„Доброто, което Евангелието ми донесе“, Лиахона, септ. 2024 г.
Гласове на светии от последните дни
Доброто, което Евангелието ми донесе
Аз усещах Светия Дух благодарение на хората в Църквата.
Докато растях, моят герой бе дядо ми по майчина линия, моят ачей. Той имаше силна вяра. С него посещавах безброй различни църкви, но религията не беше за мен.
Когато се запознах с Джина, която ми стана съпруга, тя беше верен член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Желаеше да науча повече за Църквата, за да можем да сключим брак в храма. Но аз не исках това. Не бях религиозен.
В крайна сметка, сключихме граждански брак. След като ни се роди дете, все още не се интересувах от Църквата, но Джина продължаваше да я посещава.
Накрая реших да ѝ докажа, че нейната църква е грешна, като посещавам други църкви. Това продължи няколко години, но без значение къде отивах, не се чувствах комфортно.
Тогава, една неделя, докато Джина подготвяше дъщеря ни за събрание, аз също започнах да се обличам. Тя ме погледна и попита: „Какво правиш?“. Аз отговорих: „Ще дойда на църква с теб“. Тя погледна към дъщеря ни и каза: „Приготви се бързо! Не искаме той да промени решението си!“.
И така, тръгнахме. Усещах Светия Дух благодарение на хората в Църквата и те изиграха съществена роля за обръщането ми във вярата. След това мисионерите дойдоха у дома. Те и споделените от тях учения бяха прекрасни за мен, а Духът изпълни сърцето ми (вж. Мороний 10:4–5).
Когато посетих моя дядо, за да му кажа какво бях намерил, той не се зарадва. Но знаех, че трябва да следвам сърцето си.
Присъединих се към Църквата и скоро с Джина бяхме запечатани в храма. Дъщеря ни бе запечатана към нас и сега имаме още три деца, които са родени в завета.
Отне 10 години на моя ачей най-после да започне да уважава онова, в което вярваме в Църквата. По време на завършването на сина ми в гимназията, той каза на всички в Навахо: „Обичам това семейство. Подкрепям онова, в което те вярват. Техните деца наистина знаят как да се молят“.
Аз съм единственият член на Църквата сред моите близки роднини, но знам, че за тях моето обръщане във вярата е истинско и те виждат доброто, което Евангелието е донесло на съпругата ми, децата ни и на мен.