Глава 4
Укрепване и запазване на семейството
„Волята Господна е семейната единица да бъде укрепвана и запазена”.
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
Президент Джозеф Фийлдинг Смит заявява: „Семейството е най-важната организация във времето и вечността”.1 Той преподава най-ясно този принцип в собствения си дом, където дава пример за любящ съпруг, баща и дядо. Въпреки натовареното си разписание като апостол, той винаги намира време за семейството си „като компенсира за дните, когато няма да го има, с двойна доза любов към тях, когато е вкъщи”.2
Етел, втората съпруга на президент Смит, веднъж я запитват: „Ще ни кажете ли нещо за мъжа, когото познавате?” Знаейки, че много членове на Църквата считат съпруга й за прекалено строг, тя отговаря:
„Питате ме да ви разкажа за мъжа, когото познавам. Често съм си мислела, че когато вече го няма, хората ще казват: „Той е много добър човек, искрен, праволинеен и т.н.” Ще говорят за него както е известен в обществото, но човекът, когото си представят е много различен от мъжа, когото познавам аз. Мъжът, когото познавам, е мил, любящ съпруг и баща, чиято най-голяма амбиция в живота е да направи семейството си щастливо, изцяло забравяйки себе си в своите усилия да направи това. Той е мъжът, който приспива плачливото дете, който разказва приказки за лека нощ на малките, който никога не е прекалено уморен, за да е буден до късно през нощта или да стане рано сутринта, за да помогне на по-големите деца да решат сложните задачи за училище. Когато някой се разболее, мъжът, когото познавам, наблюдава с нежност стрдащия и се грижи за него. Той е техният татко, за когото плачат, чувствайки, че присъствието му е панацея за всички болести. Неговите ръце превързват раните, неговите ръце дават кураж на страдащия, неговият глас ги укорява нежно, когато сгрешат, докато се научат да бъдат щастливи да вършат това, което ще го направи щастлив. …
Мъжът, когото познавам, е безкористен, неоплакващ се, мил, загрижен, съчувстващ, вършещ всичко, което е по силите му, за да направи живота върховна радост за хората, които обича. Това е мъжът, когото познавам”.3
Децата на президент Смит споделят примери за усилията му да укрепи и запази семейството си и да направи „живота върховна радост” за тях. В една биография на Джозеф Фийлдинг Смит, съавторите Джозеф Фийлдинг Смит младши и Джон Дж. Стюърт включват следния спомен: „За малките бе радостен ден, когато видеха, че тате си е сложил престилка и е започнал да прави огромно количество пайове. Пайовете със стафиди и портокалови корички му бяха едни от любимите. Той сам им правеше пълнежа. Но се осмеляваше да прави и други видове пайове: ябълков, черешов, прасковен и тиквен. Усилията му да прави пайове се превръщаха семеен проект, тъй като малките бяха изпращани при него, за да му помагат да събере необходимите пособия и съставки. Приятният, омаен аромат на печащи се пайове в голямата фурна създаваше щастлив час в очакване. Пайовете бяха внимателно наблюдавани, така че никой от тях да не бъде изваден твърде рано или твърде късно. В това време Етел забъркваше домашен сладолед и малките се редуваха да въртят ръчката на машината за сладолед”.4
Дъглас A. Смит казва, че той и баща му са имали „страхотни отношения”. Той споделя примери за дейности, които са обичали да правят заедно: „От време на време се боксирахме, или поне се преструвахме, че се боксираме. Твърде много го уважавах, а той прекалено много ме обичаше, че да ме удари. … Беше по-скоро като боксиране с въображаем противник. Играехме шах и аз се радвах, когато успеех да го победя. Сега като си спомня, може би той се оставяше да го победя”.5
Амелия Смит Маконки си спомня: „Беше почти забавно да си болен, тъй като той ни обръщаше много специално внимание. … Той ни забавляваше като ни пускаше хубава музика на стария едисонов фонограф. За наше удоволствие, той танцуваше под ритъма на музиката или маршируваше из стаята и дори се опитваше да пее. … Той ни носеше красиви, големи, сладки портокали и сядаше на леглото, за да ги обели, след това ни ги подаваше парченце по парченце. Разказваше ни истории за детските си години или за това как баща му се е грижил за него, когато е бил болен. Ако ситуацията го изискваше, той ни даваше благословия”.6 Амелия също разкрива метода на баща й при дисцилиниране на децата: „Ако някой от нас трябваше да бъде коригиран за някаква пакост, той просто слагаше ръце на раменете ни и гледайки ни в очите с наранен поглед казваше: „Бих искал дечицата ми да са добри”. Никое шамаросване или друго наказание не би могло да бъде по-ефективно”.7
Любовта и грижата на президент Смит към децата му се простира и до неговите внуци. Внукът му Хойт У. Брюстър-младши разказва за случай, когато, докато е мисионер в Холандия, той получава позволение да присъства на освещаването на храма Лондон Англия през 1958 г. Когато той и другите мисионери влизат в залата за събрания, дядо му го вижда. Хойт по-късно си спомня: „Без миг колебание, той скочи от стола и протегна ръцете си, показвайки ми с жест да отида при него. В този миг аз не виждах Джозеф Фийлдинг Смит, президента на Съвета на дванадесетте апостоли … а един дядо, който вижда един от внуците си, когото много обича. Не се поколебах да напусна опашката и да се втурна към подиума, където той ме прегърна и ме целуна пред цялата конгрегация в залата за събрания. За мен това бе един от най-свещените и запомнящи се моменти от живота ми”.8
Учения на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Семейството е най-важната организация във времето и вечността.
