Глава 20

Любов и загриженост към всички деца на нашия Отец

„Мисля, че ако всички хора знаеха и разбираха кои са, ако знаеха за божествения си произход, … щяха да изпитват чувства на доброта и родство един към друг, които щяха да променят целия им начин на живот и да донесат мир на земята”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Джозеф Фийлдинг Смит младши и Джон Дж. Стюърт отбелязват: „Животът на Джозеф Фийлдинг Смит може да бъде най-добре разбран от малките деяния на грижа, които правеше”. Те споделят три примера за „малки деяния на грижа”, които е правил:

„Един ден на конференция на Църквата в Мормонския табернакъл на Храмовия площад едно дванадесет годишно момче, развълнувано да бъде там за пръв път, бе дошло рано, за да може да си намери място отпред. … Точно преди започването на събранието и когато всички места бяха заети, един разпоредител помоли момчето да се откаже от мястото си, за да може един закъснял сенатор на САЩ да го заеме. Момчето покорно се съгласи и застана на пътеката, разочаровано, притеснено, в сълзи”. Президент Джозеф Фийлдинг Смит „забеляза младежа и му махна да дойде отпред (на подиума). Когато момчето му обясни какво се е случило, той каза: „Този разпоредител няма правото да направи така с теб. Но ела, седни до мен”, и сподели мястото си с него, сред апостолите на Църквата.

Един ден той интервюира група млади мъже, които ще заминават на две-годишни мисии за Църквата и забелязва едно фермерско момче, което е призовано да служи в източна Канада. „Синко, студено е там. Имаш ли топло палто?” „Не, сър, нямам.” Той завел момчето през улицата до един универсален магазин и му купил най-топлото палто, което имали в наличност.

През деня, в който го призовават по време на конференция за президент на Църквата, едно малко момиче си проправя път в тълпата след събранието и протяга ръка към неговата. Той е толкова разчувстван от жеста, че се навежда и прегръща детето. Научава, че името й е Винъс Хобс, … почти на четири години. На рождения си ден Винъс получава изненадващо телефонно обаждане: Джозеф Фийлдинг Смит и съпругата му се обаждат в междуградски разговор, за да й изпеят „Честит рожден ден”.¹

Тези деяния на доброта не са изолирани случаи, а част от модела, който той следва през целия си живот. Президент Смит е „човек с голяма нежност и състрадание”. Животът му се състои от повтарящи се случаи на оказване на помощ на нуждаещите се, утеха на съкрушените, даване на съвет на обърканите и даване на пример за онова мислосърдие, което е „чистата любов Христова”. (Moроний 7:47.)”²

Ученията на Джозеф Фийлдинг Смит

Като имаме знанието, че Бог е Отец на всички хора, ние желаем да обичаме и благославяме околните.

Мисля, че ако всички хора знаеха и разбираха кои са, ако знаеха за божествения си произход, и за безкрайния потенциал, който е част от тяхното наследство, щяха да изпитват чувства на доброта и родство един към друг, които щяха да променят целия им начин на живот и да донесат мир на земята.

Ние вярваме в достойнството и божествения произход на човека. Вярата ни е основана на факта, че Бог е наш Отец, а ние сме Негови деца и всички хора са братя и сестри в едно вечно семейство.

Като членове на семейството Му, ние сме живели с Него преди основаването на тази земя и Той е постановил и установил план на спасение, чрез който получаваме привилегията да напредваме и се усъвършенстваме, ако полагаме усилия.

Бог, Когото почитаме, е възвисена Личност, всесилна и съвършена, Той е създал човека по Негов образ и подобие, с черти на характера и качества, които Той самият притежава.

И така вярата ни в достойнството и съдбата на човека е важна част и от нашата теология и от нашия начин на живот. Основата на Господните учения е „първата и най-велика заповед”: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”, а втората велика заповед е следната: „Възлюби ближния си като себе си”. (Вж. Матея 22:37–39.)

Тъй като Бог е наш Отец, ние имаме естественото желание да Го обичаме и да Му служим и да бъдем достойни членове на Неговото семейство. Чувстваме задължение да вършим това, което Той желае от нас, да спазваме заповедите и да живеем в хармония със стандартите на Евангелието Му—това са неща, които са важна част от правилното почитане на Бог.

И тъй като всички хора са наши братя, имаме желание да ги обичаме и да ги благославяме и да бъдем в добро общение с тях—и това също го приемаме като съществена част от правилното почитане на Бог.

Затова всичко, което вършим в Църквата е съсредоточено около божествения закон, който гласи, че ние трябва да обичаме и почитаме Бог и да служим на ближните си.

Нищо чудно тогава, че като църква и като хора ние храним дълбока и трайна загриженост за благосъстоянието на всички чеда на Отца. Стремим се да спомогнем за тяхното материално и духовно благосъстояние, а също и за нашето. Молим се за тях, както и за себе си, и се опитваме да живеем така, че те като видят добрите ни дела, да могат да започнат да прославят Отца ни, който е на небесата. (Вж. Maтея 5:16.)³

„Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; В името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи”. (Деянията 3:6).

