Глава 6
Значимостта на причастието
„Вземането на тези символи представлява един от най-святите и свещени обреди в Църквата”.
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
На 5 октомври 1929 г., след 19 годишна служба като апостол, старейшина Джозеф Фийлдинг Смит се изправя в Табернакъла в Солт Лейк, за да изнесе своята 39та реч на обща конференция. Той казва: „Бих желал да споделя няколко мисли във връзка с темата за причастието и по-точно по отношение на събранията, които са отделени от Църквата чрез откровение, по заповед на Господ, за вземането на тези символи, представляващи тялото и кръвта на Исус Христос”. Като въведение към тази тема, той споделя чувствата си относно причастието:
„По моя преценка, събранието за причастието е най-свещеното, най-святото от всички събрания в Църквата. Когато размишлявам за събранието на Спасителя и Неговите апостоли в онази паметна нощ, когато Той въвел причастието, когато мисля за този тържествен случай, сърцето ми е изпълнено с удивление и аз съм трогнат. Считам това за едно от най-тържествените и чудни събрания от началото на времената.
На него Спасителят ги учи за предстоящата Си жертва, която те в озадачението си не могат да разберат. Той ясно им казва за смъртта Си, че кръвта Му ще бъде пролята и това Той казва само няколко часа преди да агонизира за греховете на света. Това е много тържествено събитие, при него се въвежда причастието, а на учениците бива заповядано да се събират заедно често и да отбелязват смъртта и страданията на Исус Христос, защото жертвата Му е за изкуплението на света.
Той Се готви да поеме върху Си отговорността за плащането на дълга, дошъл на света поради падението, за да може хората да бъдат изкупени от смъртта и от ада. Той учи хората, че ще бъде вдигнат, за да може да привлече всички хора при Себе Си и всички, които се покаят и повярват в Него, спазвайки заповедите Му, не трябва да страдат, защото Той ще поеме върху Си греховете им”1.
„Това правете за Мое възпоменание” (Лука 22:19).
Учения на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Господ ни заповядва да се събираме често, за да вземаме от причастието.
Вземането на тези символи (хляба и водата) представлява един от най-светите и свещени обреди в Църквата, обред, който замества коленето и яденето на пасхалното агне, което символизира жертвата на кръста на нашия Спасител. … От времето на изхода от Египет до разпъването на нашия Изкупител, на израилтяните е заповядано да спазват Пасхата в определено време всяка година. На тържествената вечер преди Своето разпъване, Господ променя този обред и дава на негово място причастието. Заповядано ни е да се събираме често, не само веднъж в годината, и да ходим в молитвения дом и там да си спомняне за нашия Изкупител и да сключваме завет с Него като участваме често в този свят обред.2
Човек, който не присъства на събрание за причастие седмица след седмица и месец след месец и няма нещо, което да го спре да идва, не е предан на истината. Той не я обича. Ако я обичаше, щеше да присъства, за да вземе от тези символи—само малко парченце хляб, малка чашка вода. Той ще иска да го направи, за да покаже любовта си към истината и преданата си служба на Сина Божий.3
Помолени сме да отбелязваме това велико събитие (Единението на Исус Христос) и да не го забравяме никога. С тази цел се събираме веднъж в седмицата, за да вземем от тези символи, като така свидетелстваме, че си спомняме за нашия Господ, че желаем да вземем върху Си името Му и че ще спазваме заповедите Му. От нас се иска да подновяваме този завет веднъж седмично и не можем да запазим Духа Господен, ако не спазваме постоянно тази заповед. Ако обичаме Господ, ще присъстваме на тези събрания в дух на преклонение и молитва, спомняйки си за Господ и за завета, който трябва да подновяваме всяка седмица чрез това причастие, тъй като Той изисква това от нас.4
2
Вземаме от причастието, за да си припомним за Единението на Исус Христос.
Задължението на членовете на Църквата е да ходят смирено и вярно в знанието и разбирането на Единението на Исус Христос. … Имам чувството, надявам се да греша, но не мисля, че греша, че един много, много голям процент от членовете на Църквата не разбират какво означава да изядеш едно малко късче хляб и да изпиеш една малка чашка вода в памет на проливането на кръвта на нашия Спасител, Исус Христос и Неговата жертва на кръста.