Бих искал да ви напомня за това колко е важна семейната единица в цялостния план на нашия Отец в небесата. Всъщност, църковната организация съществува, за да помогне на семейството и неговите членове да получат възвисяване.
Единството в семейството и семейната отдаденост към Евангелието са толкова важни, че противникът е обърнал голяма част от вниманието си към разрушаването на семействата в нашето общество. От всяка страна се атакува основната цялост на семейството като основата за това, което е добро и благородно в живота. … Либерализацията на законите за аборта по целия свят говори за съществуващата липса на уважение към святостта на живота. Семействата са разкъсвани чрез нарастващата употреба с незаконни наркотици и злоупотребата със законни лекарства. Презрението към властта от страна на все повече и повече млади хора обикновено започва с неуважение и непослушание у дома. …
Когато силите на злото атакуват отделния човек, като откъсват семейните корени, става критично важно за родителите, светии от последните дни, да запазят и укрепят семейството. Възможно е да има някои много силни хора, които да могат да оцелеят без подкрепата на семейство, но болшинството от нас имат нужда от любовта, наставленията и приемането, идващи от хора, които са дълбоко загрижени за нас.9
Има някои стари истини, които ще бъдат истини, докато свят светува, и които са неподвластни на какъвто и да е прогрес. Ето една от тях: семейството (организация, състояща се от баща, майка и деца) е основата на всички неща в Църквата; и още една: именно греховете срещу чистия и здравословен семеен живот със сигурност ще доведат до много сериозни последствия за народите, в които те се случват. …
Много по-важно от професията или богатството на хората, е това как се води семейния им живот. Всички други неща са по-маловажни, стига да има истински домове и стига хората в тези домове да изпълняват своите задължения един към друг.10
„Евангелието е насочено към семейството, то трябва да бъде живяно в семейството”.
Няма заместител на праведния дом. Светът може да не мисли по този начин, но това е така и трябва да бъде така в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Семейството е основната единица в царството Божие.11
Семейството е най-важната организация във времето и вечността. … Волята Господна е семейната единица да бъде укрепвана и запазена. Умоляваме бащите да заемат полагащото им се място като глави на дома. Молим майките да подкрепят и поддържат своите съпрузи и да бъдат светлина за децата си.12
Евангелието е насочено към семейството, то трябва да бъде живяно в семейството. В него получаваме най-голямото и важно обучение, когато се стремим ние самите да създадем вечни семейни единици по образец на семейството на Бог, нашия Отец.13
2
Господ е постановил семейството да трае вечно.
Бракът, както научаваме, е вечен принцип, предопределен преди основаването на света и постановен на тази земя преди на нея да дойде смъртта. На първите ни родители е било заповядано да се множат и изпълват земята. Естествено следва семейната единица да се създаде с идеята да бъде вечна. В плана, създаден за тази земя, законите, валидни в селестиалния свят, стават основа. Великото дело и славата на Бог е „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”. (Moисей 1:39.) Единствения начин, по който това може да се осъществи, е чрез брак и семейство; всъщност, това е един вечен ред сред възвисените и е бил такъв в светове безчет.14
Планът, даден в Евангелието за управлението на човека на тази земя, съответства на закона, управляващ царството Божие. Възможно ли е да си представим по-голяма скръб от това да бъдем оставени във вечния свят без баща, майка или потомство? Мисълта за народ без семейната единица като нейна основа, където всички граждани са странници един към друг и където не съществува естествена загриженост; където няма семейни връзки, които да свързват групите заедно, е ужасна. Такива условия биха довели само до едно—aнархия и разпад. Не е ли разумно да вярваме, че това е истинно относно царството Божие? Ако в това царство няма семейни връзки и всички хора са „ангели” без естествени роднински връзки, както си мислят мнозина, тогава то ще бъде ли място на щастие—рай?15
В храма Господен двойката отива, за да бъде запечатана или бракосъчетана за времето и за цялата вечност. Децата, които се родят в този съюз, ще бъдат децата на тези баща и майка не само в смъртния живот, но и в цялата вечност, и стават членове на Божието семейство в небесата и на земята, както казва Павел (вж. Eфесяните 3:14–15), и този семеен ред не трябва да бъде нарушаван. …
… Децата, които им се родят, имат правото на баща и майка, а бащата и майката са задължени пред Вечния Отец да си бъдат верни и да отгледат тези деца в светлина и истина, за да може във вечността да бъдат едно—едно семейство във великото семейство Божие.16
Трябва да помним, като светии от последните дни, че извън селестиалното царство не съществува семейната организация (след смъртта). Тази организация е запазена за хората, които желаят да спазват всеки завет и всяко задължение, за което са призовани, докато сме тук в този смъртен живот.17
Царството Божие ще бъде едно голямо семейство. Наричаме се братя и сестри. Ние действително ставаме сънаследници с Исус Христос чрез Евангелието на Исус Христос (вж. Римляните 8:16–17), синове и дъщери Божии, и можем да получим пълнотата на благословиите на Неговото царство ако се покайваме и спазваме заповедите.18
Надеждата за вечен живот, включително събирането на членовете на семейството, когато дойде възкресението, носи в сърцето по-голяма любов и загриженост към всеки член на семейството. С тази надежда, съпрузите са склонни да обичат съпругите си с много по-силна и много по-свята любов, а съпругите по същия начин да обичат съпрузите си. Нежните чувства и загрижеността на родителите към децата им нарастат, защото децата им стават по-скъпи с връзки на любов и щастие, които не могат да бъдат разрушени.19
3
Ние укрепваме и запазваме семйствата си, като прекарваме време заедно, обичаме се и живеем заедно съгласно Евангелието.
