Глава 3

Планът на спасение

„Небесният ни Отец е създал план на спасение за духовните си деца, … за да направи възможно за тях да напредват, докато получат вечен живот”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

На 29 април 1901 г. 18-годишната сестра на Джозеф Фийлдинг Смит, Алис, умира след продължително боледуване. Джозеф е към края на пълновременната си мисия в Англия. Отговорът му на новината за смъртта на Алис разкрива неговата обич към семейството му и свидетелството му за плана на спасение. „Ужасен удар е за всички нас”, записва той в дневника си. „Не осъзнавах сериозността на заболяването й, въпреки че знаех, че е болна. Очаквах да я видя отново, както и другите от семейството след няколко седмици, но нека бъде Божията воля. В такива моменти надеждите, които ни дава Евангелието, са добре дошли. Всички ще се срещнем отново от другата страна, за да се наслаждаваме на удоволствието и благословията на присъствието си там, където семейните връзки не могат повече да бъдат разрушавани, но където ние ще живеем, за да получим благословиите и да осъзнаем нежните милости на нашия Отец в небесата. Дано винаги да ходя в пътеката на истината и да почитам името, което нося, за да може срещите ми с роднините ми да бъдат наистина най-сладки и вечни, за това се моля”.¹

Докато служи като апостол, а по-късно и като президент на Църквата, президент Джозеф Фийлдинг Смит многократно свидетелства за надеждата, която идва чрез разбиране на Евангелието. Той учи, че: „Имаме плана на спасение, извършваме обредите на Евангелието и именно то е единствената надежда на света, единственият начин, по който на земята може да цари мир и да се коригира злото, което съществува сред всички народи”.²

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

В доземния свят на духовете сме се радвали да научим за плана на спасение на Небесния Отец.

Всички ние сме членове на семейството на Небесния ни Отец. Живели сме с Него преди създаването на тази земя. Виждали сме лицето Му, чувствали сме обичта Му и сме слушали ученията Му, а Той е отредил законите, съгласно които ще можем да напредваме и да получим наши собствени вечни семейства.³

„Живели сме с (нашия Небесен Отец) преди полагането на основите на тази земя”.

Нашият Отец в небесата е установил план на спасение за духовните Си деца. Този план е създаден, за да направи възможно за тях да напредват, докато получат вечен живот, който е вида живот, който води нашия Небесен Отец. Този план позволява на Божиите деца да станат като Него и да имат силата и мъдростта и знанието, които Той притежава.⁴

Научаваме от Скъпоценен Бисер, че е имало съвет в небесата, на който Господ призовава да присъстват духовете на децата Му и им представя план, съгласно който те трябва да дойдат на земята, да имат смъртен живот и физически тела, да преминат през изпитанието на смъртността и след това да получат по-високо възвисяване посредством възкресението, което ще се осъществи чрез Единението на Единородния Му Син, Исус Христос (вж. Mойсей 4:1–2; Aвраам 3:22–28). Мисълта за преминаването през смъртността и изпитването на всички превратности на земния живот, по време на който ще придобият опит чрез страдание, болка, скръб, изкушение и страдание, а също така и удоволствията на живота в това земно съществуване, а след това, ако останат верни, преминаването през възкресението към вечен живот в царството на Бог, за да са като Него (вж. 1 Иоана 3:2), ги изпълва с дух на радост и те „възклицава(т) от радост”. (Вж. Иов 38:4–7.) Те не биха могли да получат опита и знанието, които се придобиват в този смъртен живот, по друг начин, а получаването на физическо тяло е необходимо за тяхното възвисяване.⁵

Падението на Адам и Ева е част от плана на Небесния Отец.

Планът на спасение или кодексът от закони, известен като Евангелието на Исус Христос, е приет в небесата, преди полагането на основите на света. Там е решено, че Адам, нашият баща, трябва да дойде на тази земя и да застане начело на цялото човешко семейство. Част от този велик план е той да вкуси от забранения плод и да падне, като така донесе страдание и смърт на земята, с цел крайното добруване на децата му.⁶

Падението е съществена част от човешкото смъртно изпитание. … Ако Адам и Ева не бяха опитали плода, великият дар на смъртността нямаше да им бъде даден. Нещо повече, те нямаше да имат потомство и великата заповед, дадена им от Господ, нямаше да бъде изпълнена.⁷

Падението на Адам и Ева „донесло болка, донесло скръб, донесло смърт, но … донесло и благословии”.