Искам да обърна вниманието ви към молитвата за хляба. Ще я прочета смирено, за да разберем какво се казва в нея:
„О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях. Aмин”. (У. и З. 20:77.) …
Да ядем в Негово възпоменание. Това означава ли, че просто ще си спомняме, че преди около 2000 години зли хора са Го хванали, сложили са Го на кръста, забили са гвоздеи в ръцете и краката му и са Го оставили да умре? За мен това има много по-дълбоко значение. Да Го помним—защо е бил Той на кръста? Каква (ми) е ползата от това, че е бил на кръста? Какво страдание е трябвало да изпита на кръста, за да мога аз да бъда изкупен или освободен от греховете си?
Ами, естествено някой може да си помисли: Гвоздеи са били забити в ръцете и краката Му и е стоял там, докато е умрял. … Какво повече да е страдал? Това е нещото, което мисля повечето от нас пренебрегват. Убеден съм, че най-голямото му страдание не е поради забиването на гвоздеите в ръцете Му и в краката Му и висенето на кръста, колкото и мъчително и ужасно да е било това. Той понася един друг товар, който е много по-значим и важен. Как? Не го разбираме ясно, но идеята е ясна.5
Няма нито един от нас, който да не е направил нещо погрешно и да не е съжалявал и желал да не го е правил. Тогава сме изпитвали съжаление и сме се чувствали много, много нещастни. Някога чувствали ли сте се така? Аз да. … Но ето, Синът Божий, Който понася бремето на моите и вашите прегрешения. … Най-голямото Му мъчение не били гвоздеите в ръцете му или в краката Му, колкото и ужасно да е било това, а мъчението на ума по начин, който не рабирам напълно. Но Той понесъл бремето—нашето бреме. Аз съм прибавил малко към него; вие също. Заедно с всички останали. Той поел върху Си да заплати цената, за да може аз да избегна—за да може вие да избегнете—наказанието, при условие, че приемем Евангелието и му бъдем верни.
Ето за това се опитвам да мисля. Това е нещото, което си припомням—мъчителната агония, когато Той извиква в молитва към Отца Си да Го отмине чашата. Той не се моли просто за облекчение от забиването на гвоздеи в ръцете или краката Му, а изпитва много по-силно мъчение от това, по начин, който не разбирам.6
Невъзможно е за слабите смъртни, а ние всички сме слаби, напълно да разберат какво точно е било страданието на Сина Божий. Не можем да осъзнаем цената, която Той трябвало да заплати. Той казва на пророка Джозеф Смит:
„Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят. Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен, Което страдание накара Мен самият, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна—при все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки”. (У. и З. 19:16–19.)
Възможно е обаче да знаем и осъзнаем, че тази мъчителна агония на Неговата жертва ни е донесла най-голямата благословия, която може да ни бъде дадена. Нещо повече, ние сме способни да осъзнаем, че това изключително страдание—което било отвъд силите на смъртен човек да извърши или изтърпи—било извършено поради великата любов, която Отец и Сина изпитват към човечеството. …
… Ако оценяваме напълно многото благословии, които са наши чрез направеното за нас изкупление, няма нищо, което Господ да изиска от нас, което да не можем да извършим с грижа и желание.7
Сигурен съм, че ако си представим—както съм се опитвал много пъти—случая, когато Спасителят събира апостолите Си; ако можехме да си ги представим събрани там, тъжният Господ, скърбящ за греховете на света, скърбящ за един от апостолите Си, който щял да го предаде, и независимо от това учейки тези единадесет мъже, които Го обичат, и сключвайки завет с тях, сигурен съм, че бихме почувствали в сърцата си, че никога няма да Го изоставим. Ако можем да ги видим събрани там и да осъзнаем тежестта на бремето, понесено от нашия Господ, а след вечерята им и пеенето на химн, тяхното отиване, предаването на Господа, подиграването и оплюването Му, изоставянето Му от учениците Му в най-трудния момент на изпитанието Му—ако можехме да разберем всичко това, макар и непълно, колкото и непълно да е, сигурен съм, мои братя и сестри, че ще желаем завинаги да вървим в светлината на истината. Ако можем да видим Спасителя на човеците как страда в градината и на кръста и да осъзнаем напълно какво означава това за нас, ще имаме желанието да спазваме заповедите Му и ще обичаме Господа, нашия Бог, с цялото си сърце, с целия си ум, мощ и сила и в името на Исуса Христа ще желаем да Му служим.8
3
Наш дълг е дълбоко да обмислим завета, който сключваме, когато вземаме от причастието.
