нашите сестри могат да разрешат по най-добрия начин. Би било прекрасно всички членове на Църквата да бяха съвършени. Ако бе така, всички щяхме да имаме по-малко отговорности, и мъжете и жените, но това време не е дошло. Имаме членове сред сестрите ни, които се нуждаят от насърчение, малко духовна помощ, а също и материална, а никой не може да даде тази помощ по-добре от нашите сестри, които принадлежат на тази велика и прекрасна организация.
В това дело сестрите могат да помогнат с насърчаването и помагането на отклонилите се, безразличните и незаинтересованите, както братята от свещеничеството са призовани да помагат на отклонилите се, безгрижните и незаинтересованите сред братята. Всички трябва да работим, за да осъществяваме праведност и да се стараем да върнем към активност хората, които са се отклонили и са пренебрегнали задълженията си в Църквата.20
Виждаме растежа на това общество от скромното му начало при най-трудни обстоятелства, когато членовете на Църквата са малко. … Доброто, осъществено при грижите за бедните, грижата за болните и страдащите и хората с физически, психически или духовни нужди, никога няма да може да бъде измерено. … Всичко това е постигнато чрез духа на любов в съответствие с истинския дух на Евангелието на Исус Христос.21
4
Господ очаква жените да търсят светлината и истината, за да могат да получат селестиална слава.
Евангелието означава също толкова много за сестрите, колкото за братята. То е толкова приложимо за тях, колкото и за братята. И когато Господ казва на пророка Джозеф Смит: „Изследвайте тези заповеди, защото те са истинни и верни, и пророчествата и обещанията, които са в тях, ще бъдат изпълнени всичките”, (У. и З. 1:37) Той не ограничава тази заповед само към мъжете членове на Църквата. … Също толкова важно е за нашите сестри да разбират Плана на спасение, колкото за мъжете. Също така важно е да спазват заповедите. Никоя жена няма да бъде спасена в царството Божие без кръщение за опрощение на греховете и полагането на ръце за дара на Светия Дух. …
… Когато Господ казва, че никой човек не може да бъде спасен в невежество (вж. У. и З. 131:6), той има предвид както жените, така и мъжете, и мисля, че жените в Църквата имат същото задължение да изучават Писанията.22
Господ изисква от жените, както и от мъжете в Църквата, да знаят божествената Му воля и да имат трайно свидетелство в сърцето си за разкритите истини, целящи спасение в царството Божие. Господ не разкрива Книгата на Мормон в полза само на носителите на свещеничеството, а в полза на всяка душа, която търси истината, и мъже и жени.23
„Господ изисква от всички жени … в Църквата, да знаят божествената Му воля и да имат трайно свидетелство в сърцата си”.
Господ очаква сестрите да имат свидетелство за истината, за да разбират ученията на Църквата, също както очаква това от носителите на свещеничеството. Ако получим възвисяване, за което се надяваме, необходимо е да се подготвим чрез знание, чрез вяра, чрез молитва. И когато Господ казва: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда”, (Mатея 6:33; 3 Нефи 13:33) Той не го казва само пред мъжете; събралите се членове са и мъже и жени.24
На всяка жена, кръстена в Църквата чрез полагане на ръце, е даден дара на светия Дух, за да може да може да бъде упътватна от този Дух в истината. Господ желае никой да не остане без божествено напътствие, което да разкрива на хората истината и да им помага да различават светлината от мрака, като така бъдат укрепвани и ще разполагат със силата да отстояват на всички лъжливи учения, теории и идеи, които са толкова популярни в света днес.25
Сестрите ни имат правото на вдъхновение от Светия Дух относно нуждите им, също както и мъжете. Те имат правото на дара на пророчество относно важни за тях неща. … Когато се молят, те трябва да се молят искрено, очаквайки да получат отговор на молитвите си. Господ ще ги чува, ако са искрени, истинни, също както ще чува братята.26
Господ е обещал на всички, мъже и жени, дара на Светия Дух, ако са верни, смирени и истински каещи се. От тях се изисква да изучават и знаят истините на Евангелието и да се подготвят чрез изучаване, вяра и послушание да изпълняват всички заповеди, да търсят светлината и истината, за да могат да получат селестиална слава.27
5
Чрез свещеничеството Бог предлага на дъщерите Си всички духовни дарове и благословии, които могат да се получат от синовете Му.
Според мен всички знаем, че благословиите на свещеничеството не са ограничени само за мъжете. Тези благословии се изливат … върху всички верни жени в Църквата. Тези добри сестри могат да се подготвят за благословиите на дома Господен, като спазват заповедите и като служат в Църквата. Господ предлага на дъщерите Си всеки духовен дар и благословия, който може да бъде получен от синовете Му, защото нито мъжът без жената, нито жената без мъжа е в Господа (вж. 1 Коринтяните 11:11).28
Всички ние знаем, че Господ казва на Авраам, че ще бъде баща на много народи и че потомството му ще бъде многобройно като звездите в небето и като пясъка на брега, но не трябва да пренебрегваме, че същите обещания са направени и към Сара.
„После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя; но Сара да бъде името й. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея”. (Битие 17:15–16.)29
Господ, когато говори за свещеничеството и за силата на свещеничеството и за обредите в Църквата, които получаваме чрез свещеничеството, казва следното: „И това по-висше свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога”.
… Нека прочета това отново: „И това по-висше свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога, ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността. И без обредите и властта на свещеничеството, силата на божествеността не е видна за човеците в плътта. Защото без това никой човек не може да види лицето на Бога, тъкмо на Отца, и да живее”. (У. и З. 84:19–22.)
Когато четем такива неща, всеки мъж, носител на свещеничеството, трябва да се радва, че ни е дадена тази велика власт, чрез която можем да познаем Бог. Не само мъжете, които са носители на свещеничеството, знаят тази велика истина, но поради това свещеничество и неговите обреди, всеки член на Църквата, и мъж и жена, може да познае Бог.30
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Какво можем да научим от преживяванията, описани в „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”? Какви подобни преживявания сте имали?
-
Президент Смит говори за жени в различни епохи, които са изпълнили важни задачи в царството Божие (вж. точка 1). По какви начини сте виждали жени да допринасят за силата на техните семейства и Църквата?
-
По какъв начин сте виждали, че тази служба на Обществото за взаимопомощ е „съществена за благосъстоянието на Църквата”? (вж. точка 2.) По какви начини сестрите от Обществото за взаимопомощ и носителите на свещеничеството работят заедно за изграждането на царството Божие?
-
По какви начини Обществото за взаимопомощ се грижи за духовното благосъстояние на жените светии от последните дни? По какви начини сестрите от Обществото за взаимопомощ упражняват влиянието си извън тази организация? (За някои примери вж. точка 3.)
-
Президент Смит подчертава, че всички жени и мъже трябва да разбират евангелските учения, да укрепват свидетелствата си и да получават откровение (вж. точка 4). Защо според вас е важно всички ние да се стремим към тези дарове?
-
Президент Смит учи, че благословиите на свещеничеството се „изливат … върху всички верни жени в Църквата” (точка 5). Защо жените имат нужда от благословиите на свещеничеството, за да изпълняват отговорностите си в дома и в Църквата? Какви примери сте виждали на жени, които получават духовни дарове?
Свързани с темата стихове:
Помощ в преподаването
„Често е от полза да започнете да мислите за предстоящия урок скоро след като сте завършили последния си урок. Непосредствено след като сте били с учениците, ще имате по-ясна представа за хората, на които преподавате, за техните потребности и интереси” (Преподаването – няма по-велико призование, (1999 г.), стр. 97).