Когато се обичаме и подкрепяме един друг в Църквата, ставаме сила за добро по света.

„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”. (Иоана 14:15.)

Тези слова са адресирани от Спасителя към учениците Му само няколко часа преди Неговата смърт, когато ги е събрал, за да отпразнуват Пасхата и да им даде последни напътствия преди да изстрада греховете на света. Пак тогава, малко преди тези Свои думи, Той говори по същата тема, когато казва:

„Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох за юдеите, така и вам казвам сега: гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете. Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“. (Иоана 13:33–34.) …

… Ние не сме просто приятели, ние сме братя и сестри, деца Божии, които са излезли от света, както вече казах, за да сключат завети, да спазват законите Му и да следват всички напътствия, дадени чрез вдъхновение. Заповядано ни е да се обичаме един друг. „Нова заповед”, казва Господ и все пак, като много други заповеди, тя е стара като вечността. Никога не е съществувало време, когато тази заповед да не е съществувала и да не е била важна за спасението, и все пак е винаги нова. Тя никога не остарява, защото е истинна.⁴

Вярвам, че е наше тържествено задължение е да се обичаме един друг, да се доверяваме един на друг, да имаме вяра един в друг, че е наше задължение да не се взираме в грешките и недостатъците на другите и да не ги увеличаваме пред себе си или пред хората по света. Не трябва да има критикуване, клеветене, злословене в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Трябва да сме си верни един на друг и на всеки принцип на нашата религия и да не завиждаме на другите. Не трябва да ревнуваме другите, нито да им се сърдим, не трябва да възниква в сърцата ни чувството, че няма да си простим един другиго прегрешенията ни. Не трябва да има чувства на непрощаване в сърцата на децата Божии спрямо който и да е човек. …

… Ние не трябва да таим лоши чувства един към друг, а да имаме чувства на прошка и на братска и сестринска любов един към друг. Нека всеки един от нас си припомня собствените си грешки и слабости и да се опитва да ги поправи. Все още не сме стигнали до състояние на съвършенство, това е малко вероятно да се постигне в този живот, и все пак, чрез помощта на Светия Дух, е възможно да застанем единни, гледайки лице в лице и преодолявайки греховете и несъвършенствата си. Ако правим това, следвайки всички заповеди Господни, ще бъдем сила за добро в света, ще надделеем и преодолеем всичкото зло, всяко противопоставяне на истината и ще донесем праведност по лицето на земята. Защото Евангелието ще се разпространи и хората по света ще чувстват влиянието, което ще се излъчва от хората на Сион и те ще бъдат по-склонни да се покаят за греховете си и да приемат истината.⁵

Ние изразяваме любов към ближните си като им служим.

Спасителят дойде на света, за да ни научи да се обичаме и тъй като този велик урок ни бе изявен чрез великото Му страдание и смърт, за да можем да живеем, не трябва ли да изразяваме любовта си към ближните ни чрез служба, отдадена в тяхна полза? …

Службата трябва да бъде отдавана в полза на другите. Трябва да протягаме ръка за помощ на нещастните, на хората, които не са чули истината и са в духовен мрак, на нуждаещите се, на подтиснатите. Не се ли справяте с това? Нека си припомним за думите на поета Уил Л. Томпсън. … Стихотворението започва така:

“Днес направих ли нещо добро в света?
Насърчих ли изпаднал в беда?
И на тъжния днес
върнах ли радостта?
Ако “не”, провал е това”. (Химни, №. 141.)6                        

Когато протягаме ръка за помощ на другите, ние показваме любовта си към тях.

Мисията ни е към целия свят—за мир и надежда и щастие и физическо и вечно спасение на всички чеда на Отца ни. … С всичките си сили убеждавам и призовавам членовете на Църквата да продължат да помагат и да благославят живота на всички чеда на Отца ни навсякъде.⁷

Трябва да ценим и обичаме хората заради тях самите.

Когато бях момче, имах кобила на име Джуни. Тя бе едно от най-интелигентните животни, които съм познавал. Тя изглеждаше почти като човек по отношение на уменията й. Не можех да я държа заключена в плевнята, защото тя винаги развързваше връвката на вратата към нейното отделение. По принцип слагах връвката свързана с вратичката на отделението през горната част на кола, но тя просто я повдигаше с носа и зъбите си. След това излизаше на двора.

Имаше чешма в двора, която се използваше за пълнене на корито с вода за животните ни. Джуни я пускаше със зъбите си и оставяше водата да тече. Татко ми се караше, защото не можех да задържа коня в плевнята. Тя никога не избяга, само пускаше водата и след това се разхождаше из двора или из ливадата или в градината. Посред нощ чувах водата да тече и след това трябваше да я спра и да затворя отново Джуни.

Татко вежнъж каза, че кобилата е по-умна от мен. Един ден той реши да я заключи така, че тя да не може да излезе. Той сложи връвчицата, която обикновено връзвах през горната част на кола и я завърза около кола и после под една напречна греда и каза: „Млада лейди, а сега да те видим как ще излезеш!” Баща ми и аз излязохме от плевнята и се отправихме към къщата, но преди да стигнем до нея, Джуни ни беше настигнала. След това отиде до чешмата и пак пусна водата.

