Глава 21

Провъзгласяване на Евангелието по света

„Опитали сме плодовете на Евангелието и знаем, че те са добри, и желаем всички човеци да получат същите благословии и същия дух, излети толкова изобилно върху ни”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Джозеф Фийлдинг Смит и съпругата му Луи не са изненадани, когато получават писмо, подписано от президент Лоренцо Сноу, призоваващо Джозеф да служи пълновременна мисия. В тези ранни дни на Църквата женените мъже често служели извън дома. Така че, когато това писмо пристига на 17 март 1899 г., около месец преди първата годишнина от сватбата им, Джозеф и Луи приемат възможността с вяра и кураж, примесени с тъга при мисълта, че ще бъдат разделени две години.

Старейшина Смит служи в Англия, на около 7 600 км от дома си. Той и Луи си изпращат писма често—писма, изпълнени с изрази на любов и свидетелство. В едно от първите писма на старейшина Смит до Луи той пише: „Знам, че делото, което съм призован да върша, е делото Божие, иначе не бих седял тук и минута, дори не бих напуснал дома си. Но знам, че щастието ни зависи от моята вярност, докато съм тук. Трябва да желая да върша всичко това поради обичта към човечеството, щом Спасителят ни можа да страда толкова много за нас. … Аз съм в ръцете на Небесния ни Отец и Той ще се грижи за мен и ще ме пази, ако върша волята Му. И Той ще бъде с теб, докато ме няма, за да се грижи за теб и да те защитава във всичко”.¹

Старейшина Смит и колегите му мисионери са отдадени служители на Господ. В едно писмо до Луи той споменава, че всеки месец той и другите мисионери раздават около 10 000 тракта (брошури) и посещават около 4000 домове. Въпреки това, той приключва този си отчет с отрезвяващото наблюдение: „Но не мисля, че повече от един тракт на всеки сто бива прочетен”.² По време на службата на старейшина Смит в Англия много малко от хората там приемат посланието на възстановеното Евангелие. По време на двете години служба „той не обърна и един човек във вярата, нито имаше възможността да извърши и едно кръщение, само потвърди един новопокръстил се човек”.³ Без да вижда резултатите от усилията си, той намира утеха в знанието, че върши Господната воля и че помага на хората да се подготвят да приемат Евангелието по-нататък през живота си.

За около две седмици по време на мисията си старейшина Смит е в болница заедно с още четирима други мисионери. Петимата старейшини са били контактни за варицела, затова били поставени под карантина, за да се предотврати разпространяването на болестта. Въпреки че старейшина Смит говори за престоя си като за „затворничество”, той и колегите му се възползват максимално от него. Те дори споделят Евангелието с персонала в болницата. В края на престоя си там, старейшина Смит пише следното в дневника си: „Сприятелихме се с медицинските сестри и останалите хора, които ни посещаваха по време на затворничеството ни. Много пъти имахме разговори с тях за Евангелието, също им оставихме книги за четене. Когато напуснахме болницата, изпяхме един-два химна, което освен друго впечатли слушащите, защото ги оставихме със сълзи в очите. Мисля че направихме добро впечатление в болницата, особено на медицинските сестри, които признават, че не сме такива хора, каквито преди си мислели, че сме, и сега вече по всяко време ще ни защитават”.⁴

Старейшина Смит приключва мисията си през юни 1901 г. Седемдесет години по-късно той се връща в Англия като президент на Църквата, за да председателства на една областна конференция. Към този момент семената, които той и другите са посяли, вече са покълнали и разцъфтяли. Той се радва да види толкова много британски светии да идват на събранията.⁵ Той казва: „Няколко кола на Сион, един осветен на Господа храм, значителен брой сгради на райони и колове и доста успешна мисионерска работа—всичко това свидетелства за факта, че Църквата добива зрялост във Великобритания”. И той казва, че този напредък във Великобритания е показателен за това какво ще се случи по целия свят. Той заявява, че Евангелието е за всички хора и че „Църквата ще бъде установена навсякъде, сред всички народи, дори до краищата на земята, преди второто пришествие на Сина човешки”.⁶

"Smith, Joseph Fielding, 1876-1972." — Старейшина Джозеф Фийлдинг Смит през 1910 г., малко след като е ръкоположен за апостол.

