Глава 9
Свидетели за Книгата на Мормон
„Струва ми се, че никой член на тази Църква никога няма да почувства удовлетворение, докато не започне да чете Книгата на Мормон отново и отново и грижливо я обмисля, та да може да даде свидетелство, че това във всяко отношение е летопис, вдъхновен от Всемогъщия, и че историята в него е истинна”.
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
Президент Джозеф Фийлдинг Смит служи като Църковен историк и архивар от март 1921 г. до февруари 1970 г. В тази си позиция той спомага за осигуряването на оригинални документи от историческо значение за Църквата. Един от тези документи е ръкописното свидетелство, подписано от Дейвид Уитмър, един от тримата специални свидетели за Книгата на Мормон. Президент Смит също така има привилегията да се докосне до ръкописното свидетелство на Оливър Каудъри, още един от тримата свидетели за Книгата на Мормон. След като преписва ръчно тези документи, президент Смит ги прочита на поне две публични изяви—веднъж през март 1939 г. и отново на общата конференция на Църквата през октомври 1956 г.
Въпреки че президент Смит е почувствал, че тези писмени свидетелства са достатъчно важни, за да бъдат споделяни, той говори по-често за едно друго свидетелство за Книгата на Мормон: неговото собствено, което получава доста преди да започне да работи в офиса на Църковния историк. Той казва: „Започнах да чета Книгата на Мормон преди да навърша възрастта за дякон, и оттогава продължавам да я чета, като знам, че тя е истинна”.1 „Чел съм я много, много пъти”, казва той на светиите от последните дни. „Не съм я чел достатъчно. Тя съдържа истини, които които тепърва ще търся и намеря, защото не съм я усвоил напълно, но знам, че е истинна”.2
При споделянето на тези свидетелства за Книгата на Мормон, целта на президент Смит е да насърчи другите да получат собствено свидетелство. Той заявява: „Свидетелствам ви, че Господ ми е изявил съвсем ясно чрез откровение, което съм получил, и мнозина от вас, които сте тук, могат да свидетелстват, че тези неща са истинни и че всеки искрен човек, който се старае да я чете с дух на молитва и желание, има привилегията да знае дали книгата е истинна или не; той ще получи това свидетелство съгласно обещанието, направено от Мороний, който запечата летописа, за да се появи този летопис в диспенсацията на пълнотата на времената”.3
Учения на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Книгата на Мормон е свещен летопис, който съдържа вечното Евангелие и дава свидетелство за Исус Христос.
Книгата на Мормон е свещената история на древните обитатели на американския континент и съдържа пророкуванията на пророците им, заповедите на Господ към тях и историята и съдбата на тези древни народи. Това е един американски том Писания и е също толкова свещен и вдъхновен като Библията, която съдържа свещените летописи на юдеите от източното полукълбо.4
Нефитските пророци се стремят искрено и с молитва техните писания да бъдат запазени, за да излязат и заговорят като от мъртвите, да свидетелстват на остатъка от потомците на Лехий и също на юдеите и езичниците, че Бог им е разкрил пълнотата на Евангелието. Тяхното силно желание е било в тези последни дни хората да бъдат доведени до покаяние и вяра в Бог чрез даденото преди много векове свидетелство на тези нефитски пророци. Всъщност ние научаваме от Книгата на Мормон, че това е основната цел на Книгата на Мормон, както е споменато на много места в нея. …
… Господ показва много ясно на нефитските пророци, че тяхната история и пророчества ще бъдат запазени, за да излязат в последните дни като свидетел за Исус Христос и за да установят Евангелието Му сред хората. Нефи пророкува на езичниците и на юдеите днес и им оставя свидетелството си по много категоричен и убедителен начин. (2 Нефи 33.) Мороний прави същото. (Moроний 10:24–34.)5
Нефи, един от най-ранните пророци на юдейската колония, предсказва близо шестотин години преди Христа, че когато летописите, съдържащи историята на неговия народ, бъдат разкрити от пръстта, това ще стане в ден, когато хората ще „отричат силата Божия, на Светия Израилев” и ще казват: „В нас вслушайте се и чуйте нашите учения; защото днес няма повече Бог, тъй като Господът и Изкупителят е изпълнил делото Си и е предал властта Си на човеците”. (2 Нефи 28:5.) И отново, мнозина сред тях ще казват, когато им се представи новия том Писание, съдържащо историята на хората на този свят на запад: „Библия! Библия! Ние имаме Библия и не може да има друга Библия”. (2 Нефи 29:3.)
