Глава 24

Живот, съсредоточен в Христа

„Най-доброто мерило за истинско величие е доколко сме подобни на Христос.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

Президент Езра Тафт Бенсън често цитира съвета на Спасителя към дванадесетте нефитски ученици: „Какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нeфи 27:27)¹. Tози принцип—нуждата да сме по-подобни на Христос—е повтаряща се тема в служението на президент Бенсън, особено по време на службата му като президент на Кворума на дванадесетте апостоли и като президент на Църквата.

Тъй като е посветил живота си на служба на Господ, президент Бенсън говори със сила и убеденост, когато споделя следното свидетелство:

„Свидетелствам ви, че няма по-велико, по-вълнуващо и по-облагородяващо душата предизвикателство от това да научите за Христос и да вървите по стъпките Му. Нашият Пример, Исус Христос, вървя по тази земя, за да ни покаже как да правим това. Той е нашият Ходатай пред Отца. Той извърши великата единителна жертва, за да можем да имаме пълнота на радост и да бъдем възвисени, съгласно Неговата милост и нашето покаяние и праведност. Той извърши съвършено всички неща и ни заповядва да бъдем съвършени, както Той и Неговият Отец са съвършени. (Вж. 3 Нe. 12:48)

„Какво би направил Исус?” или „Какво иска Той да правя?” са най-важните лични въпроси в този живот. Да вървим по Неговия път е най-великото постижение на живота. Най-вероятно е да успее да направи това този, чийто живот възможно най-близо се доближава до този на Учителя”².

Когато президент Бенсън увещава светиите да следват съвършения пример на Спасителя, той им напомня, че могат да направят това само с помощта на Спасителя. Той заявява:

„Знам, че Господ е жив. Аз знам, че Той ни обича. Знам, че без Него никой не може да успее, а заедно с Него никой не може да се провали.

Знам, че Бог може да направи много повече от живота ни, отколкото можем ние.

Нека всички имаме куража от този момент нататък по-пълно да се опитваме всеки ден да мислим за Христос, да учим за Него, да вървим по стъпките Му и да правим това, което Той иска да правим”³.

„Исус … каза: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоана 14:6).

Учения на Езра Тафт Бенсън

Примерът и ученията на Исус Христос предоставят великия стандарт за цялото човечество.

Преди две хиляди години по земята вървя един съвършен човек: Исус Христос. Той бе син на Небесен Баща и на земна майка. Той е Бог на този свят, под ръководството на Отца. Той учи хората на истината, за да могат да бъдат свободни. Неговият пример и ученията Му ни дават неизменим стандарт, единствения сигурен път за цялото човечество⁴.

Нито едно влияние не е имало толкова силен ефект върху тази земя, колкото животът на Исус Христос. Не можем да си представим живота си без Неговите учения. Без Него ще бъдем изгубени сред безброй учения и религии, родени в страх и мрак, където господства плътското и материалното. Далеч сме от целта, която Той е поставил за нас, но никога не трябва да я губим от поглед, нито да забравяме, че великото ни изкачване към светлината, към съвършенството, не би било възможно без Неговите учения, Неговата смърт и Неговото Възкресение.

… Трябва отново и отново да се учим, че само чрез приемането и живота според Евангелието на любовта, според както го преподава Учителят и само като изпълняваме волята Му, можем да разбием нашите окови на невежество и съмненение. Трябва да научим тази проста, величествена истина, за да можем да изпитаме сладките радости на духа сега и завинаги. Трябва да изгубим себе си при изпълнението на Неговата воля. Трябва да Го поставим на първо място в живота си⁵.

В 14-а глава на Иоана Исус внимателно се прощава с учениците Си след последната вечеря. Той им казва, че отива да подготви място за тях в обиталището на Отца Си; за да може и те да са там, където е Той. А Тома Му казва:

„Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

Исус му каза: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иoана 14:5–6). Пътят е пред нас. Ясно е обозначен⁶.

Доближаваме се до Христос, когато във всяка мисъл поглеждаме към Него и подражаваме ревностно на качествата Му.

По думите на Книгата на Мормон, трябва да „се повярва в Христа и да не Го отричаме”. (2 Нe. 25:28.) Трябва да се доверим на Христос, а не на ръката от плът. (Вж. 2 Нe. 4:34) Ние трябва да дойдем „в Христа и (да) стане(м) съвършени в Него” (Moроний 10:32.) Трябва да дойдем „със съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нe. 12:19), гладувайки и жадувайки за праведност (вж. 3 Нe. 12:6). Трябва да дойдем „угощавайки се със словото Христово” (2 Нe. 31:20), като го получаваме чрез Неговите Писания, Неговите помазаници и Неговия Свети Дух.