Падението на Адам донася превратностите на смъртността. Донася болка, донася скръб, донася смърт, но не трябва да забравяме, че донася и благословии. … Донася благословиите на знанието и разбирането и смъртния живот.⁸

Исус Христос предлага Себе Си като жертва, за да ни спаси от Падението и от греховете ни.

Прегрешението на Адам донася тези два вида смърт—духовна и физическа—човекът е изгонен от Божието присъствие и става подвластен на всички слабости на плътта. За да може отново да се върне, трябва да се заплати за нарушения закон. Справедливостта го изисква.⁹

Най-естествено и справедливо е този, който сгреши да заплати наказанието—да изкупи грешката си. Затова, когато Адам бе нарушителят на закона, справедливостта изискваше той и никой друг да бъде отговорен за греха и да заплати за него със живота си. Но Адам при нарушаването на закона сам става подвластен на проклятието и бидейки подластен на него, той не можеше да изкупи или поправи това, което е сторил. Нито биха могли да го сторят децата му, защото те също са проклети, изисква се някой, който не е проклет, да заплати за първоначалния грях. Още повече че поради това, че всички сме проклети, ние ставаме безсилни да изкупим личните си грехове. Поради тази причина става необходимо Отец да изпрати Единородния Си Син, който е безгрешен, за да изкупи нашите грехове, а също и да заплати за прегрешението на Адам, съгласно изискванията на справедливостта. Съответно, Той предложил Себе Си за жертва за греховете ни и чрез Своята смърт на кръста поел върху Си и прегрешението на Адам, и нашите лични грехове, като така ни изкупил от падението и от греховете ни, при условие че се покаем.¹⁰

Наше задължение е да проповядваме мисията на Исус Христос. Защо дошъл Той? Какво направил за нас? Какво сме спечелили от това? Какво Му е струвало това? Коствало Му е живота, да, повече от живота Му! Какво още направил Той освен да бъде прикован на кръста? Защо бил прикован там? Бил прикован там, за да може да се пролее кръвта Му, за да ни изкупи от най-ужасното наказание, което някога би могло да дойде—изгонването от присъствието Господне. Той умрял на кръста, за да ни върне отново, за да може телата и духовете ни да се съберат отново. Той ни дал тази привилегия. Ние само трябва да Му повярваме и да спазваме заповедите Му, защото Той умря за нас, за да може да получим опрощение на греховете си и да не бъдем призовани да заплатим наказанието. Той плати цената му. …

… Никой друг не би могъл да направи за нас това, което Той направил. Той можел и да не умре, можел да откаже. Направил го е доброволно. Направил го е, защото бе заповед от Отца Му. Той знаел какво ще бъде страданието и въпреки това, поради любовта Си към нас, пожелал да го извърши. …

Забиването на гвоздеите в ръцете и в стъпалата на Спасителя била най-малката част от страданието Му. Ние сме свикнали да си мислим, че най-голямото Му страдание е било прикован на кръста, оставен да виси там. Но това било време в световната история, когато хиляди мъже са страдали по същия начин. Така че, страданието Му в това отношение не било повече от страданието на другите мъже, разпънати на кръст. Тогава какво е било Неговото велико страдание? Бих искал да наблегна на този факт пред всеки член на тази Църква: Великото Му страдание се случило преди дори да отиде на кръста. То се състояло в Гетсиманската градина, както ни казват Писанията, където капки кръв излизали от всяка пора на тялото Му; в изключителната агония на душата Му Tой се молил на Отца Си. Не гвоздеите, забити в ръцете и стъпалата Му. Не ме питайте как е станало така, защото не знам. Никой не знае. Знаем само, че Той някак поел върху Си това изключително наказание. Той поел върху Си прегрешенията ни и заплатил цена, която била мъчителна.

Помислете си за Спасителя, носещ обединения товар на всички хора—мъчение—по някакъв начин, който си признавам, че не разбирам, но само приемам,—което Го накара да страда в агонизираща болка, която в сравнение със забиването на гвоздеите в ръцете и стъпалата Му е многократно по-голяма. В страданието Си Той моли Отца: „Ако щеш, отмини Ме с тази чаша!” но тя не отминава (вж. Maтея 26:42; Mарка 14:36; Лука 22:42). Нека ви прочета малко какво казва Господ относно това:

„Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,

което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом—и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна—

При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки”. (У. и З. 19:16–19.)

