„Как усещането за разруха ми помогна повторно да изградя своята основа от вяра“, Лиахона, септ. 2024 г.
Пълнолетни младежи
Как усещането за разруха ми помогна повторно да изградя своята основа от вяра
След серия от сериозни психически, физически и духовни трудности, открих какво означава да намираме изцеление чрез нашия Спасител Исус Христос.
Служех като мисионер във Франция, когато светът се срина и COVID-19 подложи цялата страна на строг ограничителен режим. През целия си живот съм се борила с депресия, затова се притесних, че ограничаващите обстоятелства ще ме доведат до депресивен епизод. Но първата седмица на карантината – седмицата, предшестваща историческата обща конференция през април 2020 г., беше една от най-духовните седмици в живота ми.
Поглеждайки назад, имам чувството, че чрез преживяванията ми през онази седмица Господ ме укрепи за предстоящата буря.
По време на конференцията старейшина Гари Е. Стивънсън от Кворума на дванадесетте апостоли изнесе реч за предстоящия ремонт на основите на храма Солт Лейк. Той го сравни с ремонт на нашия живот и ни покани да обмислим следния въпрос:
„Кои са основните елементи на духовната и емоционалната ми същност, които ще позволяват на мен и семейството ми да оставаме твърди и непоклатими, и дори да устояваме на разлюляващи земята мощни сеизмични събития, които със сигурност ще се случват в живота ни?“.
Докато слушах неговата реч, получих впечатление от Духа, че, подобно на храма, в определени аспекти аз щях да бъда подложена на разруха през следващия период от живота си. Но също така чувствах, че ако се обръщам към Господ по време на тези трудности, Той ще ми помага да укрепвам своята основа на вярата.
Чувството на разруха
Както очаквах, скоро изпаднах в депресия и не след дълго се почувствах в капана на един безкраен цикъл от мисли за самоубийство. Чувствах умствена, емоционална и духовна разруха.
След два месеца карантина нещата малко се подобриха. Благодарение на промяната в моите обстоятелства, като приемане на антидепресанти и края на ограничителния режим, психическото ми състояние се подобри. Но скоро след това започнах да се чувствам зле и открих три големи бучки в основата на гърлото си.
Първоначално не обръщах внимание на подутините, но когато симптомите ми се влошиха, стана ясно, че ще трябва да прекратя мисията си. Върнах се у дома, където веднага ми беше поставена диагноза рак на кръвта – лимфом на Ходжкин.
Тъй като антидепресантите притъпяваха донякъде емоциите ми, се чувствах доста апатично, когато започнах шестмесечната химиотерапия.
Но въпреки това, етапът на моята физическа разруха започна.
Повторно изграждане на моята духовна основа
Година след края на лечението ми с химиотерапия започнах да се чувствам по-добре физически. Възобнових следването си и правех планове. Но тежката душевна болка и безчувственост, които бях изпитвала през моята мисия и по време на химиотерапията, се превърнаха чувство на общо безразличие към Небесния Отец и Исус Христос.
Изпитвах трудности с отношението си към преживяното и се чувствах така, сякаш Те ме бяха изоставили, когато бях на дъното.
Но Небесният Отец знаеше по какъв път трябваше да поема, за да мога да бъда изцелена.
Имах чувството, че се боря с руините и останките от предишната ми силна вяра и жизнена личност. Усещах нещо като откъснатост от себе си. Сърцето ми започна да се смекчава към опитите на Господ да ме достигне, но емоционално се чувствах виновна, изпълнена с тревожност и недостойна, поради безразличието си към Евангелието.
След като размишлявах върху духовното си здраве в продължение на няколко месеца, бях подтикната да направя малки духовни промени в живота си. Бях пренебрегвала болката за известно време, но исках да обърна внимание на душевните си рани, породени от трудностите, които бях преживяла.
Скоро можех да видя ръката на Небесния Отец в живота си. Без да знаят колко духовно вцепенена се чувствах, приятелите и близките ми говориха за изцелението. Един от тях дори сподели с мен едно духовно послание на Илейн Ш. Маршал.
Без особено желание го прочетох.