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Само ние имаме пълнотата на възстановеното Евангелие и желaем всички хора да получат същата благословия.

С безкрайната Си мъдрост и с цел да изпълни заветите и обещанията, дадени на древните пророци, Господ е възстановил в тези последни дни пълнотата на вечното Си Евангелие. Това Евангелие е планът на спасението. То бе постановено и установено в съветите на вечността преди създаването на тази земя и бе разкрито наново в днешно време за спасението и благославянето на всички деца на нашия Отец, навсякъде. …

Почти шестстотин години преди Христа—т.е. преди Неговото идване—великият пророк Нефи казва на народа си: „… има един Бог и един Пастир над цялата земя.

И идва времето, когато Той ще се яви на всички народи. …” (1 Не. 13:41–42.)

Този обещан ден наближава. Това е времето, определено за проповядването на Евангелието по целия свят и за изграждането на Господното царство сред всеки народ. Има добри и праведни хора във всички народи, които биха откликнали на истината, които ще дойдат в Църквата и ще станат светлина, водеща собствените им народи. …

… Евангелието е за всички хора и Господ очаква онези, които го приемат, да живеят съгласно истините му и да ги предлагат на хората от техния народ и на техния език.

И сега, в дух на любов и братство, приканваме всички хора навсякъде да се вслушат в словата на вечен живот, разкрити днес чрез пророка Джозеф Смит и неговите съмишленици.

Приканваме другите деца на нашия Отец: „елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие”. (Moроний 10:32.)

Приканваме ги да повярват в Христа и Неговото Евангелие, да дойдат в Църквата Му и да се присъединят към светиите Му.

Опитали сме плодовете на Евангелието и знаем, че те са добри, и желаем всички човеци да получат същите благословии и същия дух, излети толкова изобилно върху ни.⁷

Знам, че има добри и набожни хора сред всички секти, групи и деноминации и всички те ще бъдат благословени и възнаградени за всичкото добро, което вършат. Но остава фактът, че само ние имаме пълнотата на тези закони и обреди, които подготвят хората за пълнотата на наградите в обиталищата небесни. И така ние казваме на добрите и благородните, на праведните и набожните хора навсякъде: Запазете всичко добро, което имате, придържайте се към всеки верен принцип, който сега е ваш, но елате и вкусете от допълнителната светлина и познание, които този Бог, Който е същия вчера, днес и навеки, отново излива върху народа Си.⁸

Моля се Господните цели на земята в и извън Църквата бързо да се осъществят; Господ да благослови верните Си светии и сърцата на хората, които търсят истината и чиито сърца са праведни пред Господа, да станат сънаследници с нас на пълнотата на благословиите на възстановеното Евангелие.⁹

Всички членове на Църквата имат отговорността да използват силата, енергията, средствата и влиянието си за проповядване на Евангелието.

Ние сме чували, че всички сме мисионери. … Всички сме отделени, но не чрез полагане на ръце, не сме получили специално призование, не сме избрани за мисионерска служба, но като членове на Църквата, ние ставаме мисионери, тъй като сме обещали да помагаме за напредъка на Евангелието на Исус Христос. Това влиза в отговорностите на всеки член на Църквата.¹⁰

Със сърце, изпълнено с любов към всички хора, аз моля членовете на Църквата да изучават Евангелието и да живеят според него, като използват силата, енергията и средствата си за проповядването му по света. Господ ни е дал тази задача. Той ни е дал божествена заповед. Заповядал ни е да продължаваме напред с неуморно старание и да предлагаме на останалите Негови чеда тези спасителни истини, разкрити на пророка Джозеф Смит.¹¹

Нашата мисия е, доколкото имаме сили, да активираме, да довеждаме до покаяние толкова от чедата на нашия Отец в небесата, колкото ни е възможно. … Това е задължение, което Господ е възложил на Църквата и особено на кворумите на свещеничеството в Църквата и това задължение принадлежи на всяка душа.¹²

