Глава 14
Дарът на Светия Дух
„След кръщението и потвърждаването можем да станем спътници на Светия Дух, който ще ни учи на пътищата Господни, ще оживотворява ума ни и ще ни помага да опознаваме истината”.
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че всеки верен член на Църквата „има правото да получава откровения, които са полезни и необходими за неговото (нейното) индивидуално напътствие”.1 Той винаги търси лично напътствие, особено в усилията си да учи и предпазва синовете и дъщерите си. Старейшина Франсис M. Гибънс, който служи като секретар на Първото Президентство, споделя следното преживяване, според както му е разказано от сина на президент Смит—Рейнълд (с прякор Рейн).
„Рейн ми сподели, че е имал цигара в устата си само веднъж през живота си и то само за един кратък миг. Случило се, когато е бил ученик в гимназия Рузвелт в Солт Лейк Сити. Входът на училището се намира на странична улица с малко трафик. В този ден Рейн бил тъкмо излязал от предния вход на училището с приятел, който пушел и го карал, както често и преди, да „опита само веднъж”. В този случай приятелят му успял. Рейн взел една от цигарите и я запалил. Няколко дръпвания по-късно, кой представете си спрял до бордюра със своята кола, ако не бащата на Рейн. Сваляйки прозореца, старейшина Смит казал на слисания си син: „Рейнълдс, искам да говоря с теб след вечеря” и потеглил с колата. Рейн споделил: „Когато баща ми ме нарече Рейнълдс, разбрах, че нещата са сериозни”. Старейшина Смит оставил Рейн да се мъчи във вината си през остатъка на следобеда и по време на вечерята, когато той изненадващо нямал много за казване. След това, седнал неудобно в кабинета на баща си, … Рейнълдс се изправил на съд. Той чул само една изпълнена с доброта и обич лекция за злините на „този мръсен навик” и напомняне за това кой е той и как неговото поведение се отразява на цялото семейство. Приключил с молба Рейн да обещае никога отново да не слага цигара в устата си. Рейн обещал. „Това никога не се повтори,” казва той. През всичките последвали години, включително и времето във Военоморския флот на САЩ по време на Втората световна война, където пушенето било много типично, той почитал обещанието, което дал на баща си”.
Относно това преживяване старейшина Гибънс отбелязва: „Вероятността Джозеф Фийлдинг Смит да се появи на тази тиха улица в точния момент, когато малкият му син запалва първата си и единствена цигара, е минимална. Въпреки че не го казва, поведението и тонът на Рейн показват, че този инцидент го убеждава за изключителната дълбочина и сила на духовната чувствителност на неговия баща, особено що се отнася до добруването на семейството му”.2
Учения на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Мисията на Светия Дух е да свидетелства за Отца и Сина и за цялата истина.
Светият Дух е третият член на Божеството. Той е дух във формата на човек. Отца и Синът са физически личности, те имат тела от плът и кости. Светият дух е личност от духа и има само духовно тяло (вж. У. и З. 130:22). Мисията Му е да свидетелства за Отца и за Сина и за цялата истина (вж. 2 Нефи 31:18; Moроний 10:5).3
Той участва в делото на Отца и Сина и го открива на онези, които служат вярно на Господ. Чрез ученията на Утешителя или Светия Дух, апостолите си припомнят ученията на Исус Христос (вж. Иоана 14:26). Чрез ученията на Светия Дух идва пророчеството (вж. 2 Петрово 1:21).4
Духът Божий, говорейки на духа на човека, има сила да предава истината с по-голям ефект и разбиране, отколкото истината може да бъде предадена дори при личен контакт с небесни същества. Чрез Светия Дух истината се вплита в същността на тялото така, че да не може да бъде забравена.5
2
Светият Дух изявява истината на искрените хора навсякъде.
Ние вярваме, че Светият Дух е откровител и че Той свидетелства на искрените хора навсякъде, че Исус Христос е Синът Божий, че Джозеф Смит е пророк и че тази Църква е „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя”. (У. и З. 1:30).
Няма нужда никой да остава в тъмнина; светлината на вечното Евангелие е тук; и всеки искрен проучвател на земята може да получи лично свидетелство от Светия Дух за истинността и божественото естество на Господното дело.
Петър казва: „… Бoг не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е” (Деянията 10:34–35), което означава, че Господ ще излее Духа Си върху верните, за да узнаят за себе си истините на тази религия.6
Светият Дух ще изяви Себе Си пред всеки човек, който иска истината, също както направил с Корнилий (вж. Деянията 10). В Книгата на Мормон имаме следното заявление от Мороний, направено в края на летописа му, в глава 10, стих 4:
„И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух”.
