Глава 25
Раждането на Исус Христос: „добри вести за голяма радост”
„Какво мислите за тази прекрасна история? Позволяваме ли й да проникне в живота ни и да му влияе? Приемаме ли я безрезервно в пълния й смисъл?”
Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит
По коледните празници през 1971 г. един репортер има възможността да прекара време с президент Джозеф Фийлдинг Смит и членове на семейството му. Репортерът споделя видяното в живота на пророка:
„Коледа е специално време за президент Джозеф Фийлдинг Смит. Тя е ден за семейството и ден за припомняне. Но най-вече, за президент Смит Коледа е ден за децата.
„Мисля, че нещото, което най-много ми харесва в Коледата, са децата”, казва президент Смит, когато прегръща правнучката си.
С голяма Библия с картинки в скута си, президент Смит и две от правнучките му, Шана Маконки, на 4 г. и Шери, на 2 г., той разгръща страниците, които разказват за раждането на бебето Исус. Те разглеждат дълго страницата с картинката на сцената с яслата. Чувства се близост между президент Смит и момиченцата. …
Президент Смит има много посетители по коледните празници. „Коледа е време семействата да бъдат заедно”, казва той”.1
За президент Смит коледните традиции са съсредоточени върху раждането на Спасителя, Неговото служение и Единение. Във връзка с коледните поздравления, които получава от членове на Църквата, той казва: „Оценявам загрижеността на хората, които изпращат коледни картички. Считам ги за израз на любов и напомняне за раждането на Спасителя, Когото почитаме като глава на Църквата. Неговото послание е за мир и доброжелателност. Това е пожеланието ми към всички навсякъде”.2
През декември 1970 г. президент Смит публикува коледно послание за членовете на Църквата по целия свят. Част от него гласи:
„Поздравявам ви през тези коледни празници с любов, приятелство и с молитва нашият Вечен Отец да погледне към вас с милост и да излее изобилните Си благословии върху ви.
В тези времена, когато изобилства греховността, когато има много проблеми по земята, когато има войни и слухове за войни, всички ние се нуждаем повече от всякога от напътстващата и предпазваща грижа на Господ.
Трябва да знаем, че въпреки проблемите по света и нещастията, които ни сполетяват, все пак Господ е начело на делата на земята и ако спазваме Неговите заповеди и бъдем истинни и верни на Неговите закони, Той ще ни благослови тук и сега и ще ни възнагради с вечен живот в Неговото царство, когато му дойде времето. …
… Моля се сега, през тези коледни празници и по всяко време, да съсредоточим вярата си в Сина Божий и да получим за себе си този мир, който надминава разбирането”.3
Историята за раждането на Спасителя „никога не остарява, независимо колко често е разказвана”.
Ученията на Джозеф Фийлдинг Смит
1
Историята за раждането на нашия Изкупител е достатъчно красноречива със своята спокойна простота.
Няма по-красива история, която така да трогва душата на смирените, като тази славна история за раждането на нашия Изкупител. Няма думи, с които човек да може да доукраси, подобри или допълни изразителността на тази спокойна простота. Тя никога не остарява, независимо колко пъти е разказвана, а се разказва твърде рядко в домовете човешки. Нека се опитаме да си представим как сме навън с пастирите, които са пазили стадата си в онази паметна нощ. Те били смирени мъже, които не са загубили вярата на бащите си, чиито сърца не били вкоравени като сърцата на управителите на юдеите в дните на Господното служение, защото ако били такива, ангелите нямало да им се явят с величественото си послание. Нека повторим тази чудна история.
„И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците.
Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека тогава отидем във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите”. (Лука 2:8–16.)
Може ли някоя душа да прочете това и да не бъде докосната от духа на смирение и да не бъде впечатлена от простата истина на тази история?4
2
Въпреки че Исус Христос е Син Божий, Той дошъл на този свят като бебе и напредвал от благодат на благодат, докато получил пълнота.