Сред нас има много честни души, които никога не са приемали възможността или не са се опитвали да търсят, за да може да намерят, величествените истини, които са ни направени явни в Господните откровения. Те не мислят за тези неща, живеят сред нас, общуваме с тях и ги виждаме ежедневно. Те ни смятат за много приятни хора, но особени в религиозните си убеждения, и затова не обръщат внимание на вярата ни и затова тази величествена мисионерска работа, която се извършва в коловете на Сион събира жътва от честни, верни души, намерени измежду хората, които никога преди не са се възползвали от възможността да чуят Евангелието.¹³

Two native elder missionaries walking down a dirt road. — „Всеки човек, който приеме светлината на Евангелието, става светлина и водач за всички, които успее да достигне”.

Ние, които сме получили истината на вечното Евангелие, не трябва да се задоволяваме с нищо друго освен с най-доброто, а най-доброто е пълнотата на царството на Отца; и затова се надявам и се моля всички ние да живеем така, че да даваме пример за праведност на всички хора, за да не се препъне никой, да не се поколебае никой, да няма никой, който да се отклони от пътеката на праведността поради нещо, което сме направили или казали.¹⁴

Има едно влияние, което се излъчва не само от отделните хора, но и от Църквата. Вярвам, че успеха ни по света зависи основно от отношението на светиите. Ако сме изцяло обединени в мисъл, в дела и в действия, ако обичаме истината, ако живеем според нея така, както желае Господ, тогава от тази общност, от събранията на светиите от последните дни във всички общности, ще се излъчва към света едно влияние, което е неустоимо. Повече честни мъже и жени ще бъдат обърнати във вярата, защото Духът Господен ще върви пред нас, за да подготви пътя. … Ако тези хора спазват заповедите на Господ, това ще бъде сила и влияние, което ще разруши противопоставянето и ще подготви хората да приемат светлината на вечното Евангелие, а ако не го направим, поемаме върху си отговорност, която е ужасна що се отнася до последствията й.

Как бих се чувствал, или пък вие, ако, когато ме призоват пред великия съд, някой посочи с пръст към мен или вас и каже: „ако не бяха действията на този човек или тази група, аз щях да приема истината, но бях заслепен, защото те, макар и да твърдяха че имат светлината, не живееха според нея”.¹⁵

Господ ни казва, че ако се трудим през всичките си дни и спасим поне една душа, колко велика ще бъде радостта ни с нея (вж. У. и З. 18:15); а от друга страна колко велики ще бъдат скръбта ни и проклятието ни, ако чрез действията си сме отклонили една душа от тази истина.¹⁶

Светиите от последните дни, където и да се намират, са и трябва да бъдат светлина за света. Евангелието е светлина, която пронизва тъмнината, и всеки човек, който приеме светлината на Евангелието, става светлина и водач за всички, които успее да достигне.

Вашата отговорност … е да бъдете живи свидетели за истинността и божествеността на това дело. Надяваме се, че ще живеете според Евангелието и ще изработите собственото си спасение, и че хората, които видят вашите добри дела, ще могат да прославят нашия Отец в небесата (вж. Maтея 5:16).¹⁷

Църквата се нуждае от повече мисионери, които да изпълняват Господната работа.

Нуждаем се от мисионери. … Полето е широко, жътвата е велика, но работниците са малко (вж. Лука 10:2). Също така полето е бяло за жътва (вж. У. и З. 4:4). …

… Мисионерите ни отиват. Няма сила, която да е могла да ги спре. Опитано е. Големи усилия са положени в самото начало, когато е имало само няколко мисионери, но прогресът на това дело не може да бъде спрян. Не може да бъде спрян сега. Той трябва и ще продължи, за да може обитателите на земята да имат възможността да се покаят за греховете си и да получат опрощение на греховете си и да дойдат в Църквата и царството Божие преди да дойдат последните унищожения върху неправедните, те са обещани. …

И тези мисионери, основно млади мъже, необучени в светските неща, отиват с това послание за спасение и объркват великите и мъдрите, защото имат истината. Те проповядват това Евангелие; честните и искрените по сърце го чуват и се покайват за греховете си и идват в Църквата.¹⁸

Надяваме се да видим деня, когато всеки достоен и подготвен млад мъж, светия от последните дни, ще има привилегията да отиде да върши Божието дело — да застава като свидетел за истината из народите на земята.

