„Пророкът ни води към Исус Христос“, Лиахона, септ. 2024 г.
Пророкът ни води към Исус Христос
Пророкът знае пътя, защото познава Исус Христос, Който е „пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6).
Seeking the One (В търсене на едната), от Лиз Лемън Суиндъл, копирането забранено
Един ден обядвах в административната сграда на Църквата с трима от моите колеги от Седемдесетте. Докато ядяхме, президент Ръсел М. Нелсън дойде на нашата маса с купа супа и каза: „Може ли да се присъединя към вас?“.
„Разбира се, президент!“ – отговорихме ние. Кой не би искал да обядва с пророка?
Докато се хранехме, президент Нелсън сподели няколко свои преживявания от страните, които е посещавал, и ни разказа за хора, които са го вдъхновявали. Той беше много внимателен, мъдър и щедър.
Когато приключихме с обяда, аз се обърнах към президент Нелсън с думите: „Президент Нелсън, не знам дали скоро ще бъда пак на една маса с вас. Но тази вечер ще видя съпругата и децата си и ще им кажа, че обядвах с пророка. Знам, че те ще ме попитат: „Какво ти сподели той да ни предадеш?“. Президент Нелсън, какво бихте желали да кажа на съпругата и децата си?“.
Президент Нелсън ме погледна за момент. Нямах търпение да чуя какво ще ми каже! „Имам само две думи за теб – отговори той. – Предай на семейството си, че съм казал: „Спазвайте заповедите“.
И преди сме чували това напътствие от президент Нелсън, но в този момент лично получих силно свидетелство, че президент Нелсън наистина е пророкът. Благодарих му и по-късно същия ден разказах на семейството си за случилото се. Тогава децата ни направиха стикери с надписа „Спазвайте заповедите“ и ги поставиха на нашия хладилник и огледала, за да ни напомнят за казаното от президент Нелсън.
Оттогава размишлявам над напътствието на президент Нелсън. Когато спазваме заповедите, ние проявяваме любовта си към Небесния Отец и Спасителя. Доближаваме се до Тях и пребъдваме в Тяхната любов (вж. Йоан 14:21, 15:10).
Това преживяване с пророка ми потвърди една дълбока и духовно значима истина. В Неделното училище за деца пеем: „Следвай пророка, всичко ще виждаш, пътя следи!“. Той знае пътя! Пророкът знае пътя, защото познава Спасителя, Който е „пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6). Когато следваме пророка, ние биваме водени към Исус Христос.
Свещената роля на пророците
Господ е дал важна и свещена роля на пророците, както в древността, така и в наши дни. В Писанията четем, че „наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците“ (Амос 3:7).
В книгата на Йезекиил научаваме повече за това, което се изисква от пророците. Господ казва на Йезекиил: „Аз те поставих страж на Израилевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна“ (Йезекиил 33:7).
Пророците, подобно на стражите на кула, имат специалната отговорност да бъдат говорители за Господ и да оповестяват това, което Той им е разкрил. Господ изисква от Своите пророци да бъдат мъже на вярата, почтени и безстрашни мъже.
Илюстрация на Самуил Ламанита от Дан Бър
Например Самуил Ламанита проявява своята пълна отдаденост към Исус Христос, когато застава на стената и заявява на нефитите нещата, които Господ е вложил в сърцето му (вж. Еламан 13:4).
„И ето, ангел Господен ми го изяви – казва Самуил – и донесе благовестие за душата ми. И ето, изпратен съм при вас, за да го изявя и на вас, за да можете да имате и вие благовестие; но ето, вие не пожелахте да ме приемете“ (Еламан 13:7).
Забележително е за мен, че Самуил смело свидетелства за истината – дори когато нефитите „хвърлят камъни по него (…) и (…) изстрел(ват) стрели по него, докато сто(и) върху стената“ (Еламан 16:2). Днес виждаме тази смелост у пророците, гледачите и откровителите.
Да правим света по-добро място
Неотдавна срещнах една семейна двойка по време на конференция на кол в Нашвил, Тенеси, САЩ. Жената е била член на Църквата през целият си живот. Съпругът ѝ не беше член.
