Гласове на светии от последните дни

Духът промени нещата

От Лиза Нилсен Йънг, Южна Каролина, САЩ

Можех да усетя любовта на членовете на района, докато пееха без моя акомпанимент.

Илюстрация от Кейти Докрил

Живеехме в малък град в Джорджия, САЩ, когато баща ми почина едва на 55 години. Повечето ми роднини живееха в друг щат. Тези 3200 км между мен и близките ми тогава изглеждаха като огромно разстояние.

Съпругът ми беше епископ, а аз – органист в нашия малък район. Поради всички емоции и стрес при подготовката за погребението, в онази неделя се чувствах особено уморена, когато настъпи моментът за закриващия химн на събранието за причастие: „Бог да бъде с вас, довиждане“ (Химни, № 97).

По средата на втория куплет скръбта ми ме надви. Някак успях да свиря до края на този куплет, но ръцете ми трепереха и очите ми бяха толкова насълзени, че трябваше да спра преди началото на последния куплет. Не можех да спра да плача.

Последва кратка пауза, след като конгрегацията разбра, че органът не свири. Но след това членовете на района продължиха да пеят без съпровод. Пеенето не беше идеално. В крайна сметка бяхме малко. Но Духът промени нещата. През сълзите и срама си усетих любовта на мнозина, докато пееха.

Бог да бъде с вас, довиждане!

Любовта Му – свята сила

от злини да ви закриля.

Бог да бъде с вас, довиждане!

Когато химнът приключи, музикалният ръководител ме прегърна, докато ридаех по време на закриващата молитва. След това няколко души дойдоха до органа с насълзени очи, за да изкажат съболезнования за баща ми.

По-късно казах на музикалния ръководител, че ще свиря на пиано на погребението. Вероятно след случилото се изглеждаше лоша идея, но на баща ми много му харесваше да ме слуша как свиря на пиано. Исках да свиря за него. Тогава осъзнах колко близо до мен е бил той по време на закриващия химн.

Много съм благодарна за химните. Свидетелствам, че музиката може да ни учи и утешава по начини, по които думите често не могат. Както пише Първото президентство в предисловието към сборника с химни: „Химните (…) утешават изнемощелите, успокояват тъгуващите и ни вдъхновяват да устоим докрай“. Също така съм благодарна за любовта на един добър район, когато бях толкова далеч от своето семейство. Знам, че с баща ми наистина ще се срещнем отново.