Всеки човек може да усети проява на Светия Дух, дори да не е член на Църквата, ако искрено търси светлината и истината. Светият Дух ще дойде и ще даде на човека свидетелството, което той търси и след това ще се оттегли.7
3
След кръщението, чрез полагане на ръце, се дава дара на Светия Дух.
Обещано е още в дните на първоначалната Църква на Исус Христос, че всеки, който се покае, кръсти се за опрощение на греховете и е верен, ще получи дара на Светия Дух чрез полагането на ръце. Същото обещание е дадено на всички, които приемат Евангелието в тази диспенсация, защото Господ казва:
„И всички, които имат вяра, вие ще потвърждавате в църквата Ми чрез полагане на ръце, и Аз ще им давам дара на Светия Дух”. (У. и З. 33:15.)8
„И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях” (Деянията 19:6).
Не можете да получите дара на Светия Дух като се молите за него или като плащате десятъка си, като спазвате Словото на мъдростта—не можете дори като се кръстите във вода за опрощение на греховете. Трябва да довършите това кръщение с кръщението от Духа. Пророкът е казал в един случай, че все едно сте кръстили чувал с пясък, ако не потвърдите човека и не му дадете дара на Светия Дух чрез полагане на ръце. Няма друг начин да го получите.9
Вярвам в учението за полагането на ръце за дара на Светия Дух, чрез който имаме общение с Отец в небесата и учим Неговите начини, за да можем да ходим по Неговите пътища.10
4
Чрез дара на Светия Дух членовете на Църквата могат да имат Светия Дух като постоянен спътник.
Светият Дух е Посланникът или Утешителят, когото Спасителят е обещал, че ще прати на учениците Си след Своето разпъване. Чрез влиянието си този Утешител става постоянен спътник на всеки кръстен човек и дава на членовете на Църквата чрез откровение и напътствие знание за истината, за да може да ходят в нейната светлина. Светият Дух е този, който просветлява ума на кръстилия се член. Чрез него идват отделните откровения, а светлината на истината се установява в сърцата ни.11
След като се кръстим, ние биваме потвърдени. За какво е това потвърждаване? За да ни направи спътници на Светия Дух, да ни даде привилегията на напътствието на третия член на Божеството—спътничество, чрез което умовете ни да бъдат просветлени, да можем да бъдем съживени от Светия Дух да се стремим към знание и разбиране относно всичко, свързано с нашето възвисяване.12
След кръщението и потвърждаването можем да станем спътници на Светия Дух, който ще ни учи на пътищата Господни, ще оживотворява ума ни и ще ни помага да опознаваме истината.13
Обещано ни е, че като се кръстим, ако сме истинни и верни, ще имаме напътствието на Светия Дух. Каква е целта на това? За да ни учи, да ни напътства, да ни свидетелства за спасителните принципи на Евангелието на Исус Христос. Всяко дете, което е достатъчно голямо на години, за да бъде кръстено, и което е кръстено, има право на напътствието на Светия Дух. Чувал съм хора да казват, че едно малко дете на осем годишна възраст не може да разбира. Не е така. Имах свидетелство за тази истина, когато бях на осем години, което дойде чрез Светия Дух. И досега го имам.14
Колко величествена привилегия имаме да бъдем напътствани непрекъснато от Светия Дух и да ни се изявяват тайнствата на царството Божие.15
5
Спътничеството на Светия Дух се предлага само на онези, които се подготвят, за да го получат.
Според мен има много членове на тази Църква, които са се кръстили за опрощение на греховете си и върху главите им са били положени ръце за дара на Светия Дух, но те никога не са получили този дар—именно проявленията на Духа. Защо? Защото никога не са се „привели в ред”, за да получат тези проявления. Никога не са се смирили. Никога не са предприели стъпките, които да ги подготвят за спътничеството на Светия Дух. Затова преминават през живота без това знание, липсва им разбиране. Когато хитрите и лукавите в измамата си отидат при тях, критикувайки ръководителите на Църквата и ученията на Църквата, тези слаби членове нямат достатъчно разбиране, достатъчно информация и достатъчно напътствие от Духа Господен, за да устояват на тези лъжливи учения и доктрини. Те слушат и си мислят, че вероятно са сбъркали и първото нещо, което правят е да напуснат Църквата, защото нямат разбиране.16
Заповед от Господ е членовете на Църквата да бъдат старателни в дейностите си и изучаването на основните истини на Евангелието, според както е разкрито. Духът Господен няма винаги да бъде с безразличните, с опаките и с бунтуващите се, които не живеят в рамките на светлината на божествената истина. Привилегия на всеки кръстен член е да има трайно свидетелство за възстановяването на Евангелието, но това свидетелство ще избледнее и накрая ще изчезне, ако не получаваме непрекъснато духовно знание посредством изучаване, послушание и старателен стремеж да опознаваме и разбираме истината.17
„Заповед от Господ е членовете на Църквата да бъдат старателни в дейностите си и изучаването на основните истини на Евангелието, според както е разкрито”.
