Глава 21
Принципите на материалното и духовното благосъстояние
„Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни винаги ще бъде загрижена за всичко, което засяга икономическото, социалното и духовното благосъстояние на човечеството.”
Из живота на президент Езра Тафт Бенсън
През 1936 г., когато хората по целия свят са затруднени от икономическите предизвикателства на Голямата депресия, Първото Президентство представя една нова програма за благосъстоянието. Тази програма, наречена Църковния план за сигурност, не се създава, за да се раздават продукти на нуждаещите се, а да „помогне на хората да помогнат на себе си”1. Когато Първото Президентство и други църковни ръководители създават тази програма, те учат на основните принципи на усърдната работа, разчитането на собствените сили и служба. Те насърчават членовете на Църквата да плащат десятък и дарения от пост, да произвеждат и складират храна, да избягват ненужни дългове и да спестяват пари за бъдещи нужди.
По това време президент Езра Тафт Бенсън служи като съветник в колово президентство в Бойси, щата Айдахо. Той също е икономист и специалист по маркетинг и земеделски мениджмънт за щата Айдахо. Приема назначението от коловия си президент да посети едно събрание, на което ще бъде представен Църковния план за сигурност. По-късно той си спомня: „Душата ми искрено откликна на всичко, което чух този ден. Върнах се в кол Бойси и казах на братята си, че представената програма е икономически, социално и духовно разумна и изразих увереността си, че членовете на Църквата искрено ще я приемат като нещо, което е не само разумно, но и необходимо”2.
Два месеца след като президент Бенсън представя програмата в своя кол, „се задействат многобройни проекти по благосъстоянието: един район засажда многоакрова градина, друг засажда петнадесет акра захарно цвекло, а Обществото за взаимопомощ в друг консервира храна и шие юргани и дрехи. (Един район) дори построява малко консервно предприятие”3.
Старейшина Езра Тафт Бенсън, вдясно, с президент Макс Цимер, действащ президент на Швейцарската мисия, на проверка на помощите по благостоянието в Женева, Швейцария, 1946 г.
Президент Бенсън вижда разширяващото се влияние на програмата по благосъстоянието 10 години по-късно. Като член на Кворума на дванадесетте апостоли, той е назначен да председателства над Църквата в Европа точно след Втората световна война. В тези опустошени от войната земи той води усилията на Църквата да предоставя стоки, които да помогнат на хората да възвърнат самостоятелността си. Той разказва за преживяното, когато първата доставка помощи от Църквата пристига в Берлин, Германия:
„Взех със себе си действащия президент на мисията, президент Рихард Ранглак. Ние отидохме до стария разнебитен склад, в който, под въоръжена охрана, се съхраняваха скъпоценните помощи. В единия край на склада видяхме кашони, натрупани почти до тавана.
„Това кашони с храна ли са?” – попита Рихард. „Искаш да кажеш, че това са кашони, пълни с храна?”
„Да, братко мой – отговорих аз, – храна, дрехи, спално бельо—и, надявам се, малко медицински материали”.
Рихард и аз свалихме един от кашоните. Той го отвори. Беше пълен с една от най-популярните храни—зрял боб. Когато този добър мъж го видя, той пъхна ръка вътре и прокара пръстите си през него, а после се разрида като дете от благодарност.
Отворихме друг кашон, пълен с булгур, без нищо да е добавено или извадено, просто както Господ го е направил и го е предназначил да бъде. Той допря щипка булгур до устата си. След малко той ме погледна през сълзи—аз също бях просълзен—и каза, докато бавно клатеше глава: „Брат Бенсън, трудно е да повярва човек, че хора, които никога не са ни виждали, могат да направят толкова много за нас”.
Това е Господната система! Доброволни дарения, мотивирани от братска любов и доброволна жертва, и помагане на другите да помогнат на себе си. Това осигурява достойнство и самоуважение”4.
Учения на Езра Тафт Бенсън
1
Господ силно желае да благослови людете Си и в светско и в духовно отношение.
Осъзнавам, братя и сестри, че при обсъждането на материалните неща, Господ казва:
„… всички неща за Мен са духовни и по никое време не съм ви давал закон, който е бил (материален). …” (У. и З. 29:34).