… Този нов том свято Писание е трябвало да бъде свидетелство не само за Христа и да съдържа вечното Евангелие, но и да бъде свидетел за юдейските писания—Библията; и тези два летописа—съгласно пророкуването на Нефи, летописите на баща му и летописите на Йосиф, синът на Израил—щели да станат едно и да свидетелстват за вечното Евангелие (вж. 2 Нефи 3:11–13; 29:10–14). Днес тези летописи са точно такива свидетели, които свидетелстват за истинността на проклятието върху всички, които отрекат ученията им.6
Знам, че Джозеф Смит преведе Книгата на Мормон чрез дара и силата Божии и че тя се е явила „за убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос, Вечният Бог, Който Се показва на всички народи”. (Заглавна страница на Книгата на Мормон.)7
2
Съгласно закона за свидетелите, Господ е призовал специални свидетели, които да свидетелстват за Книгата на Мормон.
Има ясно упоменат закон в Писанията, който направлява свидетелството и определянето на свидетели. Господ винаги е следвал този закон при даване на ново откровение на хората.8
През всички векове този закон (законът за свидетелите) е бил постоянен и неотклонен. Ако имахме съвършени летописи за всички времена, щяхме да открием, че всеки път когато Господ установява диспенсация, има повече от един свидетел да свидетелства за Него. Пишейки до коринтяните, Павел казва: „От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа”. (2 Коринтяните 13:1.)9
Относно явяването на Книгата на Мормон, Господ е казал, че Той ще избере свидетелите. Той казва, че трябва да има трима специални свидетели, които да свидетелстват пред света:
„И никой друг няма да я види, с изключение на няколко, според волята Божия, за да свидетелстват на чедата човешки за Неговото слово; защото Господ Бог е казал, че словата на верните ще заговорят като че ли от мъртвите.
Затова Господ Бог ще продължи да известява словата Си от книгата; и Той ще потвърди словото Си чрез устата на толкова свидетели, колкото Му бъде угодно; и горко на оногова, който отрича словото Божие!” (2 Нефи 27:13–14.)10
Тримата мъже, които са призовани да служат като специални очевидци за явяването на Книгата на Мормон чрез силата Божия са Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и Мартин Харис. … Те са свързани с Джозеф Смит при установяването на това чудно дело в тази диспенсация. …
Според тяхното свидетелство те са били посетени от ангел, дошъл от присъствието Господне, който им е показал златния летопис, от който Книгата на Мормон е преведена, и той им е дал инструкции. Те виждат текста по плочите, когато листите са прелистени един по един пред тях и чуват гласа Божий, който заявява от небесата, че преводът е напрвен чрез дарбата и силата Божии и им заповядва да свидетелстват за това пред света. Въпреки трудностите, преследването и всички повратности на живота, тези трима свидетели завинаги остават верни на своето свидетелство, че са видели плочите в присъствието на ангел и са чули гласа Божий да им говори от небесата.
Има и осем други очевидци, които също виждат плочите, докосват ги, разглеждат внимателно напсисаното по тях, когато Джозеф Смит им ги показва. Тяхното свидетелство също е дадено на света и го има във всеки екземпляр на Книгата на Мормон. Всичките тези осем мъже остават верни на свидетелството си до своята смърт.
Тези дванадесет очевидци (включително Джозеф Смит), четирима от които виждат ангели и имат небесни видения, и осмина, които виждат летописа, показан им от Джозеф Смит, са хората, които Господ изглежда е сметнал за необходимо да видят плочите с цел установяване на истинността на Книгата на Мормон, както е обещал на Нефи, че ще направи. „И горко на оногова, който отрича словото Божие!” Свидетелствата на тези мъже напълно задоволява закона.11
Джозеф Смит … е сам по време на първото видение, сам, когато Мороний го посещава, сам, когато получава плочите, но след това не е сам. Господ призовава други свидетели. Баба Смит (майката на Джозеф Смит, Луси Мак Смит) в историята си казва, че пророкът се прибрал вкъщи плачейки от радост след като свидетелите виждат плочите под напътствието на един ангел Господен, защото казва: „Теглото се махна и вече не съм сам”.12
3
Тримата свидетели остават верни на свидетелствата си за Книгата на Мормон.
