Глава 8
Силата на Словото
„Словото Божие, според както е записано в Писанията, в словата на живите пророци и в личното откровение, има силата да укрепи светиите и да ги въоръжи с Духа, за да могат да устояват на злото, да се държат здраво за доброто и да намират радост в този живот.”
Из живота на президент Езра Тафт Бенсън
Когато президент Томас С. Монсън служи в Първото Президентство като втори съветник на президент Езра Тафт Бенсън, той отбелязва: „Президент Бенсън бързо схваща нещата, които привличат вниманието му. Не му е нужно да обмисля надълго нещо, преди да намери откровението от Господ, което го насочва към решение. При разрастването на Църквата днес по целия свят и при разнообразието от проблеми, които се поставят пред Първото Президентство, тази способност да се вижда направо същината на проблема е важна за придвижването на административната работа на Църквата”1.
На 4 април 1986 г., във връзка с неговата първа обща конференция като Президент на Църквата, президент Бенсън председателства на едно специално събрание за свещенически ръководители. Присъстващите братя виждат неговата способност да „вижда направо същината на проблема”. Когато се обръща към конгрегацията, той споменава много от трудностите, пред които са изправени светиите от последните дни—например изкушения, семейни проблеми и затруднение при спазването на заповедите и изпълняването на църковни задължения—и той споделя какво вижда като решение на тези проблеми.
Президент Бенсън изнася само част от речта си на това събрание на свещенически ръководители, затова помолва цялата реч да бъде включена в конферентното издание на църковните списания. Тази глава съдържа цялата тази реч. Въпреки че президент Бенсън насочва бележките си към свещеническите ръководители, той преподава принципи, които са приложими за всички членове на Църквата.
Учения на Езра Тафт Бенсън
1
Изправени пред великите предизвикателства на нашето време, ние имаме нужда да се държим здраво за словото Божие.
Мои скъпи братя, колко вълнуваща гледка е да погледна тази маса от свещенически ръководители и да знам на колко много хиляди светии служите и че заедно представлявате толкова много отдаденост и вярност. Няма друга такава група хора никъде по света, която да се събира за една и съща праведна цел като тази, нито има друга група—политическа, религиозна или военна—която да притежава силата, която имате вие тук тази вечер.
Живеем във време на велики предизвикателства. Живеем в това време, за което Господ говори, когато казва: „мирът ще бъде отнет от земята и дяволът ще има власт над собственото си владение” (У. и З. 1:35). Живеем в това време, което вижда Иоан Откровителя, когато „змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (Откр. 12:17). Змеят е Сатана, жената представлява Църквата на Исус Христос. Сатана води война срещу членовете на Църквата, които имат свидетелства и се опитват да спазват заповедите. И макар че много от нашите членове остават верни и силни, някои се колебаят. Някои отпадат. Някои изпълняват пророчеството на Иоан, че във войната със Сатана някои светии ще бъдат победени (вж. Откр. 13:7).
Пророкът Лехий също видя нашето време във великото си пророческо видение за дървото на живота. Той вижда, че много хора ще се скитат сляпо из мъглите от мрак, които символизират изкушенията на дявола (вж. 1 Нe. 12:17). Той вижда, че някои отпадат „в забранени пътеки”, други се давят в реки от нечистотия, а други все още се лутат „по непознати пътеки” (1 Нe. 8:28, 32). Когато четем за разпространяващото се проклятие на наркотиците или четем за пагубния потоп от порнография и неморалност, някой от нас съмнява ли се, че това са непознатите пътеки и реките от нечистотия, които описва Лехий?
Тези, които Лехий вижда, че загиват, не са само от света. Някои от тях са дошли до дървото и са вкусили от плода. С други думи, някои членове на Църквата днес са сред тези души, които Лехий вижда, че са изгубени.
Апостол Павел също вижда нашето време. Той го описва като време, когато неща като богохулство, нечестност, жестокост, блудства, гордост и търсене на удоволствия ще изобилстват (вж. 2 Тим. 3:1–7). Той също предупреждава, че „нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени”. (2 Тим. 3:13)
Такива мрачни предсказания от древни пророци биха причинили силен страх и обезсърчение, ако същите тези пророци не бяха в същото време предложили разрешението. В техния вдъхновен съвет можем да намерим отговора на духовните кризи на съвремието.
