Лица на вярата

Духовно впечатление за това, което ще сътворя

От Стефан Сийбъл, Орегон, САЩ

Единението на Исус Христос придоби по-дълбоко значение за мен, докато извайвах историята за Авраам и Исаак.

Снимки от Кристина Смит

Рисуването и скулптурата са начини, по които изразявам благодарността си за красотата на земята. За мен изкуството започва с духовно впечатление за това, което ще сътворя.

„Заветното дете“

Когато един приятел се пенсионира и се подготвяше да се премести, аз направих за него скулптура, наречена Заветното дете. Това е скулптура на Авраам, който държи бебето Исаак. Оттогава съм направил поредица от други скулптури, включващи Авраам и Исаак. Те са ми любими и някои от най-важните ми произведения.

Скулптурите на Стефан Сийбъл, включващи Авраам и Исаак, са му любими. Те му напомнят за любовта на Отца към Неговия Единороден Син. Най-вдясно е скулптурата му, наречена Заветното дете.

Според мен най-въздействащата от тях е тази на Авраам, който наставлява сина си от свитъци. Авраам се държи здраво за бедрото и гледа нагоре с мъчително изражение на лицето, когато получава подтик от Господ, че трябва да принесе в жертва единствения си син. Исаак прегръща Авраам, но не може да разбере защо баща му не му отговаря.

Тази скулптура на брат Сийбъл, наречена Вземи твоя син, твоя единствен син, изобразява как Авраам получава подтик от Господ, че трябва да принесе в жертва сина си Исаак.

Друга част от скулптурата е в процес на създаване и показва как двамата строят олтар. Исаак пита къде е жертвеното агне, а Авраам отговаря, че Господ ще си промисли. В предишна скулптура на Авраам е даден овен в един храст и му е казано, че не е нужно да принася в жертва сина си. Авраам прегръща силно Исаак. (Вж. Битие 22:1–13.)

Авраам прегръща Исаак в тази скулптура на брат Сийбъл, наречена След изпитанието.

Ценното в тази история е, че тя е като модел или символ за жертвата на Сина Божий. Нашият Отец в Небесата, Който обича Своя Единороден Син, също избра да Го пожертва, но не Го e пощади в последния момент. По думите на старейшина Нийл А. Максуел (1926 – 2004) от Кворума на дванадесетте апостоли: „Нямаше овен в храста на Голгота, за да бъде пощаден Исус, този Приятел на Авраам и Исаак“ („O, Divine Redeemer“, Ensign, ноем. 1981 г., с. 8).

Вместо това, Отец позволи Неговият избран Син (вж. Моисей 4:2) да извърши Единението за нас, така че всички да можем да се завърнем у дома, за да живеем отново с Тях, ако желаем това и живеем достойно за тази благословия (вж. Йоан 3:16–17).

От опит знам, че Бог участва в живота ни. Ние сме, за да можем да „има(ме) радост“ (2 Нефи 2:25), но добиваме опит чрез своите страдания. Както със сигурност се случват добри неща, така има „противопоставяне във всички неща“ (2 Нефи 2:11). Обаче, Бог е на наше разположение и можем да преодоляваме всички трудности в живота. Ще откриваме, че можем да устояваме на изпитанията си, като продължаваме да се стремим да обичаме, да служим и да ставаме по-милосърдни, като нашия Спасител.

Благодарен съм за Евангелието, за семейството ми и за всички прекрасни хора в Църквата. Където и да сме били на мисия по света със съпругата ми Катлийн, сме намирали светии, които се обичат един друг, служат, благославят и правят жертви един за друг. Небесният Отец ни обича и ние сме Негови чеда. Няма нищо по-важно от това да бъдем верни на Него и Неговия Син, Които са толкова верни на нас.

Където и по свят да са отслужвали мисии, брат Сийбъл и съпругата му Катлийн са намирали светии от последните дни, „които се обичат един друг, служат, благославят и правят жертви един за друг“.