И тримата (специални) свидетели се отклоняват и напускат Църквата. Оливър Каудъри и Мартин Харис се връщат смирено, желаейки да бъдат членове на Църквата и двамата умират като пълноправни членове. Дейвид Уитмър остава извън Църквата, но и тримата остават верни на свидетелството, което са дали на света, напсано във всеки екземпляр на Книгата на Мормон.13
Това е едно свидетелство на Дейвид Уитмър, дадено в Ричмънд, Mисури на 19 март 1881 г.—преписано от оригиналния документ, публикуван в ричмъндския вестник Conservator на тази дата.
„Нека бъде известно на всички народи, племена, езици и люде, до които ще дойде този текст—
Джон Мърфи от Поло (окръг Калдуел), Мисури, твърди, че аз, в разговор с него миналото лято, съм отрекъл свидетелството си като един от тримата свидетели за Книгата на Мормон—
с тази цел, за да може той да ме разбере сега, ако не го е направил преди, а също и за да може светът да знае истината, бих желал сега, в залеза на живота си и в страх от Господа, веднъж завинаги да направя следното публично изявление:
Аз никога и по никое време не съм отричал това свидетелство или която и да е част от него, което свидетелство от толкова време вече е публикувано в тази книга, като аз съм един от тримата свидетели за нея.
Хората, които ме познават най-добре, знаят, че аз винаги съм се придържал към това свидетелство—и за да не може никой да бъде подведен или да се усъмни в настоящата ми позиция, сега аз отново потвърждавам истиността на моите заявления, направени и публикувани тогава”.14
Сега нека спомена нещо за Мартин Харис. … Макар и да продължава да е верен на свидетелството си за Книгата на Мормон, той дълги години е отрицателно настроен към Църквата. Но известно време след като светиите пристигат в Юта, някои от нашите добри братя го търсят, намират и му помагат да се завърне. Той дойде тук (в Юта), бе повторно кръстен и живя тук дълги години, давайки потвърждение за свидетелството си из поселенията. Той почина тук и бе погребан (в Кларкстън, Юта).
Сега нека кажа за Оливър Каудъри. Какво да кажа за Оливър Каудъри, най-изявеният от тримата, който е бил с Джозеф Смит толкова много пъти при явяването на ангели и възстановяването на ключове? Какво да кажа за него? Той напуснал Църквата и се огорчил изключително много, но никога не се отрекъл от свидетелството си. Някои хора са казвали, че го е направил, но не е така. Останал завинаги верен на това свидетелство. …
… След като светиите били изгонени от Наву и пътували из равнините и всичко изглеждало най-мрачно (Сидни Ригдън казва, че те са тръгнали към собственото си унищожение и няма надежда за тях, а вестниците твърдят, че те не биха могли да оцелеят!) при тези условия, Оливър Каудъри … поискал да бъде приет отново в Църквата. … Той бил приет и се готвел за заминаване на мисия до Великобритания, когато се разболял и починал. Той починал в дома на Дейвид Уитмър, давайки свидетелство за истината.15
4
Всеки член на Църквата може да бъде свидетел за Книгата на Мормон.