Имаме правото да бъдем напътствани от Светия Дух, но не можем да имаме това напътствие ако съзнателно отказваме да мислим за откровенията, които са ни дадени, за да ни помагат да разбираме и да ни напътстват в светлината на истината на вечното Евангелие. Не можем да се надяваме на това напътствие, ако отказваме да се съобразяваме с тези значими откровения, които означават толкова много за нас и в светските и в духовните неща. Ако се озовем в това състояние на неверие и нежелание да търсим светлината и знанието, които Господ ни е предоставил, тогава сме податливи и застрашени да бъдем измамени от зли духове, от учения на дявола или учения на човеците (вж. У. и З. 46:7). И когато ни се представят тези нечестиви влияния, няма да имаме прозорливото разбиране, чрез което да можем да ги отделим и да знаем, че не са от Господ. И така ще станем жертва на безбожните, порочните и лукавите, на хитрините на хората.18
Духът Господен няма да обитава в нечисти тела и когато някой човек се отвърне от истината чрез порочност, този Дух не го следва и го напуска, а на негово място идва духът на грешката, духът на неподчинението, духът на порочността, духът на вечно унищожение.19
6
Ако останем верни, Светият Дух ще ни дава откровения, за да ни води и напътства през целия живот.
Господ е дал обещание на всички, които се покаят и останат верни, упражнявайки дух на смирение и старание, че ще имат правото да имат напътствието на Духа Божий. Този Дух ще ги води и напътства през целия живот.20
Всеки член на Църквата е получил дара на Светия Дух чрез полагане на ръце върху главата му. Той има правото да получава откровения, които са важни и необходими за негово лично напътствие, но не за цялата Църква, а за него самия. Той има правото чрез послушанието си, чрез смирението си, да получава светлина и истина, според както ще му бъде разкрито чрез Духа на истината, и онзи, който се вслушва в този Дух и се стреми към дара на Духа в смирение и вяра, няма да бъде заблуден.21
Трябва в живота си да вървим в святост, съгласно светлината и истината, с правилното разбиране, което идва чрез дара и силата на Светия Дух, който е обещан на всички, които повярват за покаяние и получат словата на вечен живот. Ако се вслушваме в този Дух, тогава ще вървим в светлината и ще имаме общение с Бог.22
Привилегия на всеки член на Църквата е да знае истината, да говори съгласно истината, да има вдъхновението от Светия Дух, наша привилегия е лично, … да приемем светлината и да ходим в нея, и ако постоянстваме в Бога, т.е., спазваме всичките Му заповеди, тази светлина ще става все по-ярка и по-ярка докато дойде съвършеният ден на знание. (Вж. У. и З. 50:24.)23
Накрая ние се завръщаме в присъствието на Бог, нашия Отец, чрез напътствието на Светия Дух.24
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Какво ни учи историята в „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит” относно Светия Дух? Кога Духът ви е подтикнал да помогнете на някого?
-
Президент Смит споменава за „Духа Божий, говорещ на духа човешки” (точка 1). По какви начини общуването с нашите духове е различно от общуването с нашите уши или очи? Как то е по-силно?
-
Кои са някои от различията между получаването на проявление на Духа, каквото е имал Корнилий, и получаването на дара на Светия Дух? (вж. точка 2.)
-
Президент Смит учи, че кръщението е непълно без дара на Светия Дух (вж. точка 3). По какви начини животът ви би бил непълен без дара на Светия Дух?
-
Обмислете ученията на президент Смит в точка 4 относно това какво означава да имаме постоянното спътничество на Светия Дух. По какви начини сте били благославяни чрез това спътничество?
-
Какво можем да направим, за да се подготвим да получим спътничеството на Светия Дух? (За някои примери вж. точка 5.)
-
Като разглеждате точка 6, обърнете внимание на напътствието, което можем да получим чрез Светия Дух. Как родителите могат да учат децата си да разпознават и получават това напътствие?
Свързани с темата стихове:
Иоана 16:13; Деянията 19:1–6; 1 Коринтяните 12:3; 1 Нeфи 10:17–19; 2 Нефи 31:15–20; 3 Нефи 19:9; У. и З. 46:13; Символът на вярата 1:4
Помощ в преподаването
„Не се притеснявайте, ако учениците мълчат в продължение на няколко секунди, след като сте задали въпроса си. Не отговаряйте на собствените си въпроси; дайте време на учениците да помислят за отговорите си. Възможно е обаче продължителната пауза да е знак, че те не разбират въпроса и че вие трябва да го перифразирате” (Преподаването — няма по-велико призование,, 1999 г., стр. 69).