„Одеждите на святото свещеничество“, Лиахона, септ. 2024 г.
Одеждите на святото свещеничество
Като част от храмовото надаряване ни е дадено свято физическо напомняне за сключените от нас завети – един символ за Самия Спасител.
Фрагмент от Adam and Eve (Адам и Ева), от Дъглас М. Фрайър
Независимо от подготовката, която несъмнено им е била предоставена, както и уверенията, които са се опитали да запомнят, за Адам и Ева трябва да е било огромен шок да напуснат райската си градина и да пристъпят в един паднал свят.
Те съвсем сериозно осъзнават какво означава да заменят своя спокоен и безгрижен живот с един свят на противопоставяне и пот, тръни и скръб – последван в крайна сметка от нещо, наречено смърт. В началото те не знаят какво означава всичко това, но скоро научават, че всеки ден може да носи нова болка. Наистина, най-болезнено от всичко е осъзнаването, че ще преминат през всичко това отделени от своя Небесен Отец – „отстранени от Неговото присъствие“, както по-късно ще запише Моисей.
Като се има предвид това отделяне и самотата в един студен, печален свят, колко утешително трябва да е било за Адам и Ева да си спомнят едно нещо: че са дадени обещания – нещо свято и вечно, наречено завети. Те са обещали, че ще се подчиняват на Отца през всичките дни на живота си, а Той е обещал да осигури Спасител, Който да облекчи болката и тъгата им, да извърши Единение за грешките им и да ги върне безопасно в Неговото присъствие.
Но как тези смъртни хора да си спомнят за това, което са обещали? Как да продължат да знаят за опасното си положение – през цялото време, денем и нощем?!
Напомняне за сключените от тях завети
За да им напомня за това, Той им дава „дрехи от кожи“. Чудесен подарък и толкова навреме. След като вземат от забранения плод, Адам и Ева почти мигновено разбират, че са голи. Те първо се опитват да покрият голотата си със смокинови листа. След това, страхувайки се, че това няма да е достатъчно, те се опитват да се скрият от Господ. (Това глупаво действие е доказателство, че те започват своя живот като смъртни!) От този момент насам един любящ Отец кани Своите чеда не да се крият, а да идват при Него. И както в случая с дрехите от кожи тогава, както и с разнообразни видове облекло от тогава насетне, Той, в Своята милост, не ни е оставил голи, а е облякъл покорните в „мантия на правда“, едно напомняне за дадените от нас обещания и сключените завети. Тези „одежди на спасение“ символизират най-великия от всички дарове – Единението на Исус Христос.
Одеждите са символ за Спасителя
Разбира се, всичките тези размишления за Адам и Ева, заветите и облеклото, са нещо повече от просто мисловно упражнение. Не е трудно да си представим как са се чувствали Адам и Ева, защото ние също имаме проблеми в този паднал свят. Ние също сме отделени от присъствието на Бог и се отдалечаваме още повече всеки път, когато съгрешаваме. Подобно на Адам и Ева, на нас ни е даден същият Спасител – Исус Христос от Назарет, Алфа и Омега, Синът на живия Бог. Подобно на Адам и Ева, ние сме сключили завети с Бог. И, като част от храмовото надаряване, ни е дадено свято физическо напомняне за тези завети – един символ за Самия Спасител. В нашата диспенсация то се нарича одеждите на святото свещеничество.
Ние носим тези одежди под останалото облекло. Каквито и отговорности да имам, каквито и роли да имам в живота, каквото и да се изисква в ежедневните ми задължения, в основата на всичко това са сключените от мен завети – винаги. В основата се намират свещените обещания, към които отчаяно се придържам. Не се перча пред света нито с одеждите, нито със сключените от мен завети. Обаче държа както одеждите, така и заветите близо до себе си – възможно най-близо до себе си. Те са изключително лични и извънредно свещени.
За да си спомняме тези завети, тези двустранни обещания, ние носим одеждите през целия си живот. Тази практика отразява нашето желание Спасителят да бъде постоянно влияние в живота ни. Другите възлюбени символи са периодични. Ние биваме кръстени веднъж в живота си. Вземаме от причастието веднъж седмично. Посещаваме храма, когато ни е възможно. Но одеждите на святото свещеничество са нещо различно – ние почитаме този символ всеки ден и всяка нощ.