Основната функция на дома на светия от последните дни е да може всеки член на семейството да създава климата и условията, при които всички могат да израстват в посока съвършенство. За родителите това изисква отдаване на време и енергия много повече от простото осигуряване на физическите нужди на децата им. За децата това означава да контролират естествената си склонност към егоизъм.
Отделяте ли толкова време за постигане на успех в семейството и дома ви, колкото и в преследването на социален и професионален успех? Посвещавате ли най-добрата си творческа енергия на най-важната единица в обществото—семейството? Или взаимоотношенията със семейството ви са просто рутинна и невъзнаградена част от живота? Родителите и децата трябва да желаят да поставят семейните отговорности на първо място, за да постигнат семейно възвисяване.20
„Всъщност, църковната организация съществува, за да помогне на семейството и неговите членове да получат възвисяване”.
Домът … е работилницата, в която се изграждат човешките характери и начина, по който се оформят, зависи от връзката, съществуваща между родители и деца. Домът не може да бъде това, което трябва да бъде, ако тези връзки не са от подходящо естество. Дали са или не са, зависи и от родителите и от децата, но най-вече от родителите. Те трябва да дадат най-доброто от себе си.21
„О, махай се и ме остави на мира, нямам време за това”, казва забързана нетърпелива майка на тригодишната си дъщеричка, която се опитва да й помогне с извършването на някаква задача в домакинството. … Желанието да помага е вродено във всяко нормално дете и родителите нямат право да се оплакват. Няма домашен неблагодарен труд, ако всички помагат със задачите, чрез общуването при изпълнението на тези задължения идва най-сладката компания, която може да съществува.
Ако трябваше да предложа едно нещо, което мисля че като родители най-много ни липсва, това е съчувственото разбиране на децата ни. Живейте с децата, следвайте пътищата им. … Знайте всичко, което интересува децата, бъдете задружни и честни с тях.22
Опитваме се да кажем на родителите, че има нужда да се обръща повече внимание на децата, да имат малко повече от духа на Евангелието в домовете си, да имат малко повече единство и малко повече вяра, малко повече отговорности, религиозни и духовни, както бащите, така и майките, да има повече преподаване на Евангелието у дома.23
Казваме на родителите в Църквата: обичайте се с цялото си сърце. Спазвайте моралния закон и живейте според Евангелието. Отглеждайте децата си в светлина и истина, учете ги на спасителните истини на Евангелието и направете домовете си рай на земята, място, където Духът Господен може да обитава и където праведността ще царува в сърцата на всеки член.24
Моля се Небесният ни Отец да ни даде силата да достигнем пълния си потенциал. Призовавам Неговия Дух в домовете на Църквата, за да може в тях да цари любов и хармония. Нека Отца ни запази и възвиси нашите семейства.25
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Като четете историите в „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”, помислете за това как примерът на президент Смит може да бъде напътствие в живота ви. Помислете за начини, по които можете да укрепвате семейните връзки по-добре.
-
Помислете колко важно е семейството съгласно описаното в точка 1. Какво правите, за да укрепите семейството си срещу отрицателните влияния на света?
-
Президент Смит говори за „надеждата за вечен живот, включително събирането на членовете на семейството, когато дойде възкресението” (точка 2). Как тази надежда влияе на общуването ви с членовете на вашето семейство?
-
В точка 3 президент Смит задава три задълбочени въпроса. Отговорете мислено на тези въпроси. Като четете тази точка, помислете за промени, които бихте могли да направите в живота си, за да подобрите чувствата в дома си.
Свързани с темата стихове:
Притчи 22:6; 1 Нефи 8:37; У. и З. 88:119; 93:40–50; вж. също „Семейството: прокламация към света”
Помощ в преподаването
„Помолете участниците да изберат една точка (в главата) и да я прочетат наум. Поканете ги да се съберат на групи от по двама или трима души, избрали една и съща част, и да обсъдят какво са научили” (от стр. vii на тази книга).