„Кротостта на ханаанката“, Лиахона, септ. 2023 г.
Чудесата на Исус
Кротостта на ханаанката
Каква роля играят вярата и кротостта, когато търсим чудесата, от които се нуждаем?
The Woman of Canaan (Ханаанката), от Харолд Копинг, Bridgeman Images
Сред безбройните разговори, които Исус Христос трябва да е провел по време на Своето земно служение, има един, който е лесно да пропуснем, тъй като е кратък и понякога погрешно разбиран – този с ханаанката, описан в Матей 15:21–28.
Обаче с малко повече информация за контекста можем да научим прекрасни истини за търпението и състраданието на Исус Христос, докато опознаваме тази рядко споменавана жена, която е пример за вяра и кротост.
Контекстът
В Матей 14 четем, че Спасителят узнава за смъртта на Йоан Кръстител, който е бил обезглавен по подстрекателство на Иродиада. След като научава за смъртта на братовчед си, Исус се опитва да се оттегли с лодка на „уединено място настрана“, може би, за да скърби, но народът Го следва пеша (вж. Матей 14:13). В израз на велико състрадание, Христос прекарва деня с хората и дори извършва едно от Своите велики чудеса, като нахранва събралото се множество с пет хляба и две риби (вж. Матей 14:15–21).
Същата вечер Спасителят извършва второ голямо чудо. Той отива на хълма сам, далеч от Своите ученици, за да се моли. Учениците се качват на лодка, която по-късно е насред Галилейското езеро, блъскана от вълните и вятъра. И Исус идва „при тях, като върв(и) по езерото“, което подтиква учениците да кажат: „Наистина, ти си Божий Син“. (Вж. Матей 14:23–25, 33.)
След това Исус отпътува на север от Галилея към бреговете на Тир и Сидон, които се намират в днешен Ливан. Той със сигурност търси „почивка, уединение или подходяща възможност да учи Дванадесетте“, която Му е убегнала1. Точно там „една ханаанка изл(иза) от онези места и извик(ва): Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс“ (Матей 15:22).
Изцелението на дъщерята на ханаанката се случва някъде в района между Сидон и Тир, северно от Галилея.
Сидон (вж. илюстрацията по-горе): В древни времена търговията го превръща в един от най-важните градове във Финикия.
Тир (вж. снимката по-горе): друг важен търговски град, намиращ се на около 35 км южно от Сидон. По време на своето служение апостол Павел посещава членове на Църквата тук (вж. Деянията на апостолите 21:3–7).
Илюстрация на Сидон от Баладж Балоу
Ханаанката
Изумително е, че жената изобщо се доближава до Исус. Тя е ханаанка, от народ на „езичници или друговерци“, като „за юдеите ханаанците са хора с особено лоша репутация“2. Но при все това, нейната вяра в силата на Исус Христос и любовта към дъщеря ѝ я подтикват да помоли Спасителя за помощ. Старейшина Джеймс Е. Талмидж (1862 – 1933) от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „Фактът, че тя нарича Исус „Сине Давидов“, показва вярата ѝ, че Той е Месията на Израил“3.
Въпреки че знаем много малко за тази майка езичница, можем да предположим, че вярата ѝ е подобна на тази на други жени, споменати в Новия завет. Подобно на жената с „кръвотечение“ (Марк 5:25), Мария и Марта от Витания и Мария Магдалена, ханаанката напълно се уповава на Спасителя. Тя има сигурно и уверено разбиране Кой е Той.
Първоначално Исус не ѝ отговаря. Учениците Го насърчават да я отпрати, тъй като тя ги безпокои и те предполагат, че безпокои и Него, докато Той търси спокойствие4.
Накрая Исус отговаря. Обяснявайки Своето предишно мълчание, Той казва: „Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом“ (Матей 15:24).
Заявлението на Спасителя прави още по-поразителен факта, че тази ханаанка е дошла да търси благословия за дъщеря си. Тя не е от народа на Израил, но някак знае, че Исус Христос е Месията и Царят. И въпреки че Той ясно казва, че Неговата мисия е за юдеите в Израил, жената има вяра, че Той ще изцели дъщеря ѝ. С кротост, тя пада пред нозете Му като признание за Неговата царска власт и сила (вж. Марк 7:25), покланя Му се и отново умолява: „Господи, помогни ми“ (Матей 15:25).
Кротост и чудеса
В отговор, който изглежда груб за съвременните ученици, Исус казва: „Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата“ (Матей 15:26). Учени, които познават Библията, обясняват, че в тази аналогия „децата“ са юдеите, а „кученцата“ са езичниците.
С други думи, основната отговорност на Христос е към юдеите. Той трябва да ги храни (или да даде Евангелието първо на тях) и тогава те ще хранят или учат останалата част от света. Старейшина Талмидж обяснява: „Тя разбира словата, колкото и груби да ни звучат на нас, в духа на намерението на Господ. (…) Жената със сигурност не се обижда от сравнението“5.
Отново отговорът на тази добра жена е трогващ, удивителен и показва кротост: „Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“ (Матей 15:27).
Тази изпълнена с вяра жена не се предава. Вместо да избере да се обиди, тя избира вярата. Отговорът ѝ е израз на надежда, дори и в трохите. Каква изключителна вяра да вярва, че троха от трапезата на Спасителя би била достатъчна да надделее над това, което мъчи дъщеря ѝ. Отговорът на тази изпълнена с вяра майка показва смирение и кротост.
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява кротостта като „силна, а не немощна; активна, а не пасивна; смела, а не плаха“6. Ханаанката наистина е силна, активна и смела в заявяването на вярата си, че дори и залък от силата на Спасителя би бил достатъчен.
Ханаанката е силна, активна и смела в заявяването на вярата си, че дори и залък от силата на Спасителя би бил достатъчен.
Накрая Исус Христос отговаря с познатите и вдъхващи сила слова: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти“. Това доказателство, че Той цени и приема всеки от нас в нашето пътуване към Него, е последвано от записаното в Писанията уверение: „В този час дъщеря ѝ оздравя“ (Матей 15:28).
Какво можем да научим?
Старейшина Талмидж коментира: „Похвалното постоянство на жената се основава на вяра, която преодолява видните пречки и устоява дори на обезсърчението“7.
Нашият възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън, ни съветва да развиваме точно такава устояваща вяра в Исус Христос, като казва: „Вярата в Исус Христос е най-великата сила, достъпна за нас в този живот. Всичко е възможно за тези, които вярват“8.
Възхищавам се на ханаанката, която е силна, активна, смела и постоянна в това да потвърждава вярата си в Исус Христос като Спасителя, Месията и Царя. Тя е пример от Новия завет за вярата и кротостта, от които се нуждаят всички ученици на Исус Христос. Нека не се предаваме и с постоянство да се стремим към такава вяра в „Първосвещеник(а) на бъдещите добрини“ (Евреите 9:11).