Предполагам всички ние разбираме, че Исус Христос е Иехова, който водил Израил в дните на Авраам и Моисей, всъщност чак от дните на Адам. Също, че Иехова или Исус Христос, се явил като личност от Духа пред брата на Яред и че се родил като бебе на този свят и стигнал до зрялост в този свят.5
В младежките си години Исус придобива знание „ред по ред, правило след правило”.
Спасителят ни бил Бог преди да се роди на този свят и донесъл със себе си същия статус, когато дошъл тук. Той бил също толкова Бог, когато се родил на света, както и преди това. Но що се отнася до този живот, изглежда е трябвало да започне като всички други деца и да придобие знание ред по ред. Лука казва, че Той „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците”. (Лука 2:52.) Иоан записва, че „и Той първоначално не получи от благодатта”, а трябва да напредва „от благодат към благодат, докато не получи пълнота”. (У. и З. 93:13.) …
Очевидно, преди да навърши 12-годишна възраст—защото тогава Той удивил законоучителите и мъдреците в храма—Той вече знаел много за делата на Отца Си (вж. Лука 2:46–49). Това знание може да Му е било дадено чрез откровение, черз посещение на ангели или по друг начин. Но Неговото знание, що се отнася до живота Му, дошло ред по ред, правило след правило. Несъмнено, Той редовно общувал с Небесния Си Отец.
… „Исус растеше с братята си и порастна силен и очакваше от Господ да дойде времето на Неговото служение. И служеше в подчинение на баща си, и не говореше като другите хора, нито можеха да Го поучават, защото Той нямаше нужда да бъде поучаван от никой човек. И след много години часът на служението Му наближи”. (Преводът на Джозеф Смит, Maтея 3:24–26.)
Думите на Господ, че Той не можел да направи нищо, освен това, което е видял да прави Неговия Отец, означават просто, че Му е било разкрито какво е правил Неговия Отец (вж. Иоана 5:19–20). Несъмнено, Исус дошъл на земята подчинен на същото условие, което се изисква и от всеки един от нас—Той забравил всичко и трябвало да расте от благодат на благодат. Забравянето или лишаването от предишното Му знание, е нужно и при всеки един от нас, за да може да изпълним целите на настоящето физическо същствуване.
Спасителят нямал пълнота от самото начало, но след като получил Своето тяло след възкресението, Му се дала всичката сила и на небесата и на земята. Въпреки че е Бог, дори Синът Божий, имащ сила и власт да създаде тази и други земи, на Него Му липсвали някои неща и Той не ги получил, докато не възкръснал. С други думи, Той не получил пълнотата, докато не получил възкресено тяло.6
3
Исус Христос дошъл на този свят, за да ни изкупи от физическа и духовна смърт.
Исус дошъл, за да изпълни мисията, която Му била дадена преди създаването на тази земя. За Него се говори в Писанията като за „закланото Агне”. (Откровението 13:8.) Той доброволно пожелал да дойде в средата на времето, за да изкупи хората от падението, което настъпило за тях, поради прегрешението на Адам.
… Исус е единственият човек, роден на този свят, който няма земен баща. Отецът на Неговото тяло е и Отец на духа Му и Отец на духовете на всички човеци. От Отца Си Той получава вечен живот, от майка Си получава силата да умре, защото майка Му е смъртна жена. От нея Той получава кръвта Си, а от Отца Си получава безсмъртието Си. Така, имайки силата да положи живота Си и да го вземе отново, Той успява да плати цената на прегрешението на Адам и да изкупи всички създания от гроба.7
Истинската причина за идването на Исус Христос на земята … е първо да изкупи всички хора от физическата или тленната смърт, която Адам донесъл на света, и второ, да изкупи всички хора от духовната смърт или изгонването от присъствието Господне, при условие, че се покаят и греховете им бъдат опростени и издържат до края на смъртното изпитание.8
Ние се радваме на раждането на Сина Божий сред хората.