Когато чета това, то ме смирява. Любовта Му към човечеството, към целия свят, била толкова голяма, че Той пожелал да поеме върху Си тегло, което никой смъртен човек не би могъл да поеме, и да заплати ужасяваща цена, която никой друг човек не би могъл да заплати, за да можем да се спасим.¹¹

„Нашият Спасител Исус Христос е централната фигура в този велик план на напредък и спасение”.

Синът Човешки казал: „Ще сляза и ще заплатя цената. Ще бъда Изкупителят и ще изкупя всички хора от прегрешението на Адам. Ще поема върху Си греховете на света и ще изкупя всяка душа от собствените й грехове, ако се покае”.¹²

Нека дам пример: „Става така, че един мъж върви по пътя и пада в яма, толкова дълбока и тъмна, че не може да се изкачи на повърхността и да си върне свободата. Как може да се спаси от тази неволя? Със собствени усилия това не може да стане, защото в ямата няма средства за това. Той вика за помощ и една добронамерена душа, която чува зова му, бързо идва на помощ, като спуска стълба, давайки му средството, чрез което да се изкатери отново на повърхността. Точно в такова положение се оказват Адам и неговото потомство, когато той вкусва от забранения плод. Тъй като всички заедно са в ямата, никой не може да достигне повърхността, за да помогне на останалите. Ямата представлява изгонването от присъствието на Господ и телесната смърт, разлагането на тялото. И тъй като всички са подвластни на смъртта, никой не може да даде начин за избавление.¹³

Спасителят идва, неподвластен на тази яма и спуска стълбата. Той слиза в ямата и прави възможно за нас да използваме стълбата и да излезем”¹⁴.

Тогава, в Своята безкрайна милост, Отец чува воплите на Своите деца и изпраща Своя Единороден Син, Който не е подвластен нито на смъртта, нито на греха, за да предостави начин за избавление. Той прави това чрез Своето безпределно Единение и вечното Евангелие.¹⁵

Би трябвало сърцата ни да са преизпълнени с любов и послушание към великата и нежна милост (на Спасителя). Заради това, което направил Той, ние никога не трябва да Го разочароваме. Той ни изкупил с цена, цената на великото Му страдание и проливането на кръвта Му в жертвата на кръста.¹⁶

Ако градим върху основата на Единението на Исус Христос, ние изработваме своето спасение по време на смъртността.

Нашият Спасител Исус Христос е централната фигура в този велик план на напредък и спасение.¹⁷

Планът на спасение, който гради върху основата на Единението, се състои от следните неща:

Първо, трябва да имаме вяра в Господ Исус Христос, трябва да Го приемем като Син Божий, трябва да Му се доверим, да разчитаме на словото Му и да желаем да получим благословиите, които идват чрез спазване на законите Му.

Второ, трябва да се покаем за греховете си, трябва да изоставим света, трябва да решим в сърцата си безрезервно, че ще живеем праведен живот.

Трето, трябва да бъдем кръстени с вода, под ръцете на упълномощен извършител, който има силата да завързва на земята и да запечатва в небесата, трябва чрез този свещен обред да влезем в завет да служим на Господ и да спазваме заповедите Му.

Четвърто, трябва да получим дара на Светия Дух, трябва да се родим отново, греховете и пороците да бъдат изгорени от душите ни като чрез огън, трябва да бъдем новосъздадени чрез силата на Светия Дух.