Накратко, трябва да следваме „примера на Сина на живия Бог” (2 Нe. 31:16)⁷.

Господ казва: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл” (У. и З. 6:36). Поглеждането към Господ във всяка мисъл е единственият възможен начин, по който да станем мъжете и жените, които трябва да бъдем.

Господ пита учениците Си: „Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие?” Тогава отговаря на въпроса Си като казва: „Тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нe. 27:27.) За да станем какъвто е и Той, трябва да мислим за Него—непрекъснато. Всеки път, когато вземаме от причастието, ние обещаваме да „си спомня(ме) винаги за Него” (Moроний 4:3; 5:2; У. и З. 20:77, 79).

Ако мислите ни определят какви сме, а ние трябва да сме като Христос, тогава трябва мислите ни да са подобни на тези на Христос. Нека повторя това: Ако мислите ни определят какви сме, а ние трябва да сме като Христос, тогава трябва мислите ни да са подобни на тези на Христос.

… Мислите ни трябва да са насочени към Господ. Трябва да мислим за Христос⁸.

Нека нашият личен живот, нашите домове и усилията ни на работа да отразяват характер, подобен на Христовия. Живейте така, че околоните да казват за вас: „Ето, това е истински християнин!”

Да, вярваме в Исус Христос, но нещо повече—ние Го вземаме за пример, ние Му се доверяваме и се опитваме да постигнем Неговите качества⁹.

Христос е нашият идеал. Той е нашият Пример. … Най-доброто мерило за истинско величие е доколко сме подобни на Христос¹⁰.

Да бъдем като Спасителя—какво предизвикателство за всеки човек! Той е член на Божеството. Той е Спасителят и Изкупителят. Той е съвършен във всеки един аспект на живота Си. В Него няма несъвършенства или провали. Възможно ли е за нас … да станем като Него? Отговорът е да. Не само, че можем, но и това е наше задължение, наша отговорност. Той не би ни дал тази заповед, ако не искаше да го направим (вж. Maтея 5:48; 3 Нeфи 12:48).

Апостол Петър, тук изобразен заедно с възкресения Исус Христос, ни учи как да се стремим да придобием качествата на Спасителя.

Апостол Павел говори за процеса, чрез който човек може да стане участник „в божественото естество” (2 Пeтрово 1:4). Това е важно, защото ако наистина станем участници в божественото естество, ще станем като Него. Нека разгледаме внимателно на какво ни учи Петър относно този процес. Ето какво казва той:

„То по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов” (2 Пeтрово 1:5–7).

Добродетелите, изброени от Петър, са част от божественото естество, от характера на Спасителя. Това са добродетелите, които трябва да се стараем да придобием, ако желаем да сме по-подобни на Него. Нека обсъдим някои от тези важни качества.

Първото качество, към които се прибавят всички останали, е вяра. Вярата е основата, върху която се изгражда божественият характер. …

Петър продължава като казва, че трябва да добавим към вярата си добродетел. … Добродетелното поведение предполага, че (човек) има чисти мисли и непорочни действия. Той няма да има похот в сърцето си, защото да направи това е да „отрече вярата” и да изгуби Духа (У. и З. 42:23)—а в това дело няма нищо по-важно от Духа. …

Добродетелта е сродна със светостта, характеристика на божествеността. (Ние) следва да се стремим към онова, което е добродетелно и възхитително, а не което е принизяващо и нечестиво. Добродетелта ще украсява мислите (ни) непрестанно (вж. У. и З. 121:45). Как може един мъж да се отдава на нечестията на порнографията, грубия език или вулгарността и да смята себе си за напълно добродетелен? …

Следващата стъпка, която Петър описва в процеса на растежа, е да се добави благоразумие към вярата и добродетелта ни. Господ ни казва: „невъзможно е човек да бъде спасен в невежество” (У. и З. 131:6). На друго място Бог заповядва: „търсете слова на мъдрост от най-добрите книги; търсете познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра” (У. и З. 88:118). … Макар че всяко изучаване на истината е ценно, истините на спасението са най-важните истини, които човек може да научи. Господният въпрос: „Защото какво се ползува човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?” (Maтея 16:26) може да се прилага в образователните цели, а също и при преследването на светски цели. Господ можеше да попита също: „Каква е ползата на човек, ако научи всичко на този свят, но не и как да бъде спасен?” …

Добавянето на духовно образование към светското ни образование ще ни помогне да сме съсредоточени върху нещата, които са най-важни в този живот. …