Тогава казах, че вероятно тя е умна колкото двама ни. Просто не можехме да спрем Джуни да се измъква от отделението си. Но това не означава, че тя бе лоша, защото не беше. Татко не искаше да я продаде или замени, защото тя имаше толкова много други добри качества, които компенсираха за малкия й недостатък.

На кобилата можеше да се разчита и можеше да тегли каруцата ни също толкова добре, колкото да се измъква от отделението си. И това бе важно, защото майка ми бе лицензирана акушерка. Когато я повикваха да отиде при пациентка някъде в долината, обикновено посред нощ, аз трябваше да стана, да взема фенера от плевнята и да впрегна Джуни в каруцата.

Бях само на десет или единадесет години по това време и тази кобила трябваше да бъде кротка и същевременно достатъчно силна, за да превозва мен и майка ми из цялата долина във всякакво време. Само едно нещо не можех да разбера: защо повечето бебета трябваше да се родят през нощта и толкова много от тях през зимата.

Често чаках в каруцата за майка ми и бе хубаво да бъда заедно с компанията кротката стара Джуни. Това преживяване с кобилата бе добро за мен, защото рано през живота ми трябваше да се науча да я обичам и оценявам заради нея самата. Тя бе прекрасна кобила със само няколко лоши навици. Хората са много подобни. Никой от нас не е съвършен, но всеки един от нас се опитва да стане съвършен, също като Отец в небесата. Трябва да оценяваме и обичаме хората заради тях самите.

Може би трябва да си припомните това, когато давате оценка на вашите родители, учители, ръководители в района или кола и приятели—или братята и сестрите си. Този урок го запомних завинаги—да виждам доброто в хората, макар и да се опитвам да им помогна да преодолеят един или два лоши навика. …

Научих рано в живота си да обичам и да не съдя другите, винаги опитвайки се да преодолявам собствените си недостатъци.⁸

Когато обичаме Господ с цялото си сърце и ближните си като себе си, ние сме в хармония със свещения закон.

„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.

Това е голямата и първа заповед.

А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си, както себе си.

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”. (Maтея 22:37–40.)

С други думи, всичко, което е разкрито за спасението на човека от началото на нашето време, е включено в тези два закона. Ако обичаме Господ с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум и ближните си като себе си, тогава няма какво повече да се иска. Тогава ще бъдем в хармония с цялостта на свещения закон. Ако желаем да живеем в хармония с тези две големи заповеди—а ние рано или късно трябва да го правим, за да можем да бъдем достойни да живеем в присъствието Божие—то нечестието, ревността, амбицията, завистта, кръвопролитието и всички грехове от всякакво естество трябва да изчезнат от земята. Тогава ще дойде ден на вечен мир и щастие. Какъв славен ден ще е това! Надарени сме с достатъчно разум, за да знаем, че такова състояние е най-желателно и ще установи сред хората Бащинството на Бог и съвършеното братство на хората.

… Можем ли да кажем, че обичаме Господ с цялата си душа? Можем ли кажем, че сме така загрижени за благоденствието на ближния си както за собственото си благоденствие?⁹

Нека обичаме Господа, защото това е основата на всички неща. Това е първата заповед, а втората заповед, да обичаме ближните си като себе си, е като нея, и когато правим това, ние изпълняваме закона, защото няма нищо, което остава недовършено.¹⁰

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете за „малките деяния на грижа”, които президент Джозеф Фийлдинг Смит прави за другите (вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”). Какво можем да направим, за да установим подобни модели на доброта в живота си?
Как ученията в точка 1 могат да ни помогнат да бъдем мили и любящи към хората около нас?
Какво ви впечатлява от съвета на президент Смит в точка 2? Защо мислите, че ще бъдем „сила за добро в света” ако следваме този съвет?
Какво е направил Исус Христос, за да „ни научи да се обичаме един друг”? (Вж. точка 3.) По какви начини можем да следваме примера Му?
Разгледайте историята за кобилата Джуни (вж. точка 4). Защо мислите че е важно да „ценим и обичаме хората заради самите тях”? Какво можем да направим, за да виждаме доброто в другите, дори и ако се опитваме да им помогнем да преодолеят лоши навици?
Какво означава за вас да спазвате заповедите в Матея 22:37–40? (За някои примери вж. точка 5.) Защо сме „в хармония с цялостта на свещения закон”, когато спазваме тези заповеди?

Свързани с темата стихове:

Деянията 17:28–29; Римляните 8:16–17; 1 Иоаново 4:18–21; Moсия 2:17; 18:8–10; Moроний 7:45–48

Помощ в преподаването

Поканете участниците да прочетат подзаглавията на главата и изберете точка, която е важна за тях или тяхното семейство. Поканете ги да изучават ученията на президент Смит в тази точка, включително съответстващите въпроси в края на главата. След това помолете участниците в класа да споделят какво са научили.