Пето, трябва да издържим до края, трябва да спазваме заповедите след кръщението, трябва да изработим спасението си със страх и трепет пред Господа, трябва да живеем така, че да придобием божествените качества и се превърнем в хора, които могат да се наслаждават на славата и чудесата на селестиалното царство.¹⁸

Сега аз ви свидетелствам, че тези закони, които хората трябва да спазват, за да получат спасение, и които съставят Евангелието на Исус Христос, са разкрити в днешно време на пророци и апостоли, и те се прилагат от Църквата Му, която Той отново е установил на земята.¹⁹

Ние всички в този смъртен свят сме в състояние на изпитание. Изпратени сме тук основно, за да придобием тела за вечните си духове, второ, за да бъдем изпитани чрез трудности, да имаме изпитания, а също и изобилна радост и щастие, които могат да се получат чрез свещен завет за спазване на вечните принципи на Евангелието. Смъртността, както казва Лехий на децата си, е „състояние на изпитание”. (2 Нeфи 2:21.) Тук трябва да бъдем изпитвани, за да се види дали, когато сме напуснали присъствието на Вечния ни Отец, но все пак упътвани за вечния живот, ще обичаме и почитаме и бъдем верни на Неговия Възлюбен Син Исус Христос. ²⁰

Дойдохме тук, за да бъдем изпитани чрез досега ни със злото, а също и с доброто. … Отец позволи на Сатана и свитата му да ни изкушават, но чрез напътствията на Духа Господен и заповедите, които са дадени чрез откровение, ние сме подготвени да направим своя избор. Ако вършим зло, обещано ни е, че ще бъдем наказани, ако вършим добро, ще получим вечната награда на праведността.²¹

Това смъртно състояние на изпитание е кратък период, само момент, който свързва вечното минало с вечното бъдеще. Въпреки това е период от изключителна важност. … Този живот е най-важния период от вечното ни съществуване.²²

Всички хора ще получат благословията на възкресението посредством Единението на Исус Христос.

Дойдохме в този свят, за да умрем. Разбрали сме го преди да дойдем тук. Това е част от плана, обсъден и уреден доста преди поставянето на хора на земята … Бяхме готови и желаехме да поемем това пътуване от присъствието на Бог в света на духовете до смъртния свят, за да изстрадаме тук всичко, свързано с този живот, неговите удоволствия и скърби и за да умрем, а смъртта е също толкова важна като раждането.²³

Физическата смърт или смъртта на смъртния човек не е постоянно разделение на духа от тялото от плът, независимо че тялото се връща обратно към съставните си елементи, но това е само едно временно разделяне, което ще приключи в деня на възкресението, когато тялото ще бъде призовано от пръстта, за да живее отново, оживено от духа. Тази благословия идва за всички хора посредством Единението на Христос, независимо от тяхната доброта или порочност в смъртността. Павел казва, че трябва да има възкресение и на праведните и на неправедните (Деяния на апостолите 24:15), а Спасителят казва, че всички, които са в гробовете си, ще чуят гласа Му и ще излязат „ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоана 5:29).²⁴

Всяка важна част от всяко тяло ще бъде възстановена на правилното й място отново при възкресението, независимо какво се е случило с тялото по време на смъртта. Дори и да е изгорено с огън, изядено от акули или нещо друго. Всяка важна част от него ще бъде възстановена на правилното й място.²⁵

Духовете не могат да станат съвършени без тялото от плът и кости. Чрез възкресението това тяло и духът му получават безсмъртие и благословиите на спасението. След възкресението няма да има повторно разделяне, тялото и духът ще са неразделно свързани, така че хората да имат пълнота на радост. Духовете ни не могат да станат като Вечния ни Отец по никакъв друг начин, освен чрез раждане в този живот и възкресение.²⁶

Верните ще наследят вечен живот със семействата си в присъствието на Небесния Отец.

Някои хора наследяват богатство поради трудолюбието на бащите им. Някои хора по наследство биват издигнати на светски тронове, до различни позиции и власт сред другите хора. Някои търсят налседтсво от светско знание и известност чрез прилагането на трудолюбието и упоритостта си, но има едно наследство, което струва повече от всички други и то е наследяването на вечно възвисяване.

Писанията казват, че вечният живот —който е животът, който водят Нашият Вечен Отец и Синът Му Исус Христос,—е най-великият от всички Божии дарове (вж. У. и З. 14:7). Само хората, които са очистени от всички грехове, ще го получат. Обещан е на тези, „които надвиват чрез вяра и са запечатани със Светият Дух на обещанието, който Отец излива над всички онези, които са праведни и истинни. Те са онези, които са църквата на Първородния. Те са онези, в чиито ръце Отец е дал всички неща”. (У. и З. 76:53–55; вж. също стих 52.)²⁷

Този план на спасение е насочен към семейството. … (Той) е предназначен да ни помогне да създадем наши собствени вечни семейни единици.²⁸