Във видението си Лехий вижда един железен прът, който преминава през мъглите от мрак. Той вижда, че ако хората се държат здраво за този прът, ще избегнат реките от нечистотия, ще стоят далеч от забранените пътеки, няма да се лутат по непознати пътища, които водят до унищожение. По-късно неговият син Нефи обяснява какво символизира прътът от желязо. Когато Ламан и Лемуил питат: „Какво означава прътът от желязо?” Нефи отговаря: „това бе словото Божие и (обърнете внимание на обещанието) всеки, който се вслуша в словото Божие и се държи здраво за него, никога няма да погине, нито пък ще могат да ги надвият до слепота изкушенията и огнените стрели на противника, за да ги отведат към унищожение” (1 Нe. 15:23–24; курсив добавен). Не само че словото Божие ни води към плода, който е най-желателен от всички други, но в словото Божие и чрез него можем да намерим силата да устоим на изкушението, силата да осуетим делото на Сатана и неговите пратеници.
Посланието на Павел е същото като на Лехий. След като описва ужасното нечестие на бъдещето—бъдеще за него, но настояще за нас!—той казва следното на Тимотея: „А ти постоянствай в това, което си научил. …
от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса” (2 Тим. 3:14–15; курсив добавен).
Скъпи мои братя, това е отговорът на великото предизвикателство на нашето време. Словото Божие, според както е записано в Писанията, в словата на живите пророци и в личното откровение, има силата да укрепи светиите и да ги въоръжи с Духа, за да могат да устояват на злото, да се държат здраво за доброто и да намират радост в този живот”2.
Президент Езра Тафт Бенсън често свидетелства за силата на Божието слово.
2
Когато отделните членове и семействата се потапят в Писанията, останалите области на църковна дейност ще се подредят от самосебе си.
Сега, казваме на вас, свещенически ръководители: спазвайте пророческия съвет на Лехий и Павел и другите като тях. В този съвет ще намерите решението на предизвикателствата, пред които се изправяте, докато пазите стадата си от „вълци грабители”, които ни заобикалят (вж. Мат. 7:15; Деянията 20:29). Ние знаем, че и вие много се безпокоите за членовете на вашите райони и колове и отделяте много време и усилия за тях. Искаме много от вас, избраните за ръководители. Поставяме много товари на плещите ви. От вас се иска да реализирате програмите на Църквата, да интервюирате и съветвате членовете, да се грижите за правилното придвижване на финансовите дела на коловете и районите, да управлявате проекти по благосъстоянието, да строите сгради и да се включвате в много други отнемащи време дейности.
Макар че нито една от тези дейности не може да бъде пренебрегвана и оставена настрана, това не са най-важните неща, които можете да правите за хората, на които служите. През последните години, отново и отново сме ви съветвали, че някои дейности носят по-голяма духовна възращаемост от други. Още през 1970 г. президент Харолд Б. Лий казва на регионалните представители:
„Убедени сме, че нашите членове са гладни за Евангелието, неразредено, с неговите изобилни истини и прозрения. … Има хора, които изглежда забравят, че най-силните оръжия, които Господ ни е дал срещу всичко, което е зло, са Неговите Собствени слова, простите учения за спасението, така както са записани в Писанията”. (В Regional Representatives’ Seminar, 1 окт. 1970 г., с. 6.)
Велики благословии идват, „когато отделните членове и семействата се потопят в Писанията”.
В едно Послание на Първото Президентство през 1976 г., президент (Спенсър У. Кимбъл) казва:
„Убеден съм, че всеки от нас в даден момент на живота си трябва да открие за себе си Писанията—и не просто да ги открие веднъж, но да ги преоткрива отново и отново. …
Господ не се шегува с нас, когато ни дава тези неща, защото „комуто много е дадено много и ще се изисква” (Лука 12:48). Достъпът до тези неща означава отговорност за тях. Ние трябва да изучаваме Писанията съгласно Господната заповед (вж. 3 Нe. 23:1–5); и да им позволим да ръководят живота ни”. (Ensign, септ. 1976 г., с. 4–5.)