Сега имаме много и можем да използваме още повече стабилни и зрели двойки в тази велика мисионерска кауза и се надяваме, че тези, които са достойни и подготвени, ще уредят делата си и ще откликнат на призива да проповядват Евангелието и да извършат задълженията си по приемлив начин.

Ние също така имаме и можем да използваме много млади сестри в това дело, въпреки че върху тях не лежи същата отговорност както при братята и нашата най-голяма загриженост относно младите сестри е да сключат здрави брачни съюзи в храмовете на Господ.

Приканваме членовете на Църквата да помагат финансово при издръжката на мисионерската кауза и да даряват щедро от средствата си за разпространяването на Еванеглието.

Поздравяваме онези, които служат толкова смело във великата мисионерска кауза. Джозеф Смит казва: „След всичко, което е било казано, най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието”.¹⁹

A senior missionary couple reading the scriptures. — „Поздравяваме онези, които служат толкова смело във великата мисионерска кауза”.

Ние трябва да проповядваме ученията за спасение според както са записани в Писанията, в простота и яснота и според напътствията на Духа.

В ранните дни на тази диспенсация Господ е казал на хората, призовани в това служение: „а всеки човек да може да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света; … тъй че пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света и пред царе и пред управници”. (У. и З. 1:20, 23.)

На тези, които са призовани „да тръгн(ат) да проповядва(т)” Евангелието Му и на всички „старейшини, свещеници и учители” от Църквата Му, Той казва: Те „трябва да поучават на принципите на Моето евангелие, които са в Библията и Книгата на Мормон” и в другите Писания, „според както бъдат направлявани от Духа”. (Вж. У. и З. 42:11–13).

Като служители на Господ не сме призовани и упълномощени да преподаваме философиите на света или спекулативни теории от нашата научна ера. Мисията ни е да проповядваме ученията за спасение с яснота и простота според както са открити и записани в Писанията.

След като ни упътва да проповядваме принципите на Евангелието, които се намират в стандартните произведения, според напътствията на Духа, Господ прави следното велико изявление, което направлява цялото проповядване на Евангелието от всички в Църквата: „И Духът ще ви бъде даван чрез молитвата с вяра; и ако не получите Духа, няма да поучавате”. (У. и З. 42:14.)²⁰

Евангелието е единствената надежда за света, единственият път, който ще донесе мир на земята.

Знаете ли коя е най-великата сила, най-мощният фактор в света за постоянното установяване на мир на земята? След като съм задал въпроса, ще му отговоря или поне ще изразя мнението си по него—като не споменавам нищо за други движения. Най-великият фактор в целия свят е силата на святото свещеничество, а то е притежание на светиите от последните дни. От началото, Господ е изпращал по света старейшини, на които е заповядал да призовават хората, като им казват: Покайте се и елате в Сион. Повярвайте в Моето Евангелие и ще имате мир.

Мир ще дойде, разбира се, чрез праведност, чрез справедливост, чрез милостта Божия, чрез силата, която ще ни се даде, чрез която сърцата ни ще бъдат смекчени и ще изпитваме любов един към друг. Наше задължение е да заявим тези неща сред всички народи, да ги призовем да дойдат в Сион, където стандартът е установен—знамето на мира—и да получат благословиите на дома Господен и влиянието на Неговия Свети Дух, който е изразен тук. И искам да ви кажа, че ние самите, ако желаем да служим на Господ, имаме една прекрасна сила във връзка с установяването на мир по света.