И точно така е при заветите – те не се оставят настрана поради неудобство или небрежност и не се модифицират, за да пасват на стиловете и модите на обществото. В живота на един ученик на Исус Христос светското трябва да бъде модифицирано, за да съответства на сключените завети, а не обратното.
Както учи Първото президентство, когато обличаме одеждите, обличаме свещен символ на Исус Христос. При това положение, защо изобщо бихме търсили извинение да съблечем този символ? Защо бихме се лишили от обещанието за сила, защита и милост, което одеждите представляват? Напротив, винаги, когато трябва временно да свалим одеждите, ние трябва с нетърпение да ги облечем отново възможно най-скоро, защото си спомняме както обещанията, така и опасностите, които осмислят сключените завети. Преди всичко ние си спомняме за кръста и празната гробница на Христос.
Някои може да кажат: „Има и други начини да си спомням за Исус“. Бих отговорил, че това е чудесно. Колкото повече, толкова по-добре. Нека намираме възможно най-много начини да спазваме обещанието си „да си спомня(ме) винаги за Него“. Но ако правим това, би било неразумно умишлено да пренебрегваме напомнянето, което Самият Господ дава на надарените, а именно одеждите на святото свещеничество.
Исус Христос и Неговото Евангелие означават всичко за мен. Всичките ми вечни надежди и стремежи, всичко, което ми е скъпо, се крепи на Него. Той е „канара(та) на моето спасение“, моят начин за достъп до моя Небесен Отец, единственият ми път обратно към това, което някога съм имал и сега искам да имам отново, заедно с още много. Неговият дар за нас е най-щедрият, който някога съм получавал, най-щедрият даван някога – закупен с безпределно страдание, предоставен на безброй хора, дарен с безпределна любов. Тръните и бодилите, болката и мъката, скръбта и греховете на този паднал свят – всички те са „погълнат(и) в Христа“.
И така, аз съм носил одеждите на святото свещеничество – както е уместно, всеки ден и нощ, откакто получих своето надаряване преди 64 години, когато бях на 19 години – защото Го обичам и се нуждая от обещанията, които те символизират.
Въпроси относно носенето на одеждите?
Някои от вас може би четат тази статия с надеждата да отговоря на конкретен въпрос за одеждите. Може да се надявате на едно „така казва Господ“ – или дори „така казват Неговите служители“ – по въпрос, близък до сърцето ви. Вашият въпрос може да произтича от лични обстоятелства, свързани със заетост, физически упражнения, хигиена, климат, скромност, санитарни условия или дори медицинско състояние.
Някои отговори на този тип въпроси могат да бъдат намерени на temples.ChurchofJesusChrist.org и в раздел 38.5 на Общия наръчник. Може да се обръщате към доверени членове на семейството и ръководители по лични въпроси. Обаче, в първоначалните обреди има много ясни напътствия, а и винаги можете да разчитате на своя Небесен Отец, Който ви познава, обича и разбира всичко за вашите обстоятелства. Той ще се радва, ако вие лично Му задавате тези въпроси.
Снимка на кулата на храма Сейнт Джордж Юта
Моля, не ме разбирайте погрешно. Като търсите божествено напътствие, Духът няма да ви вдъхновява да правите по-малко от това да следвате получените в храма напътствия, както и пророческите съвети, отправени от Първото президентство в последното им изявление. Любящият Отец няма да ви помогне да се оправдавате, като вършите по-малко, отколкото можете, за да отговаряте на Неговите стандарти за отдаденост и скромност, които ще ви благославят сега и завинаги. Но дали Той разбира въпросите ви и дали ще ви помага да получавате благословиите от проявяването на уважение към одеждите и спазването на сключените от вас завети? Да! Трябва ли също така да се консултирате с компетентни медицински и здравни специалисти, когато това е необходимо? Разбира се! Трябва ли да пренебрегвате здравия разум или да гледате оттатък знака? Моля се да не правите това.
Не мога да отговоря на всеки въпрос, който имате. Дори не мога да отговоря на всеки въпрос, който имам аз. Но като апостол на Господ Исус Христос мога да ви обещая помощта на един любящ Бог, Който желае да имате успех и да сте благославяни по начини, които сега не можете да проумеете или предвидите, като спазвате заветите, които сте сключили с Него.