Глава 16

Да възпитаваме децата в светлина и истина

„Първото задължение за обучението на децата в Църквата принадлежи на родителите”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Президент Джозеф Фийлдинг Смит описва баща си, президент Джозеф Ф. Смит, като „човек, на който имах повече доверие, отколкото на който и да е друг в този свят”.¹ Той си спомня, че баща му често събира семейството си „като обучаваше децата на принципите на Евангелието. Те всички се радваха на присъствието му и бяха благодарни за съветите и наставленията, които им даваше. … Tе никога не забравиха това, на което бяха учени, това знание остана с тях и вероятно ще остане с тях завинаги”.² Той също казва: „Баща ми бе човекът с най-доброто сърце, когото някога съм познавал. … Сред най-скъпите ми спомени са часовете, които прекарвах с него в обсъждане на принципи на Евангелието и получаване на наставления по начин, присъщ само за него. По този начин в истината бе положена една основа за моето знание, затова мога да кажа, че знам, че Спасителят е жив, че Джозеф Смит е, бе и винаги ще бъде пророк на живия Бог”.³

Джозеф Фийлдинг Смит говори с любов и за майка си, Джулина Л. Смит и нейните учения. Той казва: „В скута на майка ми бях учен да обичам пророка Джозеф Смит и да обичам моя Спасител. … Благодарен съм за обучението, което получих; полагах усилия да следвам съветите, дадени от баща ми. Но не трябва само на него да приписвам заслугите. Мисля че голяма част, много голяма част от тях, са на майка ми, в чийто скут седях като дете и слушах разказите й за пионерите. … Тя ме учеше и, когато станах достатъчно голям, даваше в ръцете ми да чета неща, които можех да разбера. Тя ме учеше да се моля и да бъда истинен и верен на заветите и задълженията си, да спазвам задълженията си като дякон и учител, … а по-късно и свещеник. … Имах майка, която ме научи да чета, и аз обикнах четенето”.⁴

Когато Джозеф Смит става баща, той следва примера на родителите си. Дъщеря му Амелия казва:

„Татко бе съвършеният ученик и учител, той не само ни учеше от богатото си знание, но и ни насърчаваше самостоятелно да се учим. …

С децата си той следваше примера, даден в У. и З. 93:40: „но Аз съм ви заповядал да възпитавате децата си в светлина и истина”.

Той ни учеше на масата за закуска, като ни разказваше истории от Писанията и имаше способността да направи всяка една от тях да звучи нова и вълнуваща, макар че я бяхме чували много пъти. И днес помня очакването, чудейки се дали войниците на Фараона ще намерят златната чаша в чувала с жито на Вениамин. Научихме как Джозеф Смит намира златните плочи и как се явили Отца и на Сина. Ако татко имаше време да ни заведе пеша до училище, историите продължаваха. Вървяхме покрай храма (Солт Лейк) на път към училище и той ни разказваше за ангела Мороний. Научихме, че храмът е много специално място, че трябва да бъдеш добър, за да влезеш в него, и че когато се сключи брак в него, той е завинаги. Той ни учеше чрез нещата, за които се молеше в семейните молитви, когато коленичехме до столовете си преди закуска и отново на вечеря. …

Днес неговите учения не само мотивират и подкрепят потомците му, но и безброй други верни членове на Църквата. Наистина велика привилегия и благословия е да бъда негова дъщеря”.⁵

Президент Джозеф Фийлидинг Смит и неговата правнучка Шана Маконки

Ученията на Джозеф Фийлдинг Смит

За да устоят на влиянието на противника, родителите трябва да отглеждат децата си в светлина и истина.

Важността на семейното единство—любов и уважение един към друг в семейството—не може да бъде преувеличена. Духовната солидарност в семейните взаимоотношения е стабилна основа, върху която Църквата и обществото ще процъфтяват. Този факт е добре известен и оценен от противника и като никога преди той използва всяко хитро средство, влияние и сила в негов контрол, за да подкопае и унищожи тази вечна институция. Единствено прилагането на Евангелието на Исус Христос в семейните взаимоотношения може да осуети тази дяволска разрушителност.⁶

Има много големи и реални опасности и тези, които ни засягат повече от всички други взети заедно, са свързани с децата ни. Единствената реална защита или адекватна закрила могат да бъдат осигурени от дома и неговото влияние.⁷

Децата ни трябва да бъдат учени да различават между доброто и злото, иначе в много отношения няма да могат да разберат защо не им е позволено да се занимават с дейности, които другите вършат. Ако не са учени на ученията на Църквата, те вероятно няма да разберат защо има вреда в един неделен концерт, неделно театрално представление, филм, мач или нещо друго от този сорт, когато техните приятели без ограничение и с насърчение се занимават с неща, забранени от Господа на Неговия свят ден. Родителите имат отговорността да учат децата си на правилни принипи и Господ ще порицае родителите, ако децата им порастнат извън влиянието на принципите на Евангелието на нашия Господ Исус Христос.⁸

Господ е заповядал на всички да възпитаме децата си в светлина и истина. Там, където цари този дух, дисхармонията, непослушанието и пренебрегването на свещени задължения няма и не може да успее.⁹

Основно родителите имат отговорността да учат децата си.