Бих искал да убедим членовете на Църквата да разбират по-ясно заветите, които сключват, когато вземат от причастието по време на нашите събрания за причастието.9
„Бих искал членовете на Църквата да разбират по-ясно заветите, които сключват, когато вземат от причастието по време на нашите събрания за причастието”.
Виждал съм как двама членове на Църквата, седящи един до друг (в събрание за причастието), започват разговор, прекъсват го по време на казването на благословията за водата или за хляба и след това продължават разговора си. … За мен това е шокиращо, а сигурен съм, че е така и за Господ.10
Наше задължение е внимателно и дълбоко да обмислим естеството на (причастните) молитви, когато чуем да се произнасят в нашите събрания. Всеки път, когато вземаме от тези символи, ние сключваме завет за четири много важни неща, а като ги вземаме, това показва, че сме напълно съгласни със задълженията, затова и те стават обвързващи за нас. Тези неща са следните:
1. Ядем във възпоменание на тялото на Исус Христос, като обещаваме, че винаги ще помним раненото Му тяло, убито на кръста.
2. Пием във възпоменание на кръвта, която е пролял за греховете на света, което изкупва прегрешението на Адам и което ни освобождава от нашите собствени грехове при условие, че наистина се покаем.
3. Сключваме завет, че ще желаем да вземем върху си името на Сина и винаги да Го помним. При спазването на този завет, ние обещаваме, че ще бъдем наречени с Неговото име и никога няма да направим нещо, което да донесе срам или порицание върху това име.
4. Сключваме завет, че ще спазваме заповедите, които Той ни е дал; не една заповед, а че ще желаем да „живее(м) чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста”. (У. и З. 84:44.)
Ако вършим тези неща, тогава ни е обещано да се радваме на постоянното напътствие на Светия Дух, а ако не вършим тези неща, няма да имаме това напътствие.11
Искам да ви задам няколко въпроса и се обръщам, разбира се, към всички членове на Църквата. Мислите ли, че ако някой дойде на събрание за причастие в дух на молитва, смирение и почит и взема от тези символи, представляващи тялото и кръвта на Исус Христос, той съзнателно ще наруши заповедите на Господа? Ако някой напълно осъзнава какво означава да взема от причастието, че сключва завет да вземе върху си името на Исус Христос и винаги да Го помни и да спазва заповедите Му и подновява този обет всяка седмица—мислите ли, че този човек ще спре да плаща десятъка си? Мислите ли, че този човек ще нарушава светостта на неделния ден или няма да спазва Словото на мъдростта? Мислите ли, че ще спре да казва молитви и не ще изпълнява задълженията си в кворума си и другите си задължения в Църквата? Струва ми се, че нарушението на тези свещени принципи и задължения е невъзможно, ако човек знае какво означава да сключва такива обети всяка седмица пред Господ и пред светиите.12
„Наше задължение е внимателно и дълбоко да обмислим естеството на (причастните) молитви, когато чуем да се произнасят в нашите събрания”.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
В „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит” президент Смит споделя мислите си за времето, когато Спасителят въвежда причастието. Защо това събитие е важно за вас?
-
Като изучавате точка 1, обмислете колко важно е посещаването на събранието за причастие всяка седмица. Как можете да се подготвите за събранието за причастие? Какво могат да правят родителите, за да помогнат на децата си да се подготвят?
-
Какво ви впечатлява в мислите на президент Смит, когато взема от причастието? (вж. точка 2.) Какво можем да правим, за да помним Спасителя и Единението Му, когато вземаме причастието?
-
Обърнете внимание на заветите, изредени в точка 3. Помислете за това какви са чувствата ви относно тези завети. Как тези завети влияят на живота ви?
Свързани с темата стихове:
Maтея 26:26–29; 1 Коринтяните 11:23–29; 3 Нефи 18:1–13; Moрмон 9:29; Moроний 4–5; У. и З. 20:75–79; 59:9–12
Помощ в преподаването
„Възложете на участници да прочетат избрани въпроси в края на главата (поотделно или на малки групи). Помолете ги да търсят в главата учения, свързани с въпросите. После ги помолете да споделят своите мисли и прозрения с останалите от групата” (от стр. vii в тази книга).