Целта, разбира се, е духовна. Ние обаче живеем в един материален, физически свят. …
… Човек е двойнствено същество, физическо и духовно, и в първите откровения към този народ Господ много пъти дава насоки и заповеди относно материалните неща. Той насочва светиите и ръководителите на Църквата при закупуването на земя и други имоти; при строежа на храмове; дори при създаването на печатница и магазин и при построяването на дом-пансион за „уморения пътник” (вж. У. и З. 124:22–23). Във великото откровение, известно като Словото на мъдростта, Той не само посочва кое е добро и кое не е добро за хората, но и начертава план за хранене на добитъка, който в рамките на повече от сто години постепенно бива подкрепен от човешките научни изследвания (вж. У. и З. 89). Църквата винаги е била и винаги ще бъде загрижена за всичко, което засяга благосъстоянието на хората. Нашите хора винаги са били съветвани за материалните дела. …
Важно е да продължим в същата насока, мои братя и сестри. Нека винаги помним, че всички материални неща са само средство за постигане на цел, а тази цел е духовна, въпреки че Господ силно желае да благослови хората си материално. Той посочва това в много откровения. Той отбелязва отново и отново, че трябва да се молим за посевите си, за добитъка си, за домакинствата си, за домовете си и да призоваваме Господните благословии върху светските ни дела. И ни обещава, че има готовност и ще желае да ни благослови. …
… Господ няма да направи за нас това, което можем и трябва да направим за себе си. Но Негова цел е да се грижи за Неговите светии. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни винаги ще е загрижена за всичко, което засяга икономическото, социалното и духовното благосъстояние на човечеството”5.
Когато работим върху който и да е апсект от програмата по благосъстоянието, основната цел, за която тя е създадена, трябва да е пред очите ни. Декларираната цел е „да създадем, доколкото това е възможно, система, при която с проклятието на безделието да бъде свършено, злото на това да получаваш наготово да бъде унищожено и сред нашите хора отново да се установи независимост, възход, пестеливост и самоуважение. Целта на Църквата е да помогне на хората да помагат на себе си. Трудът трябва отново да бъде въздигнат като ръководен принцип в живота на членовете на нашата Църква”6.
Силата на църковната програма по благосъстоянието е в това всяко семейство да следва вдъхновеното напътствие от църковните ръководители да бъдат самостоятелни чрез адекватна подготовка. Бог желае светиите Му да подготвят себе си така, че „църквата (както казва Господ) да може да застане независима над всички други творения под селестиалния свят” (У. и З. 78:14)7.
Притчата в Писанията за петте разумни и петте неразумни девици (вж. Maтея 25:1–13) напомня, че може чакането ни да бъде прекалено дълго, преди да започнем да въвеждаме ред в духовния и материалния си дом. Подготвени ли сме8?
2
Посредством енергична, целенасочена и безкориста работа, получаваме необходимото в живота и израстваме по отношение на богоподобни качества.
Един от първите принципи, разкрити на татко Адам, когато е изгонен от Едемската градина, е следния: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята” (Битие 3:19). Всичко от материално естество, което получаваме в живота, е в резултат на труд и провидението на Бог. Само чрез труд се получават необходимите неща в живота9.
На човека е заповядано от Бог да живее от потта на своето лице, а не нечие друго10.
Нашето Евангелие е евангелие на труда—целенасочен, безкористен и извършен в духа на истинската любов Христова. Само така можем да нарастваме по отношение на божествените ни качества. Само така можем да станем достойни инструменти в ръцете Господни за благославянето на другите чрез тази сила, която може да доведе до положителна промяна в живота на мъже и жени.
Трябва да сме смирено благодарни за това предизвикателство, това наследство, тази възможност за служба и нейните изобилни награди. Толкова е добре за хората, които пожелаят да следват Господния план, да развият тази сила и да я използват за благославянето на околните. Точно това прави Христос. Да правим това е и наша привилегия11.
