Глава 13

Кръщение

„Кръщението е буквално … преминаване или възкресение от един живот в друг—от живот на грях в духовен живот”.

ИзИз живота на Джозеф Фийлдинг Смит

През април 1951 г. на общата конференция президент Джозеф Фийлдинг Смит говори за преживяването си преди 67 години, когато той е кръстен на 8-годишна възраст. В деня на кръщението си, казва той, се чувства „застанал чист пред Господа”. Но той научава, че трябва да полага усилия през целия си живот, за да опази себе си в това състояние. Той си спомня: „Имах сестра, която бе много мила, каквито са всички мои сестри, която ми казваше, че е необходимо да опазя себе си неопетнен от света. Нейните учения в деня на кръщението ми останаха в моята памет през целия ми живот”.¹

Верен на ученията на сестра си, президент Смит насърчава членовете на Църквата да спазват кръщелния си завет—да останат „в духовния живот”, който са получили, когато са се кръстили.² Той заявява:

„Няма по-важен съвет, който да може да се даде на който и да е член на Църквата от този да спазва заповедите след кръщението си. Господ ни предлага спасение при условие, че се покайваме и сме верни на законите Му”.³

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Кръщението чрез пълно потапяне е по подобие на раждането, смъртта и възкресението.

Кръщението, третият принцип и първият обред на Евангелието, е изключително важно за спасението и възвисяването в царството Божие. Кръщението е, първо, средството, чрез което покаялият се човек получава опрощение на греховете. Второ, то е портата към царството Божие. Господ, когато говори с Никодим, ни казва това в Иoана 3:1–11. …

… Кръщението се извършва чрез пълно потапяне във вода. … Кръщението не може да се извърши по никакъв друг начин, освен чрез потапянето на цялото тяло във вода, поради следните причини:

(1) То е по подобие на смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос и на всички други, които са били възкресени.

(2) Кръщението е също раждане и наподобява раждането на дете на този свят.

(3) Кръщението е буквално едно преминаване или възкресение от един живот в друг—от живот на грях в духовен живот, а също е символ на възкресението.

Искам да говоря за втората причина: Кръщението е също раждане и наподобява раждането на дете на този свят. … В Moисей 6:58–60 четем:

„Ето защо Аз ти давам заповед свободно да обучаваш децата си на тези неща, казвайки, че:

Падението идва по причина на прегрешение, което падение носи смърт; и тъй както бяхте родени на света чрез вода и кръв, и духа, който Аз съм създал, и тъй от пръстта станахте жива душа, тъкмо тъй трябва да бъдете родени отново в небесното царство от вода и от Духа, и да бъдете очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на Моя Единороден, за да можете да бъдете осветени от всеки грях и да се радвате на словата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава;

защото чрез водата спазвате заповедта, чрез Духа сте оправдани и чрез кръвта сте осветени”. …

… Всяко дете, което дойде на този свят, е носено в утробата във вода, родено във вода и от кръв и от духа. Когато се родим в царството Божие, трябва да се родим по същия начин: чрез кръщение родени във вода; чрез проливането на кръвта на Христос пречистени и осветени; и оправдани чрез Духа Божий, защото кръщението не е пълно без кръщението от Светия Дух. Виждате аналогията между раждането на света и раждането в царството Божие. …

И по третата причина: Кръщението е буквално едно преминаване или възкресение от един живот в друг от живот на грях в духовен живот, а също и символ на възкресението. …

… Всички мъже и жени … се нуждаят от покаяние. … Tе са в духовна смърт. Как биха могли да се върнат обратно? Като бъдат погребани във водата. Те са мъртви и са погребани във водата и излизат във възкресението на духа отново в духовния живот. Ето това е кръщението.⁴

Тази картина изобразява кръщението на един мъж в река Днепър, близо до Киев, Украйна.

Малките деца, които не са навършили възрастта на отговорност, нямат нужда от кръщение, защото са изкупени чрез Единението на Исус Христос.

Знам, че малките деца, които не са стигнали възрастта на отговорност и следователно нямат грях … са изкупени чрез кръвта на Христа и е сериозна подигравка да се твърди, че те се нуждаят от кръщение, отричайки така справедливостта и милостта Божии (вж. Moроний 8:20–23).⁵

В 29-и раздел на Учение и Завети Господ казва това (стихове 46–47):

„Но ето, Аз ви казвам, че малките деца са изкупени от основаването на света чрез Моя Единороден;

затова те не могат да грешат, защото не е дадена сила на Сатана да изкушава малките деца, докато те не станат отговорни пред Мен”.