Отец никога не се е отказвал от Своите права върху децата, родени на този свят. Те са все още Негови деца. Той ги е дал на грижите на смъртни родители с предупреждението, че те трябва да бъдат отгледани в светлина и истина. Основно родителите имат отговорността да учат децата си в светлина и истина.¹⁰

Първото задължение за обучението на децата в Църквата принадлежи на родителите. Родителите отговарят за това да възпитат децата си в светлина и истина и Господ е заявил, че ако те не го правят, ще бъдат отговорни за това в съдния ден.¹¹

Господ казва в откровение, дадено на Църквата през 1831 г.:

„И отново, ако в Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани, има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, грехът ще е върху главите на родителите.

Защото това ще бъде закон за жителите на Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани”. (У. и З. 68:25–26.)

… Господ изисква това от нас.¹²

Родителите ще са отговорни за действията на децата си, ако не са ги учили чрез пример и поучение.

Ако родителите са направили всичко по силите си да научат децата си правилно, чрез пример и поучение, и децата им се отклонят, то родителите няма да бъдат отговорни и грехът ще бъде върху децата им.¹³

Църквата помага на родителите в усилията им да учат децата си.

Основната отговорност за вършене на нещата, които водят до спасение, пада върху всеки един човек. Всички ние сме поставени на земята, за да преминем през изпитателните преживявания на смъртността. Тук сме, за да се види дали ще спазваме всички заповеди и дали ще победим света и трябва да правим всичко по силите си.

Следващото изискване за нашето спасение се отнася до семействата ни. Родителите трябва да бъдат светлина и пътеводител за децата си и им е заповядано да ги отглеждат в светлина и истина, учейки ги на Евангелието и давайки им добър пример. От децата се очаква да се подчиняват на родителите си и да ги уважават и почитат.

Църквата и нейните подразделения реално представляват организация, която служи да помага на семейството и на отделните хора.¹⁴

Умолявам ви, мои братя и сестри, съпрузи и съпруги, бащи и майки, да се възползвате от всяка възможност, която Църквата ви предоставя, за да могат децата ви да бъдат обучени в различните организации, осигурени за тях чрез откровенията от Господ: Неделното училище за деца, Неделното училище, Организациите за взаимно усъвършенстване (Младите мъже и Младите жени) и кворумите на по-нисшето свещеничество под ръководството на нашите епископства. …

… Ние имаме в Църквата, навсякъде, където е възможно да бъдат организирани, семинари и институти. … Братя и сестри, изпращайте децата си в тези семинари. Студентите са достатъчно големи, ако са имали подходящото обучение в младежките си години, да посещават института на Църквата.¹⁵

Родителите трябва да вършат всичко, което могат, за да помогнат на децата си да разбират Евангелието на Исус Христос и да живеят според него.

Личното свидетелство е и винаги ще бъде силата на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелството най-добре се подхранва в семейната среда. … Получаването и запазването на свидетелствата трябва да е семеен проект. Не пренебрегвайте нищо, което да ви помогне да укрепите свидетелството на някой член на семейството ви.¹⁶

Трябва, доколкото можем, да опазим децата от греховете и злините на света, за да не бъдат отклонени от пътеките на истината и праведността.¹⁷

Помогнете на децата си по всеки възможен за вас начин да порастнат със знание за Евангелието на Исус Христос. Научете ги как да се молят. Научете ги да спазват Словото на мъдростта, да вървят смирено и вярно пред Господ, така че, като порастнат и станат мъже и жени, да могат да ви благодарят за това, което сте направили за тях, и да погледнат към миналото си с благодарни сърца и с любов към родителите си за начина, по който тези родители са се грижили за тях и са ги учили на Евангелието на Исус Христос.¹⁸

Давайте праведен пример.