Получаващите помощи трябва да работят съгласно степента на способностите си, за да заслужат стоковата помощ или помощта от дарения от пост. Когато не са предоставени смислени задачи, когато хората не са насърчени да работят, ще се получи деморализираща църковна милостиня, а целта, за която е създадена програмата по благосъстоянието, ще бъде подкопана. Ето един небесен закон, който още не сме научили напълно тук на земята: не може да се помага постоянно като правите за тях това, което те могат да правят и трябва да правят за себе си12.
Трябва да молим за Господните благословии във всичките си дела и никога да не вършим нещо, за което не можем да призовем помощта Му. Не трябва да очакваме Господ да направи за нас това, което можем и трябва да направим за себе си. Вярвам във вярата и делата и че Господ ще благослови по-пълно онзи, който работи за това, за което се моли, отколкото човека, който само се моли13.
Енергичната, целеустремена работа води до крепко здраве, похвални постижения, ясно съзнание и отморяващ сън. Трудът винаги е бил благодат за хората. Уважавайте труда, независимо дали с глава, сърце или ръце. Нека винаги се радвате на удовлетворението от честния труд. … Никога няма да отидете в небесата само чрез желания и мечти. Трябва да заплатите цената с труд, жертва и праведен живот14.
3
Когато произвеждаме и съхраняваме храна, ние жънем незабавни ползи и се подготвяме за бъдещи нужди.
Осъзнавалили сте някога какво би се случило с вашата общност или народ, ако бъде парализиран транспорта или ако сме във война или финансова криза? Как вие и съседите ви биха си набавяли храна? Колко време хранителният магазин на ъгъла—или супермаркетът—ще може да задоволява нуждите на общността?
Малко след Втората световна война бях призован от Първото Президентство да възстановя мисиите ни и да създам програма за разпределението на храни и облекло за светиите. Ярки са спомените ми за хората, които се качваха на влаковете всяка сутрин с всякакви видове дреболии в ръцете си, за да отидат в провинцията да продадат притежанията си за храна. Вечерно време гарата бе пълна с хора, натоварени със зеленчуци и плодове и менажерия от квичащи прасета и пилета. Никога не сте чували такава суматоха. Тези хора, разбира се, желаеха да разменят практически всичко за стока, която поддържа живота—храна.
Почти забравено средство за икономическа независимост е домашното производство на храна. Толкова сме привикнали да ходим в магазина и да купуваме това, от което се нуждаем. Като произвеждаме част от храната си, ние до голяма степен намаляваме влиянието на инфлацията върху нашите пари. По-важното е, че научаваме как да произвеждаме храната си и да включваме всички членове на семейството в това ползотворно занимание. …
Всички членове на семейството могат да участват в усилието да се произведе храна.
… Позволете ми да ви предложа това, което други вече са правили. Заедно с други хора получете разрешително да използвате свободен парцел за градина или наемете парцел и си засадете градини. Някои кворуми на старейшините са го правили като кворум и всички, които са участвали, са пожънвали ползи от зеленчуковата и плодовата реколта и благословиите от сътрудничеството и включването на семейството. Много семейства са разкопали ливадите си, за да засадят зеленчукови градини.
Насърчаваме ви да бъдете по-независими, за да може, както заявява Господ: „въпреки изпитанията, които ще слязат върху ви, … църквата да може да застане незавсима над всички други творения под селестиалния свят” (У. и З. 78:14). Господ иска да бъдем независими, защото това ще са дни на изпитание. Той ни предупреждава, че това ще се случи. …
Производството на храна е само част от повторното подчертаване на това, че трябва да съхранявате храна … навсякъде, където това е позволено от закона. Църквата не ви е казала какви храни трябва да се съхраняват. Това решение е оставено на отделните членове. …
… Откровението да се произвежда и съхранява храна може да бъде толкова съществено за материалното ни благосъстояние днес, колкото качването в ковчега по времето на Ной. …
… Планирайте да увеличите хранителния си запас, също както бихте увеличили спестовната си сметка. Запазвайте по малко за съхранение на всяка заплата. Консервирайте плодове и зеленчуци от вашите зеленчукови и овощни градини. Научете се как да запазвате храна чрез сушене и ако е възможно чрез замразяване. Направете запаса си част от вашия бюджет. Съхранявайте семена и разполагайте на място с достатъчно инструменти, за да свършите работата. Ако спестявате за втора кола или телевизор или друг предмет, който само допълва вашето удобство или удоволствие, може би трябва да промените приоритетите си. Насърчаваме ви да направите това с молитва и да го направите сега. …
Твърде често се наслаждаваме на уютното ни задоволство и се оправдаваме, че опустошения като война, икономическо бедствие, глад и земетресение не могат да се случат тук. Вярващите в това или не са запознати с откровенията Господни, или не вярват в тях. Тези, които самодоволно си мислят, че тези бедствия няма да се случат, че те някак си ще бъдат отложени поради праведността на светиите, се лъжат и ще се разкайват за деня, когато са подхранвали такова заблуждение.