Това звучи добре. „Малките деца са изкупени от основаването на света”. Какво има предвид Той с това? Това означава, че преди основаването на тази земя е бил подготвен този план на изкупление, планът на спасение, който се очаква ние да спазваме в този смъртен живот и Бог, знаейки края от началото, е осигурил изкуплението на малките деца чрез единението на Исус Христос. …

… Когато погледнете лицето на едно малко бебе и то ви погледне и ви се усмихне, можете ли да си представите, че това малко дете е опетнено от какъвто и да е вид грях, който да го лиши от присъствието на Бог, ако то умре? …

Спомням си, когато бях на мисионерското поле в Англия, там имаше едно американско семейство. … Когато (съпругът) чу старейшините да проповядват на улиците, той ги покани в дома си, защото му бяха сънародници. Той не се интересуваше от Евангелието, интересуваше се от тях, защото и те бяха от САЩ. На мен ми се случи да служа точно там. Не бях първият, който му проповядваше, но по-късно бях поканен в дома му. …

Мислехме, че ще отидем в дома му и ще говорим за бейзбол и американски футбол и други неща и да сравняваме нещата в САЩ с тези във Великобритания—нещата, от които той се интересуваше. Точно това и направихме и в началото той не спомена и дума за религия. Отидохме там още няколко пъти и той мислеше, че сме много добри събратя, защото не се опитвахме да му натрапим религията си. Но след известно време те започнаха да ни задават въпроси—знаехмe, че ще го направят—и една вечер както седяхме в дома им, съпругата на този човек се обърна към мен и каза: „Старейшина Смит, искам да те питам нещо”. Преди да успее да зададе въпроса си, тя започна да плаче. Не знаех за какво става въпрос. Тя плака и когато се успокои достатъчно, че да може да зададе въпроса, тя ми разказа следната история:

Когато дошли в Англия, те имали нещастието да загубят малко бебе. … Tе отишли при свещеника (на църквата, която посещавали) и помолили бебето им да има християнско погребение. … Свещеникът им казал: „Не можем да направим християнско погребение на бебето ви, защото то не е кръстено. Бебето ви е загубено”. Много груб начин да се каже това, но точно така тя ни разказа историята, а сърцето на тази жена от две-три години вече е било раздирано от болка. Затова тя ме попита: „Бебето ми загубено ли е? Никога ли няма да го видя отново?” Обърнах се към нея и й прочетох от Книгата на Мормон думите на Мормон към сина му Мороний (вж. Moроний 8). Казах: „Бебето ви не е загубено. Никое бебе не е загубено. Всяко бебе, когато умре, е спасено в царството Божие”.

… „И аз съзрях също, че всички деца, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност, са спасени в селестиалното царство на небесата”. (У. и З. 137:10.) Господ казва това на пророка Джозеф Смит в откровение или видение, което той има в храма Къртланд. Това не звучи ли добре? Не е ли справедливо? Не е ли правилно? … (Едно бебе) не е отговорно за първоначалния грях, нито е отговорно за какъвто и да е грях и според милостта Божия то е изкупено.

А какво е положението с вас и мен? Ето ни, способни да разбираме, а Господ казва: „Не съм ли заповядал Аз да се покае всеки, който има знание?” (У. и З. 29:49.) Заповядано ни е да се покаем, заповядано ни е да се кръстим, заповядано ни е греховете ни да бъдат отмити във водите на кръщението, защото сме способни да разбираме и всички ние сме прегрешили. Но нито аз, нито вие сте кръстени поради нещо, което Адам е направил. Аз съм кръстен, за да мога да бъда пречистен от това, което аз самият съм сторил, същото е и при вас, а също и за да мога да вляза в царството Божие.

… Господ е помислил за онези, които са без закон, а малките деца не са подчинени на закона за покаянието. Как бихте могли да научите едно малко дете да се покае? То няма за какво да се покайва.

Господ е постановил—и това е по Негова преценка—възрастта на отговорност да е на осем години. След като навършим осем години, се предполага, че имаме достатъчно знание, че да можем да бъдем кръстени. Господ се грижи за онези, които са под тази възраст.⁶

Всеки човек, кръстен в Църквата, е сключил завет с Господ.

Всеки човек като влезе във водите на кръщението, сключва завет.

„И отново, като заповед за църквата относно начина на кръщаване: Всички онези, които се смирят пред Бога и пожелаят да бъдат кръстени, и дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, и засвидетелстват пред църквата, че искрено са се покаяли за всички свои грехове, и искат да вземат върху си името на Исус Христос, решени да му служат до края, и наистина изявят чрез делата си, че са получили от Христовия Дух за опрощение на греховете си, ще бъдат приети чрез кръщение в Неговата църква”. (У. и З. 20:37.)⁷

„Всеки човек, кръстен в Църквата, е сключил завет с Господ да спазва Неговите заповеди”.

Ще прочета от раздел 59 на Учение и Завети.

„Затова, Аз им давам (имайки предвид членовете на Църквата) заповед, като казвам тъй: Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш.

Възлюби ближния си като себе си. Не кради; не прелюбодействай; не убивай, не върши нищо подобно на това.