През април 1982 г., старейшина Брус Р. Макконки говори на регионални представители относно приоритета, който Писанията трябва да имат в нашите дела. Той казва: „Толкова сме потънали в програми и статистики и тенденции, в имоти, земи и мамон, и в постигането на цели, които да покажат съвършенството на нашата работа, че сме „пропуснали по-важните неща от закона”. … Независимо колко талантливи могат да са хората в административните дела; независимо колко красноречиви могат да са при изразяването на вижданията си; колкото и образовани да са относно светските неща—ще им бъдат отказани сладките нашепвания на Духа, които биха могли да са техни, ако изучават и размишляват над Писанията и се молят над тях”. (В Regional Representatives’ Seminar, 2 апр. 1982 г, с. 1–2)
Същия ден старейшина Бойд K. Пакър говори на коловите президенти и регионалните представители. Той казва: „Сградите и бюджетите, отчетите, програмите и процедурите са много важни. Но сами по себе си, те не носят това важно духовно подхранване и няма да постигнат това, което Господ ни е дал да вършим. … Правилните неща, истинската духовна храна, са съсредоточени върху Писанията”. (В Meeting with Stake Presidents and Regional Representatives, 2 апр. 1982 г., с. 1–2.)
Прибавям моя глас към призива на тези мъдри и вдъхновени братя и ви казвам, че едно от най-важните неща, които можете да правите като свещенически ръководител, е да се потопите в Писанията. Изследвайте ги старателно. Угощавайте със словата на Христос. Научете учението. Овладейте принципите, които се съдържат в тях. Малко други усилия ще ви донесат по-големи дивиденти в призованието ви. Малко са другите начини, по които да придобиете по-голямо вдъхновение, докато служите.
Но само това, колкото и да е ценно, не е достатъчно. Трябва и да използвате усилията си и дейностите си за стимулиращо и смислено изучаване на Писанията сред членовете на Църквата. Често полагаме големи усилия да повишим нивото на активност в коловете си. Работим усърдно да повишим процента на присъстващите на събранието за причастие. Трудим се да постигнем по-висок процент млади мъже на мисия. Стремим се да увеличим броя на сключилите брак в храма. Всичко това са достойни за похвала усилия и са важни за растежа на царството. Но когато отделните членове и семействата редовно и последователно се потапят в Писанията, останалите области на дейност ще се подредят от самосебе си. Свидетелствата ще се усилят. Отдадеността ще се усили. Семействата ще бъдат укрепени. Ще се излива лично откровение3.
3
Като изучаваме Божието слово, получаваме напътствие в ежедневието си, изцеление на душата и силата да избегнем измамата и да устояваме на изкушението.
Пророкът Джозеф Смит казва: „Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, че тя е ключовият камък на религията ни и че човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга” (Книгата на Мормон, Въведение, курсив добавен). Не искаме ли именно това за членовете в нашите райони и колове? Не желаем ли те да се доближат до Бог? Тогава насърчавайте ги по всеки възможен начин да се потапят в това чудно свидетелство за Христос от последните дни.
Трябва да помогнете на светиите да видят, че изучаването и изследването на Писанията не е бреме, което им е дадено от Господ, а чудна благословия и възможност. Забележете какво казва Самият Господ за ползите от изучаването на Неговото слово. Той казва на великия пророк и ръководител Исус Навиев:
„Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех” (Исус Навиев 1:8; курсив добавен).
Господ не обещава на Исус Навиев материално богатство и слава, а че неговият живот ще преуспява в праведност и че ще има успех в това, което е най-важно в живота, а именно намирането на истинска радост. (Вж. 2 Нe. 2:25)
Имате ли членове във вашите колове, чиито живот е разбит от грях или трагедия, които са отчаяни и без надежда? Копнели ли сте за начин, по който да помогнете и да изцелите раните им, да облекчите обезпокоените им души? Пророкът Яков предлага точно това със следното забележително обещание: „Те са възлезли тука, за да чуят приятното Божие слово, да, словото, което изцелява ранената душа”. (Яков 2:8; курсив добавен)
Днес светът е пълен с измамни и привлекателни идеи, които могат да отведат и най-добрите ни членове в грешка и заблуждение. Студентите в университетите понякога са толкова изпълнени с ученията на света, че започват да се съмняват в ученията на Евангелието. Как вие, като свещенически ръководител, помагате за укрепването на членовете ви срещу такива измамни учения? Спасителят даде отговора във великата си проповед на Елеонския хълм, когато обеща: „И този, който цени словото Ми, не ще бъде измамен” (Дж. С.—M. 1:37; курсив добавен).