Господ ни предупреждава, че ще дойде време на големи изпитания и ни дава съвет чрез служителите Си как да бъдем подготвени за тези трудни времена. Вслушвали ли сме се в съвета Му? …
Бъдете верни, мои братя и сестри, на този съвет и ще бъдете благословени—да, по-благословени от всички хора по цялата земя. Вие сте добри хора. Знам това. Но всички ние трябва да станем по-добри, отколкото сме. Нека бъдем в положение не само да изхранваме себе си чрез домашно производство и складиране, но и други хора.
Бог да ни благослови да бъдем подготвени за времената, които предстоят, които може да са по-ужасни от всчичко досега15.
4
Дава ни се мир и удовлетворение, когато спестяваме част от доходите си и избягваме ненужни дългове.
С уважение ви насърчавам да живеете съгласно основните принципи на труд, пестеливост и независимост и да учите децата си чрез вашия пример. … Живейте според доходите си. Редовно заделяйте част от тези доходи за спестявания. Избягвайте ненужно задлъжняване. Бъдете разумни, като не се опитвате да се разширявате твърде бързо. Научете се да управлявате добре това, с което разполагате, преди да мислите за допълнително разширение16.
За съжаление, в ума на някои се е създало очакването, че когато настъпят трудни времена, когато сме били неразумни и разточителни със средствата си и сме се простирали извън чергата си, трябва да се обърнем или към Църквата или държавата за помощ. Някои от членовете ни са забравили основният принцип на църковния план по благосъстоянието: „никой истински светия от последните дни, докато е физически способен, следва да се самоосвобождава от бремето на собствената си издръжка”. …
Повече от всякога трябва да се научим да прилагаме принципите на икономическа независимост. Не знаем кога криза, свързана с болест или безработица, може да засегне обстоятелствата ни. Знаем, че Господ е постановил глобални бедствия в бъдещето и ни е предупредил да сме подготвени. С тази цел братята много пъти наблягат на програмата „връщане към основните неща” за материалното и духовното благосъстояние17.
Господ желае светиите да бъдат свободни и независими в критичните дни, които предстоят. Но никой човек, който е във финансово робство, не е действително свободен18.
В книгата на Царете четем за една жена, която идва разплакана при Елисей, пророка. Съпругът й е починал и тя има дълг, който не може да изплати. Кредиторът е на път да отнеме двамата й сина и да ги продаде за роби.
По чудо Елисей й помага да се сдобие с голям запас от дървено масло. После той й казва: „Иди продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти” (вж. 4 Царете 4:1–7).
„Плати дълга си и живей.” Колко ползотворни са били тези думи! Колко мъдър съвет са днес за нас! …
Много хора не вярват, че отново ще се настъпи сериозна рецесия. Чувствайки се сигурни в очакванията си от продължаващата си работа и постоянния поток от заплати и хонорари, те обвързват бъдещия си доход, без да мислят какво биха направили, ако загубят работата си или доходите им спрат по някаква друга причина. Но най-добрите ръководители многократно са казвали, че не сме достатъчно умни, за да контролираме икономиката си без да има спадове. Рано или късно тези спадове ще настъпят.