Друго качество, описано от Петър като част от божественото естество, е себеобуздание. (Себеобузданият човек) контролира своите емоции и словесни изрази. Той е умерен в действията си и не прекалява. С една дума, има самоконтрол. Той е господар на емоциите си, а не обратното. …

Към себеобузданието трябва да добавим твърдост, или търпение. … Търпението е друг вид самоконтрол. Това е способността да отлагаме удовлетворението и да обуздаваме страстите си. Във взаимоотношенията си с обични хора търпеливият човек не се поддава на необмислено поведение, за което по-късно да съжалява. Търпението е самообладание под стрес. Търпеливият човек разбира недостатъците на другите.

Търпеливият човек също така служи на Господ. Понякога четем или чуваме за хора, които се стремят към благословия от Господ, а после стават нетърпеливи, когато тя не се реализира бързо. Част от божественото естество е да се доверяваме на Господ достатъчно, че да „млъкн(ем) и зна(ем), че (Той е) Бог” (У. и З. 101:16).

Търпеливият човек е толерантен към грешките и недостатъците на любимите си хора. Тъй като ги обича, той няма да им търси кусури, да ги критикува или обвинява.

Друго качество, споменато от Петър е благочестието. … Благият човек е отзивчив и деликатен към околните. Той е внимателен към чувствата на другите и възпитан в държанието си. Има услужлив характер. Благостта опрощава слабостите и недостатъците на околните. Благостта се разпростира над всички—млади и стари, животни, хора с ниско положение и хора с високо.

Това са истинските качества на божественото естество. Виждате ли как можем да станем по-подобни на Христос, ако сме по-добродетелни, по-благочестиви, по-търпеливи и по-себеобуздани по отношение на емоциите си?

Апостол Павел използва ярки изрази, за да покаже, че членът на Църквата трябва да е различен от света. Той ни насърчава да се облечем с Христос (Гaлатяните 3:27), да „съблече(м) … стария човек” и да се „облече(м) в новия човек” (Eфесяните 4:22, 24).

Последната и най-важна добродетел на божествения характер е милосърдието или чистата любов Христова (вж. Moроний 7:47). Ако наистина се стремим да станем по-подобни на нашия Спасител и Учител, то да се научим да обичаме като него трябва да е най-висшата ни цел. Мормон нарича милосърдието „най-великото от всичко” (Mороний 7:46).

Светът днес много говори за любовта и тя е търсена от мнозина. Но чистата любов Христова е много различна от онова, което светът счита за любов. Милосърдието никога не се стреми към себелюбиво удовлетворение. Чистата любов Христова се стреми единствено към вечното израстване и радост на другите. …

Спасителят заявява, че вечният живот е да се познае единственият истинен Бог и Неговия Син Исус Христос (вж. Иоана 17:3). Ако това е истина, а аз тържествено ви свидетелствам, че е истина, то трябва да попитаме как можем да познаем Бог. Процесът на постепенното придобиване на божествени качества, според описаното от Петър, става ключ към придобиването на познанието, което води към вечен живот. Забележете какво е обещанието на Петър, което следва веднага след описания процес:

„Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос” (2 Пeтрово 1:8; курсив добавен).

… Моля се тези качества на Спасителя да изобилстват в нас, за да може, когато застанем на великия съд и Той попита всеки един от нас: „Какви човеци трябва да бъдете” да можем да вдигнем глави с благодарност и радост и отговорим: „Тъкмо какъвто си Ти”¹¹.

Спасителят ще ни утеши и окуражи в усилията ни да останем на пътя, който Той е начертал за нас.

Доколкото се отклоняваме от този път, начертан за нас от Мъжа от Галилея, дотолкова се проваляме в личните си битки. … Но ние можем да разчитаме на Неговата помощ. Отново и отново Той казва на учениците Си и на всички нас: „Да не се смущава сърцето ви. …

Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

Няма да ви оставя сираци. …

Мир ви оставям; Моят мир ви давам. …” (Иoана 14:1, 14, 18, 27)¹².

Нека се обърнем отново към Книгата на Мормон … да научим няколко принципа за идването при Христос, за отдадеността към Него, за това да сме съсредоточени в Него и погълнати от Него. Ще цитирам само няколко от многобройните стихове по тази тема.

Първо, трябва да знаем, че Христос ни кани да дойдем при Него. „Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях … Той казва: Елате при Мене и вие ще вземете от плода на дървото на живота” (Aлма 5:33–34).

Елате, защото Той стои „с отворени обятия да ви приеме” (Moрмон 6:17).