Това не са всички свидетели, които могат да говорят за божествената мисия на Джозеф Смит или за истинността на Книгата на Мормон. В Книгата на Мормон е обещано, че всички, които пожелаят да разберат дали тя е истинна и съдържа словото Господне, могат да узнаят, ако попитат с искрено сърце и истинско намерение, с вяра в Христа, защото Той ще им разкрие това чрез силата на Светия Дух (вж. Moроний 10:3–5). Има стотици хиляди, които са изпитали това обещание и могат искрено да кажат, че са получили това познание.16
Аз съм толкова твърдо убеден, че Книгата на Мормон, която съм чел, е словото Господне и е разкрита както Джозеф Смит е заявил, че е разкрита, колкото съм сигурен, че стоя тук и гледам лицата ви. Всяка душа по лицето на земята, която има достатъчно разум да разбере, може да узнае тази истина. Но как? Достатъчно е да се спази формулата, дадена от самият Господ, когато е заявил на юдеите, че онези, които вършат волята на Отца, ще узнаят за учението, дали е от Бог или от себе си говори (вж. Иоана 7:17). Свидетелството ми пред света е следното: тази книга е истинна. …
Знам, че свидетелството на тези (трима) очевидци, записано във всеки един екземпляр на Книгата на Мормон, е истинно, че те са стоели в присъствието на ангел Божий, който им е заявил, че летописът е преведен правилно, знам, че Бог им е говорил от небесата, призовавайки ги да свидетелстват за този факт, и че няма нито една душа, която да не може да получи това свидетелство, ако пожелае да го получи, като чете книгата с молитва и вярност, с желанието да узнае истината според както Мороний е заявил чрез откровение. Този човек ще узнае истината относно възстановяването на това Писание, дадено на древните обитатели на този континент.17
Струва ми се, че никой член на тази Църква никога няма да почувства удовлетворение, докато не започне да чете Книгата на Мормон отново и отново и грижливо я обмисля, та да може да даде свидетелство, че това във всяко отношение е летопис, вдъхновен от Всемогъщия, и че историята в него е истинна. …
… Никой член на тази Църква, който не е прочел сериозно и внимателно Книгата на Мормон, не може да бъде одобрен в присъствието Божие.18
Когато четете Книгата на Мормон, вие знаете, че четете истината. Защо? Защото Бог е упътил хора да записват събитията, които се случвали, и им дал мъдростта и вдъхновението да го направят. Този летопис е написан от хора, които вярват в Бог. Тези летописи никога не са попадали в ръцете на вероотстъпници, а историците са писали и говорили според както са били подтикнати от Светия Дух и знаем, че написаното от тях е истина, защото Господ е сложил своя печат на одобрение върху него (вж. У. и З. 17:6).19
5
Като продължаваме да четем Книгата на Мормон искрено и с молитва, тя ни става все по-скъпа.
Всички, които искрено четат Книгата на Мормон, са били впечатлени от вдъхновеното съдържание на страниците й. … Вдъхновение и чувството за спокойна радост и удовлетворение съпътстват искреното придружено от молитва четене на тази книга.20
Като чета (Книгата на Мормон) се впечатлявам все повече от нейната святост, от нейното послание, което съдържа защита на мисията на Господ Исус Христос и Евангелието, възстановено в диспенсацията на пълнотата на времената за спасението на душите. Този летопис ми става все по-скъп с всеки изминал ден като виждам продължаващото изпълнение на пророчествата, изречени от тези пророци, които сега говорят като че от мъртвите и от прахта към народите по земята, призовавайки ги към покаяние и да повярват в Христа.21
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Президент Смит казва, че не е чел Книгата на Мормон достатъчно (вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”). Какво можем да научим от това?
-
В тази глава точка 1 включва някои от ученията на президент Смит за целите на Книгата на Мормон. Как тези цели са изпълнени във вашия живот?
-
Въпреки че Оливър Каудъри, Мартин Харис и Дейвид Уитмър напуснали Църквата, нито един от тях не отрекъл свидетелството си за Книгата на Мормон (вж. точки 2 и 3). Защо този факт е важен, когато мислим за свидетелствата им?
-
Президент Смит казва, че всички хора могат да бъдат свидетели за Книгата на Мормон (вж. точка 4). Как сте получили свидетелство за книгата? Какво бихте могли да направите, за да споделяте това свидетелство?
-
Президент Смит казва за Книгата на Мормон: „Този летопис ми става все по-скъп с всеки изминал ден” (точка 5). По какъв начин това е валидно и за вас? Какво би могъл да направи човек, за да укрепи свидетелството си за Книгата на Мормон?
Свързани с темата стихове:
1 Нефи 6:3–5; 2 Нефи 29:7–8; Яков 4:1–4; Eнос 1:13; У. и З. 20:8–12
Помощ в преподаването
„Свидетелствайте всеки път, когато Духът ви подтикне да го направите, а не само в края на всеки урок. Давайте възможност на тези, на които преподавате, да дадат своите свидетелства” (Преподаването — няма по-велико призование, (1999 г.), стр. 45).