Една друга причина за нарастване на дълговете е дори още по-дълбока и ни притеснява още повече. Това е нарастването на материализма, съпоставен с отдадеността на духовни ценности. Много семейства, за да създадат по-голяма показност, се заробват с по-големи и по-скъпи къщи, отколкото е необходимо, в скъпи квартали. … С увеличаващия се стандарт на живот, това изкушение нараства с всяка нова джаджа, която се появи на пазара. Деликатните, внимателно планирани техники на съвременната реклама, са прицелени към най-слабите точки на клиентската съпротива. В резултат на това, за съжаление, съществува нарастващото усещане, че материалните неща трябва да се притежават сега, без да се спестява, без самоотрицание.
Още по-зле, голяма част от семействата с лични дългове нямат ликвидни активи (спестявания), на които да разчитат. Какви трудности ги очакват, ако доходът им внезапно секне или е сериозно намален! Всички познаваме семейства, които са се обвързали за повече, отколкото могат да плащат. Тези случаи се съпровождат от много мъка19.
Когато не живеем според доходите си, това може да създаде „много мъка”.
Не искам да кажа, че всички дългове са лоши. Разбира се, че не. Разумният бизнес дълг е един от елементите на растежа. Разумният ипотечен кредит е истинска помощ за семейството, което трябва да изтегли заем за дом20.
В перспектива е по-лесно да се живее според доходите ни и да не се заема от бъдещи резерви, освен в случай на необходимост—никога за луксове. Не е честно спрямо нас или нашите общности да сме толкова недалновидни в харчовете си, че в деня, когато доходът ни спре, ние трябва да тичаме до агенциите за помощи или за финансова помощ от Църквата.
Недейте, тържествено ви казвам, да се обвързвате с плащането на лихви, които често са прекомерни. Спестявайте сега и купувайте по-късно и ще бъдете много по-добре. Ще си спестите високата лихва и други плащания, а парите, които спестите, могат да предоставят възможност да купите по-късно на значително намалена цена за покупка в брой.
… Устоявайте на изкушението да купувате имот, който е много по-претенциозен или голям, отколкото реално се нуждаете.
Колко по-добре ще сте, особено младите семейства, които тепърва стъпват на краката си, ако закупите малка къща, която можете да очаквате напълно да изплатите за сравнитено кратък период. …
Не оставяйте себе си или семейството си незащитени от финансови бури. Забравете за луксовете, поне засега, за да натрупате спестявания. Колко разумно е да се спести за бъдещото образование на децата ви и за старостта ви. …
Братя и сестри, дават ни се мир и удовлетворение, когато живеем според средствата си. Нека Бог ни дари мъдростта и вярата да се вслушаме във вдъхновения съвет на свещеничеството да се освободим от дълговете, да живеем според приходите си и да плащаме, когато възникнат задължения—накратко: „изплати дълга си и живей”21.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
В точка 1 президент Бенсън изброява основните принципи на църковната програма по благосъстоянието. По какви начини тези принципи спомагат за нашето физическо благосъстояние? По какви начини спомагат те за нашето духовно благосъстояние?
-
Кои са някои от ползите от „енергична, целенасочена работа”? (За някои примери вж. точка 2) Кои са някои от нещата, които ви харесват в работата? Какво можем да направим, за да помогнем на децата и младежите да се научат да обичат труда?
-
Кои са някои от благословиите, които ще дойдат, ако следваме съвета на президент Бенсън в точка 3? Помислете какво бихте направили, предвид настоящите ви обстоятелства, за да спазите този съвет?
-
Зашо според вас разумното разпределение на парите води до „мир и удовлетворение”? И обратното, какво може да ни се случи, ако не „живеем според приходите си”? (Вж. точка 4)
Свързани с темата стихове:
Яков 2:17–19; Алма 34:19–29; У. и З. 19:35; 42:42; 75:28–29; 104:78; Moисей 5:1
Помощ в преподаването
„За да помогнете на учениците да отговорят на въпросите, можете да им кажете, преди нещо да бъде прочетено или представено, че ще попитате за техните отговори. … Например, можете да кажете: „Слушайте, докато аз чета този стих, за да можете да споделите какво най-много ви заинтригува в него” (Преподаването – няма по-велико призование, с. 69).