Писанията са пълни с подобни обещания за ценността на словото. Имате ли членове, които копнеят за напътствие и посока в живота си? Както казва псалмистът: „Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми” (Псалми 119:105), а Нефи обещава, че угощаването със словата на Христа ще ви „каж(е) всичко това, което трябва да правите” (2 Нe. 32:3).
Има ли членове в стадото ви, които са затънали в грях и трябва да излязат от него? Обещанието на Еламан е за тях: „Да, ние виждаме, че всички, които поискат, могат да се хванат за словото Божие, което е живо и могъщо и което ще разцепи на две всички лукавства, и примки, и хитростите на дявола” (Еламан 3:29).
Успех в праведността, сила да се избегне измамата и да се устои на изкушението, напътствие във всекидневния живот, изцеление на душата—това са само някои от обещанията, които Господ е дал на хората, които ще приемат Неговото слово. Да не би Господ да обещава и да не изпълнява? Неизменно е, ако Той ни каже, че тези неща ще бъдат част от живота ни, ако се хванем за Неговото слово, тогава благословиите могат да бъдат наши. Ако не го направим, тогава благословиите могат да бъдат изгубени. Колкото и усърдни да бъдем в други сфери, определени благословии могат да се открият единствено в Писанията, в това да дойдем и да приемем Господното слово, и да се хванем здраво за него, докато си проправяме път през мъглите от мрак към дървото на живота4.
4
Словото Господо е ценен дар и не трябва да се отнасяме с пренебрежение към него.
А ако пренебрегнем това, което Господ ни е дал, можем да загубим точно силата и благословиите, към които се стремим. В едно тържествено предупреждение към първите светии Господ казва следното за Книгата на Мормон: „И в минали времена умовете ви бяха помрачени поради неверие и понеже се отнасяхте несериозно към нещата, които получихте.
И тази суета и неверие доведоха цялата църква под осъждане.
И това осъждане почива върху чедата Сионови, тъкмо върху всичките.
И те ще останат под това осъждане докато не се покаят и не си спомнят новия завет, тъкмо Книгата на Мормон” (У. и З. 84:54–57).
О, братя мои, нека не се отнасяме лекомислено към великите неща, които сме получили от ръката Господна! Неговото слово е едно от най-ценните неща, които са ни дадени. Увещавам ви да подновите отдадеността си към изучаването на Писанията. Потапяйте се в тях всеки ден, така ще имате силата на Духа да ви съпътства във вашите призования. Четете ги в семействата си и учете децата си да ги обичат и ценят. След това, с молитва и съветване с другите, търсете всеки възможен начин, за да насърчите членовете на Църквата да следват вашия пример. Ако правите това, ще откриете, също като Алма, че „словото (има) голяма склонност да води людете да правят това, което е право—да, то (има) по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или нещо друго, което им се (е) случило” (Aлма 31:5).
Подобно на Алма, аз ви казвам: „нужно (е) (вие) да опитат(е) добродетелта на словото Божие” (Aлма 31:5)5.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Помислете върху даденият от президент Бенсън „отговор на великото предизвикателство на нашето време” (точка 1). По какви начини този отговор може да ни помогне да посрещнем предизвикателствата, пред които се изправяме?
-
Разгледайте резултатите, които президент Бенсън казва, че ще дойдат, „когато отделните членове и семействата се потопят в изучаване на Писанията редовно и постоянно” (точка 2). Защо според вас изучаването на Писанията води до такива резултати?
-
Президент Бенсън казва, че изучаването на Писанията е благословия, а не бреме (вж. точка 3). Какви благословии са дошли при вас и семейството ви посредством изучаването на Писанията? Какъв съвет може да дадете на някой, който чувства, че изучаването на Писанията е бреме?
-
Кои са някои от опасностите от пренебрежителното отношение към словото Божие? (Вж. точка 4) Кои са някои от нещата, които можем да направим, за да обърнем по-голямо внимание на словото Божие?
Свързани с темата стихове
Деянията 17:11; 2 Tимотея 3:16–17; 1 Нeфи 19:23–24; Aлма 32:21–43; У. и З. 18:33–36; 21:4–6; 68:1–4
Помощни материали за изучаване
„Мнозина намират най-доброто време за учене сутрин след нощната почивка. … Други предпочитат да учат в тихите часове след приключването на работата и притесненията на деня. … Вероятно по-важно от часа е редовното отделяне на време за изучаване” (Хауърд У. Хънтър, “Reading the Scriptures”, Ensign, ноем. 1979 г., с. 64).