Благодари на Господа, твоя Бог, за всички неща”. (У. и З. 59:5–7.)

Всеки човек, който се е кръстил в тази Църква, е сключил завет с Господ да спазва заповедите Му, а в тази заповед, повторена в диспенсацията, в която живеем, ни е казано, че трябва да служим на Господ с цялото си сърце и с целия си разум и с цялата сила, която имаме и то в името на Исус Христос. Всичко, което вършим, трябва да бъде направено в името на Исус Христос.

Във водите на кръщението сме сключили завет да спазваме тези заповеди, да служим на Господа, да спазваме тази първа и най-велика от всички заповеди и да обичаме Господа, нашия Бог; да спазваме следващата велика заповед—да обичаме ближния си като себе си; и с цялата сила, която имаме, с цялото си сърце, да Му докажем, че ще живеем „чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста” (У. и З. 84:44), че ще сме послушни и смирени, старателни в Негова служба, желаещи да се подчиняваме, да се вслушваме в съветите на хората, които председателстват над нас и да вършим всички неща с очи отправени единствено към волята Божия.

Не трябва да забравяме тези неща, защото тази заповед е обвързваща за нас като членове на Църквата.⁸

За да получим пълните благословии на Евангелието, ние трябва да продължим да бъдем смирени, каещи се и послушни след кръщението ни.

Една от великите цели на истинската Църква е да учи хората какво да правят след кръщението, за да получат пълните благословии на Евангелието.⁹

Всяка душа, която се е кръстила, наистина се е кръстила, се е смирила, сърцето й е съкрушено, духът е разкаян, сключила е завет с Бог да спазва заповедите Му и е изоставила греховете си. След като този човек влезе в Църквата, той има ли привилегията да греши, след като вече е влязъл? Не може ли да се поотпусне? Не може ли да се занимава с някои неща, за които Господ е казал, че трябва да избягваме? Не. Както преди, така и след кръщението, е важно човек да има каещ се дух и съкрушено сърце.¹⁰

Слушал съм някои от нашите млади мъже, а също и не толкова младите, да говорят за кръщението. Те казват, че не знаят защо човек не трябва да се кръщава всеки път като извърши грях, щом като кръщението е за опрощение на греховете. Виждате ли причината? Ако човек греши и остане в духовния живот, той е жив, той може да се покае и да му бъде простено. Не е необходимо той да се кръсти, за да се върне там, където вече е.¹¹

Кой измежду светиите от последните дни се стреми към място в телестиалното царство? Кой измежду светиите от последните дни се стреми към място в терестриалното царство? Не трябва да искаме да имаме нищо общо с тези царства, не това е нашата цел и не би трябвало да бъде—човек да се кръсти в Църквата и да живее така, че да не намери място в селестиалното царство на Бог, защото самото кръщение е пътят към това царство. Кръщението е с двустранно естество, основно е за опрощение на греховете и след това за влизане в царството Божие, не в телестиалното царство, нито в терестриалното царство, а за влизане в селестиалното царство, където живее Бог. Ето за това е кръщението; ето за това е дара на Светия Дух чрез полагане на ръце—да ни подготви да можем чрез послушание да продължаваме все напред, спазвайки заповедите Господни, докато получим пълнотата на селестиалното царство.¹²

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Докато четете спомените на президент Смит в „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”, помислете си за своето кръщение. Как разбирането ви за кръщението е нарастнало досега? Как можем да помогнем на членове на семейството и приятели, които се подготвят да бъдат кръстени?
Какви неща научавате за кръщението от ученията на президент Смит в точка 1? Как ученията му за символиката на кръщението увеличават нашето разбиране на кръщелния завет?
Какво ни учи историята в точка 2 за любовта на Небесния Отец към Неговите деца? Помислете си за хора, които биха могли да имат полза да разберат за учението в тази история.
Помислете за своите усилия да спазвате кръщелния си завет (вж. точка 3). Как този завет влияе на взаимоотношенията ви с членовете на вашето семейство и с околните?
Помислете за думите на президент Смит в началото на точка 4. Какво според вас би трябвало да се преподава на хората след като са кръстени? Как можем да си помогнем едни на други да спазваме своя кръщелен завет?

Свързани с темата стихове:

Maтея 3:13–17; 2 Нeфи 31:5–13; Moсия 18:8–13; 3 Нефи 11:31–39; У. и З. 68:25–27; Символът на вярата 1:4

Помощ в преподаването

„Можете да помогнете на тези, на които преподавате, да се почувстват по-уверени относно способността си да участват в дискусията, ако отвърнете положително на всеки искрено направен коментар. Например, можете да кажете, „Благодаря ти за отговора. Това беше много задълбочено” … или „Това беше добър пример” или „Оценявам високо всичко, което казахте днес” (Преподаването — няма по-велико призование, (1999 г.), стр. 64).