Молим родителите да дават пример за праведност в живота си и да събират около себе си своите деца и да ги учат на Евангелието в домашните си семейни вечери и при други случаи.¹⁹

Родителите трябва да се опитат да бъдат, или поне да положат максимални усилия да бъдат това, което биха искали децата им да бъдат. Невъзможно е да бъдете пример за нещо, което не сте.²⁰

Вие следва да ги учите чрез пример и чрез поучение. Трябва да коленичите с децата си за молитва. Трябва да ги учите със смирение за мисията на нашия Спасител Исус Христос. Трябва да им покажете пътя, а бащата, който показва на сина си пътя, няма да му каже: „Синко, отиди в Неделното училище или отиди на съвместната дейност на младежите или отиди на събранието на свещеничеството”, а ще каже: „Хайде, ела с мен”. Той трябва да учи чрез пример.²¹

Започнете да учите децата си, докато са малки.

Никой човек не може да започне твърде рано да служи на Господ. … Младите хора следват учението на родителите си. Детето, което е учено на праведност от раждането си, най-вероятно винаги ще следва праведността. Добрите навици лесно се сформират и лесно се следват.²²

В дома трябва да има молитва, вяра, любов и послушание на Бог. Задължение на родителите е да преподават на децата си спасителните принципи на Евангелието на Исус Христос, така че да знаят защо се кръщават и да може в сърцата им да има желание да продължат да спазват заповедите Божии след като се кръстят, за да могат да се завърнат в Неговото присъствие. Обвързани ли сте, мои добри братя и сестри, със семействата си, с децата си? Искате ли да бъдете запечатани за вашите бащи и майки преди вас? Искате ли тази семейна единица да бъде съвършена, когато вие, ако ви е позволено, влезете в селестиалното царство на Бог? Ако е така, трябва да започнете да учите децата си още от люлката.²³

Учете децата си да се молят.

Какво е домът без духа на молитва? Не е дом на светии от последните дни. Трябва да се молим, не трябва да оставим и една сутрин да мине без да благодарим на Господ на колене в семейния кръг, благодарейки за Неовите благословиите, молейки за напътствието Му. Не трябва и една вечер да отмине, не трябва да си лягаме без да сме събрали членовете на семейството отново и да сме благодарили на Господ за Неовата защита и да сме го помолили за напътствието Му през всеки ден от живота си.²⁴

Надявам се, че учите вашите децат у дома да се молят. Надявам се, че провеждате семейна молитва сутрин и вечер, че учите децата си чрез пример и чрез поучение да спазват заповедите, които са така ценни и така свещени и означават толкова много за нашето спасение в царството Божие.²⁵

Запознайте децата си с Писанията.

Не трябва да има дом, където и да е по света, в който да няма Библия. Не трябва да има нито един дом, в който да я няма Книгата на Мормон. Говоря за домовете на светиите от последните дни. Не трябва да има дом, където да ги няма Учение и Завети и Скъпоценен Бисер. Не ги дръжте на лавиците или в шкафа, а отворени, където лесно може да се използват, за да може членовете на семейството ви да имат достъп до тях и да четат и да изучават принципите на Евангелието за себе си.²⁶

Провеждайте семейна домашна вечер.

Децата, които израстнат в домове, където са участвали в семейна домашна вечер, където изобилстват любов и единство, изграждат стабилна основа за това да са добри граждани и за активно участие в Църквата. Няма по-добро наследство, което родителите да могат да оставят на децата си, от спомена и благословията на един щастлив, сплотен и любящ дом.

Добре планираните домашни семейни вечери могат да бъдат източник на дълготрайна радост и влияние. Тези вечери са времето за групова дейност, за организиране, за изразяване на любов, за даване на свидетелство, за научаване на евангелски принципи, за семейно забавление и почивка и най-вече за семейно единство и солидарност.

Бащите и майките, които вярно провеждат домашни семейни вечери и които изграждат семейна сплотеност по всеки възможен начин, изпълняват с чест най-великата от всички отговорности—тази на родители.²⁷

Когато бащите ръководят семействата си в провеждането на семейни домашни вечери, това е най-великото ръководство в царството Божие. Когато такива преживявания са част от семейния живот, се изгражда единство и семейно уважение, което води всеки човек към повече праведност и щастие.²⁸

Родителите, които пренебрегват помощта на тази програма (семейната домашна вечер), рискуват бъдещето на децата си.²⁹

Учете на добродетелност, целомъдрие и моралност

Трябва да научите децата си на добродетелност, целомъдреност и да го правите от най-ранните им детски години. Трябва да ги уведомите за капаните и опасностите, които са толкова разпространени по света.³⁰

Силно сме загрижени за духовното и моралното благоденствие на всички младежи навсякъде. Моралност, целомъдреност, добродетелност, свобода от греха—това са и трябва да бъдат основите на нашия начин на живот, ако искаме да осъществим пълната му цел.