Елате, защото „Той ще ви утеши в огорчението ви, и ще защити вашето дело” (Яков 3:1).

„Елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение” (Oмний 1:26).

Когато Мороний приключва летописа за яредитската цивилизация, той пише: „Аз бих ви препоръчал да търсите този Исус, за Когото пророците и апостолите са писали” (Eтер 12:41).

В заключителнителните слова на Мороний, написани към края на нефитската цивилизация, той казва: „Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, … ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас” (Мороний 10:32).

Отдадените на Христа хора са „свидетели Божии по всяко време, за всичко и на всяко място”, за да може да бъдат такива „даже и до смърт” (Moсия 18:9). Te „запаз(ват) името” на Христос „записано завинаги” в сърцата им (Moсия 5:12). Te поемат върху си „името на Христа, с твърдост да му служ(ат) до края” (Moроний 6:3).

Когато водим живот, съсредоточен в Христа, „говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа” (2 Нeфи 25:26). Ние „прием(аме) приятното слово Божие, угощав(аме) се с Неговата любов” (Яков 3:2). Дори когато душата на Нефи е огорчена поради неговите грехове, той казва: „Аз знам на кого съм се доверил. Моят Бог е бил моята опора” (2 Нeфи 4:19–20).

Помним съвета на Алма: „Нека делата ти бъдат за Господа и където и да отидеш, отивай с Господа; да, отправяй всички твои мисли към Господа; да, нека любовта на сърцето ти бъде в Господа навеки. Съветвай се с Господа във всичките ти дела” (Aлма 37:36–37).

„Помнете, помнете” – казва Еламан, – „върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, … вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, … (те) да няма(т) сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността” (Еламан 5:12).

Нефи казва, че Господ „(го) е изпълвал с любовта си чак до линеене на плътта м(у)” (2 Нeфи 4:21). Онези, които са погълнати в Христос, „(са) сторени живи в Христа” (2 Нeфи 25:25). Tе „не претърпяват никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати от радостта в Христа” (Aлма 31:38). Tе са „прегърнат(и) в ръцете на Исус” (Moрмон 5:11). Нефи казва: „аз тържествувам в моя Исус, защото Той е изкупил душата ми” (2 Нeфи 33:6). Лехий казва: „(аз) съм прегърнат завинаги в обятията на любовта Му” (2 Нeфи 1:15). …

… Тази велика душа, Мормон, пише писмо на възлюбения си син Мороний, със следните думи:

„Сине мой, бъди верен в Христа; и дано нещата, които написах, не те натъжат и не те доведат до смърт; но дано Христос те издигне и дано Неговите страдания и Неговата смърт, и явяването Му в тяло на нашите бащи, и Неговата милост, и дълготърпението Му, и надеждата за славата Му и за вечен живот да почиват в твоето съзнание навеки.

И дано бъде и пребъде с теб навеки благодатта на Бога-Отец, чиито престол е горе в небесата, и тази на нашия Господ Исус Христос, Който е седнал от дясната страна на силата Му, докато всички неща не Му станат подчинени” (Мороний 9:25–26).

Молитвата ми за всеки от нас е ние също да последваме този вдъхновен съвет: „Бъди верен в Христа”. Тогава Той ще ни издигне и Неговата милост ще бъде и пребъде с нас завинаги¹³.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън заявява: „Нито едно влияние не е имало толкова силен ефект върху тази земя, колкото животът на Исус Христос” (точка 1). По какъв начин ви е повлиял животът Му?
По какъв начин се променя живота ни, когато „мислим за Христос”? По какъв начин мислите ни са свързани с нашите качества? Докато изучавате точка 2, помислете какво можете да правите, за да развиете по-цялостно Христовите качества, споменати тук.
По какъв начин ученията в точка 3 ни дават надежда, докато се опитваме да станем по-подобни на Спасителя? По какъв начин Спасителят ви е помогнал в усилията ви да Го следвате?

Свързани с темата стихове:

Maрка 8:34; Филипяните 4:13; 1 Иоаново 3:23–24; 2 Нeфи 25:23, 26; Moсия 3:19; Aлма 7:11–13; Moроний 7:48

Помощни материали за изучаване

„Планирайте дейности за изучаване, които изграждат вашата вяра в Спасителя” (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 24). Например, докато изучавате, може да си задавате въпроси, подобни на следните: „По какъв начин тези учения могат да ми помогнат да задълбоча разбирането си за Единението на Исус Христос? По какъв начин тези учения ми помагат да стана по-подобен на Спасителя?”