Благодарни сме за изкупителната жертва, която извършил чрез проливането на собствената Си кръв.
Благодарни сме, че Той ни е изкупил от смъртта и е отворил вратата, за да можем да получим вечен живот.
Молим се за мир на земята, за разпространяване на Евангелието и за окончателния триумф на истината.
Умоляваме всички чеда на Отца навсякъде да се присъединят към нас в извършването на тези неща, които ще ни донесат мир в този свят и вечна слава в идния свят (вж. У. и З. 59:23).9
4
Трябва да позволим на историята за раждането на Спасителя да проникне в живота ни и да му влияе.
Когато дойде коледното утро, някои хора скланят глави в смирена молитва към Отец на светлините за благословиите, които са получили чрез страданията на Неговия възлюбен Син, и четат тази чудна история с благодарна възхвала. Други, за съжаление, които знаят малко, ако изобщо знаят нещо, за дълга, който имаме към Сина Божий, празнуват, не във възхвала и смирена молитва, а в богохулно пиянско веселие, без и най-малко да помислят за значимостта на раждането на Мъжа от Галилея. …
Как може някой да прочете тази прочувствена история за раждането на Исус Христос, без да пожелае да изостави греховете си? В това време на годината е добре за всеки и за всички—царят в палата си, ако царете живеят в палати сега, селянинът в скромната си къщурка, богатият и бедният—да паднат на колене и да отдадат почит на Онзи, Който бил безгрешен, Чийто живот бил изживян в жертва и скръб в полза на ближните Му, Чиято кръв била пролята като жертва за греха. …
… Какво ще кажете за тази чудна история? Позволяваме ли й да проникне в живота ни и да му влияе? Приемаме ли я безрезервно в пълния й смисъл? Вярваме ли, че това бебе действително е Единородния Син на Бог в плътта? Имаме ли непоколебима вяра в мисията Му и желаем ли покорно да Го следваме? Ако светът бе повярвал в това и искрено се бе вслушал в ученията Му, той нямаше да бъде разкъсван от борби и порочност през всички тези векове. … Има твърде много лицемерие сред хората, които твърдят, че са последователи на Сина Божий, и твърде малко истинско поклонение, основаващо се на целостта и ученията Му.
Ангелът заявил на пастирите в онази величествена нощ, че им благовества голяма радост, която е за всички хора (вж. Лука 2:8–10), но по принцип хората навсякъде по лицето на земята отказват да получат благословиите на това благовестие. Tе не желаят да изоставят греховете си, да се смирят и да подредят живота си в хармония с ученията на Спасителя. …
Още веднъж умолявам всички хора навсякъде: Отвърнете се от злите си пътища и започнете истински да почитате Сина Божий, за да могат душите ви да бъдат спасени в Неговото царство.10
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Какво правите в дома си, за да си спомняте за Спасителя по Коледа? Какво можем да научим от коледните традиции на президент Смит? (Вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”).
-
Защо мислите, че историята за раждането на Исус Христос „никога не остарява”? (Вж. точка 1.)
-
Разгледайте думите на президент Смит за идването на Исус Христос на света като бебе и устояването на трудностите на смъртността (вж. точка 2). Какви са мислите и чувствата ви, като размишлявате върху желанието на Спасителя да направи това?
-
Обмислете връзката между раждането на Спасителя и Неговото Единение (вж. точка 3). Как родителите могат да помогнат на децата си да придобият това разбиране? Как това разбиране може да повлияе на коледните ни традиции?
-
Какво можем да направим, за да позволим на историята за раждането на Спасителя да „проникне в живота ни и да му влияе”? (Вж. точка 4.)
Свързани с темата стихове:
Помощ в преподаването
Разделянето на малки групи дава „на по-голям брой хора възможността да участват в урока. Хората, които често са нерешителни, може да споделят в малките групи идеите си, които не биха изразили пред целия клас” (Преподаването—няма по-велико призование (1999 г.), стр. 161).