Умоляваме бащите и майките да учат на лична чистота чрез поучение и чрез пример и да съветват децата си за всички тези неща. …

Имаме доверие на младото и подрастващото поколение в Църквата и го умоляваме да не следва модите и традициите на света, да не опитва духа на бунтарство, нито да изоставя пътищата на истината и добродетелта. Вярваме в тяхната добрина и очакваме от тях да станат стълбове на праведност и да извършват делото на Църквата с нарастваща вяра и ефективност.³¹

Подгответе децата си да бъдат свидетели за истината и да отслужат мисии.

Младите ни хора са сред най-благословените и облагодетелствани деца на нашия Отец. Те са благородните на небесата, избрано поколение, които имат божествена съдба. Техните духове са били запазени да дойдат в този ден, когато Евангелието е на земята и когато Господ се нуждае от доблестни служители да вършат Неговото велико дело в последните дни.³²

Трябва да подготвим децата си да бъдат живи свидетели за истината и божествеността на това велико дело в последните дни и особено в случая на нашите синове, да им помогнем да бъдат достойни и подготвени да отслужат мисии да проповядват Евангелието на останалите чеда на Отца ни.³³

Помогнете на децата да се подготвят да имат собствени вечни семейства.

Обучавате ли децата си така, че когато сключват брак, да искат да отидат в дома Господен? Учите ли ги така, че да искат да получат великото надаряване, което Господ е подготвил за тях? Обяснили ли сте им, че те могат да бъдат запечатани като съпрузи и съпруги и да получат всеки дар и всяка благословия, които се отнасят до селестиалното царство?³⁴

Трябва … така да водим и напътстваме децата, че те да изберат праведни спътници и да сключат брак в дома Господен и така да станат наследници на всички велики благословии, за които сме говорили.³⁵

Нека смирено се опитваме да запазим семействата си цели, да ги държим под влиянието на духа Господен, обучени на принципите на Евангелието, за да може да израстнат в праведност и истина. … Децата са ни дадени, за да можем да ги обучим за нещата от живота, вечния живот, за да може да се завърнат отново в присъствието на Бог, техния Отец.³⁶

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

В „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит” забележете примера на родители, които показват своята любов към децата си. Помислете за начини, по които може да следвате тези примери, независимо от вашите семейни отговорности. Как родителите могат да се организират, за да могат да прекарват повече време с децата си?
Президент Смит споменава духовните опасности, които съществуват през живота ни (вж. точка 1). Кои са някои от допълнителните опасности, които съществуват днес? Как родителите и бабите и дядовците могат да помогнат на децата си да устоят на тези влияния?
Помислете за доверието, което Небесният Отец оказва на родителите, когато им позволява да се грижат за Неговите деца (вж. точка 2). Какво напътствие и помощ предлага Той?
По какви начини Църквата е „организация, която служи да помага на семейството и на отделните хора”? (Вж. точка 3.) Как църковните организации са помогнали на вас и на семейството ви? Какво можем да направим, за да помогнем на децата и младежите ни да участват по-пълноценно?
Точка 4 изброява няколко начина, по които да помогнем на децата и младежите да живеят според Евангелието. Като разглеждате този съвет, помислете за следните въпроси: Кои неща вие и семейството ви правите добре? По какъв начин може да се подобрите? Какво можете да правите, за да помагате на младежите в Църквата да укрепват свидетелствата си?

Свързани с темата стихове:

Второзаконие 6:1–7; Псалми 132:12; Moсия 1:4; 4:14–15; У. и З. 68:25–28; 93:36–40; вж. също „Семейството: прокламация към света”

Помощ в преподаването

„Внимавайте да не прекратите прекалено рано една добра дискусия, в стремежа си да преподадете целия подготвен от вас материал. Въпреки че е важно да преминете целия материал, по-важно е да помогнете на учениците да почувстват влиянието на Духа, да отговорят на своите въпроси, да увеличат разбирането си за Евангелието и да задълбочат обвързаността си да спазват заповедите”. Обаче също е „важно да приключите обсъждането навреме. Много от духа на едно духовно обсъждане се губи, ако то продължи твърде дълго. … Следете за времето. Знайте кога трябва да приключи урока. Дайте си достатъчно време да обобщите казаното и да дадете свидетелството си” (Преподаването—няма по-велико призование (1999), стр. 64, 65).