Хората, които получат възвисяване в селестиалното царство, ще имат „продължение на потомствата им вовеки веков”. Те ще живеят в семейства.²⁹

Учени сме в Евангелието на Исус Христос, че семейната организация ще бъде, що се отнася до селестиалното възвисяване, цяло семейство, организация, свързана от баща и майка и деца от едно поколение до баща и майка и деца в следващото поколение и така продължаваща и достигаща до края на времената.³⁰

Тези величествени благословии за вечно наследство … не идват освен чрез желанието ни да спазваме заповедите и дори да страдаме с Христос, ако е необходимо. С други думи, от кандидатите за вечен живот—най-великият дар от Бог—се очаква да поставят на олтара всичко, което имат, ако е необходимо, защото дори и да се изиска да положат живота си за тази кауза, те пак никога не биха могли да Му заплатят за изобилните благословии, които са получили и са обещани въз основа на спазване на законите и заповедите Му.³¹

Когато сме излезли от света и сме получили Евангелието в неговата пълнота, ние ставаме кандидати за селестиална слава, дори нещо повече от кандидати ако сме верни, защото Господ ни е уверил, че чрез нашата вярност ще влезем в селестиалното царство. …

… Нека живеем така, че да осигурим мястото си, и така ще знаем, чрез живота, който водим, че ще влезем в Неговото присъствие и ще живеем с Него, получавайки пълнотата на благословиите, които са обещани. Кой измежду светиите от последните дни би се задоволил с нещо по-малко от пълнотата на спасение, която ни е обещана? … Необходимо е със смирение и с разкайващ се дух да продължаваме напред и напред; като спазваме заповедите до края, защото нашата надежда и цел е вечния живот, а това е живот в присъствието на Отца и на Сина; „А това е вечен живот”, казва Господ, „да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил”. (Иоана 17:3.)³²

Аз съм застанал сега в това, което бих могъл да нарека залеза на живота, осъзнавайки, че не е толкова далечен деня, когато ще бъда призован да дам отчет за смъртното си служение. …

Сигурен съм, че всички ние обичаме Господ. Знам, че Той е жив и очаквам деня, когато ще Го видя лице в лице, и се надявам да чуя гласа Му да ми каже: „Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света”. (Maтея 25:34.)

И се моля това да е щастливата съдба на всички нас, във времето, което ни е отредено.³³

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Като четете написаното в дневника и цитирано във „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит,” помислете за някой момент, когато сте намерили утеха в свидетелството си за плана на спасение. Как бихте могли да помогнете на член на семейството или на приятел да получи такава утеха?
Как ученията на президент Смит за съвета в небесата могат да ни помогнат, когато сме изправени пред изпитания? (вж. точка 1.)
Президент Смит ни учи, че „не трябва да забравяме факта, че (Падението на Адам и Ева) донесло благословии” (точка 2). Защо според вас е важно да помним тази истина? Какви други благословии сте получили в резултат на Падението?
В точка 3, как примерът на президент Смит за един мъж, който паднал в яма, се отнася до нашия живот? Помислете за това как Спасителят ви е избавил чрез Единението Си.
Какво предполагат думите на президент Смит в точка 4 за целите на живота ни на земята? Какво е дал Господ, за да ни помогне безопасно да преминем през този период на изпитание?
Как бихте могли да помогнете на някой друг да разбере следното заявление на президент Смит в раздел 5: „смъртта е също толкова важна като раждането”? По какъв начин учението за възкресението е повлияло на живота ви?
По какви начини светското богатство е различно от „вечното наследство”, което можем да получим чрез плана на спасение? (вж. точка 6.) Как разбирането на тези различия може да ни помогне да се подготвим за вечен живот?

Свързани с темата стихове:

Иов 38:4–7; 2 Нефи 2:15–29; 9:5–27; Aлма 12:20–35; У. и З. 19:16–19; Moисей 5:10–12

Помощ в преподаването

„За да ни помогне в преподаването от Писанията и от словата на пророците от последните дни, Църквата е публикувала наръчници за уроците и други материали. Не са необходими коментари и други материали за подготовка” (Преподаването —няма по-велико призование: Ръководство-източник за преподаване на Евангелието, 1999 г., стр. 52).