Като медицинска сестра, Илейн прави сравнение между физическото и духовното изцеление, като казва: „Изцелението не е лечебна процедура. Лечебната процедура е чиста, бърза и често се извършва под упойка. (…) Изцелението (…) често е продължаващ цял живот процес на възстановяване и растеж, въпреки (или може би поради) нестихващите физически, емоционални или духовни атаки. То изисква време“.
Според мен не беше съвпадение, че лечението на моя рак изискваше шест месеца химиотерапия. Последиците от химиотерапията са драстични, драматични и тежки. Интересно е, че физическото оздравяване на моето тяло ме научи на ключов принцип на духовното изцеление – как да черпя от благодатта на Исус Христос и да си дам време и пространство, за да изцеля връзката си с Него и Небесния Отец.
Получаване на благодатта на Спасителя
Благодатта е божествена помощ, подпомагаща и укрепваща сила, духовно изцеление. Тя е дар от нашия Небесен Отец, „който ни се дава чрез Единението на Господ Исус Христос“.
Любимият ми пример за човек, който има достъп до изцелителната сила на Исус Христос чрез Неговото Единение, е Алма-младши. Докато лежи в състояние, подобно на кома, в продължение на три дни, раздиран с „мъките на прокълната душа“, той си спомня ученията на баща си за Исус Христос (вж. Алма 36:16–17). Първо той копнее за помощ, след което се обръща към Христос, което променя неговото състояние и му позволява да бъде изцелен духовно (вж. Алма 36:18–22).
Първата стъпка, която предприех към духовното изцеление, бе да открия желание да се свържа с Бог. Алма ме научи как да започна с думите: „Упражн(ете) частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми“ (Алма 32:27).
Свидетелствам от личен опит, че това учение е истинно.
Можем да развиваме желание, да посеем семе (Божието слово) и да подхранваме това семе, докато се превърне в нещо реално и конкретно. И след време плодовете на нашата вяра в Исус Христос израстват, когато видим промяна в нашите действия, мнения, вярвания, сърца, умове и накрая души. Нашата основа се гради върху Него (вж. Еламан 5:12).
Подобно на това, което преживява Алма, желанието ми да усещам Духа и да изпитвам радостта от Евангелието предизвика у мен цялостна вътрешна промяна, която ме преведе през процеса на изцеление. От този момент Спасителят ми помогна да се помирявам с отминалите си чувства, като се научих да се освобождавам от негодуванието си към Бог и собствените си слабости.
Благодарение на Спасителя, части от мен, които мислех, че съм загубила в мъглите на изпитанията си – като характера си, своите желания и любовта си към Евангелието – ми бяха върнати и това ме накара да се чувствам изцелена, обновена и възстановена.
По-здрава основа
Болката и трудностите ме промениха, но когато намерих изцеление чрез Исус Христос, аз наистина повторно изградих своята основа от вяра в Него. С течение на времето, докато изцелението продължава, аз виждам, че благодарение на Исус Христос мога да се уча да изпитвам радост, въпреки трудностите си. Сега разбирам, че най-важната част от преминаването през изпитание не са разрухата или болката, която изпитваме, а онова, което следва, когато преживяваме изцеление и възстановяване чрез благодатта на Спасителя.
Старейшина Патрик Кийрън от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Скъпи приятели, които сте (…) понесли несправедливости в живота, вие можете да започнете отначало и начисто. В Гетсиманската градина и на Голгота, Исус „взе върху Си (…) цялото страдание и мъка, някога изпитвани от вас (и) мен“ (Ръсел М. Нелсън, „Правилното име на Църквата“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 88) и победи всичко!“
И така, обръщам се към вас, които страдате от чувство на разруха в живота си – умолявам ви да бъдете смели, да устоявате и да се уповавате на Господ и Неговата изцелителна сила. С течение на времето, с търпение и при дори минимално желание, Неговата благодат може да ви преобразява, да възстановява вашата основа от вяра и да ви помага да се чувствате отново здрави.
Това е дарът, който Бог предлага на всеки един от нас.
Авторката е от Северна Каролина, САЩ.