Те дойдоха при мен и съпругът каза: „Готов съм да бъда кръстен“.
Зарадвах се да чуя това! Попитах го: „Какво се промени?“.
Той ми отговори: „Когато чух посланието на президент Нелсън на общата конференция, то ме трогна дълбоко. Тогава разбрах, че той е пророк. Добих свидетелство и сега съм готов да бъда кръстен“.
Познавам и една жена от Кейп Коуст, Гана, която по някакъв начин попаднала на общата конференция. Тя никога не била чувала за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, но се заинтригувала от онова, което видяла и чула от пророците, гледачите и откровителите. След това потърсила Църквата. Открила сграда за събрания и срещнала мисионерите. Впоследствие била кръстена. Наскоро тя ми изпрати свои снимки от посещението си в храма, където е получила надаряването си.
Тези два случая показват колко въздействащо е посланието на пророка към света! Ако всички се вслушват в посланието му, ще има повече мир в света. Всички ще се съсредоточаваме над най-важното, включително да развиваме взаимоотношения с Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос и да изграждаме силни, вечни семейства. Също ще даваме най-доброто от себе си, защото ще спазваме двете големи заповеди – да обичаме Бог и да обичаме ближния си, както себе си (вж. Матей 22:37–39). Ще осъществяваме Сион – едно общество, където любовта, праведността и хармонията надделяват, отразявайки духа на ученичеството (вж. Учение и завети 82:14).
Когато следваме пророка, можем да бъдем уверени, че вършим това, което Бог желае от нас, защото пророкът следва Исус Христос и помага и на нас да Го следваме. Благодарение на Исус Христос, всичко в живота придобива смисъл. „Можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни“. Като следваме пророка, наистина можем да правим света по-добро място.
Намирайте обещаните благословии
Когато светиите са прогонени от Къртлънд, Охайо, Първото президентство възлага на Оливър Грейнджър да продаде имотите на светиите и да изплати дълговете на Църквата. Оливър, един обикновен мъж, почти сляп поради студа, приема тази трудна задача, защото пророкът Джозеф Смит и другите ръководители са поискали това от него. Оливър устоява на много трудности и Господ цени неговата жертва и усилия.
„Спомням (Си) Моя служител Оливър Грейнджър – заявява Господ, – ето, истина му казвам, че името му ще бъде запомнено като свещено от поколение на поколение, во веки веков, казва Господ. (…)
И когато падне, той ще се вдигне отново, защото неговата жертва ще бъде по-свещена за Мен, отколкото неговата печалба, казва Господ“ (Учение и завети 117:12–13).
Оливър и съпругата му Лидия подкрепят пророка и Господ приема, че Оливър дава най-доброто от себе си, дори и невинаги да има успех. Господ подчертава, че ценността на неговите усилия е по-голяма от постиженията му.
Като мисионер и дори сега, не си спомням да съм чувал много за Оливър Грейнджър, но името му е споменато в Писанията, защото той се е подчинявал на напътствията на пророка и е получил обещаните благословии – името му наистина е запомнено като свещено. От Оливър Грейнджър научаваме, че макар напътствието да идва от божествен източник (чрез пророците), то не гарантира, че пътят ще е лесен и лишен от трудности, но обещанията са сигурни (вж. Алма 37:17).
Какъв би бил животът ни без пророците? Живият пророк и президент на Църквата представлява пряка линия на общуване от Бог към Неговия народ и е единственият човек на земята, който получава откровение, за да ръководи цялата Църква. Той също предоставя непрекъснато откровение от Бог, за да ни помага да се справяме с трудностите на нашето време. Като се вслушваме в съветите на пророка, можем да намираме мир, радост и напътствие в живота си, докато се стремим да ставаме по-подобни на Исус Христос (вж. Учение и завети 21:4–6).
Нека приемаме ученията и примера на съвременните пророци, знаейки, че те са оръдия в Божиите ръце и ни водят към вечни благословии. Обичам ги и се моля за тях. Благодарен съм за своето знание, че те са вдъхновявани и ни водят заедно със семействата ни при нашия Спасител, Исус Христос.