Бихме желали и други движения в тази посока да се осъществят. Подкрепяме всички, които носят мир в света, но нека не забравяме факта, че ние, светиите от последните дни, ако се обединим и застанем като един в службата ни на Господ и изпратим словата за вечен живот из народите, според мен, ще имаме по-голяма сила за установяването на мир в света, отколкото която и да е друга сила. Напълно съм съгласен с идеята, че Господ използва много средства, делото Му не е ограничено само до светиите от последните дни, защото Той е призовал мнозина извън Църквата да Му служат и ги е надарил със сила и ги е вдъхновил да вършат делото Му. … Обаче, мои братя и сестри, нека не забравяме факта, че ние сме сила на земята за добро и за разпространяването на истината и за установяването на мир сред всички народи, племена, езици и люде. … Мисията ни е била и винаги ще бъде: „Покайте се, защото царството небесно наближава”. (Вж. У. и З. 33:10.)

Трябва да продължим, докато се съберат всички праведни, докато всички хора са предупредени, докато всички, които имат желанието да чуят, чуят, защото Господ е заявил, че няма да има и една душа, която да не чуе, нито сърце, което да не е достигнато (вж. У. и З. 1:2), защото словото Му ще се чуе, независимо дали от устата на старейшините Му или по някакъв друг начин, няма значение, но когато му дойде времето, Той ще приключи Своето дело на праведност, ще установи Своята истина и ще дойде да царува на земята.²¹

Ние уважаваме другите чеда на нашия Отец, членове на други секти, групи и деноминации, и нямаме друго желание освен това да се погрижим да получат допълнителната светлина и знание, дадени ни чрез откровение, като така станат с нас наследници на великите благословии на възстановеното Евангелие.

Имаме плана на спасение, извършваме обредите на Евангелието и именно то е единствената надежда за света, единственият път, който ще донесе мир на земята и ще поправи лошото, което съществува сред всички народи.²²

Знаем, че ако всички хора имат вяра в Христос, покаят се за греховете си, сключат завет във водите на кръщението да спазват заповедите Му и след това получат Светия Дух чрез полагане на ръце от мъжете, които са призовани и ръкоположени в тази сила—и ако те спазват заповедите—ще имат мир в този живот и вечен живот в идния свят (вж. У. и З. 59:23).²³

Няма лек за болестите на света, освен Евангелието на Господ Исус Христос. Надеждата ни за мир, за материално и духовно благоденствие и за наследяване на царството Божие се основава единствено възстановеното Евангелие и се осъществява чрез него. Няма дело, в което всеки от нас да може да участва, което да е по-важно от проповядването на Евангелието и изграждането на Църквата и царството Божие на земята.²⁴

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете за начина, по който Джозеф Фийлдинг Смит реагира на трудностите като пълновременен мисионер (вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”). Как неговият пример би могъл да повлияе на службата ви в Църквата?
Помислете за благословията да се опитат „плодовете на Евангелието” (точка 1). Помислете за хората, с които бихте искали да споделите тези „плодове”.
Как думите на президент Смит в точка 2 ни помагат да споделяме Евангелието с околните?
Президент Смит казва, че Църквата се нуждае от повече пълновременни мисионери, включително „възрастни двойки” (точка 3). Какво можем да направим, за да помогнем на младежите да служат? Какво можете да направите, за да подготвите себе си да служите?
По какви начини думите и действията ни могат да покажат простотата и яснотата на Евангелието? (Вж. точка 4.) Кога сте чувствали Светия Дух да ви напътства в тези ваши усилия?
Кои учения в точка 5 са особено вдъхновяващи за вас? Какви са чувствата ви, когато размишлявате за споделянето на „единствената надежда за света, единствения път, който ще донесе мир на земята”?

Свързани с темата стихове:

Maтея 24:14; Maрка 16:15; 1 Нефи 13:37; 2 Нефи 2:6–8; 3 Нефи 12:13–16; У. и З. 1:17–24; 4; 50:13–14; 88:81; 133:57–58

Помощ в преподаването

Когато един от членовете на класа чете на глас ученията на президент Смит, поканете останалите да „внимават и търсят определени принципи или идеи. Ако даден пасаж съдържа необичайни или трудни думи или изрази, обяснете ги, преди той да бъде прочетен. Ако някой в групата има трудности с четенето, поканете доброволци, вместо да ги карате да се редуват да четат” (Преподаването — няма по-велико призование, (1999 г.), стр. 56).